“Ще ви се обадим”… и никой не се обажда, естествено

Страни нрави сред специалистите по човешки ресурси у нас. Е, то те в повечето случаи са едни “специалисти”… Сигурно даже не си спомнят часовете по психология и философия в средното училище, ама нейсе.

Където и да отиде човек на интервю за работа, все едно и също; поне при мен е така до днес, де ;) Значи – първо, като получат биографията и мотивацията и каквото там друго евентуално има, след крайния срок, както си му е редът, извикват “short-listed” кандидата.

Дотук добре. Минават някои тестове, някои интервюта… Въпреки че съм имал интервюта преди години от сорта на “ами то админът ми го няма тука, ами то аз да ви питам нещо… как ще направите това и това” (тук следва най-тъпият възможен в контекста въпрос, примерно конкретен синтаксис на MRTG или TC – ей-така, наизуст, на прима виста).

Накрая ти казват “ще ти се обадим”, понякога “о, ама разбира се, само да минат няколко дни, след това всичко възможно ще направим, ама ще се обадим, дума да няма”…

—-

Глупавото е, че аз всъщност не държа да ми кажат “приет си”, когато е нормално хората да имат изисквания, критерии и, все пак, повече от един кандидат.

Идеята ми е, че е нормално, човешко… какво говоря, направо са длъжни да се обадят!! Дори информацията да е “съжаляваме, не покривате нашите критерии, които са такива и такива”.

Защото през това време аз чакам, седя си, раз’ираш ли, и ги чакам да ми се обадят – през това време може да изпускам две интервюта и една почти сигурна длъжност, но това не е важно – уважаемите тежкари се обаждат когато си искат…

—-

И в цялата тази история най-противното е, че дори човек да почне да върти телефоните и да пише писма, резултатът е нулев.

Сега се сещам за мое кандидатстване за сисадмин в Mr.Bricolage преди почти две години. Тестове, интервюта, разговори – всичко ок. И след като ми загубиха почти половин ден, казаха ми, (познайте?) че ще се обадят.
Е, не се обадиха. Прилично време след срока, който си бяха дали, взех аз да им се обаждам. “Чакайте да ви прехвърля”, “О, не знам, сигурно друг отдел”, “Нямам информация”. Всъщност така и не разбрах дали съм се свързал поне веднъж с правилния човек…

—-

Миналата седмица за първи път от много време отидох пак на интервю. Netclime.inc. Тестове и т.н. – този път ми отне не сутринта, а следобяда, всъщност мое работно време.

Между другото, в един от тестовете имаше “гениалната” идея за въпроси за пресмятане на скорости – я на PCI, я на нещо друго. Отговорих само на тези, свързани с мрежи – аз да не съм ел-техник все пак… пък и какво толкова общо има системният администратор със скоростта на PCI-шината?… все едно.

—-

До днес – ни вест, ни мейл от OExpress… Писах им писмо, което завършва с:

“До днес не съм получил никаква информация. Вярвам, че се дължи на обективни причини и ще очаквам да я получа.”

Не че разчитам да проявят коректност и да отговорят. Не.

Просто взе да ми писва от такива псевдо-интервюта…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *