Един следобед в Пловдив

В петък бяхме в Пловдив. За малко и по начин, който не очаквахме. Е, поне не съвсем — бяхме решили, че ще идем с кола, а пък то да откраднат Нисана на баща ми точно в деня, когато Краси записа час на малкия за преглед. И с автобус става, не се оплаквам. Всъщност оплаквам се, но не от пътуването, а от побърканата страна, в която живея. Където застраховането се счита за начин за борба с кражбите, а те самите са колкото може по-нагли и безнаказани. Нека някой да ми каже, че нещо в България не се краде, за да му се изсмея. Но това е друга тема, нека не пиша поредно за кражби на автомобили.

Подготвихме си малкото багажец и звъннахме на такси. Много харесвам таксиджиите — толкова много, че все сам качвам и свалям багажа си, само и само да не ги изтормозя милите. Видях, че и този път няма да ми се помогне и под окуражаващите възгласи “дай, дай че стане, има место” над рамото ми сместих сгънатата количка.

Автогарата е приветливо място, но само ако човек идва от затворнически лагер със строг режим. Досега, при всичките ми посещения на тази частна градска забележителност, построена на общинска земя и сигурно с общински пари, не съм срещнал приветлив и учтив служител. Може би съществуват, не зная. Сигурно са високо интелигентен вид, щом се крият така успешно в населена градска среда. Автогарата винаги е била гъмжило от хора. Малка част от тях — пътуващи, огромна част — обслужващи. Това, което навремето в старата автогара бяха циганите със сергиите, всичките там бири-скари, панели за джиесеми и тениски на половин цена — това са днес продавачките на билети, които не знаят кога какъв рейс има (и за това някой им е виновен). Това са охранителите, за които си поредният подозрителен елемент, който може би ще си остави багажа и съответно ще е терорист. Това са мацките на гишетата за информация, където има всякаква друга, но не и актуална информация.

Автогарата е изтъкана и от други недоразумения, не само човешки. Например малко проектанти могат да намерят нужния гений в себе си, за да сложат кафенетата и районите за почивка на втория етаж, като предвидливо го отделят от първия със стръмна стълба. Нищо, че когато човек отива на автогара, най-често е с неудобен, тежък и обемист багаж — разбира се, че всеки с радост ще качи багажа си по стълбите. Недоразумение е и да сложиш общо 5-6 врати за влизане и излизане, но за удобство на пътниците да оставиш работещи само две-три. Нищо, че трябва да заобикалят сградата — то хем е здравословно да се ходи пеш, хем и архитектурно е така красиво решена отвън. Недоразумение е да смениш двете най-натоварени автоматични плъзгащи се врати с бутани на ръка въртящи се. Ама хората били с багаж и нямали свободни ръце — чудо голямо, всеки трябва да се радва — нищо чудно да е пак нещо, свързано с тероризма. Родните мерки срещу тероризма (всъщност далеч не родните само) приличат на ония стари начини за ловене на лъв, дето ги пишеше във “Физиците продължават да се шегуват”.

Предния път излизам, мъкнещ куфарите на тъща ми, от една от страничните врати и се запътвам към най-близкото такси. А оня идиот вътре ми вика “отпред, на първото такси, такъв е редът”. Централната врата е затворена за ремонт (както в петък разбрах, за смяна с въртяща се), аз и другите пътници сме с много багаж, до първата кола има двайсетина метра — но по принцип идиотите не се интересуват от такива подробности.

Нейсе, качихме се в рейса. Мернах през стъклото нещо, което напомняше на един пловдивчанин, дето се прави на философ и блогър, но и да съм, и да не съм се припознал, вероятно се е качил на втория етаж. Да, падна ни се двуетажен.

Бебо спа почти през целия път, само докато излезем от София се въртеше, сочеше с пръстче и говореше нещо. София е задръстена и това не е защото има прекалено много задръстени хора (не че то не е вярно, просто не е това причината). Бойко Борисов прави ремонти винаги в най-подходящото време… за него, явно. Преди първо само миеха улиците, после разчистваха центъра за все по-често идващите величия (кой иска тия величия в града ни, вие искате ли ги, ами защо тогава изобщо идват, да им се не види?). После почнаха с ремонтите — идеалното време за ремонти в София е след големи празници и преди големите отпуски. Точно когато има най-много хора в града. И правилно — иначе, ако ремонтират по Великден или през юли и август, кой ще види? Нали трябва електоратът да забележи и да отбележи, че се работи усилено за благото му.

—-

Такситата в Пловдив са нечовешко скъпи. Сега разбирам защо софийските им събратя все мрънкат че им били ниски таксите. Просто са се возили на пловдивски. Лев и половина на километър, начална такса над 70 стотинки… останалото се уплаших да гледам, но пък веднага забелязах как таксиметърът се върти като побеснял, и то при ниска скорост. Веднага се сетих за мутренските времена, когато такситата масово си “помпаха” таксиметрите. То не че и днес не го правят, но тогава нямаха срама. С две думи — десет лева за пет минути, ей на това му викам скъпо платен труд. А, и да не каже някой, че то скъпо, ама нямат клиенти. Особено в Пловдив. То не е панаир, то не е стар град, то не е най-естествена трудност за вървене пеш и ориентиране, с тази река по средата.

За сметка на това на връщане към автогарата решихме да се разходим пеша. Аз все се мисля за от тия с много доброто чувство за ориентиране, но пък то как стана, че обърках “Руски” с “Вазов” и падна едно вървене в жегите… А жегата в равнината е нещо съвсем друго.

Готиното беше, че Светли се кефеше почти през цялото време. Той обича да “кара количка” — наведен напред, седнал в края й да сочи на различни страни и да говори разни бебешорски работи. Катерихме се и из Бунарджика, но все пак сигурно е цвете в сравнение с подобна разходка из Търнов. Не че не харесвам Търново, напротив — абе всички градове са готини, само понякога пътуването до тях и намирането на място за спане може да е проблемно. Иначе всички са ок.

Седнахме в един китайски, не бяхме го правили от много отдавна. Намерихме такъв с маси на тротоара, затова решихме, че ще е добра идея. Да вкарвам бебе с количка в някакво тясно ресторантско помещение не е от представите ми за добър следобед. Лошата страна включваше много шум от булеварда, но пък си похапнахме. Откакто Каладан преди време почна да ни събира екипа на “GNOME на български” в китайски ресторанти (a.k.a. “китайчета”) и ме открехна на супите там, всеки път се изкушавам да опитам супа. Най-често е люто-киселата, май тя най-много ми харесва. Откритието е, че люто-киселата супа винаги се прави по еднакъв начин в конкретния ресторант, но винаги е различна в различните ресторанти. Тазпетъчният ни експеримент потвърди наблюдението. Не ни хареса много, беше малко по-рядка, отколкото изисква приличието, но компенсираше с богат и продължителен следвкус на кисело и люто. Особено лютото си беше доста следвкусно — спрях да сълзя и подсмърчам чак по някое време в рейса за София.

—-

Не бяхме ходили в Пловдив откъм тази страна. Хареса ни, макар че за такива геройства следващия път ще си трябва автомобил. Не видяхме Пловдив, какъвто ние си го знаем — със стария град, калдъръмите, “Джумаята”, котките там, “Конюшните на царя”, малките хотелчета и градския парк, “Пожарната”, “Лимонциум”. Но пък всъщност какво знаем ние за Пловдив, дето ходим там веднъж на високосна

Върнахме се вкъщи и се надявах да успея един ден след това да прекарам в ползотворно и здравословно мързелуване. Но не успях и отново прекарах почивния ден в излишни тревоги. Сега вече работната седмица ме понесе наново. А моето работене точно сега е такова, че само аз виждам резултата и когато имам трудности и някоя част от програмирането просто не става или пък нещо малко е сбъркано или пък чисто и просто ми е омръзнало да преглеждам все едно и също място за грешката, тогава хич не е приятно, да не говорим за удовлетворяващо.

Оправям се лека-полека с такива работни грижи, но си трябват повече ходения до Пловдив, това поне си припомних за пореден път. Не бих го сменил с родната ми София, особено когато днес е станал по-претоварен и от нея и с малките си улички, запълнени догоре с автомобили хич не е привлекателна гледка. Нещо такова стана и с морските градове, но там поне има временна оправия — ходи се зимно време, извън сезона. А пък Пловдив си няма сезон, нали не е курортен — та общо взето сложно изглежда.

—-

Ако стане нетърпимо на повечето места, има решение — Канада или Австралия. За Канада ще знам и двата езика, което сто на сто ще е предимство пред жителите на Отава. За които полу на шега се казва, че са все от другаде и странните, чужденците в Отава са хората родом от там. За Австралия — или нищо, или добро, или направо ще питам Яската Захариев. Той ще знае и за бирата, и за виното, и за страстта на оситата към залаганията. Пък и двете места са достатъчно далеч от България, за да има грамотни проектанти на автогари, нали? ;)

8 thoughts on “Един следобед в Пловдив

  1. zbrox

    Ех, Австралия… И на мен сякаш ми се ходи там. Или още по-добре — Нова Зеландия. Там от едната страна ти е морето, много сърф, много нещо. От другата страна ти е планината — кеф ти сноуборд, кеф ти катерене или просто разходки…

  2. Ирина Марудина

    Такситата в Пловдив са нечовешко скъпи. Сега разбирам защо софийските им събратя все мрънкат че им били ниски таксите. Просто са се возили на пловдивски. Лев и половина на километър, начална такса над 70 стотинки…

    Грешиш! Такситата са евтини! В случая явно си хванал някое от паркираните пред гарата таксита. За 1.50 лв/км си направо късметлия! Защото това са колите, еквивалентни на такситата пред х-л Плиска в София — които са 8 лв/км ;)

    Иначе нормалните коли на фирми като Елма такси (тел.6665) или тел. 6142 (забравих им името) са на цени по-ниски от софийските. Само трябва да се внимава с разните 6566, 6656 и други вариации…

  3. turin Post author

    zbrox, точно Нова Зеландия ми мина през ума, като пишех за Канада и Австралия. Мен ме привличат повече планините и морето, пък и слабата заселеност (слаба в сравнение с пренаселените мравуняци тук). Нова Зеландия е като някаква приказна мечта, не мога да я свържа с постоянно живеене. Както преди време си мислех и за Перу — интересна природа, интересна култура, имат и (доколкото зная) бързо развиваща се, млада и пълна с идеи академична философия. Това последното и то беше причина да се замисля за там. Но не мога да го свържа с ежедневие — прекалено “неевропейско” ми стои, пък съм европеец. Както ми се струва, че е и с Австралия и Нова Зеландия.

    Въпреки че сто на сто бъркам, и сигурно всеки ходил из тия земи ще ме обори. То аз за Япония даже имам представа за нещо почти “европейско”. Но това са клишета и предразсъдъци — важното е, че някой ден трябва да се иде до тия места. Може за кратко, може за по-дълго — както дойде. ;)

    Ирина, точно при гарата, даже чакаше малко зад рейса. Сигурно трябваше да се усъмня, но аз с количка и чанта и Краси с бебе на ръце просто нямахме време за такива замисляния.

    Много ще ми е полезна тази информация, мерси! Ще си запиша даже тия номера, а пък и ще знам да гледам малко по-далеч от гари и автогари за таксита. То това си е общо правило, не знам как като ходя някъде в суматохата все го забравям. Вземам си думите за пловдивските таксита в такъв случай ;)

  4. turin Post author

    С това не съм съгласен изобщо, звучи ми като “аз няма да ям, защото пак ще огладнея”. Ипи едва ли не ако аз отида някъде, там ще стане гадно, защого аз ще го разваля един вид. Няма такива неща.

    И още нещо — ще те помоля следващия път да се подпишеш с твоето име или псевдоним, а не с името на сайта ти. Тук все пак разговаряме хора, а не сайтове. Това е и към всички други — рядко ми се налага да модерирам коментари, но съм си запазил тази възможност и при нужда не се колебая. Не карам никого да си оставя личното име по паспорт, но все пак някак трябва да се обръщаме един към друг, а така сякаш говоря на целия “интернет маркетинг”.

    Ако пък някой иска реклама — горе вдясно има специално каре. Вярно, заплаща се, но така е с всяка комерсиална реклама.

  5. Дончо Ангелов

    Ех, Пловдив :)

    Ясене, настъпваш ме по болно място, аз съм заклет пловдивчанин, който по лошо стечение на обстоятелствата е софиянец :P.

    Аз пък не мисля, че си прав в сравнението си с количеството автомобили. НЯМА начин Пловдив да бие София в това отношение. Тук колите вече са “на два реда”. Шофирал съм и в делник, и в празник в Пловдив (скоро), така че мога да направя и аз сравнението. Най-дългото задръстване в града е до 5 мин висене, тук в София ако си късметлия може и 15 да отцепиш :)

  6. turin Post author

    Дончо, може малко да преувеличавам, но все пак ми се струва, че колите навсякъде станаха повече. Тоест нарастването може да е относително към големината на града, но навсякъде го има. И не мисля, че е нещо добро. В София огромна част от задръстванията са причинени от служебни коли. На едно от последните ми работни места се ползваха “Дондуков” и околните преки като служебен паркинг. Като сложиш към това и болезнено некадърното планиране на града (не само днес, от десетилетия насам) и постоянно увеличаващия се брой фирми в центъра, става страшно. Като добавим и летните ремонти, нещата загрубяват.

    Като сравнявах със София имах предвид не толкова, че има много коли, колкото че тук са относително повече големите улици. София е имала шанса да се планира много добре — почти равно място, само няколко баира, но големи и с полегати наклони, на изток и север — ширнало се поле за разрастване. Без тепета, най-важното без река. В София има едно препятствие — железопътните линии, които навремето са били повечко от днес. И всички архитекти точно на това препятствие така са се спънали, че са омешали целия град. Едно добро околовръстно шосе ще реши много от проблемите, но и това не се прави, пак вече десетилетия.

    Та да, никой не бие София в това отношение, но ми се ще всички градове да са по-облекчени. Защото и в Пловдив, и във Варна и Бургас виждам как трафикът се затяга. С излишния трафик и задръстванията идват и мърсотията по улиците, простащината и нервите на пътя, катастрофите.

    Иначе аз си обичам София. Виждал съм я много по-спокойна и чиста преди години. Наистина. Слушал съм разкази от баща ми и дядо ми за времена, когато е била несравнимо по-спокойна и чиста. И ми е тъжно, че днес е станала такова отвратително бунище.

  7. MiCRoPhoBIC

    НИКОГА не взимайте таксита от стоянката на рейса. Цените на такситата НЕ са по-високи от тези в София! Просто ония са обирджии и затова дебнат жертви там. Измежду тях освен разни комари с по 1.50 лв. на км. съм виждал и подобни на софийските кръвожадни “VIP” с по 3-4 лв. на километър…

    Затова след като слезнете от рейса се отдалечете до спирката (на 30-40 метра напред) и спирайте свободно такси в движение и му гледайте тарифата. Само внинавайте, че ония хитреци отзад някой път минават за “движещо се такси”, че и съм ги виждал да въртят кръгчета да имитират, че не са от кръвопийците на стоянката ;-)

    А движението и колите… о, не — не може и да се мисли за сравнение със София. Ирина е права — аз също ползвам само 6665 и 6142 в Пловдив… 6142 са “наследници” на държавните таксита (142) как точно се казват сега не помня…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *