Военни взривове — още един от старите ни страхове

Мислех да не пиша за това, исках да не се ядосвам. Но като чувам, че всеки политик говори за “политическа отговорност”, за “комисия за оценка на щетите” и никой не може да разбере, че един квартал на столицата ни тази нощ (поне тази, може и повече) ще спи без прозорци, ми става обидно.

Вчера (вече) сутринта гръмна склад със стари боеприпаси край София. Много се изписа и изговори през целия ден, много журналисти и политици си закрепиха кариерите днес. Ще хвърчат обвинения, плюнки и оправдания още дълго време. Ще се размахват искания за оставки и “поемане на отговорност” отново. Чух се с роднините и приятелите ми в града и подразбрах, че всички са добре — това ме интересува, това би трябвало да интересува всички всъщност. Е, то се оказа че нямало чак голяма видима опасност, но като не съм бил там при експлозията е нормално да се ошашкам от истеричните пищенета на журналята цял ден по телевизията. Аман, само плашат хората.

Не казвам, че боеприпасите са безвредно нещо. Всеки, който е ходил в казарма знае, че са едно от най-опасните неща в света, защото са създадени да убиват и осакатяват. В тоя ред на мисли — пак добре, че са гръмнали складовете с обикновени снаряди, а не нещо по-“модерно”. Има всякакви гадости, вярвайте ми — отново, който е бил войник сигурно си спомня поне началното обучение, ако не друго. И всякаквите насочени взривове, касетъчни бомби, химически и биологически снаряди и какво ли още не. Ако пък сте били ученик по комунистическо, все помните поне едно от НВО-тата и посещенията на подземен обучителен център на Гражданска Отбрана.

Помните и касетките със смешки на Милодраг Иванов и Шкумбата с явяващия се на изпит по гражданска отбрана. “Говорете ми, колега, за пораженията при ядрен взрив”. Знаехме ги наизуст. Касетките, де ;)

Май това, което най-силно ме е впeчатлило от тия военни технологии са мините. И особено противопехотните. Учихме колко видове има и как точно убиват, дали убиват или само осакатяват. Честно… не мога да разбера хората, които се кефят на военните технологии в подробностите им.

—-

Всичко ще отмине за три дни, разбира се. Това, което ще остане, ще са предизборните боричкания на кметове, премиери и президенти. Ще го видим, защото покрай пира на лъвовете ще има и огризки за хиените от медиите.

А всичко това изобщо не е важно!

Случило се е — гръмнало е. Нормалното е сега по най-бързия начин да се върнат пари от данъците за помагане на хората там. Не с комисии — каква е тая комисия, която ще “оценява щетите”?!? Отиваш на място, вадиш пари от бюджета и купуваш прозорци на хората! Още днес! Много ясно, че има щети, всички ги видяхме. Държавата трябва да започне да се учи да връща пари и да възмездява гражданите.

Сега докато се натуткат и докато си изиграят театрото с крещенето един срещу друг из телевизиите, хората ще се бръкнат в джоба и ще си сменят сами прозрците. И ще останат с още по-обидно чувство към държавата. И ще са прави — на каква се прави тая държава, та да ги кара да спят дори една нощ с изкъртени врати и прозорци? Може би хората в Челопечене и Чепинци са виновни с нещо за взрива? Може би сами са си строшили прозорците и сега за наказание трябва тази нощ да са на студено и ветровито? Ай, сиктир…

—-

Още нещо абсурдно — някой, май заместник-министър някакъв каза, че това било “много неприятно бедствие”. Бедствие? БЕДСТВИЕ?? Това не е просто бедствие, това е АВАРИЯ!

Ужасявам се от управа, която не разбира разликата между “бедствие” и “авария”. Макар донякъде всичко такова да е вид беда, все пак “бедствие” се нарича нещо по-различно. Едното е външно, природно, независещо от хората. А за другото се носи отговорност. То е в резултат на грешка. Грешка от невнимание, незнание или некадърност — все грешка.

Не може да се казва на аварията бедствие. Внася се друг смисъл и аварийното, за което се носи отговорност се замества с бедственото, което е неизбежно и неочаквано, идващо свише. А са знаели, не е като да не са знаели, че точно този склад за бомби е опасен.

Не ми се пише за такива неща. Искам хората да си вършат работата — военните да си пазят оръжията, политиците да решават проблеми и подобряват живота ни, а журналистите да ни информират, като не си изсмукват скандали от пръстите.

В тоя смисъл — журналистите цял ден мрънкат, че органите са реагирали мудно и дълго време не е имало информация. Вярно е, да — това е кофти. Най-вече не за журналистите, а за самите хора, които живеят в района и не са знаели какво става. Дали ни напада някой, дали самолет е паднал, дали има радиация — изобщо пълно неведение.

Но за това са си виновни самите журналисти. С тяхното нагаждачество, довело до това всеки днес да знае, че от медиите нищо не зависи. Медиите могат да се използват от силните на деня, но не и самите те като обществен фактор да провокират диалог. Ако беше иначе, самите медии щяха за нула време да се свържат с когото трябва. И тези “когото трябва” нямаше да си позволяват да не вдигат телефона, да не дават информация и да не действат бързо.

Изобщо, защо да действа бързо една управа в страна, в която медиите са кротки и на каишки, а хората са изтормозени от всякакви съвсем екзистенциални въпроси като “ще мога ли да си платя всички сметки тоя месец или пак ще търся заем”?

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *