Тъй като когато няма новини, слуховете тръгват сами, а аз не си падам по слухове, нека си призная малко леко предварително — можете да поздравите новото попълнение в секция “Онтология и епистемология” на Института за философски изследвания (ИФИ) към БАН — приет съм за редовен докторант по епистемология там.
Изпитът по специалността беше на 1-ви и 2-ри декември, съответно писмен и устен. За едно обявено място се бяхме кандидатирали 4-ма човека, от които на изпит се явихме двама. Въпросите изтеглих аз и се паднаха “Прагматизъм” и “Епистемологията post mortem”. Първият се отнася към философията на познанието на традицията на прагматистите, а вторият е за съвременното развитие, след атаките на постмодернизма и постструктурализма, тоест след заявената от тях “смърт” на традиционната епистемология и философия изобщо.
Писахме и по двата въпроса и комисията прие и одобри работата ми. Аз, все пак, не съм съвсем доволен от себе си, може би защото се бях подготвял донякъде избирателно — можех далеч по-леко, обширно и с интерес да пиша и обсъждам проблеми като примерите на Гетие или принципните разлики в традиционните епистемологични трактовки и всякаквите им критики. Не се бях настроил историкофилософски достатъчно — може би заради предния път, когато кандидатствах историкофилософска дисциплина в СУ и макар да се бях готвил много, бях отрязан, защото “не съм това, което търсят”. Поставям си още една мислена обеца на ухото и за пореден път си повтарям, че философията е в голямата си част четене на текстове и позоваване на автори. Не е съвсем добре да не мога да се сетя веднага имената на основоположниците на прагматизма, при условие, че на предния изпит в СУ съм писал точно за тях (пак ми се беше паднал прагматизъм). Може причината да е, че когато 1) говоря с колеги за философия, все говорим през понятия, а не през автори и когато 2) пиша в блога си, все гледам да правя философия, която да се разбира от читателите и по подразбиране приемам, че ще се разбира по-добре, ако няма препратки към имена.
След като минаха двата изпита по епистемология, с колегата се явихме в края на миналата седмица и на изпит по английски език. Взех го, макар че и там мислех, че ще се справя далеч по-добре. Но когато седнах между изпитващите, усетих как гласът ми заглъхна и после при лексикалната теоретична част и при свободния разговор някои езикови термини и обикновени думички просто се изпариха от ума ми. Макар да ги знаех. Реших, че е заради все по-рядкото ми говорене на езика. Чета всеки ден, но не говоря наживо. Която и да е причината, не е приятно. Така забравих френския, сега ако попрестана да чета сайтове и пощенски списъци на английски и спра да превеждам програми, за няколко месеца ще съм на ниво “хън-мън”.
Изчиствам мое си разбиране на темата, по която ще работя. Имах малко подготвени идеи и те се обогатиха с нещата, които ми представиха хора от института, включително евентуалния ми бъдещ научен ръководител, по време на консултациите след езиковия изпит. Мисля, че (малко предварително) мога да кажа, че темите, по които се работи, нагласата на отвореност към нови проблеми и изобщо цялата обстановка в тази секция на ИФИ ми действа ентусиазиращо и обнадеждаващо. А пък и познавам някои от младите там, те са философски мотивирани и са готини хора — две неща, които в комбинация са супер.
Официално ще съм докторант в БАН след празниците, но приемам и неофициални поздрави. :P
Да съм честен — половината от написаното не го разбрах, а и не събрах смелост да го прочета втори път. Но явно си имаш нова работа, която пожелавам да ти е честита и да станеш най-големият /не-дървен/ философ в БАН ;)
Поздрави, Краси.
Поздравления! Горд съм, че те познавам :-)
На фона на преживяванията миналата година (в СУ ли бяха?), това звучи отлично! Поздравления!
Значи ще сте колеги с мъжа ми, макар и той да работи в секция Логика. В Онтологията имам бивши колеги от курса — Стефан Димитров, Ники Турлаков… Доста вкаменелости има в този институт, не знам доколко ще ти понесе, но все пак ти си докторант, ако не ти хареса, просто няма да да се опитваш да правиш “кариера” (в случая тази дума звучи малко комично) там.
Още веднъж — честито и дано ти понесе!
Мерси! ;) Краси, то не е работа — да кажем, че вид следване :P Светла, аз от вече двама-трима мои колеги, минали и минаващи в момента през всичко това съм чувал, че далеч не е най-изследователското място (да го кажем с думи нежни). И разбира се, мен не ме тресе някаква мания за кариера — просто ще се радвам, ако имам време и възможност да се занимавам с философия през тези три години. Всъщност ще видим как ще е, като започне. ;)
Вени, преживяванията бяха точно преди една година. И аз се зачудих колко време е минало и потърсих да намеря как съм се готвил и как са ме изпитвали. Наистина, на фона на миналогодишните събития сега всичко около изпита беше интересно, ненапрягащо и ентусиазиращо. Подготовката си беше пак доста напрагяща, но то това е нормално все пак ;)
Не го казвам, защото съм приет. И двата дни на философския изпит си мислех, че има огромна разлика с онзи изпит при Емилия Минева в СУ. Знам, че не звучи убедително, а пристрастно, но си е истина. Все едно ;)
Малко предварително обяснение на ентусиазма ми:
Заявената ми област на интерес включва в периферията си и интернетска и уеб тематика. Все още не е уточнена темата на бъдещата дисертация, разбира се, но и да е с по-различна формулировка, все пак ми допада фактът, че ще мога да (продължа да) работя и по нещата от въпросния заявен интерес.
П.П.: Тази публикация стоеше с едно начално изречение в черновите още от 3-ти, веднага след изпита. Трябва да намеря по-добър баланс между блогването и микроблогването. Като съм под стрес наблягам само на едно от двете. Или всеки ден в mblog-а (1, 2), или веднъж на цяла вечност в блога.
Ееее, честито, колега! ;)
Яска, много се радвам за теб! И да, прав си за това, че е един вид продължение на следването, но пък е добра основа да продължиш да се развиваш в област, която предпочиташ. Трамплин за много връзки със специалисти тук и в чужбина, възможност за специализации и защо не за бъдеща работа. Браво! Справил си се чудесно! И … хм, да не се отпуснеш, три години много бързо си отлитат ;)
Успех!!!
Много се радвам. Дано ти бъде интересно.
Искрено се радвам за премането ти, макар да не се познаваме.
Пожелавам ти да не се задълбаваш в учебникарската философия, а да правиш жива такава.
Честито!
И дано да защитиш докторат преди да са закрили БАН (и за “голям” доктор също :) )
Честито! :-)
Кога ще пием биричка по този повод? :)
Случайно попаднах в блога покрай една друга статия, но понеже и аз се водя новоизлюпил се докторант и все още ми е кеф от това, прочетох и за твоето докторантство — честито и да си все така ентусиазиран и след трите години :)