Преди време бях писал за работата ми в екип, сега ми е трудно да работя сам. И ако преди се чудех защо ми липсва “екипно усещане” и търсех основната причина вътре в мен, сега ми се струва, че причината е просо във факта, че наистина съм сам. Говоря за професионалното – това, което донася сиренето на масата. Много ме бива в принципните уговорки, в общите и мащабни планове. Но винаги след мащабно планиране човек има нужда от мъничката, банална и презряна конкретика.
Някои наричат такова планиране мечтаене, а въпросната конкертика – реална работа. Може и да са прави, а и дори и това мое планиране да е нещо хубаво и ценно, не мога да не говоря против него. Защото вече мина половин година откакто си отдъхнах, взел одобрената молба за напускане. А това, което имам във все по-префинени форми е, казано направо, въздух под налягане. Никаква конкретна ефективност, само натрупана енергия под здрава черупка. Много хора сигурно биха се радвали на такова нещо, но на мен ми се иска и да мога да постигам конкретни резултати. Това е лошото на мащабното планиране – никога не е точно в детайлите, затова и никога не ги достига. Не може да се “смъкне” до детайла, да спре с проектите и да наблюдава резултат. Да забие едно знаме, да каже “стигнах дотук!” и да постои малко. Без да се тревожи как да подобри еди-кой си проект и да не може да спи заради това.
Не че нямам хора, с които да работя – имам, но все не достигам до самото работене. Работенето е лесно (да бе да, ще каже работещият…), щом веднъж се е стигнало до него. Може би разковничето е да се смесват двете неща – планирането и проследяването на процеса. Може би трябва да имам гъвкавостта да привиждам конкретна работа в измислянето на концепция и в същото време – общ план в конкретната дейност. Ако успявам да преминавам в двете посоки, ще съм ефективно проектиращ. Такъв трябва да бъда и съм… само трябва да го осъзная… :)
—-
Лошото на гледането нагоре е, че се спъваш в бордюрите. Иначе имам много идеи, някои от тях са за този сайт, други – за други сайтове. Лошото пък на идеите е, че ако изобщо са “на някого”, са на осъществилия ги. Да, вярно, идеите трябва да бъдат достигани, а не да бъдат “достигани от мен”. Но е малко неприятно за самочувствието да видиш как нещо, което обмисляш толкова дълго време някой просто взема и го прави. Не защото си спал, а защото си го обмислял.
Но пък може би мисленето има нещо общо, колективно и от него се облагодетелства по свой си начин всяка дейност.
—-
Истината е, че трябва да започна да работя по проектите си. Другият вариант е да отида да работя някъде на щат, като мястото, от което избягах преди половин година. И да минат още три години и да се замечтая за напускане и оттам заради мои си планове. Лошото на дилемата е, че сравнително по-лесно мога да направя втория вариант. Или може би само така ми се струва, защото досега не съм работил по свои неща?…
Така е хубаво! Freelance – no boss, no fuss ;-)
Сам си си шеф… сам си определяш работното време… Сам си определяш почивката… Чиста работа! :)
Имаш място за повече креативност… За повече свобода! Това е хубаво!
Аз все още не съм стигнал до решение за мен, колебая се… И засега съм по инерция малко. Хм.
Да, хубаво е. Много са хубавите страни и е стимулиращо и приятно.
Но има и лоши също – например понякога трудно се намира работа, а пък аз съм станал и капризен за някои неща. Ако някоя работа не ми хареса или е против разбиранията ми не я приемам. А и с такова работене се развива и онзи полезен мързел, който отличава непришпорените от шефове, съкращения и всякакъв стрес специалисти на свободна практика. Та макар да е здравословен, трябва и с този мързел да се внимава.
Сложно е. Но вярвам, че нещата се оправят и нагласят с времето. И че скоро ще имам толкова работа, колкото ми е нужна и такава, каквато ми е приятна.