С наближаването на поредните избори политиканската истерия набира сили. Не че някои развития не са ми интересни и на мен, просто не се вживявам, защото точно вживяването в политиканстването е това, което ни мори. Живеем в страна, в която почти всеки разбира от политика, но почти никой не мисли политиката извън-изборно. България е страна с огромен брой политикани и ужасяващо малко граждани. Разликата? Едните се занимават с “промяната”, а другите правят променянето.
Днес, докато с едно око пазех бебо да не се изкатери на прекалено опасно място и котаракът да не докопа нещо месно и с другото око надзиравах манджата на малкия, която къкреше на котлона, вниманието ми беше привлечено от странен шум отвън. По принцип до седмия етаж достигат членоразделни малко от нещата от долу, но този път наострих уши, а и репликите на висок глас нямаше как да не чуя. Ставаше дума за неправомерно паркиране и ремонтиране на коли в междублоковата градинка.
Вярно, градинката е по-коректно да се нарича само “междублоково пространство”, защото е градинка само на документи (предполагам), иначе де факто от около година все по-усилено се експлоатира като свободен паркинг. Но не това е важно. Важни са принципите. Градинките са си градинки, независимо как изглеждат или колко лошо нарочно (не) се грижат от общината за тях. Алеите са си алеи и са за свободно движение на хора. И изобщо не са за автомобили, много се извинявам.
Преди месеци чух шум от оксижени долу и се загледах — някакви хора бяха докарали камион с контейнер и с оксижен изрязваха старите люлки, катерушките и пейките. По-точно изрязваха останките им. Помня като малък, точно на същата градинка, как нашите ме водеха и играех дълги часове. Пясъчникът кипеше от архитектурни напъни, за пързалката се чакаше отегчително дълго, а най-любими ми бяха люлките. Едната леко поскърцваше и баща ми казваше, че пак големите са се люляли прави на тях и са стъпвали с обувки на седалките и едната е започнала да се изкривява, затова скърца. Това беше, когато съм бил на 4-5 години някъде.
Та изрязаха останките и се зарадвах, мислех, че са тръгнали да ремонтират най-накрая. Да видиш някой да върши работа в квартал, далеч от телевизионните камери на “Московска” си е нахъсващо. Да, ама не. Оказа се, че са си разчиствали, за да си паркират колите. Последно вече има някъде между 10 и 15 автомобила привечер.
В махалата има платени паркинги. Вижда се, че са пълни под половината от капацитета си. Тоест има къде да се паркират колите — ама друго си е да си я паркираш до блока, в градинката, нали? То и безплатно е. Нищо, че е фул на фраш вече навсякъде. Как така ще плащаш, я на някоя обрасла алея или в тревната площ! Тъпанари…
Подслушаният спор днес беше между един от най-наперените, който още отпреди показно си паркираше тойотата не на алея, а направо в тревата. Зимата си спомням как като извеждах Светли, отидох там край коловозите от колата му, за да намеря чист сняг и бебето да се радва. Около мястото, където си тропва старата джипка, се виждаха разни омаслени парцали и всякакви боклуци. Та същият този обясняваше на една баба и на мацката от общината, която явно беше дошла по сигнал, че не трябвало да го занимават с такива глупости, защото…
Първо, защото това не било градинка. “Като е градинка, къде са ви пейките?” Второ, защото той си бил плащал данъците и затова имал права. “Аз съм си платил пътен данък, затова имам право да паркирам!” И трето, защото навсякъде било пълно с коли и не можело да се паркира и трябвало не него да го занимават с глоби, ами общината да вземе да се стегне и да му намери къде да си паркира безплатно, а-ма-ха!
Първо, градинката си е градинка, дори и да няма пейки. Дори и да са изпочупени и изкорубени и нарочно откраднати, за да се припознава по-лесно мястото като запустяващо. Няма значение дали има пейки, дали работят люлките и дали е чисто или мръсно — щом нещо е отделено с бордюр, има трева и паркови алеи, значи автомобилът ти няма никакво място там! Нещо повече — щом като това е място, на което (макар и все по-рядко) играят деца и родители разхождат бебетата си, значи хич не трябва и да се замисляш да паркираш там!
Второ, пътният данък е за пътищата. Не е за парковете и градинките. Като си си платил винетка, значи имаш право навсякъде да паркираш и навсякъде да си ремонтираш колата, така ли? Ама и у нас ли можеш да влезеш? Я паркирай в двора на кмета, да те видим (примерно, де). Който не може да прави разлика между път и парк, да отива сам да си връща книжката и да заляга над листовките!
Трето, това, че в града има все по-малко място за паркиране го знаем всички. Все пак и аз съм шофьор, най-малкото. Но не може като има опашка за тоалетната, да опикаваш коридорите, нали? Или си намери място на пътя (кое е път и къде се паркира — справка в ЗДвП и ППЗДвП), или си плати в някой от многобройните полупразни паркинги наоколо. Нагласата “ама как точно яз че се прекарвам с плащане, а Вуте че си паркира пред блоко” не сработва — или на разрешено за паркиране място на пътя, или в паркинг! Иначе си в нарушение, а то съвсем правилно се санкционира.
—-
В същата тази градинка се сетих как преди седмица-две с Краси разхождахме Светли и решихме да си поиграем на едно по-широко място на топка. Бебо се стрелка след малката топка с Макуин, а аз извадих фотоапарата и го снимам. После снимах с камерата и престанах да следя шумовете наоколо. Изведнъж, докато се щураме около един бял мерцедес, някакъв чичка идва и много загрижено ми казва да съм бил внимавал, да прибера детето, щото ще изкарва колата… Опулих се, кипна ми. Моето дете, което точно тук и сега е щастливо в играта си, да трябва да се съобразява с неговия мерцедес, да трябва да спираме играта и с рев да го дърпаме настрани, за да може поредният тъпанар да си разкарва бричката през градинката? Казах му, колкото можех спокойно “Ами излезте от другата страна”. Точно пред него беше бордюрът на края на градинката. “Високо е оттам”. Стоя и не вярвам. “А вие знаете ли изобщо какво е това?” — и посочвам с разперени ръце градинката. “Не ме интересува, оплачете се на общината!”. И влезе, влезе и жената с него и тръгнаха с колата през площадката. Аз отклоних вниманието на детето към нещо друго и го дръпнах настрани. Но преди това с всичката неприязън, на която бях способен, им казах, че са идиоти и им пожелавам така да се отнасят и с техните деца или внуци. Знам, това беше лошо. Но бях обиден и безсилен.
—-
А днес една баба явно извикала инспекторка от общината и мадамата дошла да запише номерата на колите. Затова въпросният се разправяше с нея и се караше и с двете. Живее на първия етаж и гледа постоянно от балкона си двете коли, които паркира там. Даже лампа с датчик е сложил, да си ги следи нощем като минава някой, типично “по соц”.
Нямам никаква идея как ще продължи историята на нашата градинка и детската площадка в нея. Ще ми се да се възстанови и заживее наново цялата, не само като детска площадка, а и тревните площи наоколо й да се поддържат и да не се разриват в коловози и масла.
Но в едно съм сигурен — поне някакво начало е дадено. И затова съм доволен.
Доволен съм, защото явно има хора, които приемат присърце идеята, че не е чак толкова важно за кого ще гласуваш, не е важно дали твоят най-харесван пореден политик ще спечели гласове, престиж или медийни изяви. Важното е какво ти, да, ти самият вършиш всеки ден за общността си. Не за държавата, не за световния мир или пък за планетарната екология. Какво вършиш ежедневно за малката си общност, своята общност. Хората, с които общуваш. Дали газиш тревата, дали си хвърляш фаса, дали паркираш неправилно, дали отнемаш предимство. И дали с всичко това даваш правилния пример на другите.
—-
И още нещо. Хубаво, изборите са важни, ала-бала. Но замислете се сериозно върху нещо друго — колкото и несъвършени да са, закони все пак има. Има и неписани правила и всякакви комбинации между двете. От друга страна, всеки носи преценката, с която да различава кое постъпване е правилно и кое — не. Кое тогава е по-ценно за обществото — кой колко процента ще спечели, за да върти бизнес и да прави пари с лобиране или когато видите, че някой прави нарушение или изобщо пречи на хората, да сигнализирате и да опитате да го спрете? По-важно ли е да следим дословно скандала Димитров-Костов-Юруков, или да сигнализираме в общината за неправилно спрелите коли?
Някой ще каже “ама те нищо няма да му направят” и може да е прав. И мен това ме е спирало досега. Другото, което ме е спирало е, че масово в институциите не приемат анонимни сигнали за искане на проверка, а държат на поименно оплакване. Но дори и нищо да не направят в конкретния случай, ако всеки… добре де, ако всеки трети от тези, на които неправилното паркиране им пречи се обадят, бас ловя, че все нещо ще се промени към добро.
Това, което мога да пожелая е само общината да стане по-прозрачна за гражданите. Ама истински, не на думи. И да се приемат анонимни сигнали за проверки. Име може да е задължително за жалба, но за подбутване “абе елате и проверете” е неправилно да не е анонимно — та нали и без това работата им е да минават редовно и да проверяват? Тъй де. А, и разбира се дано всички тия сигнали имат ефект, тоест дано по тях се започне наистина да се работи.
Наскоро в София приеха наредба, съгласно която се предвижда глоба от 150 до 500 лв. за ремонтиране или миене на автомобил на улицата или тротоара. За неправилно паркиране също има наказания, даже не от общината, а директно от КАТ. Така че ако една кола е препречила тротоара или е в градинката или маслото й се сменя и излива в тревата, вместо да псувате шофьора, да му повреждате колата или да й лепите стикери, по-добре се обадете в общината да дойдат и току-виж отнесъл глоба. И за друг път ще се замисля.
А това е безброй пъти по-полезно от най-интересния и скандален и засукан телевизионен предизборен дебат.
Ако ми позволиш, нека цитирам Светла (един от любимите ми пред-професори, бъдеща хазяйка):
— И обяснявам аз на тези мои студенти, че театърът не може да се сравнява с политиката! Обяснявам им, че съм тук да им помогна да станат актьори, а не дупетати.
Разбирам я, поне в някакъв смисъл. Тя самата не е искала да бъде от залъганите интелектуалци, които за малко са били в парламента. Интелектуалци, които са станали дупетати. Всъщност в нейната велика кухня са пили кафе именно тези интелектуалци, които са излезли разочаровани от парламента. Всъщност не точно всички. Останал е Любен Дилов (син)… и познай какво се е случило с него и какъв е станал? :)
Да, голяма дандания около точно тези избори. Масово хората чакат да дойде рицар на бял кон и да “оправи” “държавата”. Не, това няма да стане за една година, един мандат… може би и за десет няма да стане. Комфортната заблуда, че без да се промени (ама наистина да се промени) начина на мислене ще си остане комфортна заблуда за слепците. Старая се да не говоря и да не пиша за политика, а ако пиша — да бъда обективен. Обаче точно в момента не мога да бъда обективен.
Всъщност искам да се опитам да си обясня омразата между сини и червени. Искам да направя един аналог с Англия, че и която си избереш по-нормална страна. Либерали — консерватори. Не ми се ще да се впускам в по-задълбочени анализи и извадки по години, но ако се замислиш — минават либералите, омазват положението, после идват консерваторите, затягат коланите, хората ги намразват… и после пак се повтаря. Сякаш е loop() написан от некадърен програмист, да му се не види. Обаче именно преди избори идва най-голямата проява на нацията ни. На мене вече от три места се опитаха да ми искат ЕГН и номер на лична карта, а пък след гласуването — да ми дадат нам си колко там лева. Мисля, че преди време доказах (най-вече пред себе си), че не се продавам, а и не робувам на парите. Предполагам, че това е в някаква степен и мироглед, който за жалост баща ми нарича “безсмислена борба с вятърните мелници”. Не само той, а и всички… как да кажа… хора, които живеят в миналия век. Точно заради това ми е болно — всички се продават за по десет лева, една бира и порция кебапчета с гарнитура. А няма къде да го напиша спокойно, защото знам, че реакцията на хората ще е моментално заклеймяване, слагане на епитети като “млад”; “глупав”; “неопитен” и тъй нататък. Но ме боли.
От една страна постоянно чета вестници, чета анализи (дори на Дърева — виден комунист, както тя самата казва за себе си) и се опитвам да не изоставам с информацията. От друга — не виждам смисъл. Не виждам смисъл, защото картите вече са раздадени, а на онези “горе” не ги интересува особено много дали някакъв младеж следи зле изиграното театро и роптае срещу него.
Нарушения — колкото искаш. Опитвам се да не ги забелязвам. Опитвам се да не забелязвам как хората си хвърлят боклуците през прозореца, как паркират където им скимне, как мамят безочливо… и колкото повече се опитвам да не забелязвам, то толкова повече ми се набиват като трън в очите тези пакости. За какво говорим, след като едно туристическо дружество (нашето) не може да узакони една еко-пътека, над която са/сме работили двадесет човека без да искаме нито една стотинка. Дори държавата работи срещу нас, защото не иска да ни впише в един елементарен регистър, а само срещу вписване можем да усвояваме мижавите пари, които дава общината за туризъм. Много искаме да правим еко-пътеки, туристически заслони, да водим ученици, да им показваме как се връзват възли, какъв огън за какъв случай е подходящ… но ни връзват ръцете. Не за друго, а защото някой преди нас си е внесъл известна сума парички, почерпил е някоя префърцунена лелка, която му е предвижила документите… и ние оставаме с пръст в устата. А същия този изкуфял мним планинар е разделял планината ни(!) на негова и наша. Чакай малко, бе, човек. Тя не е бащиния, не е имане, че да се разделя. Е, така е… но той има подкрепата на общината, на съответните местни институции.
Криво, но навсякъде е така. Все моля някой да ми обясни — как да не ми е болно, как да ме свърта на едно място, какво да направя, как да помогна… и отвсякъде се чува само една гробна тишина, в писмата на институциите зее пък едно гробно безбуквие, безсмислие… и пак ми е криво, а не искам да ми е криво. Не искам нещата да стоят така, не искам да се срамувам, че живея в мръсна държава, пълна с боклуци…
Поздрави, Краси.
П.П. Надявам се не съм отегчил с дългото си, хаотично написано елементарно, глупаво и неуверено разсъждение.
П.П.2. Щипни бузките на малкия от мен ;)
Не знам дали е загубена кауза, но ви пожелавам да си извоювате градинката обратно! :-)
В целия град (София) е така, обаче. Някога примерно, в Люлин, имаше градинки, детски площадки, пясъчници, пейки — между блоковете. Сега навсякъде са паркирали коли, тревата е погазена и има коловози, място за игра няма…
Освен да повикате човек от общината, ако се съюзите повече “нормални” съседи, може да направите нещо за градинката:
1) Може да се опитате да поправите с дружни усилия няколко пейки и катерушки, да ги боядисате.
2) Може да се опитате да прекопаете и да засадите трева там, където тя е смачкана и не расте вече нищо.
3) Може да вземете железа и цимент, и да преградите ВХОДОВЕТЕ и ИЗХОДИТЕ към градинката така, че да не моат да влизат коли. Колчета, огради, всичко става.
4) Може да сложите табелки “Градинка. Паркирането забранено.”
Друго не ми хрумва.
Ако нищо не успее, тогава просто не се нервирай. Няма смисъл. По-добре дори човек да си смени мястото, където живее (ако може)…
Така или иначе, София напоследък е мега-зле… :(
Краси, има огромна разлика между българската и британската политическа действителност. Нищо, че често ни сравняват с “нормалните” държави, винаги различното е залегнало в два основни факта. Първо, там не е имало дълги години диктатура и репресии от страна на едните (“червените” в нашия случай). И второ, не е имало провалени от другите (“сините” в нашия случай) огромни надежди на огромна част от хората. Ние тук просто сме бамбашка, при нас не важи това правило “левите харчат, десните пестят”. Може да е малко крайно, но ние сме ясен пример за същността на всяка по-голяма, държавна политика — “и едните, и другите са маскари”.
Michel, не става сами да си поправяме градинката. Ако ставаше, досега да сме го направили. Ти пък, аз не си харесвам съседите по безброй други причини — това, че не виждам начин да ги навия да се ангажират с градинката и площадката е само една от тях. Не трябва винаги да се разчита на “направи си сам” — ето, пак казвам, идват избори. И всички като са рипнали за тия изобри, леле мале! Вместо хората да се чудят за кого да гласуват, по-добре да теглят една майна на целите избори и да подават сигнали за нарушения. Масово. Навсякъде. За всички нарушения. Корупция? Сигнал и санкция. Неправилно паркиране? Сигнал и санкция.
Няма да стане с един-два сигнала, никой даже няма да обърне внимание. Но ако всички започнат да пращат сигнали за неправилно паркиране и “усвояване” на тревните площи, все нещо ще се задвижи някъде. Да не забравяме, че по върховете на властта може да е гнило и да мирише, но наолу в администрацията все пак работят и нормални хора. Някои от тях — с деца. Няои от тях — природозащитници. Някои от тях — блогъри. Някои от тях — също възмутени. Или просто честни хора.
Виж… знам, че се опитваш да правиш нещата както трябва и както е правилно, но си самотен воин в това отношение.
Не си спомням някой да се е престрашавал да паркира повече от веднъж в градинката, в която си играеха сина ми и племениците ми като малки, просто защото си бяха едни щури хулиганчета, също като родителите си навремето. Върху нещастните паркирани коли се катереха, подскачаха по ламарините, рисуваха върху тях с перманентни маркери, пукаха гуми и си играеха с алармата. В играта на “война срещу нашествениците” хлапетата спечелиха гейма (както и тези преди тях, от които я научиха) и си изживяха едно нормално детство.
За ваш лош късмет днешните хлапета се прехласват по колите дотолкова, че и през ум няма да им мине да воюват със собствениците им. Нямат нужда от игра навън, защото от 12 годишни са по дискотеките. В стария ми квартал между блоковете бяха засадили ябълки и череши, не декоративни дървета и винаги децата са ги обирали още зелени… в последните 5-6 години плодовете изгниват по земята, а около тях има хвърлени опаковки от вафли. Берат ги само пенсионерите.
Изобщо… Гарвана Селдън пророкува, че империята се разпада и това са първите признаци на разложението, а аз му вярвам :)
Честните хора в администрацията… надали са много.
Е, сигурно има. Но колко — не знам. И колко от тях имат реална власт да променят нещата? Сигурно са още по-малко…
Пуснете сигнал! (за градинката)… но от общината ако не заградят градинката с големи колчета и ако не глобяват, нищо няма да стане…
Цялата страна е в хаос, честно казано… :)
Ясене, това беше елементарна съпоставка. Но ако се замислиш — до 1997 година нещата са били в някакъв смисъл поне мъничко по-отпуснати, или поне аз така съм чел, защото май нямам ясен спомен. Тогава идва тази персона И.К., който “стяга коланите” жестоко… или поне жестоко за едни, за други — в реда на нещата. Съпоставям нещата с либерали-консерватори в Англия, защото това ми е първата асоциация… колкото и да са далечни.
Но аз млъквам с политиката :)
Колкото до сигналите — колко точно хиляди сигнала трябва да подадем за да се сети някой да види “Що тия идиоти мрънкат?”… 10 000, 20 000?
Поздрави, Краси.
wakeop, историята има някакво развитие вече — от вчера и особено забележимо от днес цял ден в градинката играят деца. Наобиколени от няколко възрастни. Деца, може би от малките класове, играят мач, а съвсем малките бебешори майките им ги разхождат из асфалтовите площадки. Възрастните сноват сред тях, помагат им и ги пазят от колите и все гледат нагоре към прозорците на двата блока.
Очевидно акцията е показна и всички — и родители, и деца — са решили да не си поплюват. Резултат има! Половината градинка е свободна, колите не са влезли да паркират! Включително и оня тип с белия мерцедес. Дано нещата се развият добре. Аз днес разхождах бебо и исках да минем оттам и да се присъединим, но Светко се затича, след като си поиска топката и взе да я рита и се спъна. Удари си силно коленцето и трябваше експресно да се изнасяме към вкъщи гушнали и в сълзи.
Да ти призная, нямам хъс да влизам в такива борби вече, пък били те и за такава добра идея като възстановяването на градинката. Само който не е гледал бебе няма да ме разбере колко е важно да има градинка наблизо и навсякъде. Но ми липсва чак много ентусиазъм, защото не го харесвам вече тоя квартал и не харесвам да живея на висок етаж в кутийка, с гледка към други кутийки. Ама все пак ще гледам да се включваме в акцията и дато запазим и възстановим градинката и площадката. ;)
Краси, “затягането на коланите” беше доста преди И.К. — имаше един Димитър Попов, който остана в историята с призива си “За Бога, братя, не купувайте!“, имаше купони и неща като олио, сол и захар бяха само с купони. В супермаркетите изведнъж започна да няма нищо, празни, ама съвсем празни рафтове и само една-две палети с хляб. И когато пуснат олио, хората се редят на опашки с купоните в ръка. Имаше и един Жан Виденов, при който започна да има някакви неща по рафтовете, но едва-едва, а и цените им скочиха до небето. Хората се ограничаваха във всичко, всекидневно. Заплатите бяха нищожни, хора с по две висши получаваха равностоимостта на десетина долара, най-много. Масово вилнееха мутри, борци, всякаква мафия и тем подобни. Всеки знаеше, че има престъпност и че е добре организирана.
Иван Костов, за когото предполагам казваш ;) не направи такова затягане на коланите — напротив, при служебното правителство на Софиянски и после при костовото нещата лека-полека влязоха в някакви релси и хората взеха да си позволяват да ядат и сирене с хляба. (Може би причината не е някаква тяхна финансистска свръх-способност, а чисто и просто въвеждането на валутния борд, който все пак укроти инфлацията.) Но Костов и Софиянски направиха нещо друго — предадоха надеждите на много хора, като продължиха да крадат и шмекеруват яко. Нищо не се развива, нищо не се прави и оправя наоколо — и днес е така, и днешните са същите. Това, с което синьото правителство загуби масово доверието (включително и на седесари; познавам хора, които са членували и напуснали точно заради това) е, че показа, че не може да замени мафията с нещо не-мафиотско. На постовете се намърдаха отново същите, които крадяха и преди, даже в самото СДС по ръководни позиции се наместиха такива. Някои казват, че причината е в липсата на лустрация от комунистическата номенклатура в България. Не знам, а и вече не ме интересува, честно казано. В интерес на истината, точно Костов опита да направи не лустрация, а директна замяна на старата номенклатура с нова, която следваше да е “по-добра”. Всички знаем, че не се получи нищо добро за обществото. На практика при Костов и след това при Симеон и СтаниШеф престъпниците, които преди носеха кожени якета и караха спортни коли, вече облякоха костюмите.
Но стига с тая политика.
А за това колко сигнала трябват — идеята ми не е да се “съберат” 10 000 или 20 000 и готово. Гражданското съзнание включва това всеки ден, винаги да си наясно с правата и задълженията си. Всеки ден трябва да има сигнали! Докато цялото общество вътрешно не достигне до баланса и хората престанат да паркират колите си по градинките. Да, трябва и общината да прави повече паркинги, така е — ами ето, още един повод за сигнал и протест! Трябва да се изиска от общината да строи паркинги. И да пази градинките. Ама е трудно и двете едновременно… Е, така е — кой им е обещавал, че работата във властта е лесна?
Лесно е да си във властта, ако хората са овце и си траят. И ги “активизираш” само по избори. Ако всеки заставаше на принципна позиция и имаше доблестта и най-вече търпението да я отстоява, нагоре във властта щяха яко да бачкат и наистина да си заработват парите. А не като сега…
Не, не песента на нова генерация. Ясене, аз виждам отчаянието в очите на хората, които се примиряват, че им наливат “кръщаван” бензин (разбирай — сложили на бензиностанцията вода в бензина, разреден), че плащат 300 лева данък сгради (при данъчна оценка 15000 — 300 е много за данък, изчислено е) и изобщо за каквото се сетиш. Обаче това е друга хитра уловка, която умело се използва — повечето хора са свикнали да ги мачкат, а малкото, които се опитват да се вдигнат на каквото и да е било — лесно се укротяват. Наскоро четох интересна статия (сигурно в “Култура”), а там пишеше нещо, което горе-долу звучи така:
— След като всички не са започнали ежедневно да пускат оплаквания срещу $някаква-институция значи въобще не им е писнало, а след като не им е писнало — нямат право да се оплакват.
Ивайло Дичев (ако не бъркам автора на статията) е много прав.
Но наистина ми кажи как точно да обясня на хората, че стоейки със скръстени ръце — не постигат нищо?
Поздрави, Краси.
Може и да не съм прав, но си мисля че влагаме едно погрешно отношение към политиката когато говорим за нея с термини от други области. Имам предвид да не говорим за вяра, надежда (или пък любов) когато говорим за политика. Виж по отношение на религията това може и да е вярно;) Политиката трябва да бъде реална тук и сега, когато борави с бъдеще отива към идеология или демагогия (в първичен смисъл). Както и да е, само исках да отбележа твоя коментар, че определени политици са “излъгали надеждите”, сигурно е така, но и това е част от политиката, докогато тя се смесва с други потребности. Проблемът не е точно в тях, а в разбирането за политиката с което сме свикнали, или сме “привикнати”. Иначе знаеш: зелено-черно ;) :)