Ако няма да гласувате — не гласувайте!

Няма да убеждавам никого, не искам и обратна реакция. Дълго време нарочно не пишех нищо, докато валеше цялата агитационна помия наоколо, даже и из блоговете. Искам само да призова всеки да наложи сам на себе си искреното си разбиране и ако е бил решил да не гласува, наистина да остане вкъщи, да иде за риба или да си пусне филм.

Ако няма да гласувате — не гласувайте! И не позволявайте да ви карат да се срамувате от това.

Защото не търговията с гласове е неморална и срамна, срамно е празното агитиране, което малко или повече заразява всеки от нас вече седмици наред. Било “важно”, било “дълг”, сега бил шансът, който не гласувал нямал право да се оплаква… абе я…!

Тези дни Юнуз ме пита наживо дали ще гласувам и изведнъж нещо ми прещрака. Както говорехме по нашенски си сериозно за политика, култура, социални нагласи и подобни, в един момент като че ли ме удари мокър парцал. Дали ще гласувам? Ами въпреки всичко, точно в последните седмици и особено дни бях започнал да се чудя дали наистина не е добре да взема да ида да гласувам. Сякаш някакъв глас ми нашепваше постоянно какво да мисля и лека-полека и неусетно ми промиваше мозъка. Да, гласът на предизборната агитация, майсторски смазан с инструментите на медийната пропаганда. Какво се беше случило — спрях да пиша (и) заради всеобщата шумотевица наоколо, но без писането нямах гласа си, истинския си глас, не този, дето се “пуска”. На този фон с досада изчаквах да минат рекламните клипове на партиите и предизборните диспути в очакване на някое смешно филмче или детски сериал за бебо. Усетих се, че изведнъж знам кои са хората, кои са партиите, даже разбрах резултатите от евроизборите… В началото се дразнех и забелязвах противоречия и неточности, но после като че ли преминах в режим “избор” и всички станаха просто неща, от които трябва да избера едно… “Трябва”…

Затова ако ще гласувате заради кампанията — моля ви, недейте! Не гласувайте, ако е нямало да гласувате преди клиповете, преди концертите, преди плакатите и балоните, преди обещанията и скандалите, преди доганизацията, преди янеянев, преди “костов го направи”, изобщо преди цялата тая помия! Която щеше да бъде увлекателна, ако беше събрана в час и половина политически екшън, но наживо си е тегава и тъпа.

—-

Някои приятели ще гласуват и не искам да ги обидя. Нямам нищо против искрената позиция в защита на партия и политик — напротив, възхищавам се на всичко искрено. Това, за което искам да кажа, няма общо с личното и искреното. Става дума за заразното лицемерие. Когато си в него, можеш дори и да си искрен… лицемерно. И това е отвратително. Отвратително е политическото да е само по избори. И да се разпознава по кампанийността си.

Изобщо българското политическо мислене е много ограничено и преди избори това става видимо и много ясно отчетливо. Когато кастата на политиците и верните им зомбирани фенове влизат в нов цикъл на манийност. Зная, че точно тези (а всъщност и предните) общи парламентарни избори се подготвят под призива народът да разкара от властта комунистите и политическата пирамида на Доган. Много е лесно в тази схема всеки, който призовава към негласуване веднага да бъде посочен с пръст и обвинен в негласна подкрепа на комунистите и Доган. Лесно е, но не е правилно. Не съм комунист и не искам да ме управляват лидери-диктатори. От това не следва автоматично, че трябва да гласувам.

—-

Троян е жив, но спокоен град, някак бавен и без-стресов. Но тъкмо дойдохме тук и се започна — всяка вечер концерти, всеки ден листовки на площада, всеки пазарен ден глашатаи на пазара, всяко второ кафене — щаб. Малко много ми дойде. Може би в тарапаната на София не съм забелязвал тия неща, не знам. Може и наистина точно преди тия избори натягането да е било по-силно. Но е гадно, откъдето и да го погледнеш.

Разпънали палатки, в които цял ден киснат ученици и раздават листовки ли, знам ли. Момичета в ранния тийн, с видима възраст под тази за гласуване, облечени в съответните на партията тениски и чантички през рамо, та да им се открояват от презрамката гърдите. Момчета с наръчи листовки и заразяващ ентусиазъм, подаващи с усмивка и кимане с глава на минувачите поредната “истина”. Чичковци на оживен тротоар с широкополи шапки и потни ризи, размятащи някакви позиви с изкрещяване “Волен Сидеров, госине, ето да спрем доганизацята, за България!” Чак ме наплю един такъв. Кафенета, облепени с плакати. Преди знаех, че почти всяко заведение или магазин в София беше задължително с плакат или календар с бате Бойко — беше нещо като част от града. Винаги съм се чудел как е успял да плати или изнуди чак всичките заведения и магазинчета да му лепнат грозната мутра. И сега плъзнаха плакатите. Едно кафене в центъра — направо “щаб на РЗС”. Не можеш да разбереш работи ли, не работи ли… Цялото в плакати, Яне мета лапа отвсякъде — да те е страх да влезеш, че и кафе да ти се отпие. Някакъв чичка седнал в кафене до баничарницата с компания и току се провикне яко “Сини!” и се хилят нещо. Голям купон, няма що. Май съм го виждал въпросния в някой от дебатите по телевизията, явно е нова (но стара) синя надежда.

Площадът е пълен с балони на “Лидер” и “Синята коалиция”. Там са, защото там майките водят децата си — там щъкат цял ден от най-малките в количките, през едва проходилите, до по-големите, които на велосипедите си обикалят пешеходната зона и се радват на ваканцията. Балоните бяха за децата, разбира се. Нарочно ги раздават там, за да ги видят децата и да няма как да не ги вземеш. И децата си играят с тях. Защото са балончета. И вие сте се радвали на балони като бебета, какво се правите. Даже вкъщи сега си имаме два балона на “Лидер” и малкият им се радва. Такива са се паднали. Не знае, че са политическа агитация, даже не знае какво е политика, но им се радва, защото са балончета. А той обича балончетата.

Минавам наблизо и плъзват някакви хлапета. “Видима възраст”, както казват другарите милиционери, към 6-7 години. Първолаци. Носят някакви неща и претичват между хората. В последния момент учуден виждам как едно момиченце ми бута в ръцете брошура на “Лидер” и ми рецитира “Ето, господине, заповядайте на нашия концерт, да подкрепите нашите кандидати за…” И в тоя момент аз с ококорени очи вдигам длан към нея, подобно на Яне Янев и отминавам. Стреснат, трогнат… разочарован.

Поне децата не можахте ли да се стърпите да не намесвате? Или “всичко е позволено”?

За глупостите по телевизията ви прощавам. И без това трябва да се взема в ръце и да престана да гледам телевизия. Агитацията на всяка цена и натиска “гласувайте” към възрастните също е долен номер, но халал да е. Ама тая безсрамната агитация на деца и използването им в кампаниите… Поне малко срама нямате ли?

Утре (вече днес) няма да гласувам.

10 thoughts on “Ако няма да гласувате — не гласувайте!

  1. Angel

    Да подкрепям мнението. Писма ми от тази тъпотия, да караш всички да гласуват, защото ти така смяташ. Нека да имаме малко повече уважение към мнението на хората. Който не иска да гласува има право да не гласува. Точка. Това да агитираш хората като ги караш да се чувстват виновни или неотговорни заради личната им позиция, която е по-различна от твоята е пълно лицемерие.

  2. Ники

    Явно не знаеш какво значи да живееш в демокрация… това означава да изразиш мнението си кой да взема решения за твоя живот през следващите (дай боже) 4 години. Означава да заемеш гражданска позиция. Означава да поемеш отговорност. Означава да научиш малко повече за управлението на една държава.

    Не гласуваш заради рекламите по телевизията, не гласуваш щото някой така искал. А защото така казваш как искаш да живееш.

    Но явно в България все още има един куп хора, които предпочитат нищо да не знят, да нямат мнение, да псуват всичко и всички и да следват пътя на най-малкото съпротивление… а след това да защитават фундаменталната си позиция на пълна апатия и нежелание да бъдат част от политическата система по блоговете…

    Ами дами и господа, предложете по-добра политическа система тая като не ви харесва…

  3. vering

    Уви, все пак човек не живее сам. А и няма как да бъде постигнато каквото и да било самосиндикално — дори и Рамбо 3 в Афганистан не успя съвсем… Така че не бива да се сърдим на другите като си организират предизборни кампании и други шумотевици, колкото и да ни се иска. Все пак и те, горките се опитват да водят някакъв социален живот с тези сдружавания, партии и т.н., колкото и да е безсмислено ;)

  4. turin Post author

    Ники, тролим, а? И как е, как е да запушиш устата на неориентирания, апатичен и следващ пътя на най-малкото съпротивление блогър в Интернет? Дано поне си си оправил деня. За лекцията по политология за първокурсници — мерси много, ама немаше нужда. Никаква. Темата си е за рекламите и агитацията, какви са тия офтопици “за управлението на една държава”? (Ами на две как е?)

    За “предлагането на друго” — аз когато някъде съм случаен минаващ или скорошен читател на блог, не бързам хич да си налагам така мнението. Тук специално, в този блог, толкова много “други” неща са предлагани и обсъждани, че хич, ама хич не приемам обвинение “на минаване” от очевидно бъркащ моите позиции с някаква типичност за деня.

    Възхищавам се неземно на всички тия, които веднъж на четири години полагат кански усилия и много се тормозят, работят, борят се, като не следват пътя на най-малкото съпротивление, ами напротив — жертват се за моята свобода с тяхната не-апатия, тяхното знаене на всичко и тяхното участие в политическата система. Сериозно? Абе я get a life и смени полит-агитацията с малко художествена литература…

    Обичам и друго — аз да говоря за едно, а да ми се отговаря насреща с някакви клиширани “общи положения” безлично и с поглед встрани, но пък за сметка на това поучително. М-м-м, незаменимо е.

    Сериозно, тук е трол-глад-ландия. Това беше извънреден гювеч. По случай изборите, тъй де ;)

  5. turin Post author

    vering, прав си, ама като виждам, че ме агитират през детето, тоест на практика го експлоатират за кампанията си, ми става много “гражданско самоосъзнато” и “революционно”. Вярно, че не са големи неща — балончета за бебо, малки деца с позиви, ученици за по някой лев в шатрите… Ама то и малките неща могат да са гадни и очевидно пречещи на обществото и неморални.

    Агитацията е насилие. Ако искат подкрепа — да правят постоянно политики, за всичко и навсякъде. Не да се дуят постоянно и пак нищо да не правят.

    Най-смахнатото е, че чувах тук-там (признавам, рядко) гласове на леко възмущение и от други минувачи, ама всъщност всички изтърпяват това. Защото е “за изборите” и или “то ще мине”, или “то е за нашите, нека”. И пак ми се струва, че не е редно. Поне на мен не ми харесва такава среда за живеене и отглеждане на деца.

    Иначе за другото — съгласен, поне сега няма да има предизборни над-кудкудякания. Но само дано няма нещо по-лошо… абе дано всичко е ок, или поне не е по-зле.

  6. Ники

    Добре де… аз го започнах, така че няма да се оплаквам от купищата определения с които бях засипан и тотално вкаран в някакъв калъп… въпреки това седя зад всяка дума която казах, макар и не зад тона който използвах.

    Емоционалният ми изблик беше по-скоро сякаш предизвикан от първия коментар на Ангел отколкото от статията, но това няма значение. А и от факта, че чух доста подобни (и не много обосновани) позиции в рамките на два дена…

    Лично моят проблем е в призива да не гласуваш, с оправданието че всъщност ония дето ни засипват с реклами така искали, затова напук няма да гласуваме :) Причината да се гласува е просто друга и няма нищо общо с рекламите…

    Ако питаш мен, неполитическите реклами са още по-обществено вредни… затова по-добре и да не купуваме нищо което се рекламира… ама пак отидох офтопик :)

    Направих си труда и да прегледам всичките статии, които бяха в рубриката подобни и предложение за друга политическа система не намерих… напротив, намерих предложение за тотални избори… които няма да обсъждам сега под тази статия.

    Както и да е. Сори, че предизвиках толкова гняв в теб… като си чета мнението, май си е заслужена реакцията, която получих :)

  7. turin Post author

    Ники, няма проблем, мерси за отговора ;)

    Аз вече свиквам с такива обвинения, специално за приликата с тези други позиции, за които казваш, че са необосновани — да, и аз съм срещал такива, но пък и аз вече попреставам да опитвам обосновки.

    Първо защото съм писал вече много по темата и дори да не са били добре казани обяснения, хората почти не са обсъждали позицията ми по същество, а все формално. Например казвам, че общите избори за представители не са правилни и ценни и защитавам това с идеята, че колкото по-далечно е делегирането, толкова по-малка е отговорността и на практика гласът се губи изцяло. Казвам, че са ценни местните, локалните избори, раздробените и чести избори — но никой не чете, всеки се хваща за това, че съм против представителната демокрация. Ама как така, как можело. Ами както не може, така и може. Тоест хората представят своето си убеждение, а не това, което е поставено за обсъждане.

    Втората причина е, че винаги може да ми се кажи “добре, хайде дай ти политическа система” и аз млъквам, защото такава няма. Не споря, че няма готова управленска алтернатива.

    Истинската алтернатива е в това при самото мислене на въпроса да се поставя обществото пред управлението му, а не обратното. Не е важно управлението, важни сме ние, всеки от нас поотделно, общата нагласа, обществото — защото всъщност ние сме управлението.

    Затова почти от началото на този блог казвам, че е важна нагласата, а не статуквото. Най-ценното е не политическата агитация, а пряката двустранна публицистика. По това и опитвам да работя тук, като казвам и показвам, че “личната” демокрация е истински важната, защото свободата и правата винаги минават през субекта, през всеки един от това общество и само така, заедно, обществото е свободно и с права. Всичко друго е вятър и мъгла и прах в очите за домогване до парите от данъците. Не демокрацията, изборите и парламентът ме правят мен свободен и нас свободни като общество — ние като свободни правим свободата. Без посредници, без преотстъпване на глас.

    Чисто технически, такава нагласа най-лесно би се постигала с въпросните “тотални избори”. Не е казано, че трябва по подразбиране да е трудно и скъпо да се организират и провеждат. С добре развита такава система може да се стигне и почти до пряка демокрация. Но никой не подема такава идея, защото това би дало свобода в ръцете на хората, на обществото, а не на политическата система. Тя е само извадка от това общество и отделно не е обществото. Макар постоянно да ни се повтаря колко правилна е концепцията за представителност и делегиране и все трябва да се съгласяваме, че е добре за избираме, да делегираме и да припознаваме политиците като обществото. И че само така сме “граждански осъзнати”. Но това е неправилно, непълно и дори донякъде обидно за хората.

    Въпреки това истински местни, отделни избори за всичко не се правят, както не се правят и референдуми. То и да се правеха, у нас легално референдумът има единствено препоръчителна сила, не и задължителна.

    Така че няма такова нещо като готово алтернативно решение. Но понеже нещата не могат принципно да бъдат променени чрез избори с далечно делегиране на права и власт, затова аз продължавам да говоря, че е важно всеки сам да решава. Агитацията е полезна за техническия процес на избирането, но ако гледаме на изборите като на отражение на искрения глас на народа, тогава всяка агитация е негово изкривяване.

    Аз не гласувам не напук и не защото ни заливат с реклами, а просто защото смятам това за нередно. Смятам го дори за неетично, но тук вече ще се отклоним много ;)

    П.П.: Да, в рубриката “подобни статии” понякога влизат не съвсем точните, защото списъкът се създава автоматично по сходство в заглавието, етикетите и донякъде съдържанието. Тъй че не гарантирам смисленост там, но съм оставил това каре, защото често сработва и правилно ;)

  8. turin Post author

    Накратко — трябва да се работи върху политическите идеи, да се правят понятия за управлението. Това е работата на политическото, не нещо друго. Тоест всяко казване трябва да бъде изразяване на политики. Всичко друго — агитация, празна реторика, изместване и отбягване на въпроси (все неща, в които политиците са ненадминати майстори) — е неправилно и вредно.

    За съжаление времето на позивите явно никога не отминава, защото с агитация е много по-лесно и бързо. Иначе трябва да се работи. Ето това е още една от вродените язви на “системата”. И затова не е честно аз, негласуващият, да съм “по течението”, а политиците да са “работещи”, “ангажирани” и “осъзнати”. Всъщност е обратното. ;)

  9. Ники

    turin, мисля, че разбирам каква е идеята ти.

    И всъщност споделям много от тезите:

    — фокус върху понятията и принципи за управление, а не върху личности и партии

    — контрол от страна на обществото, на хората, на всеки един от нас

    — скъсяване на връзката избирател-представител

    В този смисъл аз лично подкрепям идеята за мажоритарни избори, както и за повече власт за местните органи на управление. Но ми се струва, че идеята за постоянни или “тотални” избори е не много ефективна и трудно постижима. Ако става дума за официални избори де, на базата на които да се вземат решения и избират хора. А и не съм сигурен, че в крайна сметка решенията ще са “по-добри”.

    Контролът, обаче, би могъл да се осъществява чрез представители на активно гражданско общество. Което да следи решенията на държавните и местни власти и да упражнява своя натиск, както и да популяризира решенията, които се вземат на това ниво. Така че според мен основният проблем не е в демокрацията в сегашната й форма (макар че съм далеч от идеята, че това е идеалната система), а в тоталната липса на граждански контрол върху властите.

    И в този смисъл, за мен е важно както да се гласува на избори, така и да се следи и оказва натиск върху тези, които си избрал — дали защитават твоята позиция в рамките на управлението си. В по-развитите общества, това мисля че се осъществява сравнително добре чрез медии, блогове, дискусионни клубове, неправителствени организации и т.н. И аз лично вярвам, че ако постигнем това ниво на гражданска активност, избирателната система ще заработи и за нас добре.

    А що се отнася за агитацията, безспорно тя има вредни страни, но пък има ли начин хората да получат пълната информация, която искат, без да получат шума, който върви с нея… Струва ми се, че там вече лежи отговорността на всеки един от нас… Ако достатъчно от нас просто пропускат шума покрай ушите си и се съсредоточават върху стойностната информация, то и агитаторите ще започнат да се фокусират върху същото.

  10. Калин

    Ако изборите бяха наистина мажоритарни, щеше да има доста по-голям смисъл да се гласува, а така…

    Доста са верни мненията, че от демокрацията най-голяма полза имат тези, които имат способността да манипулират мнението на хората :(

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *