Направи си сам: цифров гръб (задачата)

Отдавна ме занимава една тема, но все не смея да започна да я обмислям по-нашироко, понеже си е… странна. Знаете, че фотографията е едно от нещата, от които съм изкушен. За мен беше голям късмет, че започнах да навлизам във фотографското занимание откъм “филмовата” му страна. Днес е по-лесно някак човек да се изкуши от цифровите апарати, дори някои се прехласват по най-новите мобилни телефони с вградени камери. Без да са наясно, че тези телефони просто не стават за снимане. Или ако стават за снимане, то не стават за “изкушаване” от снимането. Аз се доближавах бавно към снимането – първо с интереса към апаратите на баща ми и брат ми, после с вземаната “назаем” от брат ми Смена 8М, след това с първата Скина, която преди няколко години с Краси топнахме във водите на ахтополския залив и сега седи на части в бюрото ми… Миналата година се престраших да взема лентов Canon EOS и нещо, което още скоро преди това ме глождеше, все ме занимава оттогава.

Дали и как може саморъчно да се направи цифров гръб за филмов апарат?

Ако на някого въпросът му се струва толкова смешен, че чак се задавя, или пък толкова скучен, че почва да ми се ядосва, нека не чете нататък. ;) Знам, че звучи странно и налудно, но ми се струва, че въпросът си е съвсем намясто. И дори мисля, че може да се конструира такъв самоделен апарат.

Вярно – може би ще е ценен само за любители, за “изкушени” и няма да е удобен и “готин” за всекидневна употреба, за снимане по купони и т.н. Но дори и да е ценен само за любители, пак си заслужава. Не, точно затова си заслужава! ;)

Някой може да каже, че съвременните цифрови фотоапарати са толкова фина техника, че е абсурд да се успее с такова начинание. Някои хора си мислят, че прецизността се е появила едва с масовото цифровизиране и преди полупроводниците и интегралните схеми хората са живеели в мрачни пещери, светейки си с разни странни лампи – радиолампи.

Това е явна заблуда. Това ни показват рекламите, затова искаме да си купим най-новата и най-лъскава стока. Не защото е по-качествена или пък с по-фина механика или по-точна. Или пък имаме нужда от нея изобщо. А защото е нова и рекламата ни е казала да си я купим. Съвременните фотоапарати имат много малко области, в които са по-добри от класическите модели филмови фотоапарати. Най-отличимата такава област е именно “цифровата”.

По отношение на всичко друго – оптика, прецизност на изработката, издържливост на конструкцията, дори ергономичност и изящен външен вид много от новите цифрови фотоапарати изостават ужасно много назад в класацията. Когато са поставени до класическите модели филмови фотоапарати, доказали се с времето и “надживели” не един и два цифрови модела.

С две думи – филмовите фотоапарати са достатъчно високо постижение на оптиката и механиката, за да са достоен конкурент на съвременните цифрови. Единственото, което им липсва, за да бъде по-удобно ежедневното снимане с тях днес е, че нямат цифрова матрица. Някои може да поспорят дали това е недостатък или е предимство. Има особено очарование в лентата, което и най-добрият цифров сензор не може да достигне. Има и толкова художествени метафори, свързани с лентата и нейното преминаване. Филмовата лента е по-“жива” от сензора.

Но важното е, че ако се направи подходяш проект за механично вграждане в гърба на (например огледално-рефлексен) фотоапарат на цифров сензор, процесор, който да обработва данните от сензора и памет, в която процесорът да записва снимките, това ще е прекрасен инструмент в ръцете на любителя фотограф.

Не е нужно сложно управление на всички настройки на обработката – няма нужда от компресиране, от прелистване на снимките, от триене и възстановяване на изтрити кадри. Няма нужда и от дисплей, защото на него най-вече се показват снимките за запазване/изтриване – ако всички кадри се записват, нуждата от екран изчезва. Не са нужни сложни настройки на баланса на бялото и нивото на компресия, защото всичко ще се записва в суров вид. Обработките могат да се оставят за после, когато човек си източи снимките на компютъра – там може и бялото, и компресията да се коригират, както и да се компенсира изкуствено експозицията…

В апарата са нужни само сензор, процесор, памет и захранване. И съответният софтуер, който да върши всичко в процесора. Тук идва първата добра новина – софтуерът може да е свободен. Не зная дали има такъв, но може да се напише. Зная, че се продават отделни цифрови сензори и процесори. Също така има и памети всякакви, а захранването може да се взема от стандартните батерии на лентовия апарат.

Всичко останало си го има в самото тяло на апарата – електронното регулиране на блендата, измерването на светлината, скоростта на затвора, автофокуса на обективите. Разликата ще е само в това, че когато премине пердето на затвора, отзад няма да има филм, а цифров сензор. Поставен на същото място, определено за филм. Другата разлика ще е, че когато апаратът е с такъв гръб, моторът за придвижване на филма или ще бъде изключван, или просто няма да има ефект. На гърба, около мястото за сензора и в отделението за филмовата ролка има достатъчно място да се побере микроконтролер с нужните му платки.

Само трябва да се проектира. Трудна задача, но някой ден може и да стане. На мен поне ще ми е интересно. Втората хубава новина (освен заменяемостта на свободния софтуер) е, че и самият сензор (матрицата) ще може да се направи така, че да се заменя с друг. Все едно зареждаш друга марка филм. Изваждаш единия сензор и щракваш другия. Евентуално с някакъв цокъл-преходник. Така могат да се използват различни сензори, с различни качества. С по-различно предаване и динамика на цветовете, или пък с повече мегапиксели.

Ще започна да събирам материали за проучване на такъв проект. В мрежата има много малко такива – има всякакви други “направи-си-сам” фотографски проекти, но не намерих много за такъв. Има серийни апарати, които позволяват да им се сменя гърбът с цифров – зная за Mamiya. Но това е професионална техника, за много пари и е далеч от понятието “направи си сам”. Струва ми се, че е крайно време да си помисля по-сериозно за това – досега все си казвах, че е безумно като начинание. А сега започва все повече и повече да ми харесва. :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *