Дайте името на партия, която не получава и никога не е получавала външно финансиране. Само членски внос и евентуално субсидия от държавата, ако е имала този късмет. Без пари от фондове, проекти и фондации. Без дарения от “свои” хора и “свой” бизнес. Без преточване през гравитиращи центрове, НПО-та и тем подобни. Ясно, че не се дава достатъчно зор да се проследяват парите, но все си мисля, че докато има държава, би трябвало поне от данъчните да може да се вземе такава информация.
Дайте името на политик от такава партия, който също не получава и не е получавал такива пари лично или през фирмата на шуренайка си. Името на такъв политик, който има поне висше образование и реален трудов стаж по специалността си поне 5 години.
Дайте да видим какво е успял да свърши в политиката такъв човек – ако съществува – и това ще започне да ми се връща лека-полека доверието във възможността хората да участват в политиката. Това, а не говоренето за граждански комитети, инициативни организации, фондации със спонсорство и т.н.
Дайте името на НПО, което отговаря горния критерий за партия. И съответно НПО-активист, отговарящ на горното търсене. И да е свършил нещо в областта си. С едно уточнение – образованието и трудовият му стаж да е в същата област, в която работи НПО-то. А не лесовъди да ми говорят за икономика и грънчари за ГМО. Не визирам никого, случайни примери са – както казах, дайте име и да видим.
Уточнение: говорим за съвременни партии, организации и политици. Днешни.
Защо ли нещо хич не съм обнадежден? Всъщност направо знам – няма такива, ясно. Може би принципно не е лошо, но е лошо, че се премълчава – и това за парите на партиите, и това за парите на организациите, и това за парите и ценза на политиците. И това за манипулирането и на трите. Което е всъщност манипулиране на нас…
Ясене, продължаваш да не разбираш (или отказваш да го приемеш), че демокрацията в най-“чистата” си част представлява приемане и гласуване за по-малкото зло!
НЯМА чисти политици. НЯМА безгрешни хора. НЯМА начин да гласуваш, ако чакаш да слезе някой, облечен изцяло в бяло, да хване “кормилото на държавата” и да ни изведе от “тая криза”.
Всички сме грешни. Колкото и да не съм религиозен, приемам за безспорна истина това парче от how-to-то на християнството.
И точно както всички сме грешни, така и всички сме отговорни. Отговорни сме за миналите и за бъдещите си грешки. Отговорни сме да се поучим от миналите грешки и да направим по-малко и по-малки бъдещите си грешки. Но да, ние грешки ЩЕ правим и в бъдеще. И както ние ще ги правим, така ще ги прави и всеки управляващ. Важното в случая е тоя “избраник” да е избран от НАС. От нас, а не от червената мафия.
Защото ако приемем, че “всички са маскари”, аз предпочитам да ме управляват маскарите, избрани с пари от фондации и “Сорос”, отколкото маскарите, избрани с рубли от бездънната касичка на “братушките”. Обществения коректив е важен. Протестите сега са точно този обществен коректив. Изборите също са обществен коректив, макар и случващ се рядко.
Заради мисленето, което ти неведнъж си демонстрирал (“няма ми ги МОИТЕ си избраници, няма да гласувам”) сме тук. Защото по избори много хора разглезено обръщат глава настрани, защото тогава някой им е казал колко са важни, пък те хич не се чувстват такива. Докато не спрем с поведението на разглезено дете, нашите избраници ще ни третират като такова, и ще се опитват да ни прилъгват със сладки приказки.
Крайно време е да пораснем!
—
Съжалявам, ако ти идвам малко остро, Калина ме събуди в три, още не мога да заспя и подобни абдикационни писания са последното, което очаквам да чуя от силен и умен човек!
Не, не, Дончо – не си ме разбрал. Това не е абдикационно, напротив – това е силно положителен текст и ако виждаш пораженческо настроение, то е от иронията в него, не от друго!
Знам, че няма безгрешни. Това, което казвам е, че не може всички да са намазани с кал до ушите, да ги оставяме да продължават да се мажат и да въздъхваме по избори “ех, дайте да изберем най-малко мърлявия”!
Тази публикация е предговорът към следващата и става дума, че трябва парите от и към НПО да станат всичките видими. Не може НПО-тата да се ползват като някакви политически швейцарски банки, стига вече! Червени, сини, пембяни – все ми е тая, просто нека вместо да избираме поредния “по-малко лош” мърльо и да се заблуждаваме, че сме направили най-многото, на което сме способни, да кажем “изскачайте от джобовете” и “от днес нататък сделки под масата няма да има”. То е ясно, че задкулисие ще продължи да си има, неизбежно е, но нека поне не им е толкова лесно и безнаказано, както е сега с тия безброй НПО-финансирания.
За това казвам, а не за темата за изборите. Нея нека я оставим, кажи по-добре, моля те, за другите идеи – тук или в другата тема. И като казвам, че няма кой да се жертва, го мисля сериозно – преди стотина години затова са били възможни истински промени, защото е имало хора, които са били готови на жертви – малки и големи. А днес най-голямата жертва е депутат да спестява от банички. :(
Иначе – извинявай, но не виждам разликата между маскарите на Сорос и маскарите на братушките. Знаеш, че това не е някаква замаскирана червена пропаганда, за мен истинският враг са именно маскарите, а не това с какъв цвят са. Нещо повече, вярвам, че заради 50-тината години съветско присъствие източникът на всичките маскари у нас е от едно място. И всичките, които сега се правят на политици, са по някакъв начин подпомогнати от това статукво. Как да избираш, като изборът е изцяло привиден? Затова казвам – да им се видят парите, колкото може по-подробно. Пак ще намерят начини, но защо си затваряме очите пред най-очевидните парични зависимости? Само за да изберем по-симпатичния за деня? Не е добре това, съгласи се.
Честно казано, докато го пишех, се надявах, че веднага някой ще намери такъв политик или активист. Сега вече мисля, че едва ли ще стане, но въпросът остава отворен – ако някой наистина намери такива, нека каже. Тъкмо ако не е, ще го опишем и ще го има публикувано. Но ако трябва да сме сериозни – стъпката към прозрачност на парите в политиката трябва да се направи централно и от самата власт. Което ни връща към въпроса дали има герои днешно време, дали има кой да се жертва и да мине Дунава.
Не се борете за партии или личности. Борете се за идеи, които ще направят излишни партиите и правителствата. Идеи и закони. Искам 50% от БВП да са държавните разходи. И 50% да е добавената стойност за служителите – трудещите се. 25% ДДС и 25% плосък данък. 2% за безработни, 3% за семеен бизнес, 10% за полиция и армия – гражданска защита и медицина, 15% за общините и 15% за пенсионерите – като проценти от БВП – и 5% за държавна инфраструктура. Така ще има растеж без дългове.
Не виждам изведени като приоритет нито образование, нито наука, нито култура. Може би е прав Типинг Пойнт, че при колективизма и плановото ляво управление липсва акцент върху научно-техническите революции и те се приемат за част от историческия процес, нещо което така и така се “случва”, без специални усилия.
Иначе добре, но какво са идеите без хора, които да ги направят? Имам предвид не диктатори, които да ги наложат на народонаселението, а хора, които да ги осъществят? Идеи има от време оно.
Принципно всички сме грешни и всички са маскари. Но няма по-безсмислено нещо от това да подкрепяш по-малката маскара. Кой дава оценки? Кой сравнява? Това е по-голямо, онова е по-високо, това пък по-хитроумно? Кой хвърля думи на вятъра от рода на: “няма по-добро от демокрацията”. Какво означава това последното? Все едно – хм, разбирате ли, аз подсъзнателно зная, че има по-добро, но разумът, логиката и “мъдростта на опита” ми диктува, че няма – следователно – вдигам белия байрак и към скотобойната. ?? Много хитро и “мъдро”, нали? Дори усещам как ми пораства брада като на мъдрец от Средновековието. (Примерно Кирил и Методий, или брат му). :) Осъзнал съм, че светът е ад и гледам да попадна във все още некипналите казани (по-малкото зло).
Я се стегнете, нещата са наред. Всичко е О’кей. Компренде?