Държавните организации често имат много общи неща, но едно винаги е вярно за тях – всяка си има свой браншови професионален празник и, което е по-важно, всяка стриктно си го празнува. Дали ще е ден на енергетика, лекаря, учителя или данъчния няма значение – винаги има време и пари за още едно парти. Никога не съм разбирал тази традиция, наистина.
Вярно, че в съществуването на професионалните празници има някаква логика, макар и странна. Може би е добре веднъж в годината да се плеснеш по челото на път за работа “ей, аз съм химик, а днес е дeнят на химиците” и да се отбиеш в магазинчето за бонбони и кола за колегите. Може би. По-нормално ми се струва хората само да се сещат и да се поздравяват – както за деня на системните администратори и най-сериозните и заети админи си “позволяват” да побъбрят по месинджър с колега и да се поздравят.
Но не мога да разбера друго – как се е наложила и се задържа традицията да се празнуват браншови празници. Има разлика – в министерството на образованието, например, работят всякакви специалисти, сигурно си имат и чистачки, и елтехници, и шофьори. Но в “деня на просветния работник” всички те имат браншови празник. Малко тъпо някак.
Не говоря за това, че колегите се срещат, веселят се на ведомствените купони и се поздравяват с нещо “тяхно си”. Не, тези неща са ок, защото поне малко съживяват ежедневието. Но аз друго не разбирам – защо трябва да се правят такива празненства за измислени браншови “дни”, вместо да се повиши поне с малко стандартът на служителите. Вместо да се похарчат 100 лева за по едно безалкохолно за 100 човека, защо не се даде с един лев по-висока заплата на всеки от тях?
Така и така хората се веселят, събират си се и си празнуват. Когато и както намерят за добре. Защо трябва да има такива организирани радости? Сплотяване на екипа? Не е това, то е сложно нещо и не се прави с по едно напиване на година.
Мистерия.
Искам да започна с това че съм асоциален тип и масовките не са ми по сърце…
Имам наблюдения от три места където съм бил на такива партита.
В Мюнхен (ТУ, физически факултет) големият шеф правеше годишно такова парти. Един ден от годината той плаща хората му да пият и ядат и дори малко повече. Самият той им прави барбекюто: професорът стои на скарата и върти пържоли. Малкият ми шеф правеше и той такова парти в къщата си.
В Потсдам в института на жена ми празнуват деня на геолога. Там се наема фирма и целият институт празнува. Отделно един ден в годината ходят и на служебна екскурзия.
На сегашната ми работа в Белгия веднъж годишно цялата наша сграда се събира и ходи на някакъв спорт и кръчма. Първата година беше боулинг, миналата година в пивоварна, а сега на пързалка. Миналата година нашата малка група обхожда кръчмите в периметър 10км с колела (до последната всички още караха, но след това подозирам че са се прибрали с коли).
Сега конкретно по въпросите ти.
> Вместо да се похарчат 100 лева за по едно безалкохолно за 100 човека, защо не се даде с един лев по-висока заплата на всеки от тях?
Защото няма как да се направи. Може да се похарчи милион за техника, но не и да се отвори една позиция дори и със заплащане 1000 евро/месец.
> Защо трябва да има такива организирани радости? Сплотяване на екипа? Не е това, то е сложно нещо и не се прави с по едно напиване на година.
С една среща не се прави колектив, но е по-добре от нищо и разчупва ледовете. За хора като мен дето не са активни в контактите, това е единственият начин да поговоря с колегите на етажа и да ги видя и в друга светлина. Не на последно място се задоволява и егото на шефа да покаже че може да плаща. От друга страна това е и денят когато хората могат да се почувстват като равни с шефовете.
Така виждам нещата от моята камбанария.
Да уточня и аз – харесвам да се събирам с приятели, не с колеги. Някои от бившите ми колеги от работата са ми и приятели и се радвам да ги видя. В кварталната кръчма или в парка “по семейному”. С някои хора, с които ме свързаха GNU/Linux или фотографията е същото. Всички други пък са ми колеги от следването.
Но за мен има огромна разлика между това и да оставам почти всяка вечер след работа, за да запивам с колегите в стаята. Когато има много хора, е нормално все някой да има я рожден ден, я синът му да се жени, я друго нещо. Ама пък не е и както казваш възможност да се почувстваш като равен с шефовете – наскоро шефът ни мъмри, защото на такова редовно мини-купонче след работа някой казал нещо кофти пред по-голям шеф. Аз изобщо не разбрах какво точно е станало, защото, разбира се, си взех чантата с апарата и се изнесох веднага след края на работния ми ден. Но пък за сметка на това трябваше и аз да изслушам непонятното ми “конско”. Един час на крак. Щото как ще седиш, щом шефът ти говори прав. (Още нещо от “държавните бисери”)
Предполагам, че такива сбирки в академичните среди са леко по-различни. Понеже казваш за професор по физика. Нямам нищо против празненства на отделна специалност – в студентските ми години деканът на Философски факултет редовно правеше по случай празника на факултета банкети, на които канеше освен преподавателите и всички студенти. Имам прекрасни спомени, включително и за разговори на “нормални” теми с някои преподаватели.
Но имам предвид не парти на специалност, професия или нещо подобно. Изумяват ме браншовите празници. Тъй де – какво изобщо общо имам като професионален (все пак) интерес аз със секретарките и счетоводителите например? За какво да си говоря с тях? За времето – става, но не това е идеята, нали уж имаме нещо общо професионално…
Може да съм вече отегчен от работенето си за държавата и затова да разсъждавам така, не знам. Най-лошото пък е, че ако (“когато”, в моя случай) не отидеш на такова мероприятие, след това те гледат странно и шефовете си шушукат зад гърба ти. Не че всъщност ми пука от това, де :)