Както се канех по-рано днес, празничната рибна вечеря стана доста добре. Успях за час и половина да се прибера от работа, като мина на път през близкия универсален. Взех разни продукти, но забравих за гъбите – и добре, защото нямаше да вървят с рибата. Краси така ме успокои, а и аз вече мисля, че си стана готино и без тях. :)
Получи се печено на фурна филе от риба хек с картофи и заливка от кисело мляко. Продуктите са: филе от хек (две парчета, тоест общо… една риба:), пет-шест картофа, около половин кофичка кисело мляко, малко топено сирене, лимонов сок (забравих да взема лимони и трябваше да ползвам сок от шишенце), чер пипер, сол, розмарин, джинджифил и малко вода. А, да – и около чаша бяло вино.
Забравих да сложа мазнина и едва сега се сетих. Така е по-добре, цялото ястие изобщо не беше тежко и мазно. Може би стана малко по-сухо, но пък нали затова е чашата вино до чинията :) Филето покисна малко в лимонов сок с чер ппер докато обеля и нарежа картофите на кръгчета. После в тавата наредих ред картофи, отгоре рибата и върху нея – останалите картофи. Добра идея е да се сложи сол при лимона и рибата, защото картофите поемат много и може рибата накрая да остане леко безсолна. Също така при рязането на кръгчета винаги остават “капаци”, като при биченето на дъски – резени, които от едната страна са закръглени. Те могат да се използват така да се подравни всичко, че да няма стърчащи много картофи или филета, за да не изгорят. Сложих тук-там малко томено сирене, ползвах някакво, което взимам за първи път – в кутия, май беше “Жоси”. На четири или пет места по малко, все пак не искам да готвя сирене, а риба. Изсипах равномерно върху всичко неразбито кисело мляко. Преди това върху рибата между картофите поръсих малко розмарин и съвсем мъничко джинджифил. Зачудих се, но поръсих още мъничко чер пипер върху заливката. Може би са по-подходящи подправките за готвене на пилешко, но какво пък – нали аз готвя, тъй де. :) Добре стана. Когато реших, че е готово и бях доволен и от снимките му, го пъхнах в затоплена фурна.
След има-няма нула време… добре де, след двайсетина минути всичко е готово. Изядохме го с бялото винце. Шардоне на “Туида”. Бива. Аз казах в предната статия, че недолюбвам бялото вино и харесвам плътните аромати на червеното, но това ми допадна – върза се добре с рибата, която наистина беше леко суха. Абе добре си беше – нали с вино я ядем, я!
Няколко извода за мен, а може и за вас, ако се интересувате:
1) Картофите, когато попият лимон, се готвят по-бавно и все изглеждат леко сурови. Всъщност не са сурови, а просто стават хрупкави като въз-сурови и това е от лимона. Когато се готвят с нещо кисело, като например лимон или домати, трябва да се приготвят преди него.
2) Пустите картофи взимат и солта. И макар аз да не обичам сол и да кашлям от нея, когато е дори с малко повече, все пак добра идея е да се осолят отделно от картофите другите продукти, с които се готвят.
3) Когато се слага слой картофи най-отдолу, трябва да се внимава как загрява печката. Ако е като нашата, която топли през въздуха на фурната, може отдолу картофите да са малко недопечени, защото хем са били в сос, хем отгоре всичко се загрява по-бързо, защото е открито. Ако се готви в микровълнова фурна правилата се променат… ама аз не се кефя на микровълновите, така че какво ми пука :)
4) Винаги когато се пече така сосът или е малко в повече, или ако се наложи да се допича ястието, вече никакъв го няма. Крайно време е да се науча колко течност трябва да се слага.
Целия процес си направих кефа да го снимам. Снимките можете да намерите в галерията, подредени отделно. Снимани са с Pentax *istDL с обектив Pentacon auto 1.8/50. Всички на бленда 1.8, естествено :) Не очаквах, но въпреки ръчния фокус и оскъдната светлина от лампата всички излязоха добре и затова реших да ги кача всичките. Е, някои съвсем не са изпипани като кадри, но пък това са само илюстрации на готвенето ми. Опитах се да са максимално добри за целта си. Харесва ми, значи се е получило :)
N.B.: Взе сериозно да ми липсва фотодневникът на това ново място. Имам идеи как да го върна и трябва да побързам. Снимките се трупат, от тях поне по някоя тук-там все си заслужава публикуването. Да си оправя фотодневника!
Вкусно беше. Кой ли е следващият кулинарно тематичен празник…?
Как може на 6-ти декември да питаш кой е следващият кулинарно тематичен празник?!
Коледа, естествено, с нейните особености — брой блюда, тяхното естество, вид на виното и още едни такива малки особености. Ха да видим как ще се справите двамата с Краси с новото предизвикателство :)
Бъдни вечер! (или както всички ние го знаем – рожденият ден на Ийори:))
Страхотно! Ути и Звездев пасти да ядат ;)
Естествено, че иде ред на салтанатите около коледните празници, подпитах с усмивка. Кой знае дали ще имам енергията за манияшко представяне на коледната суетня в разкази с картинки… Може би ако дотогава успея да намеря работа на половин работен ден или отдалечена администрация някаква. Или ако се престраша да се хвърля напред точно към нещата, които ме интересуват – свободен софтуер, публицистика, мудика, фотография… Нека това си пожелая за Коледа, че на всякакъв друг подарък няма да мога да се нарадвам с тая умора в безинтересната ми работа сега. :)
Разбира се, и Ийори ще бъде на дневен ред – това е единственият ми приятел май, който има рожден ден таман навръх коледата.
За Звездев и Ути се сетих пък малко преди да публикувам статията – като проверявах за грешки и видях, че доста често съм ползвал умалителни имена – “филенце”, “рибка”, “винце”. :) Ути, доколкото помня, говори точно така, даже прекалява :)
Звучи и изглежда доста вкусно. Все по-често ще наминавам в блога ти за подобни кулинарни експерименти :)