Все ми се ще да го кажа. Нали знаете какво е възглавница – аз след малко ще заспя с глава върху една такава, това е нещо, което… ами “възглавница” не е нещо, което се слага върху главата ви. Тя е нещото, “връз което” човек си слага главата. “Въз-главница”, в смисъл, че “въз” него е главата. Иначе щяхме да й казваме “подглавница”, защото се слага под главата. И понеже за нас е по-важна главата ни от “нещото” под нея, затова и е “въз-“, а не “под-“. Е, опитах се – поне е възможно обяснение… :)
Другото е по-интересно. Значи “възглавници” са всички онези неща, върху които полагаме главите си – най-често като полягаме морни да поспим. Добре, а сега помислете си за всичките “възглавнички”, които се слагат на дивани, фотьойли, столове, табуретки, понякога и на пода, ако домакините си падат по изтока и фън-шуи.
Накратко – помислете за всички възглавнички, предназначени за сядане върху тях. Така, а сега сещате ли се как следва да се наричат те? Всеки път като видя такава ме напушва смях наум и се сещам за това ми “откритие”. :) Ами “възгъзнички”, разбира се!
Ясен, почакай да ти се родят деца.;)
Тогава думи като “възгъзнички” ще бъдат стари, скучни и демоде.
ние все още използваме детски бисери у дома, въпреки, че децата ни са вече големи.
знаеш ли какво е “мучака”
или “лакъпъцъ”
или… “таноко”
имам стотици такива ;)
но и твоята дума си я бива, ще я “вкарам” в употреба ;)
Може, децата измислят всякакви неща. Като вчера помня как за първи път казах на нашите, че нещо се е “изпотребило”. Май беше някакво сладко или пък смесени мед и масло в бурканче. Живеехме в гарсониерата, в която сега сме с Краси и аз в кухнята на няколко си там годинки вметвам за “изпотребеното” нещо. Мама и тати ме гледат като гръмнати “кое? искаш да кажеш, че нещо е свършило?”
– Не, то не е свършило, има още, просто се е изпотребило.
“Изхабило?”
– Не, то бурканчето не е изхабено изобщо, просто е вече изпотребено…
Питат ме какво значи, а аз мисля объркан малко и грейвам:
– Ами това е като нещо започне да го отнямва!
Отнямва го… прав си.
;)
Хех, ето още хора, които си пишат думичките, които ги няма ;)