Личност на живота ми

Сигурно сте чули, през последните дни медиите проглушиха мрежата с новината. Списание “Тайм” обяви за “личност на годината” теб. Тоест мен… тъй де, иди разбери… Ентусиазирано се включват и някои блогове, но ми е приятно да видя, че отново на върха на измислената новина са точно измислилите я. Те си вярват, че са значими, ние им вярваме, че ги четем.

Има две големи обърквания в тази номинация. Първото е, че аз (тъй де, тоест ти…) не съм личност на годината, не само. Аз съм най-значимата личност за целия си живот. Не е нескромно, нито егоистично – поне не повече от най-нормалното, от това че именно аз живея живота си и дори да се жертвам или общувам, правя го аз, от мое име. Целият ми свят съществува не по друга причина, а защото аз го правя действителен. Аз “действам” в него. Не казвам, че няма свят сам по себе си, нито отричам действието на другите. Това е отделна тема и доста по-абстрактна. Просто в една действителност винаги има само един субект и това е действащият. А човек винаги има само една действителност – своята.

Да се каже, че досега е имало отделни други най-значими хора на годината, а сега изведнъж и то само за тази година това се оказвам аз е… просто тъпо. Ясно е, че медията “Тайм” е попаднала в собствения си капан на медийността – всеки посредник неминуемо губи съзнание за действителността, защото изпуска действието. То минава покрай него, без да е “негово”. Когато хората са откъснати от събитията, между събитието, действащите лица в него и публиката винаги остава някакъв вакуум. И този вакуум се завзема от медиите, с него те все повече отдалечават хората от събитията. Макар да твърдят, че “приближават света”. А във вакуум не се вирее. Още повече, че този е онтологичен.

Затова да се каже изведнъж, че “Ти” е най-значима личност на тази година е нищо повече от медиен трик. Поне не внася никаква ценност в общността, на която се подмазва – това действие е извън уики-общностите и блогсферата, то е в онзи вакуум на медиите. Хубав жест, благодаря, но ставате жалки вече. :)

Другото голямо недоразумение е, че уикитата, блоговете и всички създаващи съдържание в Интернет общности са наречени “медии”… Мо-о-оля? Някой трябва да отиде да се срещне със журналисти и да им съобщи “новината”, че блоговете не са медии. Блоговете са без-медийност, те са “не-медия”. Блогът е формата на пряка публицистика, директна връзка с публиката, читателите, хората – такава достъпна връзка, чиято липса в предишните времена е довела до появата на посредниците, “медиите”.

Винаги е имало такава пряка публицистика – такива са разказите на приятели, приказките на баба и дядо, клюките на чаша чай, обсъжданията на политика и мачове по спирки и опашки. Разликата е, че днес всеки има техническата, практическата възможност да заформи своя си седянка, да създаде свои си приказки и предания. Без да е ограничен от място, без да трябва да плаща с пари или с нещо трудно за правене или учене. Иначе всичко друго е същото като преди ерата на масовите медии – хората, самата “публика”, имат възможност да се свързват директно с други, да правят “публицистика” пряко. Без медии.

Но като оставим настрана тези две грешки и неразбирането, което проличава от тях, иначе жестът е готин. Та пак казвам, мерси… Смешни стават, ама нищо – стига да не прекалят. Догодина да не изберат някой друг, защото нали е ясно – щом вече са усетили силата на пряката публицистика, няма как да намерят медийното си скривалище. Просто не е такова вече – хората ще избират да общуват без посредници. Нали се сещате за онази реплика от “Синьо лято” – “Посредникът е лайно” :)

7 thoughts on “Личност на живота ми

  1. Ivan Genchev

    Няколко пъти ми е попадал Тайм и съм се изненадвал как съм си създал мнение за сериозно списание. Че не е Сън е ясно, но си е “прет-а-порте”. Липсва сериозният анализ. Напомня темата за NationalGeographic: хората ги вземат твърде на сериозно, а това са доста “широки” медии.

    За мен изборът им тази година е сполучлив. Или поне за човек бил далеч от блоговете само до преди 6 месеца. Гледайки списъка отстрани, ти си почнал преди 3 години, но за изостанали като мен си е събитие. Издигането на отделна личност за мен е по-спекулативно. Личностите са важни, но е по-важна “системата”, която те ще оставят след себе си. Блоговете и ИТ-общностите не са идеални, но са една добра среда за споделяне на иформация.

    Синьо лято……. Опитвам се да си представя какво биха правили героите в наше време, но фантазията ми не стига. Колко много са се променили нещата за 20 години…

  2. turin Post author

    Така е, сполучлива е номинацията им. Вчера в разговор с приятели, които имат поглед и “от другата страна”, тази на медиите си казахме, че всъщност всичко това е много “сладко” някак. Патетично си е по начина, по който го правят качествените журналисти. Но на тях това им е всекидневие – да правят всякакви малки или недомислени неща да изглеждат критични и значими по красив и вълнуващ начин.

    Да, важна е “системата”, за която казваш. Аз го мисля като “влияние върху общността” или “впечатление, което се оставя”. Готиното в цялата работа е, че макар и блоговете да не са идеалната среда за споделяне, те са по-близо до контрола на хората, най-малкото защото са на отделни хора.

    Вярно – има общи блогове, има и корпоративни блогове и новинарски блогове. От друга страна пък медиите понякога правят коментарна журналистика и така избягват от чистата медийност и проблема, за който казвам по-горе. Разликата според мен е, че в блоговете винаги или почти винаги всичко това се прави от първо лице и заради самото съдържание. Докато в медиите повече се бяга от първото лице, а и мотивите са други и много неща трябва да се преценят и претеглят, преди да се стигне до ценността на самото съдържание.

    Иначе всичко това е странно… Като отворихме така темата за “Синьо лято”, кой би си представил навремето като гледа като малък епизодите, че след време ще има такива неща като общности в Интернет или пък че медия ще признае тия общности за по-важни за годината от всички политици… ;)

  3. illa

    Знаеш ли, преди година и нещо спорих с човек от медийните среди. По въпроса дали блоговете са медия, разбира се. Та погледнах в определенията за медия. Според специалистите по тези въпроси, медията е нещо, което довежда информация до неограничен кръг потребители. И не е казано, че не произвежда информация. Аз възкликнах: тогава всичко е медия – къщите, хората, звездното небе… Мислех, че това е аргумент в моя полза. Не би! Човекът отговори: “Да, всичко е медия”.

    Реших, че теоретичната обосновка на обратното не е по силите ми. Затова се спрях на формулировката, че блоговете не са само медия, не са просто медия.

  4. turin Post author

    Ила, всичко това като казване е наред, но не е наред това, че всъщност не ни казва нищо. :) Искам да кажа, че този твоят човек се е впуснал в прекалено мащабни абстракции, а в крайна сметка всичко опира до това как работи “медийното”.

    Да се каже, че всичко е медия е допустимо, разбира се, но тогава защо да не кажем, че всичко е един нюанс в булото на заблудата на Майя. И че истинното лежи под него, но е недостижимо. Това е много интересен вектор на разговора, но излиза извън философското обговаряне, това в най-добрия случай е на границата с религиозното. А в най-честия е изцяло “отвъд”.

    За мен изглежда ценно да видя как сработва медията и така да разбера същността й. Нямам пряк божествен поглед, затова оценявам по резултатността, по проявата. Затова все говоря как действа медийното и как – блогерското. “Как” в смисъла на “как се проявява за мен принципа на сработването им”. И виждам разлики.

    Между другото, израз като “довежда информация до неограничен кръг потребители” веднага ми пали червените лампички. :) Няма неограничени кръгове – кръгът е ограниченост по определение.

    Иначе – погледнато така абстрактно като от твоя специалист, разбира се че всичко създава информация и всичко я пренася и предава. Но ако говорим така общо, никога няма да си кажем нищо. ;) А пък и да кажа, че “не са само медия, а и нещо друго” също не мога – учили са ме да не се изказвам категорично за “нещо друго”-то.

    П.П.: Интересно е да чета как специалистите в тази област отвътре изследват медиите, мерси за това ;)

  5. illa

    И аз съм изненадана от такъв подход към проблема за същността на медиите (това – вместо “няма за какво” като отговор на послеписа :) )
    “Не са само медия” е просто евфемизъм. За да не влизам в спорове, за които не съм готова :)
    “Неограничен кръг” би трябвало да се разбира, че на границите му няма паспортна проверка, всеки си влиза и излиза, както си иска :) Почти като с термина “компетентност”, който за юрист означава едно, в ежедневната реч – съвсем друго.
    А какво ще кажеш за недоизбистрената ми идея, че блоговете са по-скоро средство, подобно на книгопечатането? Може да се отпечата вестник, книга, картичка… даже в текстилната индустрия се използва :) Е, блогирането още няма толкова приложения, но знае ли човек?

  6. turin Post author

    Харесва ми идеята, съгласен съм – блоговете са средство. Всъщност винаги съм ги възприемал именно така, като начин за скъсяване и разпределяне на комуникацията. Което пък си е свобода на общуването.

    Това, което ми харесва повече в блоговете е, че са повече средство точно за общуване и много по-малко за други неща. Някои хора печелят от блогове, но съотнесено с труда им и обема на ценната информация, която дават, това изглежда в реда на нещата. Докато конвенционалните медии могат много, много по-лесно да диктуват правилата на самата среда – и така да поставят на първо място печалбите си, рейтинга, известността си. Това ми беше идеята :) При блоговете съдържанието не може да остане на втори план – ако остане, то веднага самият блог губи ценност, защото хората няма да го четат. Блоговете не са в позиция на диктат на условията на средата – и супер, защото иначе нямаше да са различни от “медиите”.

  7. illa

    И на мен ми харесва да мисля, че блоговете по-малко са зависими от средата :)

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *