Явно отново ще има силен корпоративен натиск (някои му казват “лобиране”…) върху администрацията на ЕС по въпроса със софтуерните патенти. В САЩ и в Япония софтуер се патентова и това явно отново ще е мотото на тези опити. Водени, разбира се, само и единствено от частния корпоративен интерес на софтуерните гиганти, не от принципи на философията на правото.
След като миналата година всички поне малко си отдъхнахме, когато разбрахме, че Европейският парламент е отхвърлил категорично предложената директива за софтуерни патенти, сега явно отново трябва да се разтревожим. Тъкмо бях решил да преработя малко заглавната си страница, да сложа кампанията против софтуерните патенти в раздел “спечелени кампании” и тази против събирането на лични данни – в “изгубени кампании”. И сега се оказва, че вместо да приема патентния протест за успешен, трябва да го обновя, да започна да следя развитието и на него.
Смешното на софтуерните патенти е, че принципно погледнато, нямат никакъв шанс – не са в духа на идеята за патентоване, но пък толкова много хора “на прима виста” казват, че трябва да има такива патенти. Софтуерът се мисли неправилно. Съответно и прилагането на патентното право в неговата област също се мисли неправилно. И докато за големите софтуерни корпорации и техните “лобита” е ясно каква е изгодата, то много ми е чудно каква е “файдата” на всички потребители на софтуер (малки и големи, частни лица и медийни компании) да премълчават проблема на софтуерното патентоване.
Повече по темата (и поне доколкото аз имам поглед, първата новина на български) – Софтуерните патенти – опасността се завръща!
Всичко това ме подсеща освен обявяването и подкрепата на такива кампании да направя и нещо друго – да оформя за публикуване и да публикувам дипломната си работа. Преди да е остаряла като фактология – и без това е започната преди години. Тогава мълвата за патентоването на софтуер беше “невидима заплаха” и се знаеше от малцина.