Лудостта на блоговете

През последния вече месец все по-трудно намирам свободно време да чета статии в блоговете наоколо. Почти винаги е и късно вечер, а тогава ми се спи зверски. Покрай няколко изоставащи задачки – един позакъснял превод на програми, едно постоянно отлагано обработване на камара снимки и други подобни се зазяпвам в блогсферата, която до съвсем скоро ми беше близка и доста понятна. И не мога да я разбера.

Хората са започнали да пишат някак истерично. Или може би аз чета все такива неща. Така е изострено патетичното в блоговете, че всеки по-нормален, по-оправдан и иначе на място протест или сарказъм стои странно. След такава “разходка” из страниците така съм претръпнал, че статиите на Йовко Ламбрев или пък на Владо Петков са някак прекалено… тихи. Поглеждам после и нещо мое – иначе рядко се чета назад, наистина рядко – и аз съм писал неадекватно на “блогосферата”, “новата медия”, рояка от гласове на “хората на годината”. Какво е станало? Да не би вече да е просто модерно да имаш блог? И да не би вече блоговете да умират, ако не се хранят всеки ден по няколко пъти? Странно…

Преди седмица или две бях тръгнал да пиша нещо по близка тема. Беше дълго обмислено, подредено и обяснено мое разбиране за различното в блоговете. За различните етапи и различните видове. Без някаква задължителност, без говорене за развитие – просто наблюдения на различните начини и причини за бложене. Тогава точно когато щях да запиша статията натиснах съседен бутон или съседна препратка и всичко изчезна. Малко съжалих, че вече съм се разглезил и пиша през браузър, вместо както преди, в текстови файлове. Но така е по-добре – сега неразбирането ми на блогстерията е още по-голямо. Ако си бях казал по-преди сигурно щеше да ми “мине” доста.

Ще напиша нещо по-смислено по темата при възможност. Преди мислех, че истерията “писане на всяка цена” е дребната шарка, детската блоглест, която всеки така и така прекарва по някакъв начин. Днес не съм сигурен дали е толкова просто. Мислех, че смесването на теми и стилове е нормално, когато се търси свой собствен и че с времето и това се нагажда и оправя някак. Днес не зная дали огромна част от пишещите близо и по-далеч наоколо не са си с постоянно такова шизо-бложене. Преди време отделих цял ден за “изчиставне” на регистрацията ми в каталога с дневници bgit.net. Да, много на брой блогове, да – супер… След няколко часа четене и блокиране на адреси приех тактиката “щом е в блог.бг или глог.дир или нещо подобно – блокиране”. Шумът от безразборното писане понамаля чак когато в списъка останаха само сайтовете от по-нормални доставчици. Реших, че блогбг и дир така си възпитават към небрежност – дир особено са специалисти от доста години. Днес не съм сигурен дали доставчиците са виновни или наистина масово хората са взели да пишат без да казват нищо.

Дали шумът около “новата медия” и “ти, личността на годината” не обърква? Йовко беше писал, че му липсва спокойствието и тихия, но изгарящ ентусиазъм на предните години, когато една статия в сайт за линукс беше нещо много. Ама много. Или по-късно, когато блоговете се събираха в html-страничка, генерирана от малък скрипт. Честно казано, и на мен ми липсва това време. Но какво пък – сигурно след години ще ми липсва това сега…

Някой ще каже “какво те интересува как пишат другите”, “да не искаш да ни пречиш” или нещо подобно. Не, на никого не преча – това е моят си сайт и това са моите си мисли за блоговете. Някои неща не ми харесват – особено това, че се започва и в блогсферата да се търсят “фаворити” и “тролове”, близки помагащи и пречещи чужди. Не ми е приятно как лесно плъзва настроение към отделни блогове. Вместо към отделните им теми. Всъщност блогерът не е нищо особено и списание “Тайм” са се объркали – истински ценното е статията – тя е свободно достъпна и много ефективна откъм читаемостта си. Чете се дори едновременно от повече от един. Яка работа. Истински ценното на блоговете е, че в тях има такиве статии – и именно добрата статия може да бъде привличаща или отблъскваща. Не блогерът, той е без лице – дори и да се представи, статиите говорят много преди “за мен”.

Причината да пиша това е може би тази, че за всичко това в голяма степен са виновни агрегаторите. Или казано по-ясно – хората, които ги задвижихме. Агрегатори без правила, критерии и без цензура и отписване. Аз поне не съм видял някого да го отпишат от някой от агрегаторите. Е, аз махах няколко от “Свободната планета”, но най-вече заради продължителна неактивност. Няма тематични агрегатори – всъщност много хора са щастливи и без тях и използват портали и категории с блогове за тематично търсене.

И все пак на фона на всичко това агрегаторите са архаични и немощни да се удържат в близки теми. Дори и да са тематични и филтрирани, пак някой ден ще излязат от границите си. Ще имат развитие, само не знам какво ще бъде. Аз опитвах два проекта, но се отказах на почти начален етап. Много лесно се “забягва” в някоя от крайностите – търсачка или социална мрежа. За оправдаване на търсачка няма достатъчно съдържание, а социалната мрежа въвежда върховенство на автора, който пък лесно става борещ се за точки, симпатии и посещения. И това е работеща схема – има такива сайтове, но нали за статиите в блогове говорехме…

Най-големият успех на съвременния уеб може би ще е да задържи ценността върху създаването на съдържание от потребителите, но в целия този процес да не фаворизира въпросните “създаващи” потребители. А самото съдържание. Многото съдъжание на английски и популярността на свободните лицензи и отказа от авторски права донякъде постига такова “върховенство на съдържанието”. Но в света, не и у нас. Интересно ще ми е дали и как може блогсферата сама да се балансира така, че всеки да може да намира лесно интересното му съдържание. И пак така да открива ново такова.

…А може всичко да е от умората ми напоследък… ;)

14 thoughts on “Лудостта на блоговете

  1. yovko

    А може просто това да е нужно, за да се появи нещо ново – нов протокол, умни агрегатори или нови блогъри :-)

  2. turin Post author

    Дали? Ами ако количественото натрупване само по себе си не води до качество…? Градът се препълни с автомобили, например – всеки първо си купува кола, след това се чуди къде да я кара и къде да я държи.

    Все си мисля, че без развитие в мисленето всякакво друго развитие е безпредметно. Тъй де, най-малкото е… немислимо :) В тоя ред на мисли… явно доста хора трябва да си отговарят на въпроса защо изобщо пишат дневници. Не веднъж, не дори и веднъж годишно. Постоянно. Топлата вода трябва да се открива всеки път, иначе ще имаме само студена.

  3. yovko

    Винаги съм се питал защо хората са водили дневници преди ерата на Интернет? Вероятно някои са го правили от нужда, други от скука, а трети, защото е модерно :-) Какво им пречи да го правят и сега… Аз се питам и как може да има хора, които четат Труд, ШОК и 24 часа, но явно има такива…

  4. Michel

    Не знам, дали хората пишат истерично…

    Може би светът наоколо ни става по-нервен, мрачен, истеричен, кой знае – и всъщност това да е причината?

    Това ме накара да се замисля.

    Когато светът наоколо се променя, променя се и писането на хората. Нормално е. Животът намира отражение в изкуството, литераутрата, във всичко. Значи и в писането на личния блог:)

    Колкото до честотата на писане, разностилието в рамките на един и същи блог – нормално е, особено за прохождащи блогове (какъвто е и моят, например;-) Когато започнеш да пишеш, се изправяш пред празния лист (или белия екран;-) и… търсиш.

    Вълнувам се от CSS, от уебстандарти, от рисуване с Fireworks, дизайн, от фотография, каране на колело и още много други неща – и разбира се, човек не може да пише еднакво добре по всички теми, така че опитва и започва да търси. А и хубавото на личния блог е, че можеш да пишеш аз каквото ти душа иска! Свободен си от рамки – няма главен редактор, който да те спре. Пишеш за себе си, а ако е нещо интересно и за другите около теб, намираш (по)читатели (по-скоро те те намират;-) и така се получава:)

    Аз не се стремя да публикувам всеки ден, пиша в замисимост от настроението или свободното ми време (което е доста ограничено напоследък…) И знам, че един ден ще намеря стила си:)

    Поздрави!:-)

  5. turin Post author

    Винаги е имало причина за воденето на дневник, това е сигурно. Но дали днес няма още една, при това много удобна причина? Преди малко говорих по джабер по темата, може човекът да се включи и той – преди време е било много по-трудно да се заливат четящите със съдържание. Най-различни непризнати писатели и поети са обикаляли с години издатели и меценати. Някои от тях, разбира се, са били неоткрити гении, но сигурно е имало доста, които са пишели неща, ценни единствено за самите тях. А е ясно, че в публичността оцеляващото е само това, което е ценно за общността, не само за отделния автор.

    А днес публичният глас не е какъвто е бил преди – днес имаме среда за лесна и обща чуваемост. Всеки може да опита да каже нещо на всички. Нещо повече, ако е упорит и производителен, може да завземе голяма част от вниманието на тази общност. В пощата го наричаме спам. Въпросът е как да се освободим от това проглушаване, без да губим ценното на самата среда, нейната отвореност и достъпност.

    Може би начинът е да избираме по-внимателно какво четем, кого изслушваме. Странна работа – не става с технически ограничения, защото се прецаква средата. Не става и с мълчание, защото отново средата толерира говоренето. Какво остава – да чакаме развитие на блоговете или да сменяме блогрол-ите си всяка седмица?

  6. Антония

    На жените ни е позволено да сме разностилни, нали? :-)

    Имаше един период когато блогролът ми набъбваше с поне по една-две нови връзки всеки ден. А в момента все по-често трия блогове от списъка — замлъкнали, посивели, смачкани от живота и от вътрешни противоречия писания… “Невротизирани” е добро прилагателно, да. “Мрачно-агресивни” е другото определение, дето напоследък го лепнах на половината блогосфера. И почнах да чета все повече руско- и английско-езични сайтове. Уви.

  7. turin Post author

    Michel, така е – това е и очарованието на блоговете! Само по себе си то не е нещо лошо, аз се размислих по-скоро за агрегаторите, търсачките, блогрол-овете. За начина, по който човек открива даден блог. Ако е от адрес в коментар или от блогрол на съседен блог, тогава е лесно и е ок. Но агрегаторите въвеодха нов тип предтсавяне на новите блогове – започнаха да промотират непознати и несвързани сайтове. А най-ценното преди беше точно свързаността. Това да си в нечий списък с блогове или адресът ти да стои под съдържателен коментар, например…

    Не че е лошо и да се представят нови и непознати страници и автори. Но агрегаторите взеха много да наблягат само на това. Някои хора дори вече не поддържат истински блогрол-ове. Например…

  8. gargoyne

    след блогосферата на дневник. която определено започва да прилича на форум. много хора първо четат нея, след което пишат постовете си. а постовете са за публиката в блогосферата на дневник.

    като например – появиха се 3 поста за айФоун един след друг и веднага почнаха иронични подмятания – е добре де, добре, айФоун та айФоун. същата работа след пускането на Виста. или постовете по адрес на ангел грънчаров, за който хората преди това вероятно не бяха и чували. или пък истерията на ангел грънчаров, който инсценира как някой му хакнал блога, видите ли…

    в такъв затворен хаос, блогосферата едва ли скоро ще успее да пробие капсулираността си и да има някакво влияние върху компании, кампании, продукти и някакви, простете за клишето, обществени процеси.

    нитo пък за това бих помогнали тихите интимни години, когато бяхме 10 блогърите и беше супер, щото ние сме най-пичове.

  9. turin Post author

    Антония, и аз така – и аз се хващам, че повече чета статии на английски, а преди ми беше приятно да открия нова и интересна статия на български. При мен блогрол-ът липсва от известно време по технически причини, опитвах да поправя нещата с “links” в заглавката, но и там отскоро не работят нещата, а все нямам кога да ги оправя. Не ме гони някаква дива носталгия по миналото, но напоследък все повече блогсферата се приема за някакъв куп от агрегатори. А тя не е това все пак.

    gargoyne, точно такива неща ме стреснаха. Не успях да го кажа ясно, но това е – “Блогосфера” на Дневник взе да се приема за авторитета, когато става дума за блогове. Не че аз поддържам друга планета – не страдам по никакъв начин от “успеха” на “Блогосфера”. Дори на “Свободна планета” съм поставил връзки към няколко други планети, включително и към въпросната “Блогосфера”. За мен, пак казвам, ценното на блогсферата е свързаността й – “планетната система” е моят начин да поддържам това, което трябва да се осигурява от актуалните лични блогрол-ове. Няма смисъл да казвам, че обратна свързаност от “Блогосфера” и “Мегафон” няма. Но може би и това е разбираемо – те все пак са под някаква формална шапка на казионни медии.

    Завихрянето на блоговете самоцелно около планетите е това, което ме шокира. Не го казах в прав текст, защото не знаех дали не го виждам само аз и примерно си го измислям. Но да се пише “тематично” в агрегатор е просто нова, префинена форма на клюкарство. Да се правят “герои” и “жертви” в агрегаторите пък си е жива загуба на време. (В интерес на истината, аз съм пропуснал това с “хакването” на сайта на въпросния Грънчаров – от един момент нататък, доста ранен момент, просто спрях изобщо да го чета.)

    П.П.: Сега си мисля, че “Блогосфера” като име на тази планета им изигра лоша шега – хем е някак подходящо, хем в някои умове явно узурпира цялото разбиране за света на блоговете. Но може и да бъркам.

    Пак казвам, не нападам някого конкретно, нито нечий начин на писане. Това са ми впечатленията.

  10. turin Post author

    А защо трябва да има стремеж към социална мрежа изобщо? Блоговете не са за това. При тях по-важното е разговорът, общуването – затова и формално статиите “изпадат” на задните страници. Примера ти с YouTube не го разбирам… – те по принцип социалните мрежи се основават на оценка от участващите в мрежата потребители. Каква е разликата? Вместо цензура с ясни правила да имаме неясна цензура на общо основание. Например един роден фотографски сайт (всъщност не един, на практика и двата по-големи) го провали именно гласуването за снимките.

    Аз лично не бих списвал статиите си за оценки. Харесвам разговорите в коментарите, смисления обмен на теми между блоговете, радвам се и на всяко увеличаване на свързаността. Но социална мрежа… Струва ми се, че така се подменя същността – затова и не харесвам хибридните блог-мрежи, дето и у нас се нароиха.

  11. gargoyne

    извинявай, забравих, да кажа, че съм напълно съгласен с поста ти, затова писах своя. и с репликата на коментара ми съм съгласен, особено в частта за името ‘блогосфера’.

    ще добавя само мнението си, че такива планети са смислени, когато са тематични. като например techmeme. това исках да кажа, когато написах за недоумението си, че някои хора се дразнят, когато се появяват често постове за виста или ипхоне около датите, в които са обявени. просто тогава има buzz. най-четените блогове са тези, които имат лице. съдържанието и (оттам блогът) има лице, когато има повтарящи се запомняеми характеристики. т.е. знае се – ааа, това е блогът, който пише за това. а това е блогът, който пише за онова! в този смисъл моделът на грънчаров е много успешен. тези, които го харесват го четат, защото знаят какво ще намерят. тези, които не го четат, не го четат по същата причина – знаят какво ще намерят.

    а интимните постове и постове на всякакви теми (всеки пак всички разбират от всичко) са много извисени и душевно богати, но за хората, които не са близки на душата на автора са абсолютно ирелевантни. ако напиша в блога си “жаба”, кой по дяволите ще ме разбере?

    защото, ако всички пишат интимната си поезия в блоговете си, няма как да има свързаност. свързаността е на база общи (подчерано) теми, а не душевни терзания.

    затова си мисля, че по-добре да има повече тематично съдържание в блоговете, за да са четими. поне като начало. след това просто човек избира какво да остави в рсс четеца и какво да махне. не може да се харесваме на всички.

  12. abator

    Исках да напиша няколко реда за количеството и качеството, но Ясен вече ме е изпреварил. В общи линии мнението ми се припокрива с неговото.

    Исках да имам свой собствен агрегатор и си го пуснах. Докато си го ползвах сам, нямаше никакъв проблем. Можех да добавя който и да е блог. Но когато започнаха да го четат и други хора осъзнах, че имам проблем със съдържанието. Проблема се състои в това, че това съдържанието вече го има в Българска свободна планета. Да правя агрегатор близнак, с малки козметични промени е безмислено според мен. Започнах да търся нови автори, но ударих на камък. Има хора, които пишат интересно, но под лиценз, който не е свободен. Разбира се мога да поискам разрешение от тия автори, но това означава да загърбя свободната култура и да подпомагам все по-заробващото ни авторско право. Истината е, че хората, които пишат добре и го правят под свободен лиценз са малко :-(

  13. asktisho

    Повечето са егоистично-нарцистични словоблудствания, от които не се интересува никой друг, освен самия им автор – там става дума за неговите приятели, които никой не познава, за неговите лични драми и преживявания преживявания, които не интересуват никого, освен горните и неговите мисли и чувства, които, както ти правилно ги определяш, в повечето случаи са абсолютно шизоидни. Трудно се отсява толкова много плява, а блогосферата продъжлжава да расте ли, расте. Има една приказка, че интелигентността на масата е равна на интелигентността на най-глупавия, разделена на броя на участниците…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *