В събота, 26-ти, се събра една завидно разнородна и в същото време мотивирана група преводачи (и не съвсем;) на свободен (и не съвсем;) софтуер. Срещата беше организирана от Владимир Петков (a.k.a. Kaladan), основна фигура в “GNOME на български!” и движеща сила там. И не само там, както пролича от срещата. Самата конференция мина под заглавието “Локализация! Локализация!” и се проведе в Червената Къща. Присъстваха почти всички ангажирани по някакъв начин с преводите на софтуер, най-вече свободен, у нас. Е, страшно много хора отсъстваха, но пък кой е казал, че тази среща ще е последна?
Идеята се заформи преди около две седмици, явно родена в ума на Каладан. В разговори през джабер се разбрахме “да бъда свободен” въпросната събота. Впоследствие разбрах, че Владо е провел такива разговори и с други от бъдещите участници, но, което беше най-приятно изненадващо, разговорите далеч не са били много на брой. Тоест за две има-няма две седмици общността на преводачите на софтуер у нас успя така да се мотивира и организира, че да присъства представително и дори да успее да представи разноликите си интереси във, все пак, краткото за такова събиране време. На практика беше показано, че нещо така близко на всички потребители (независимо дали харесващи или не преведените програми), каквито са проблемите на преводите, успя да събере толкова хора, колкото бяха “ядрото” на фестивалите OpenFest. За нищо време с нищо ресурс общността на преводачите направи огромни крачки към сплотяването си. Призна си и си постави проблемите.
И най-важното, поне за мен – за цялата “официална” част, продължила общо три часа и половина, не си тръгна никой. За неформалната част някои хора си тръгнаха, но размениха контакти за бъдеща работа или продължаване на обсъжданията. И дори намалели като бройка, на оживено обсъждане в “Халбите” отидохме над 20 души.
Самото събиране беше с обявен начален час 10:30 сутринта. Аз успях да стигна някъде в 10:15 и бях радостно посрещнат от ентусиазирания Каладан. В залата вече имаше петнадесетина човека, от които първият ми поглед веднага срещна Явор Доганов, който беше дошъл с нощния влак от Варна със синчето си. Каладан ме разведе из няколкото коридорчета на къщата, които за външен посетител като мен наистина бяха объркващи, “виещи се”. ;) Най-голямата зала (ако не се лъжа, нарича се “Червената зала”;) наистина, както решихме там, е прекрасно място за такива еднодневни събития, посветени на свободния софтуер. Периодични мини-фестивали в подобни зали могат да бъдат доста по-ценни, отколкото мащабния OpenFest, който с право има грандиозно влияние, но пък… как да кажа… случва се прекалено рядко – само веднъж на година ;) Та и двамата “заплюхме” къщата за евентуални бъдещи проекти на общността. “Ако и когато”, както обича да казва Владо (друг Владо, не Каладан;).
До вратата на топло, облегнати на радиатора, говорехме за съвместните дейности на ИнтерСпейс и Червената Къща, за идеите за подобряване на сайтовете на “GNOME на български!”, но най-вече с вълнение очаквахме започването на конференцията. Покрай нас минаха упътвани голяма част от участниците. Дойдоха хората от екипа за превод на OpenOffice.org – Христо Христов, Сергей Димитров. Също и Михаил Балабанов, известен в средите ни не само с участието в този превод, а и със статии, мета-текстове за преводите, както и с участието си в някои “исторически” флеймове в преводаческия пощенски списък. Спорове, променили много правилата на българските преводи. Дойде Златко Попов от екипа на КДЕ, с когото се познавах само задочно, от времето, когато “ръководех” проекта за превод на КДЕ. Беше малко странно, но готино да стисна ръката на човек, с когото някак “по подразбиране” съм се познавал само от е-писма.
Дойдоха и други хора – преводачи на Mozilla, Opera, SuSE, Skype, GNUstep, а също и такива, които не превеждат, но се интересуват принципно или пък имат желание сега да започнат по конкретни проекти. След започване на откриването се “намъкнаха” Сашо Шопов и след него Кристина Хараланова и Матю Лютфи. Споменавам само някои имена, защото от всички тези познавам лично само част, другите зная отпреди, от мрежата, задочно.
—-
Общо взето, цялата конференция мина под мотото на бъдещи нови срещи и с усещането за “започване” – засегнаха се много въпроси, накрая имаше свободно обсъждане, което отвори много теми, но всичко беше представяно и обсъждано с мисълта за продължение. Може би заради малкото и недостигнало ни време, може би заради факта, че срещата е първа, но важното е, че ще има още издания на “Локализация! Локализация!”. Важното е, че има интерес към такива срещи. Вярвам, че ще има и полза.;)
Конкретни резултати от срещата нямам нито сили, нито пък голямо желание да търся и да ви изброявам. Обсъдиха се страшно много неща и се решиха много висящи въпроси. Поеха се много ангажименти – по-малки и не чак толкова. Особено в разговорите в мазето на “Халбите”, където заехме почти всички маси, дори специално заради нас управителят реши да позволи пушенето близо до прозореца, за да не изгуби като клиенти 20-тина и кусур човека само заради няколкото пушачи.
Пък и не само че не мога да опиша всичко, а и като се замисля, никога не съм успявал да го правя… Преди, като координатор на превода на КДЕ, опитвах да пращам в един-два пощенски списъка ежемесечни “отчети”. Май успях да изпратя само три или четири, все по-кратки.;)
Както винаги казвам, в света на свободния софтуер най-доброто е това, което се прави в момента. Затова най-точни данни могат да се получат само от пряко участие в преводите. Общността на преводачите на софтуер е една от най-динамичните. А като се замисля, у нас май е най-динамичната изобщо. С най-големи и най-променливи резултати. Съответно – с най-голям “вътрешен ентусиазъм”, който да позволява такава динамика.
Затова – който поне малко се е “запалил” от успешността на “Локализация Локализация!”, нека дойде на следващата среща.
Няма да съжалява, защото толкова пряко участие в граденето на култура винаги носи удовлетворение.