От кампанийния блог protest.bloghub.org тръгва отворено писмо до двете министерства – на културата и на образованието и науката по повод нападките от страна на издателството “Труд” на няколко вече електронни библиотеки. Припомням (нека ме извини читателят, който е запознат с темата), че в Интернет съществуват електронни библиотеки, които действат на базата на изключенията от издателските права, както са уредени в българския закон (ЗАПСП, Закон за авторските и сродните му права). Въпросното издателство вече се възползва от силната (и силовата) си позиция и заплаши не един такъв сайт и не един такъв сайт свали съдържание от страниците си.
Въпреки че на пръв поглед издателството е в правото си – много хора ще кажат, че когато нещо се препубликува без съгласието на наследниците на починалия преди по-малко от 70 години автор се нарушават изконните права на тези наследници за изключително разпореждане с творбите на дядо им. Да, на пръв поглед авторските права се припознават от повечето хора като собственост – такава, каквато е собствеността върху материален имот.
Но “Труд”, дори и наистина да имат някакви договори за отстъпване на права от наследниците (каквито не са предоставили в средата, в която заплашват сайтовете, именно Интернет), умело избягват въпроса за изключенията от издателските права. В ЗАПСП има отделен член (номер 24), който урежда общи изключения от всички запазвания на авторски права (разбирай “издателски”; близостта с “авторство” не е близост по смисъл, а случайна – както неведнъж съм отбелязвал в мои статии тук).
Този член 24 е в закона не за да бъде подминаван, не и за да бъде изместван по приоритет от други членове, а именно да действа като задаващ ИЗКЛЮЧЕНИЯТА. “Изключенията” са неща, които са извън общата система на останалите правила. Изключенията не са нещо, за което може да се казва “да, добре, има такива текстове, но все пак в закона се защитават авторските права, вие не сте ни платили, значи ни ограбвате и сте в нарушение”. Изключенията са това, което се взима предвид СЛЕД всички останали правила и ако има конфликт между тези останали правила и изключенията, изключенията задават това, което СЕ ИЗКЛЮЧВА от правилата.
Изключенията са приоритетни пред общите правила.
Това е нещо, което дори и малките деца научават още в първите си години – светът се гради върху общи правила, но животът се управлява от изключенията на конкретното тук и сега. Трудно ми е да разбера как бизнесмените от издателския бранш в “Труд” опитват да поставят общите правила над изключенията. Забележете – не става дума за общи правила от друг порядък, каквито са по-общите закони или Конституцията. Ясно е, че ако общите правила са дадени в закон от по-общ порядък, то те са с приоритет пред изключението в по-конкретния закона от по-нисък порядък. Но в случая говорим за правила за защита на права и правила за изключения от тази защита – и двете са от един и същ закон, публикувани са в един и същ брой на Държавен вестник, под едно и също име – ЗАПСП. Естествено, че на нивото на ЗАПСП изключенията имат предимство пред общите правила… Защо ли? Ами… защото са изключения!
Отвореното писмо на protest.bloghub.org говори само за себе си. Нека всеки, който поне малко усеща съпричастност към темата или разбира, че това е нещо важно и нещо, което е актуален проблем, чакащ развитието си, да прочете писмото. Преди имаше отворени писма до издателството – доста хора в блогсферата писаха такива, включително и аз тук. Но инициативата на протестния блог е по-адекватното нещо днес, защото стана ясно, че нито “Труд” отговаря на тези писма или се трогва някак от аргументацията, нито пък великите ни “национални” медии, до които с копия бяха адресирани те, изобщо се осмеляват да кажат нещо, което би разчоплило раната на “колегите” от “Труд”. По-адекватно е да се пише на тези двама министри и защото точно двете им министерства всъщност са ощетени от кампанията на “Труд”. Вярно, че именно министерството на културата раздухва в момента плакатната и рекламна истерия с “пиратството ограбва”, нещо толкова недомислено и неправилно, че даже не ми се говори за него. Вярно, че е малко вероятно точно тези министри да защитят истинските интереси на министерствата си, истинските интереси на хората в тази страна – тези, които обичат да четат и искат и децата им да могат да откриват литературата за себе си. Тези, които се вживяват в творбите не по задължение и защото са заплатили такса на “Труд”. Тези, които вярват, че художественото наследство трябва да бъде общодостъпно. Тези, които вярват и знаят, че културата се гради върху достъпност до общото.
И въпреки, че може да изглежда ненужно усилие, подкрепата на това отворено писмо е част от нещата, които градят общата ни култура. Най-малкото защото без подкрепата за достъпното общо… това общо лека-полека просто ще изчезне. Или не – ще стане платено в сайтовете на издателства. Което, като си помисля… си е съвсем същото като да изчезне.
ЕГН? А някой знае ли всъщност кой седи зад този сайт? Май не им стиска особено да водят истински битки.
Ех тази параноя с личните данни.. :-) Когато човек защитава кауза, излиза със своето име и толкова.
Като се има предвид как на всички избори се публикуват едни дълги списъци по прозорци на училища, на всеовиждание, все ми е едно дали още някой ще ми знае ЕГН-то. Да вземем да скрием и регистрационните номера на автомобилите ли ;-)
Това, че някой може да злоупотреби, не означава, че трябва да се откажеш от иначе справедлива кауза. Хората и кола може да ги блъсне на улицата, ама не се затварят вкъщи, нали?
Никой не е тръгнал да се отказва. Аз не съм. Но някой прави този сайт и именно този някой не мисли по този начин, защото не си е сложил името там.
Прави сте и двамата. Аз също не зная кой стои зад сайта “Народна Библиотека” или може би имам само свои си предположения :)
Но наистина това с искането на лични данни (ЕГН, имена и кратко резюме) на мен не ми хареса и затова все още не съм решил дали да се включа в подписването.
За мен лично съществува начин да въздействам на проблема – правя го често тук, както се вижда. Подписването на това писмо е по-различен начин и ако нямаше искане на лични данни, щях да го използвам веднага.
Но наистина да се искат такива данни е малко странно за мен. А и Юнуз е прав, че няма равнопоставеност, хората си дават личните данни, а екипът на сайта – не. Не става дума за това, че личните ни данни всъщност изобщо не са защитени и не само че ги разлепват по изборите, ами и във всеки втори офис дядкото-портиер изисква поне ЕГН (на мен са ми взимали даже личната карта за интервю веднъж; вече не я давам, но въпросът е, че има такива портиери, които я искат…).
Та проблемът е по-скоро принципен и не е толкова за защита на данните, колкото за равнопоставеност. И понеже аз смятам, че въпросният екип на този сайт е добра идея да не разгласява веднага състава си, затова ми се струва, че равнопоставеността може да е по-добре да се намери на равнището на анонимността, а не на представянето на пълни лични данни.
Уточнение: Инициативата с писмото е на протестния блог, не на “Народна библиотека”. Но и двата сайта са на екипи, които не са заявили директно състава си.
Пак казвам, за мен е по-добре равнопоставеността да е в анонимността. Тоест както екипите, така и ние да не предоставяме лични данни.
Лошото е, че може би за да се приеме насериозно писмото в институциите, трябва да се заяви някаква идентичност – физическа или юридическа. Отново властта се прави на недостъпна за анонимни сезирания…
За мен няма проблем в анонимността на екипа зад Народна Библиотека. Нещата са различни.
Екипът на Народна Библиотека, следвайки една принципна позиция, подарява труда си в името на това дадени литуратурни произведения да са лесно достъпни. Това действие има много и разнолики достойства, едно от които е, че не ни задължава с нищо.
Екипът на Спасете Българските Приказки иска да протестира по социално ангажиран начин с “юридически валидни” аргументи (каквито се явявали нашите ЕГН-та). В тази констелация е просто неприемливо те да са анонимни. Всички останали, които заеха позиция и подеха инициативи по този проблем, не са такива.
Аз също нямам идея кои/колко са хората зад protest. Без да съм в течение на цялата история (отвреме-навреме хвърлям по един поглед), зная, че единият е Виктор и това ми стига.
Всъщност, мен ме заинтригува каузата, считам, че е справедлива, а показаното от няколко месеца насам, ми е достатъчно, за да се присъединя. Не виждам разлика с другите публични подписки, в които съм участвала – навсякъде искат три имена и подпис, някои – ЕГН, телефон за контакт. За мен електронната поща е къде-къде по-лично нещо от едното ЕГН – едното е въпрос на личен избор, а другото – начин на държавно “деловодство”. Та, затова и не предизвиква кой знае какви вълнения, когато ми го поискат. Може и да не съм права, то си струва да се поразсъждава по този въпрос :-)
@Юнуз: Съгласен съм, екипът на “Спасете Българските Приказки” е непоследователен в случая. За мен подкрепата на подетата защита е по-ценна през разпространение на фактите и представяне на проблема – такава, каквато аз я правя и на тези страници. Може би не съм и смятал веднага да подписвам, затова не съм забелязал отначало непоследователността и дисбаланса на анонимност. Беше ми малко неприятно, че някой ми иска лични данни, но по навик го отдадох на лично притеснение от анархисстичните ми възгледи, затова го премълчах в статията. :)
Може би е добре по някое време от екипа на протестния блог да кажат нещо по въпроса.
@Роси: Нали имаш предвид, че твоят си личен приоритет на различните ти лични данни и готовността да приемаш неравнопоставеност при споделяне на тези лични данни е все пак плод на твое си решение?
Аз имам много против най-различни неравнопоставености, дори и когато става дума за данни за контакт, пак негодувам когато само аз давам – все едно съм на разпит. Знам, че на много места искат лични данни и на много места оправдават това с нуждата от контакт или контрол. Но това не отменя притеснението ми. И докато когато става дума за кандидатстване за работа, подписка или гласуване все пак да е негласно представена идентификацията и на отсрешната страна, в случая такова нещо няма. Ние знаем кои са тези сайтове, разпознаваме ги по активността им в мрежата, но от друга страна и аз също мога да бъда разпознат по моята активност в мрежата…
Тези страници тук например говорят за мен много и те могат да ме представят – защо е нужно да давам точни данни, с които да бъда отличим административно и физически? Нима това е важно за мнението ми, нима променя позицията ми или пък я прави по-разбираема?
Не са въпроси пряко към теб, стана ми интересна темата за разликата между личното решение да предоставиш данни за контакт и …липсата на свобода да решиш дали да позволиш на държавното деловодство да проследява всичките ти движения.
Малко се отклоняваме, може би, но все пак основното остава проблемът с несъответствието на анонимностите в акцията на протестния блог…
Яска, разбира се, че това си е лично мое мнение, че как иначе? :-) Аз просто тръгнах да си разсъждавам, защото от прекалено прикриване на лична информация забравяме защо всъщност разполагаме с такава. Начин за идентифициране, за удостоверяване на уникалност на личността все пак. Също като собственото име – какво, аз няма да си кажа името при запознанство, щото това е лична информация и човекът срещу мен не е регистриран като оператор на лични данни? Просто ми става тъпо някой като започне прекалено много да се крие – сакън някой да не го изнамери ;-) Ми, който се страхува от мечки, не ходи в гората (интернета).
Това, че някой може да злоупотреби е отделен въпрос. Но това криене започва да ми прилича на другото – когато хората се страхуват някой да не ограби домовете им и се зазидат и обградят с решетки и железни врати. Започваме да приличаме на затворници, докато проблемът и съответно – неговото решение е на съвсем друго място. Кражбите и несигурността не се оправят с железни решетки, средството трябва да е друго. Може би аналогията не е точна, но поне на мен така ми изглежда. Та, затова и криенето ми изглежда на параноя. Вярно, покритото мляко котките не го лочат, и все пак..
Това си е специфичен казус, няма нищо общо с търсенето на работа или нещо подобно. Когато отиваш на интервю, взаимно се представяте. В общия случай не е необходимо фирмата да прави кой знае какво запознаване, защото знаеш името, адреса, а булстата какво ще го правиш? ;-)
Вярно, че ти изразяваш личната си позиция тук, при това много по-добре, много по-обосновано и т.н., отколкото ако подпишеш някаква подписка. Разликата е, че те могат да “следят твоята активност” и ти – тяхната. Но онези, до които е адресирана подписката, не го правят. Т.е. каналът за комуникация е друг. Разбира се, можеш просто да оформиш и ти свое писмо и да го изпратиш по факс. Дори ми се струва, че това е далеч по-добър вариант – институциите, до които ще пишеш, си имат регламентиран ред какво да правят с личните ти данни. Освен това 300+ писма/факса определено са за предпочитане пред 300+ подписа. Само че малцина сме тези, които го правим, знаеш го и от предишни отворени писма по друга линия.
По принцип и аз внимавам къде, какви лични данни предоставям, дали всички имат достъп до тях и пр. Въпрос на доверие, в крайна сметка. Все отнякъде трябва да се започне :-) Но както казах, това е съвсем конкретен случай. Да, странно е, че няма публикувана информация кои са хората, току-виж се оказало, че член на екипа е задочно познатият ни Добри Бо*илов ;-)) Не че това променя нещо, ама поне да не бях пускала писмото от реалния ми e-mail.. Както и да е, поолях се, затова направо писах на екипа, да вземат да се представят. Мисля, че тогава всичките притеснения ще бъдат разсеяни :-)
Изтрили са ми коментара.. Е, ми, тва беше – прави сте. Хората зад протеста явно не са сериозни. Ех, язък, може да опропастят справедливата кауза..
Ех, тази параноя! :))
Коментарът съвсем не е изтрит, бил е спрян от филтъра за спам, защото съдържа линкове, а през уикенда просто не сме си проверявали компютрите. Прави сте разбира се за равнопоставенноста – самоличността ни, въпреки че никога не сме я обявявали публично не сме я и крили – ето един пост на Гачев, където ни споменава поименно:
http://www.gatchev.info/blog/?p=302
Ако държите да знаете повече двамата сме млади автори публикували сме статии, разкази, повести – награждавани сме неколкократно (вкл. и в съавторство), дори и за филмов проект. Помагат ни понякога и други хора, но ние сме в основата.
@Роси: Аз имам принципна позиция срещу неравнопоставеността между хората – срещу такава, която се създава нарочно за конкретната ситуация. Ясно е, че с действията си човек може да постави позицията си над или под тези на други хора, но когато това “над или под” се внася външно и служи на конкретния случай само, съм против.
Примерът с интервютата и с изборите беше само пример и явно не е добра илюстрация.
За да обясня ще кажа, че мен в случая ме дразни глупавата идея на властта да изисква идентичност при всяка комуникация с нея. Това показва само желание за общ контрол. Не е свързано по никакъв начин с решаването на конкретния проблем.
Какво имам предвид – властта трябва да може да бъде сезирана анонимно. Чудя се защо тя не разрешава това и не мога да си отговоря. Например аз имам някакъв проблем с нещо общо, какво да направя – да ида при властта, да се представя и да се жалвам? Защо, след като има структури, които се грижат за това – проблемът ми не е някакъв извънземен, а вече отработен. След като има вече опит с подобни проблеми единственото, което е нужно, е някой да включи червена лампичка “някъде нагоре” и съответното длъжностно лице да дойде и да разреши проблема.
Но това е невъзможно, винаги се изисква идентичност на подаващия сигнала. За да можело да има обратна комуникация. Трънки! Целта е проследяване на действията. Не, не изпадам в параноя – това е донякъде отживял модел от по-тоталитарни времена, когато проследяването на действията на хората си е било приоритет.
Днес не е чак приоритет, но се прави. По навик. Защо да не мога да сезирам анонимно? Защо трябва да има обратна комуникация, особено когато става дума за публично питане, каквото е отвореното писмо? Не ща комуникация – искам само някой да “слезе” и да разреши проблема. А ако пък въпросът е по-сложен, тогава питам публично с отворено писмо и отговорът е по обратния път на питането ми.
Тъй де, пишем до медии и пишем от съществуващи адреси. Може би стана пак малко емоционално и претрупано, но наистина смятам, че механизмът за контрол, който преди време се е прилагал целево, сега служи за “измиване на ръцете”.
“Не сте дали лични данни, не сте спазили процедурата – няма да се занимаваме с проблема ви”. Е, майната ви – вие сте там, за да решавате общите ни проблеми с методи, които сме ви измислили и дали отдавна. Имало проблеми в обществото – ами ще има, щом този, който трябва да ги решава има начинът и средствата, обаче е скован в бюрокрация. Без и той да знае защо. По навик.
Трябва да има възможност за анонимно сезиране на властта. Не анонимна жалба, молба, декларация и т.н. При тях е нужна идентичност. Но за едно просто сезиране, едно просто “пичове, идете вижте еди-къде си, има проблем, свършете си работата” трябва да има анонимна възможност.
Това ми беше идеята ;)
@protest: Благодаря ви за бързото включване! Този дисбаланс е проблем за някои от нас и е добре, че донякъде го коригирате.
За мен остава проблемно подписването заради излишното даване на лични данни в институциите, но това си е мой проблем, който още обмислям :)
Поздрави за цялата кампания и успех!
@Роси: Като казваш, че решението трябва да е друго, а не затваряне зад решетки, страх и криене… Не смяташ ли, че това криене е отговор на някакво преследване, че страхът идва от заплаха, затварянето е реакция на друго затваряне? Това затваряне според мен не е на другите хора, не е на съседа, на колегата, на приятелите и на хората в трамвая. Затварянето е общо, затворени са кметството, полицията, агенциите и министерствата. Трябва човек да приложи много от личната си отвореност, за да достигне до някого в този бюрократичен кафез, който може и да се съгласи да му реши проблема.
Пак се връщам на сезирането – да вземем най-простите неща, градинката пред входа например. В общината има цели отдели, които се занимават с озеленяване. Някой да е виждал в близките години озеленяването в действие? Не, а някой да е виждал как полицай отива да помоли учтиво да не се варят компоти под балконите на хората или да не се вдига шум късно вечер? Или още по-просто – някой да е видял полицай да се доближи до скъпото бе-ем-ве и да каже на шофьора да намали малко децибелите на кънтящата през три преки уредба? Не.
А някой да знае какви са процедурите за оплакване в общината или полицията? Сигурно има такива, но сигурно трябва на три места да си оставите данните. За да има “комуникация”…
Проблемът е във властта, не в хората. И макар това да е много голям проблем, според мен е решим. Защото властта в по-дългосрочен план зависи изцяло от хората. Тъй де… ще променим нещата :)
Само искам да отбележа, че ЕГН-то няма да бъде включвано, като информация под писмото, а ще ги запазим единствено ако някой отсреща настоява за валидиране на подписите.
Оф, Яска, това умуване “отворено-затворено” ми идва в повече :-)
Идва един момент, в който хората все повече и повече се прибират в своите хралупки. Забелязваш как близки приятели вече не говорят на един и същи език. Не защото нещо кой знае какво се е променило, а защото желанието на всеки *да бъде разбран* е нарастнало неимоверно. В същото време почти не са останали хора, които искат *да разберат*. И се получава като във Вавилонската кула – всеки приказва, разпространява информация хич да не е :-) Обаче какво му приказват – няма значение.
Та, щом такива неща се случват между близки и приятели, какво ли остава между съвсем непознати? Особено когато единият е тромава бюрокрация.
Като се сетя как преди няколко месеца обяснявах на едни лелки от бюрото по труда: “Хора, не искам помощи, искам работа”, а те ме гледаха като извънземно. Ми, кво да ги правиш – свикнали са при тях да се ходи за помощи. Работа си намерих почти веднага, но без тях. Друг е въпросът защо в държавното бюро по труда не можеш да намериш начин да продадеш труда си. Но пък могат да те научат как да живееш, без да работиш. Поне няколко месеца. Е, тва нормално ли е? Ужаст, направо ми се накъдря косата. Да живее надеждата :-)