Преди време гръмна новината, че производителят на фотографска техника Pentax и оптичният гигант Hoya се сливат. Тъй де, че Hoya на практика поглъща Pentax. Честно казано, за медицинската и всякаква друга оптика на Hoya малко ме е грижа като любител фотограф. Те може и да правят чудеса със супер-прецизни оптики и разните му там лазери и други подобни, но за фотографите правят май само филтри, и то масовите им филтри са некачествени, нисък клас.
Виж, друго нещо за любителя е марката Пентакс – още от средата на миналия век затвърдила позиции с легендарните обективи Takumar, после преобразувани в серии обективи от линията Пентакс. Също и с фотоапаратните си тела – аз само съм чувал за другите, стари и нови, но цифровото *istDL е нещо велико за парите си.
Имаше много различни реакции сред пентаксците на новината за сливането – от пълно одобрение и надежда за инвестиции в нови проекти на бъдещия фотографски отдел до пълно отричане и черни предсказания за използващите фото-системи, базирани на Pentax и окачването на обективи “K”.
А какво стана – от декември досега в Пентакс ставаха какви ли не преобръщания, включително и оставката на президента Фумио Урано и всякакви слухове за продаване на бази на фирмата из Япония с цел издържане на финансовия натиск на откупуването и сливането.
Във всички битки има развръзки, а финансовите са най-малко интересни на всички нас, незапознатите – защото чисто и просто не знаем какво всъщност става, кой за какво се бори и кой какво в крайна сметка жертва и преследва. И въпреки това е интересно за всеки фен на Pentax като фотографска система – най-малкото защото от всичко това зависи дали ще има нови фотографски проекти с новите технологии на деня, какви ще бъдат те и на каква цена.
А развръзката в случая е, че бордът на директорите на Pentax е обявил тези дни, че сделката най-накрая е одобрена и сливането ще се проведе през следващия месец. И познайте – освен всичко, целият сегашен борд на директорите на Пентакс ще се оттегли веднага след сливането.
А ние си позволяваме понякога да не приемаме насериозно всички тези неща за честта, принадлежността и отговорността от книгите и филмите на японска тематика. Всичко онова с “пътя на война”, който е удържан от принципите на честта. Понякога ходя из България и си мисля колко различно е разбирането ни за света от това, да кажем, на японците…