След като преди време с груба кампания и от несправедлива позиция издателството “Труд” сплаши сайта bezmonitor.com и принуди списващия го Виктор да свали съдържание, сега небезизвестното издателство тръгва отново на марш. Този път срещу страницата “Народна библиотека“. Атаката се води отново от Румен Стефанов и отново е със същия груб тон и тотално непознаване на изключенията в ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права). Издателството настоява сайтът да свали съдържание от страниците си и твърди, че прави всичко това в името на добрия тон и “с добри чувства”.
Истината е, че “Труд” много искат да печелят все повече и повече от монополното си положение на българския книжен пазар. Искат и да са основни играчи на пазара на детски книжки. Искат дори и интернет-търговия да правят — пак с текстовете на класиците. И забравят съвсем случайно и явно съвсем нарочно, че в закона за авторските права има изрично упоменати изключения. Тези изключения защитават изцяло дейността на сайтове като “Народна библиотека”, в случая.
Колко удобно е да “забравиш” точно това, нали? След като целият закон защитава именно издателя, след като концепцията за авторски права (на български има подвеждаща близост с “авторство” — всъщност двете понятия нямат нищо задължително общо помежду си) е измислена навремето да защитава именно издателя, след като в областта на книжната литература издателят така или иначе е защитен пазарно е най-малкото нагло да “забравиш”, че в закона има изключение от гарантираните ти иначе тотално права.
“Народна библиотека” не са се стреснали от махленските заплахи на издателството и са поискали развитие на проблема. Това е правилната защита от такива нападки — щом някой твърди, че има проблем, нека отиде отвъд него — нека го обясни и покаже. Винаги може издателството да си твърди, че е в правото си, но докато не докаже поне едно от скалъпените си обвинения, развитие на общото разбиране няма. И ако човек каже “добре, няма да съм ви проблем вече, само не ме закачайте”, не се променя тази нагласа, в която могат да те обвинят, заплашат с полиция и да ти запушат устата неправомерно и безнаказано.
Преди няколко месеца Виктор от bezmonitor.com води дълга борба със същото това издателство и без да търси помощ от блог-общността у нас, я получи. Накрая Виктор не можеше да води това недоволство в мрежата и ресурсите на блогерите се разпределиха в различни сайтове, като периодично бяха “събирани наново” в централния за кампанията протестен блог.
Изтръпвам при мисълта колко други по-малки страници са били така заплашени или сами са свалили съдържание след масовите мозъчни промивки из медиите на тема “пиратство”. Най-новата реклама по телевизията с мото “пиратството ограбва” е само върхът на айсберга — спомнете си само колко много плакати имаше из градовете на всякаква подобна заплашваща тематика — от софтуер с белезници до предупреждения за “пиратски” билети за концерти и аудио-касети. А в Интернет — там е страшно дори да се заглеждаш в тези заплахи и да се замисляш за тях, защото винаги остава мисълта “ами ако наистина ме хванат, че взимам или публикувам съдържание?”.
Издателство “Труд” за пореден път доказва, че не разбира идеите зад текстовете на ЗАПСП и не уважава изключенията от иначе гарантираното му в другите случаи пълно издателско право. За пореден път опитват да налагат своя си некачествен сайт за платен достъп до литература и го правят по лош начин. Всички тези нападки към свободните библиотеки в мрежата ще им изиграят много лоша шега — идва интернет-поколение, което е свикнало да ги възприема негативно. А интернет-поколенията са много по-динамични от другите — през 3-4 години са. Не искам да съм на мястото на измислилия тази стратегия със “сплашването” след няколко години… Не искам и да работя за “Труд”!
“Народна библиотека” реагират адекватно на заплахите, но се надявам да имат предвид разпръснатостта на подкрепата, която получават от блог-средите. Тази разпределеност на блоговете е нещо, което може и трябва да бъде използвано за по-добър и бърз достъп до читателите. Личните дневници, блоговете на кампании и тематичните агрегатори могат да бъдат по-добрата, по-пряката медия.
Но е опасно да се “обляга” човек на подкрепа по проблеми, излизащи извън мрежата от така разпределена общност, защото извън мрежата тя има доста по-слабо влияние. Не познавам екипа на “Народна библиотека”, но им пожелавам успех в спирането на тази несправедлива кампания на издателството. И както аз, така и предполагам много други от пишещите в мрежата ще предложим подкрепата си.
Най-малкото и това, с което следва да започне тази наша подкрепа е да обявим проблема. Една трудност не може да започне да се преодолява преди да е забелязана.
—-
Повече по темата в статии от:
протестния блог, Пейо, Антония, Косьо, Йовко, Жоро, Тери, Таня, Григор, Йовко (2), Величков, sinth