Как съхранява снимките ви “Фото форум”?

Родният сайт “Фото форум” е с дълга история на неадекватност към авторските права. Пример за това е фактът, че публикува снимки от потребителите без да им оставя пълен контрол върху тях. А на сайта пише “Снимките в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на авторите е незаконно.” Не можеш хем да публикуваш снимки, хем те да са с всички права запазени, хем да си запазваш за себе си правото да използваш тези снимки както решиш за свои (на сайта) цели – “Организаторите на сайта могат да използват снимките за целите на сайта, за организиране на изложби, както и за рекламни материали на Фото Форум (в това число публикации в пресата свързани с дейността на сайта).”

За безумието в затворения кръг на публикуването на снимки в мрежата с всички права запазени сме говорили с Йовко Ламбрев – ако публикуваш с пълни права запазени, можеш или 1) да си самият автор или 2) да ти е предал всичките си права на теб. Тоест да казваш “аз публикувам снимките, те са обаче с всички права запазени от автора” е малко абсурдно. А на фона на това да си запазваш в правилата на сайта изключителното право да използваш коя да е от снимките за свои цели е… меко казано признак за неразбиране.

Всичко това са стари “лаври”, но нещо наскоро ме стресна и реших да пиша на webmaster@. Във форума някой от админите беше споменал, че еди-коя си снимка “е била открита сред изтритите”. Сетих се, че и друг път съм срещал този довод във форума им и се запитах: След като има проблем с гореописаното запазване на правата, след като има проблем и с заявеното изключително ползване на потребителски снимки… нима на всичкото отгоре те не трият снимки?

Публикувам тук кореспонденцията ми с webmaster@. Не съм искал разрешение, защото това не е личен разговор, а кореспонденция до служебен адрес на публичен сайт.

—-
От: yasen[…]
До: webmaster[…]
Дата: Sun, 3 Jun 2007 11:56:42 +0300
Относно: terms of service

Къде мога да прочета условията за ползване на услугата на photo-forum.net, заедно със задълженията на двете страни? Имате ли описани права и задължения на потребителя и на сайта? Не правила за участие в конкурси или за нива на потребители.
 Конкретно имате ли описано някъде правото ви да запазвате във ваш архив на потребителски снимки след тяхното изтриване от потребителя? Във форума на сайта неведнъж казвате, че дадена снимка е била открита “сред изтритите снимки на автора”.
 Ако нямате, това противоречи на съобщението “Снимките в този сайт са със запазени авторски права. Използването им без позволението на авторите е незаконно.”
 Накратко, на кого принадлежат авторските права след публикуването на снимката? А след изтриването й от потребителя?

Ще очаквам отговорите ви.
Благодаря предварително,
Ясен

—-

От: webmaster[…]
До: yasen[…]
Дата: Sun, 03 Jun 2007 23:39:47 +0300
Относно: Re: terms of service

 Фото Форум не е услуга, а сайт. Функционирането му не се различава от това на останалите сайтове в мрежата. Снимките принадлежат на автора, естествено, негови са и авторските права. Фото Форум не използва за нищо снимките на автора, освен в случаите описани в правилата: http://photo-forum.net/index.php?TEMPLATE=pravila
 Регистрирайки се на сайта, авторът потвърждава че е съгласен с тези правила. Между 3 и 4 всяка сутрин се прави бекъп и архив на харддисковете на сървъра. Тези архиви се съхраняват извън сървъра на Фото Форум. При изтриване на снимка от автора, той я изтрива от сървъра. Не е възможно да изтрие снимката си и от архива, така както не е възможно да я изтриете от кешираните страници на Гугъл, примерно.
 Това не означава че Гугъл или Фото Форум използват снимките ви за нещо. По този начин функционират всички останали сървъри, това че изтривате писмата си от пощата или уеб-страниците си от предоставеното ви пространство не означава че ги няма в бекъпа на сървъра.

—-

От: Yasen Pramatarov yasen[…]
До: webmaster[…]
Дата: Tue, 5 Jun 2007 15:50:01 +0300
Относно: Re: terms of service

On Sun, 03 Jun 2007 23:39:47 +0300 webmaster[…] wrote:

Фото Форум не е услуга, а сайт. Функционирането му не се различава от това на останалите сайтове в мрежата.

 Имам предвид сайтът като услуга. Сайтът ви предоставя услуга на потребителите си, за правата и задълженията на двете страни по тази услуга питам.
 “Това не е услуга, а сайт” не говори нищо – дали го казвате или не, сайтът ви така или иначе предоставя услуга на потребителите си. Хостинг на снимки, класации на снимки, коментари и форуми – да не ги изброявам аз.

Снимките принадлежат на автора, естествено, негови са и авторските права. Фото Форум не използва за нищо снимките на автора, освен в случаите описани в правилата:
http://photo-forum.net/index.php?TEMPLATE=pravila

 Радвам се, но това има ли го описано някъде черно на бяло?

Регистрирайки се на сайта, авторът потвърждава че е съгласен с тези правила. Между 3 и 4 всяка сутрин се прави бекъп и архив на харддисковете на сървъра. Тези архиви се съхраняват извън сървъра на Фото Форум. При изтриване на снимка от автора, той я изтрива от сървъра. Не е възможно да изтрие снимката си и от архива, така както не е възможно да я изтриете от кешираните страници на Гугъл, примерно.

 Има разлика между вашия архив и кеша на Гугъл, да не смесваме нещата. Кешът на Гугъл е част от публичната им услуга. Вашият архив не е публичен, вие пазите някъде копия на потребителското съдържание, без да има описано в текст какви отговорности и задължения към това съдържание поемате.
 Всеки може да си прави архив, нищо против това. Но тъй като работите с потребителско съдържание, част от което представлява и лични данни или авторски творби, въпросът е какви ангажименти поемате за съхраняването му.
 Нещо повече – след като потребител е изтрил съдържанието си от сайта ви, вие нямате право вече да го архивирате точно това съдържание. Справка – въпросните Гугъл, които изрично в условията на услугата на сайта си GMail отбелязват, че си запазват правото да запазват копия на потребителското съдържание.
 При вас такова изрично казване има ли, в правно издържан и видим на сайта ви текст?
 Всеки потребител има право да ви поиска условията на услугата ви.

Това не означава че Гугъл или Фото Форум използват снимките ви за нещо. По този начин функционират всички останали сървъри, това че изтривате писмата си от пощата или уеб-страниците си от предоставеното ви пространство не означава че ги няма в бекъпа на сървъра.

 Да приемем, че разбирам прекрасно как функционират сървърите. Не ви питам за това, нито дали си правите архиви на сайта. Въпросът е дали в архивите си включвате копия на вече изтрита потребителска информация.

—-

От: webmaster[…]
До: Yasen Pramatarov yasen[…]
Дата: Thu, 07 Jun 2007 10:05:01 +0300
Относно: Re: terms of service

 В правилата на сайта ясно са описани правата и задълженията на двете страни. Мисля че въпросът е изчерпан.

—-

Разбира се, какво друго да ми кажат. Няма да се занимават да обясняват защо нямат описано никъде какво правят с изтритите данни и снимки, я. И защо запазват за себе си права върху снимки, които иначе са с всички права запазени за потребителя.

Да поясня пак – нямам нищо против някой някъде да си прави архив за себе си от публично достъпни данни. Проблем има, когато някой дава място за публикуване на данни и снимки и твърди, че хем снимките са с авторски права на качилия ги потребител, хем може да се използват за нуждите на сайта. Има и проблем с неизтриването на лични данни и снимки с авторски права – пак казвам, впечатляващо е сайт от ранга на “Фото форум” да се сравнява с Google, но разликите са очевидни.

Нещо повече – не е вярно, че тези въпросни изтрити снимки не се използват никъде. Използват се, най-малкото като аргумент за отказ на участие в конкурс – “вашите снимки бяха открити сред изтритите, значи са били публикувани вече и затова нямат право да участват“. Брех…

На концерт с тати

Мейдън цепят мрака буквално, дошли на концерт в града ми, в квартала ми. Не само че предишния път дълго се бях настройвал за концерта им, дето не се състоя, ами и никога не съм гледал Iron Maiden наживо. Е, какво пък – не е толкова лошо. Пропуснах и концерта на Blind Guardian. Ще си слушам записи.

По-важното е, че казах на сина си, когато днес се прибрахме вкъщи и Мейдън кънтеше в мрака навън, че някой ден ще идем заедно на концерт. Или на повече от един. Може на Гардиън, може на Мейдън или на каквото тогава ще слушаме и двамата. Може да не е много прието тогава да се ходи на рок-концерт с татко, но всичко е до нагласа към нещата. Както решим – важното е да сме щастливи и да не съжаляваме за такива странични неща. Като изпуснат концерт, пък бил той и на известна любима група, бил той и през десетина преки.

Каква ли ще е хубавата музика след петнадесетина години…? Да, хубава – ясно, но как ли ще звучи? Сигурно ще е готина ;)

Две минути размисъл на година

Втори юни, денят на Ботев. И не само на него, на всички жертвали най-ценните си неща за свободата и мира на другите. Сирените вият две-три минути на година само, а хората не обръщат внимание. Да, не е приятно – но те не се пускат, за да е приятно, идеята е друга. Да, сигурно на много хора им пречи – и колите по тротоарите пречат, и продажните политици пречат. Но има разлика, нали? Или поне би трябвало да я виждаме?

Децата не обръщат внимание – ученици с чанти бързат за някъде и ръкомахат, унесени в някакво модерно споделяне. И как да обърнат внимание, като възрастните не ги интересува? Профучават коли, даже един човек слиза от блока, пали колата и тръгва. Чува се звук от метални инструменти – някой долу си поправя бричката. Някакви сирени – на кого са нужни… Не, не са нужни, не са и приятни – тези сирени се пускат не защото са нужни на отделен човек или пък са приятни – пускат се въпреки това. Защото са нужни на всички.

Толкова ли е трудно да се спре и помълчи минута-две? Толкова ли е трудно да се стане прав, независимо дали си в парка или в офиса? Всеки знае, че по пладне на този ден са отделени две-три минути за това – не може да каже, че “са го изненадали” в някакво неудобно положение. Но и да са, добре – а другите?

А когато пускат химна – всички показно стават прави, опитват се фалшиво да пеят, даже и по някакъв нов маниер си държат ръка на сърцето. Когато дават химна по телевизията на мач на футболния отбор, даже тогава се пази тишина. На всякакви общи събирания, военни паради за Гергьовден и други подобни когато командващият каже “моля гражданите на колене да почетат паметта на загиналите” всеки кляка, сваля шапка, каквото там трябва.

Когато ни гледат можем, иначе не. Няма смисъл, нали – то нали не ни гледат, защо да го правим. И после ще ме “активизират” за избори – активизирайте народната памет, оставете глупавите си избори! Тия земи са пропити с тъга, раздели и обиди. Различни хора са живели през вековете тук и всички те са имали трудна съдба. Политики са се обръщали, войни са се подпалвали, хората са настройвани едни срещу други, разделяни са от семействата си и са се били далеч от дома. Някои от тях – за да умрат на бойното поле или войната да ги умори извън битките. И днес даже хората все още страдат от последната война, в която съюзниците ни наказаха показно – с бомбардиране и после с окупация. Страдат и от следвоенните тормози на милиция и военни. Не говоря за политика, нито за история – това са измислени неща. Казвам за чисто човешкото признание, състрадание и почит.

И толкова ли беше трудно да постоите прави и да помълчите две минути? И ако не мислите за тези неща, то поне да си давате такъв вид? За да може не вие, но поне някое от децата да реши да спре и то и да се замисли.

Zooomr – геройство или глупост?

Наскоро бях проверил как се е развил Zooomr, един сайт за споделяне на фотографии, който все не съм ползвал активно. В началото се впечатлих, но днес вече зная защо не съм качвал фотографии там – вече две седмици “компанията от двама” и “с един само разработчик” се опитва да пусне новата версия на сайта. Или поне така твърдят. Постоянно на страницата им има разни неща от сорта на “Кристофър работи усилено”, “Говорете с Томас Хоук наживо по време на фоторазходката му” или “Гледайте наживо как Кристофър спи”. Две седмици няма сайт, а те се снимат с уеб-камери на фоторазходки и как спят. Откачена работа.

Толкова хора са отделили толкова време и с желание са качвали и подреждали снимките си там, а те две седмици не могат да се справят с един сайт. Да, сигурно е много сложно, сигурно наистина хардуерът не е издържал, сигурно базите от данни са много натоварени… А тестове?

Тъпо е две седмици да гледаме уеб-камери, като истинската причина да зареждаме сайта е фотографията, а не некачествени широкоъгълни уеб-камери с ниска резолюция.

Когато се прави такъв проект, написването на кода е най-малката част от работата. По-голямата е измислянето на всичко – от най-малката идея до пускането. А най-продължителното са изпитванията, тестовете. Отделяш пробна машина, на която започваш с малко натоварване и малък обем на данните да проверяваш дали всичко се държи както трябва във всички възможни комбинации от действия и натоварвания. После увеличаваш натоварването, доколкото позволява пробната установка, увеличаваш и действията… Изпитваш продукт. Хората пишат стотици страници в стандартите с най-различни процедури на изпитванията. И тези стандарти се четат, изпитванията се правят – дори и най-малкото нещо, като вафла в станиолче например, е минало изпитвания по стандарти – държавни и международни.

На фона на безхаберието на двамата кибер-герои от Зуумър отношението на екипа на 23hq не престава да ме изненадва приятно. Вчера писах на човек от екипа им с молба да провери какъв е проблема с паролата ми за тестовия им сървър. За да поработя върху превода, когато намеря време. Отговори ми с решение след минути.

Вярно, че в 23hq по-бавно се внедряват новите неща, особено след като Flickr в последно време лека-полека навакса и стана читав сайт. Вярно, че 23hq няма да стане хостинг за видео, онлайн-телевизия или пък агенция за фотопродажби и онлайн-изложби – все неща, които обещаваха от Zooomr. Но поне работи и си личи, че се прави с кеф – а това значи и внимателно.

Нощно 01

От вчера някъде около 11 и половина до 13:25 преди малко. Към 14 часа, прекъснати на два-три пъти за да взема още нескафе от кухнята. Административен раздел на сайт, само кода с готов дизайн и начисто. Отдавна не бях работил така, а и напоследък все се захващам с разни по-мащабни и объркани начини за правене на иначе прости сайтове.

В 13:25 компютърът се рестартира – май много жежко му идва да работи толкова дълго и нещо прегрява. Тъкмо беше бавен рестарт, с проверка на дяловете и успях да се разсея в кухнята, да си взема нещо за хапване и да си побъбря с котарака :)

Почти всичко стана, имам само няколко неработещи форми за качване на файлове – не разбирам защо не винаги предават самите файлове. Сигурно съм забравил как се прави, а четенето на документация за познати неща е върло скука. Абе ставам още, дето се вика :)

Родителски притеснения

Малкият ми син за няколко дни е далеч от мен. Сам съм, малките деца се хоспитализират с майките си. Снова из стаята, по някое време сигурно ще се разходя в квартала. Въпреки че имам работа по сайтове. През последните седмици съм леко стреснат за днешния ден и разтеглих доста срокове и отказах няколко уговорки за срещи. Не се тревожа много, особено пък и като са далеч от мен с нищо не помага такава тревога – но все пак ми е притеснено.

Такава лека тревога не може да се спре. Не мога да мисля за други неща, не мога да се разсейвам. Който има дете ще се съгласи.

Искам всичко да е наред и изпращам положителна настройка, мисля си все хубави неща. Пък дано така и помагам малко. Мислех да пътувам всеки ден и да ги виждам, но не става, скъпо е.

Успех, малък Светли! И няма страшно, скоро пак ще сме си заедно вкъщи.

Разхвърляно 03

Пловдив

Харесвам Пловдив, имам страхотни спомени от там – всякакви и най-разноцветни. Но Пловдив… как да кажа — Пловдив е ужасно тесен град. Наистина, ако имаше два пъти по-малко коли, щеше да е доволно добре, ама сега е ужасна гмеч. В София има много повече коли, но хей — тук кварталното шосе е с размерите на голям пловдивски булевард. И тук също има накацали из тротоарите и градинките колички, ама там всичко е по-малко, по-сгушено между тепетата… а колите не си поплюват — и на малкото се тъпчат. Неприятно. Централен Пловдив е малък ад, ви казвам… колкото и да го харесвам, колкото и да го харесвам иначе…

Бира на вкус

Не се сещам дали съм го казвал наскоро… ама замисляли ли сте се каква е на вкус бирата? Ами отвратителна е, честно. Аз съм от биропиещото народонаселение, така че не се оплаквам — вкусът на напитката бира е сложна смес от всякакви странични неща, като допълнителни аромати и влияние на газировката. Нищо против бирата като напитка. Говоря за бирата като… ами като бира, като това, което остава, като махнем едва доловимите странични вкусове и засилващия ги ефект на мехурчетата. Оставете малко бира да се разгазира, ама както си трябва — примерно цял ден отворена. После пийте със стайна температура — ами ето това е всъщност вкусът на бирата… “сам по себе си”. Отвратително начинание, не ме слушайте — даже не я оставяйте да се разгазира. Преди време често съм опитвал такива бълвочи, но има разлика между опитване или случайна глътка и тормоз в името на науката…

Уеб-разработката

Сигурно доста хора имат погрешна представа за нея. Тъй де, за тези, които я практикуват. Да правиш сайтове за други сигурно може и да е голям кеф, ако си по-смахнат от препоръчителното. В повечето случаи е малко по-ентусиазиращият начин да изкарваш пари, нищо повече. Тук трябва да отделим дизайнерите — те като че ли живеят извън такива правила и за тях е съвсем в реда на нещата да правят нещо сносно за някого и в същото време да правят нещо супер-манияшко за другиго. И да се самозалъгват, че едното го правят от “задължение” и “за пари”, а другото — от кеф и любов към изкуството. При уеб-програмистите не е така — винаги клиентът не знае как да използа кода както трябва. Е, той по странен начин често го използва даже по по-добър начин, но това е друга тема. Истинската “любов към изкуството” за уеб-разработчика е да прави сайтове, които сам да използва по най-добрия начин. За съжаление, въпросната любов много по-често спохожда дизайнерите и много, много рядко и съмнително програмистите.

Pentax и Hoya най-накрая се сливат

Преди време гръмна новината, че производителят на фотографска техника Pentax и оптичният гигант Hoya се сливат. Тъй де, че Hoya на практика поглъща Pentax. Честно казано, за медицинската и всякаква друга оптика на Hoya малко ме е грижа като любител фотограф. Те може и да правят чудеса със супер-прецизни оптики и разните му там лазери и други подобни, но за фотографите правят май само филтри, и то масовите им филтри са некачествени, нисък клас.

Виж, друго нещо за любителя е марката Пентакс – още от средата на миналия век затвърдила позиции с легендарните обективи Takumar, после преобразувани в серии обективи от линията Пентакс. Също и с фотоапаратните си тела – аз само съм чувал за другите, стари и нови, но цифровото *istDL е нещо велико за парите си.

Имаше много различни реакции сред пентаксците на новината за сливането – от пълно одобрение и надежда за инвестиции в нови проекти на бъдещия фотографски отдел до пълно отричане и черни предсказания за използващите фото-системи, базирани на Pentax и окачването на обективи “K”.

А какво стана – от декември досега в Пентакс ставаха какви ли не преобръщания, включително и оставката на президента Фумио Урано и всякакви слухове за продаване на бази на фирмата из Япония с цел издържане на финансовия натиск на откупуването и сливането.

Във всички битки има развръзки, а финансовите са най-малко интересни на всички нас, незапознатите – защото чисто и просто не знаем какво всъщност става, кой за какво се бори и кой какво в крайна сметка жертва и преследва. И въпреки това е интересно за всеки фен на Pentax като фотографска система – най-малкото защото от всичко това зависи дали ще има нови фотографски проекти с новите технологии на деня, какви ще бъдат те и на каква цена.

А развръзката в случая е, че бордът на директорите на Pentax е обявил тези дни, че сделката най-накрая е одобрена и сливането ще се проведе през следващия месец. И познайте – освен всичко, целият сегашен борд на директорите на Пентакс ще се оттегли веднага след сливането.

А ние си позволяваме понякога да не приемаме насериозно всички тези неща за честта, принадлежността и отговорността от книгите и филмите на японска тематика. Всичко онова с “пътя на война”, който е удържан от принципите на честта. Понякога ходя из България и си мисля колко различно е разбирането ни за света от това, да кажем, на японците…

reCAPTCHA – невидимите ресурси

Всяко действие днес носи със себе си последствията на един цял нов свят, утрешния. Има толкова много неща, които наричаме “ежедневни”, “рутинни” – все неважни неща, подробности. Които стават пречки, ако им се обърне внимание. Но защо? Може би истински ценното действие е откриването на светоизграждащата отговорност в най-малкото и ежедневно нещо?

Всеки ден из сайтовете се попълват над 60 милиона “captcha”, изписване с букви и цифри на изрисувани знаци. Често се ползва като защита от нежелани коментари в блоговете, или пък при регистрацията в разни търговски портали. Толкова е просто, нали – нарисувана е думичката, ти трябва да я напишеш с букви от клавиатурата, за да докажеш, че не си някоя тъпа програма и можеш да четеш и смяташ, човек си.

Над 60 милиона пъти дневно хората доброволно цифровизират данните от изображения. Средно по десет секунди – това прави 150 000 работни часа дневно. И трудът им отива нахалост.

Идеята “reCAPTCHA” е този ресурс да се използва. С участието в инициативата хората помагат да се разчитат правилно сканирани стари книги от подпроекти на Internet Archive.

Много често при сканиране на книги се получава лош или нетипичен графичен резултат и последващото оптично разпознаване е неправилно, неуспешно. Компютрите не винаги могат да OCR-нат целия текст – това знае всеки, който поне веднъж е опитвал да сканира и разпознава текст. Човешката намеса е неизбежна, дори и да е за сравнително малки редакции.

Проектът “reCAPTCHA” взема такива неразпознати думички от сканираните за Интернет-архива книги и ги изпраща на съответния потребителски сайт, където работи приставка за reCAPTCHA. Непознатата дума се изпраща в комбинация с вече разпозната такава – така се гарантира в голяма степен, че човек, а не спам-машина ще въведе решението и то ще го въведе правилно.

Има вече налични приставки за WordPress, MediaWiki и phpBB. Също така е публикувано и API за тези, които искат сами да си внедрят поддръжката. Взех леко да завиждам на хората с WordPress – все още няма за Drupal.

Някои идеи са очарователни с простотата и логичността си. И все си казваме “е как никой не се е сетил досега”.

Без спам в сайта ми

След като дълго си налагах да търпя по стотината спам trackback-а на ден, реших да подходя по-грубо. От днес тук работи Bad behavior – надявам се да не се отрази на употребата на сайта от истинските читатели, а само да отреже спам-машините. Обратните свързвания са последната пролука, през която се вливаше нечистотията на всякакви нежелани реклами. Заради спама в свързванията те бяха в режим на одобряване. И това не спря досадниците – веднъж седмично губя по около час да прелистя по заглавия и изтрия над хилядата спам-свързвания.

Bad behavior прави серия от проверки на средата, за да прецени дали коментарът или свързването не идва от спам-скрипт. Разбира се, възможни са грешки в тази преценка. Но се надявам тук да ги нямаме.

Официално приставката за Drupal не е обновена нито до версия 5.x, нито до версия 2 на самия Bad behavior. Използвах тази кръпка в drupal.org, за да я покдарам.