Гарванът, кацнал на едно дръвче,

държеше в човката си сиренце.

Лисицата, привлечена от аромата, го омайва с думи благи:

“Е! Здравейте, г-н Гарван!

Колко сте красив! Как прелестно ухаете!

Без да лъжа, трябва да отбележа, че Вашата осанка

Подхожда изключително на Вашата окраска

Вие сте Феникс, в сравнение с обитателите на тази гора!”

Чувайки тези думи, Гарванът не можеше да си сдържи радостта

и за да покаже красивия си глас,

отвори широко човка-а-а … и остави плячката си да падне.

Лисицата я хвана, и каза:

„Мили ми господине, запомнете, че всички ласкатели живеят на гърба на тези, които ги слушат!

Този урок, без съмнение, струва едно сиренце”

Гарванът, засрамен и смутен, се закле, но малко късничко, че друг път няма да се хване.

Жан де ла Фонтен, оригинал

превод от френски: Даниела Соколова, 2006г. Някои права запазени

Публикува се с условията на лиценза CC-BY-ND