Daily moods :: me. flashes. briefly.

WannaCry, Windows?

Години наред им казваш да не ползват Windows и всякакъв несвободен софтуер, а сега пищят от поредния вирус… ами как да кажа, не че съм доволен, но не ми е неприятно. Яд ме е само на хорската глупост.

2676

Не успявам да остана достатъчно дълго насаме с празния екран, за да пиша. А имам за какво да разказвам. Пътувания през лятото, училище, работа… и уволнение… и пак работа, но за себе си. Много неща, но трудно започвам – все няма време или ако има време, нямам сили и спя. За да не е само мрънкане това започване, ще кажа, че мобилните програми – конкретно за Android – са готино предизвикателство. Много дълго отлагано, но за всяко нещо си идва времето. Реших и стратегия за учене – пиша това, което ми липсва на момента. Или го има, но е несвободно, не е във f-droid… другояче казано, пак ми липсва.

Етап две – приключване на сагата ми с търсене на нов лаптоп. Старият е на пределна възраст, но на почти никой нов не му харесвам копчетата. Има някои модели с прилични клавиатури – без омразния цифров блок, с групирани F-ове и с разположение на специални клавиши, с каквото съм свикнал. Но пък са все със слаби процесори внесените бройки… Трудно е, но скоро ще трябва да реша.

2520

WordPress 3.6 е свежо обновление, признавам. Интересни стъпки, може би най-вече с визуалните промени. Не мога още да свикна с новия изглед Twenty Thirteen, макар че на много други блогъри ще им потекат лигите. Най-интересно ми е продължаващото развитие с различните формати на публикациите. Далеч e от гъвкавостта в Drupal, но пък май нарочно ги правят така. Още не свиквам – твърде ненастройваеми ми стоят.

2462

Докато съм работил с отдалечени сървъри и лаптопът ми е служел основно за терминал, инструментите за разработка са станали още по-тежки. Един Eclipse и пуснато AVD и машинката кляка и прегрява. Отново търся, че предния път отидох в офис и нуждата отпадна.

14-15 инча, без оптично, с поне i3, по-евтино, задължително без цифров блок и с разделени групирани F-клавиши – F1 до F4, после малко разстояние и пак така, на групи по 4.

Почти всички отпадат с последните две изисквания. Има само едни ASUS-и, които са ОК, но пък са с по-слаб процесор…

2383

Разболявам се пак – стресът около уволняването ми и преди това стресът от целоседмичните нощни дежурства ми дойде явно в повече. Дано в близките седмици си закрепя здравето и дневния ритъм.

Но не мога да ида днес на протест – затова нека един от вас, който е решил да не ходи (защото не вярва в промяна, защото е уморен още отпреди 16 години и т.н.), иде вместо мен. Не, не един – двама нека идат. Идете заедно. После разкажете тук отдолу, пък аз ви благодаря, че ще ме отмените.

Понеже трябва някаква промяна. Каква – не знам, но поне трябва да я започнем.

2181

Кашлям лошо. Болестта е упорита и лекарят ми предписа нови лекарства. Лошо е втори антибиотик, но алтернативата да развия по-лошо дихателно усложнение е реална. Ще пия чай на Димитър Пашкулев и освен с него и антибиотика ще се лекувам и по “бабешки”. Имам болничен за тази седмица. Добре, че не съм на работа и зле, че съм с лоша кашлица.

2180

Още една промяна в сайта ми, която вярвам за много хора би минала незабелязано – вече имам заявен лиценз, CC BY. Причината е, че в България (а доколкото ми е известно изобщо в Европа) пълен отказ от права на практика няма. Та “public domain” стоеше все повече само като табелка тук. Е, вече и официално всичко е позволено, но указването на авторството ми не е само молба, а изискване. Като автор и носител имам правото да сменя условията на ползване.

2155

Ремонтират ул. “Цар Иван Асен II” в София. Поправят водопровод, затова и водата е все мътна и кална. Казват, че и при липса на ремонти в София водата от чешмата е вредна, та камо ли сега. По-интересното е, че вадят паветата и после застилат с пясък, не ги връщат. Харесвам си паветата на “Иван Асен”, не ща да слагат асфалт и после колите да хвърчат и да е опасно за децата! Дали ще асфалтират?…

2153

Толова съм уморен, че не мога да си проверя пощата. Гледам я, тук е, изтегли се и прелиствам нагоре-надолу с отнесен поглед и не се сещам какво щях да правя. А, да – да си прочета пощата. Нещо не е таман – много си харесвам работата, но да не съм на бюро с гръб към пътеката. Не обичам да ми гледат монитора, ама хич. Не че нещо, просто ме напряга. Иначе съм ок. Празници. Кафе в центъра. Почивка.