Category Archives: motoring

Да ми откраднат чистачката

Добре, че е само една – поне засега и, надявам се, така да си остане. Но е много неприятно, отчайващо и някак омърсяващо след две години и половина в този квартал изведнъж да ми откраднат шофьорската чистачка.

В Яворов е спокойно, поне доскоро беше. Който каквото ще да разправя за централните квартали, но в сравнение с Надежда е в пъти по-спокойно и хората като цяло са в пъти по-учтиви и внимателни. В една близка градинка, с една банка до нея, много пъти Краси е казвала как редовно някой си губи мобилния. Пълно е с майки и татковци с деца, има баби и дядовци, поспрели на пейките на път към суперите с намаление, има и редовните групички тийнейджъри, нагъващи дюнери от отсреща. И изведнъж някой намира мобилен, понякога от по-скъпите. Какво става ли – ами през цялата градинка, през всичките тия групи хора, преминава въпросът дали някой си е губил мобилен и накрая мобилният се озовава отстрани на пиедестала на паметника на един политик, хайде да не го споменаваме.

И по-късно преуморената майка или разсеяният татко се връща и намира телефона си, оставен да го чака. Знам, струва ви се нереално. И на мен така ми звучеше. Но в Надежда и Банишора даже не бих се и надявал някой дори да пита хората за телефона, камо ли да го остави на съхранение при мамите и бабите.

От около половин година наблизо строят нов блок. Бутнаха една стара къща, която си беше супер за възстановяване, имаше си и двор, и всичко… но кой ме пита мен. След това започна някакъв ад – по цял ден копаеха, сега по цял ден изливат бетон и редят арматура в огромния изкоп. И почти по цяла нощ – продължават до 10 часа, може и по-късно понякога. И в почивните дни! В почивните дни и през нощта – това само у нас го има. Бумкат, думтят и вдигат пушилка. Заграждат движението с бетоновозите и бетонпомпите, с камионите и всичките раздрънкани брички на строителната фирма.

Не разделям хората на това кой какво работи или на кого колко черен е баща му. Но откакто започна тоя строеж, на въпросната близка градинка вече се е чуло за изчезнали мобилни телефони.

А сега и една-две преки по-настрани от нашата кола откраднаха чистачка. Не бих казал, че няма връзка. Там по-нагоре са едни от местата, където може да се хапва на крак по-евтинко, съответно се събират някои от учениците, част от гастарбайтерите в Полиграфията (тия, които не са достатъчно куул, за да ядат в скъпите места) и работниците от строежите. Единственото ново попълнение е от строежа, съжалявам че го казвам.

И какво значи – трябва ти чистачка и минаваш покрай редицата от коли, оглеждаш се коя да избереш и накрая просто се пресягаш и си откачаш една чистачка? Така ли става? Без нищо да те спре отвътре? Или пък просто обичаш да правиш мръсно на хората и пак така – минаваш и си избираш кола, онче-бонче, и се пресягаш и крадеш чистачката? Или пък си болен и крадеш, защото не можеш да се спреш? Не ги разбирам тези неща, но ми се струва, че най-приляга на светогледа на обществото ни първият вариант – нямаш чистачка и си “береш” една от нивата с коли. По същия начин преди няколко години в Надежда ни откраднаха предната емблема. В целия град Ровърите с емблеми са малко – е как иначе да стане, когато щом ти откраднат емблемата, крадеш нечия друга и завърташ броеницата. Аз не откраднах, но явно съм изключение.

Искам да живея в място, в което краденето на чистачки и емблеми на колите не е особеност на културата, а забравените телефони ги оставят да си ги намерят собствениците.

Що е то багажник на покрива

Не спирам да се удивлявам колко много багаж събира автобоксът или “багажникът”, както му казват децата. Преди съм губел толкова време в подреждане на багажа в задния багажник, нагласяване на всичко така, че да влезе и тази чанта, и това яке, и тези играчки… А всичко е толкова просто и лесно, когато има багажник на покрива – подреждането става за нула време, защото е голям и с много по-правилна форма от другия. Защото няма нужда да “наместваш” раницата така, че да не пречи на пожарогасителя, да не притиска много аптечката и да не се допира до парцала за бърсане по двигателя и онази стара туба с моторно масло, оставена за доливане. Всичко горе е гладко, равно и чисто – реденето на багаж е като строене с лего.

Вярно – нарушава аеродинамиката и сигурно вдига разхода поне с половин литър, а при над 80-90км/ч може би и над литър. Но съм готов за почивка с деца и багаж да забравя за аеродинамиката. А и разходът е добър, ако се кара внимателно, с принудителен празен ход където трябва и без излишни високи скорости.

Та това редене на багажа свършихме с Краси тази вечер, докато Рая оглеждаше баба си и се чудеше коя е и защо са я оставили на нея и докато батковците й решиха, че ще се възползват от отслабеното родителско присъствие, за да си организират риболов. Бяха домъкнали леген, пълен с вода и разни играчки-риби и стояха с пръчки с потопени връвчици и спореха как точно се “хващат” рибите. Голяма забава явно. Ние не сме въдичари, но тук в Троян на Осъма има разни чичковци и дядовци, които сноват долу по брега и правят разни потайни ритуални движения с въдиците си.

Та за нула време напълнихме автобокса и за задния багажник останаха все неща, които ще са ни нужни при спиранията – дрешки, пелени, утре ще добавим и малко храна… такива неща. Как досега не сме имали релси и багажник, толкова трудности е щял да ни спести при пътуванията. Вярно – струваше пари, а ние преди години спестявахме буквално стотинките. Но ако се погледне като инвестиция, си е оправдано и много важна придобивка за (големи) семейства.

Смених и въздушния филтър. Не е сменян сигурно от около 4 години… откакто гарнитурата на главата на двигателя се проби, смеси се масло с антифриз и едвам се добрахме четиримата със Светко и тогава бебето Оги от Горна баня до Надежда. После сам ремонтирах двигателя пред блока, затова помня кога е сменян въздушният филтър. Старият беше зелият омазан с пресечено с антифриз масло.

Исках да сменя и масления филтър, заедно с маслото. Взех филтрите от Троян. Но като нагласих колата на удобно място на паркинга и срязах една празна голяма бутилка от вода да събира маслото, се оказа, че нямам подходящ ключ. Нямам и вложки и върток – има някакви инструменти, но съм ги оставил при тръгването.

Примирих се с доливане на масло. Пое сигурно литър и половина… сега е между средата и минимума… постреснах се чак. Все отлагам, а от миналата есен все имам работа и нямах кога да се занимая с колата. Нямах кога, но я карах – и тя останала почти без масло. Накрая запалих и си отделих време да се заслушам – след първоначалното тракане на повдигачите, което явно в бързината в последно време хич не съм забелязвал, бързо шумът им изчезна и двигателят като че ли е с една идея по-тих. Хм, нормално, ще кажете с укор, но аз не работя механик – разбирам от такива неща, но хляба си изкарвам с друго. Пък хлябът е по-важен.

Утре продължаваме. Исках да снимам Рошко с багажника, но тук навън е такава жега и мор, че докато отида до колата и вече мога да се движа, само ако е свързано с прибиране обратно.

С фарове на слънце

На слънце и в очите на кьоравите. Така е, като медицинските прегледи за книжка са проформа…

Приеха закон, с който задължават шофьорите да карат целогодишно и денонощно на фарове. 7/24/365. Публикува се в Държавен вестник днес и промяната влиза в сила от днес, защото – забележете – в заключителните разпоредби е изрично указано, че промяната влиза в сила в деня на публикуването. Има един закон, на който му викат “Конституция” – кавичките са на място, но за главната буква не съм сигурен вече. Та там, в чл.5, ал.5 пише “Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.” А все по-често днешните властимащи пишат “влиза в сила в датата на публикуване“. Не им се чака, милите. Експресно, експедитивно – по милиционерски. Опа, прощавайте – по пожарникарски.

Аз съм против карането на фарове при достатъчна видимост през деня. Но ще се подчиня на закона. Няма да го уважавам, както и няма да уважавам създаващите такива закони – но единственото добро на тези закони е, че не изискват уважение, а само подчинение. И правилно – уважение не може да се изисква. Уважение се печели. Това, което могат да получат от мен, е най-много подчинение.

Защо съм против фаровете през деня не искам да коментирам. През последните седмици в различни сайтове и авто-форуми въпросът се обсъждаше нашироко. Който иска, може да се запознае защо е неправилно и дори в някои случаи опасно да се кара на фарове при видимост. Статистически доказателства за ползата пък или липсват, или са на пряко заинтересовани фирми. Който е любител на формалното логическо мислене, може да си извади изводите кои фирми и политически и икономически кръгове имат пряка изгода от карането на фарове. Който е добре с математиката, може и да пресметне колко пари са това на година за цялата страна. Всичко това, цялата тази промяна се изчислява в цистерни с гориво и контейнери с крушки и акумулатори, които пък се продават. Не от мен, вярвам и не от вас… Но на мен и на нас… Все едно.

Това, за което пиша, е че ми е трудно да реша КАК да се съобразя със закона. Технически имам предвид. Очертават се май три варианта:

1) Да карам на къси светлини.
Не ми допада, защото така попадам в целевата група на икономическия интерес зад закона. Няма да навлизам в темата, с две думи – не искам къси!

1а) Под-вариант е да си сложа някаква джаджа, която да ми пуска с по-ниско напрежение късите светлини, или пък дългите… Отново – не! Особено пък дългите – те светят под такъв ъгъл, че дори и намалени да не заслепяват, дразнят.

Да ползвам оригиналните фарове на колата за целта ще приема, само ако нямам друг вариант. Или ще е временно, докато намеря читаво решение.

2) Нови тунинг-фарове със светодиоди в тях.
Има такива за моя модел – с чисти лещи (лупи), не френелови и с вградени в самия фар светодиоди за дневни светлини и за габарити. Дневните са с пръстени, като “ангелските очи” на една друга марка. Не са лоши, но струват към 300 кинта…

3) Светодиодни ленти за дневни светлини.
Тук идва големият проблем. Който не иска да кара на фарове, най-логично е да потърси такова решение. Всички нови коли ги имат. Но при тия новите коли са си част от конструкцията и никое ченге на пътя не може да ти каже нищо. А тези ленти, дето ги продават за между 12 и 120 лева, са правени от бай Китаец в някой неизвестен трудов лагер (опа, завод). И няма гаранция, че куката няма да каже “я, какво ще правим сега” и като му обясниш, че това са дневни светлини, че са монтирани съгласно изискванията на ИКЕ-ООН и ЕК, той да почне да цъка с език “то и моето дете имаше такива на маратонките”. Иди после обжалвай акт… или не – то глобата е 50лв., а те за малки глоби нали се изхитриха да не дават да се обжалват…

Има разни китайци, които са се изхитрили да гравират отпред на лентите “E4”, “00RL” или подобна маркировка… Но пак казвам, не ми се вярва гравираното върху китайска стока за 20 лева да е аргумент пред катаджийската стоп-палка.

Някой ще каже – ами сертифицирай си ги. Да бе да, сега ще тръгна за едни светодиоди да ходя до Технотест и да им ръся пари за цялостен преглед за хомологация на приспособено МПС… Разбирам да имаха ценоразпис за светодиодни ленти само. Примерно да замерят колко силно светят, да видят дали са монтирани на правилните места и съгласно изискванията за отстояние…

—-

Сигурен съм, че има и други пред същия проблем. Ако имате някакво решение, споделете, моля! За мен най-удачният финансово вариант е светодиодни ленти. Но какъв документ може да служи за показване пред органа? Някъде правят ли сертифициране – като например на газовите бутилки. Никой не ходи на цялостен технотест за газова уредба, защо дневните светлини да са толкова принципно по-различни?

П.П.: Пак казвам – моля да не намесваме разните модули за “намалени дълги” и тем подобни.

2136

Заредих по пътя за работа 15 литра 95 Екто на Лукойл. Обикновен бензин, но май с добавки на фирмата – нещо като В-повър на Шел и др. под. До края на месеца е с 10ст. на литър отстъпка (с клиентска карта). Това го прави само с 1ст. на литър по-скъп от обикновения 95, пак с отстъпка с карта. Ще гледам да заредя колкото успее джобът ми. Следваща цел – електромобилна конверсия, сериозно.

Леко, ама ПТП

Шофирам активно от колко вече, три години? Там някъде. Досега не бях докосвал чужда кола. Удрял съм леко колата един-два пъти… даже не мога да се сетя кой трябва да е бил вторият път. Един път знам, че на заден ход при паркиране на паркинга при общината в Троян се натресох на някаква бетонна буца. Ударих тръбата на ауспуха и цялата задна броня хлътна. Тогава разбрах защо мястото беше свободно – просто хората са виждали бетона и са отминавали. Разбрах също и какво е усещането да чуеш силен трясък и да ти се свие нещо вътре – какво ли е станало, опасно ли е за нас, опасно ли е за колата, ще се оправи ли, дали не е пострадала колата на друг, или пък самият друг… Е, на гърнето му нямаше нищо, а задната броня само я натиснах леко отвътре, тя каза “пляк” и се върна във формата си. Та това беше “бойното кръщение” и искрено се надявах (и още се надявам) да е първата, последна и най-голяма щета.

И все пак днес видях какво е да виждаш колата пред теб, да опитваш да спреш, но твоята кола да има други разбирания за положението. В квартала, на голяма улица, равен и здрав асфалт, край спирка отдясно и минаващи коли отляво в лявата лента. Карах с никаква скорост, движехме се в колона и уж бях преценил дистанцията и от предишните спирания в колоната. След светофар и преди въпросната спирка изведнъж целият път става леден. Не тук-там, както допреди. Тази сутрин е отново под нулата – джаджата на екрана ми показва -7 градуса за София – а вчера се топеше и сега всичко е сковано и хлъзгаво. Има и мъгла, което си е допълнителен бонус.

Та стъпваме изведнъж на “black ice”. Само бях чел разкази на хора за такива неща, не бях имал проблеми преди. Ако съм карал по лед, съм го забелязвал и съм пълзял съвсем бавно. Но така изведнъж и то след леко ускоряване за изнасяне от кръстовище не е било. Усетих как предната кола взе да спира, но някак бавно и полека, прекалено внимателно, без спирачки чак до края. Скъси прекалено много дистанцията до предната му кола, това трябваше да ми подскаже. Чичката вътре сигурно е имал такъв опит. Но нямаше време – разликата в скоростите ни беше достатъчна, за да се ударя. Реакцията ми беше напълно първосигнална – спирачка до ламарината, ABS веднага се включи (на Ровър е малко излишно чувствителен), дръпнах ръчната и включих първа скорост.

Рошко се забави, но някак все едно не му пукаше много да спира чак. Натиснах съединител и бързо един-два пъти спирачката. Исках ABS-ът да ме пусне – при липса на сцепление няма какво да опитва, на чист лед по-добре да блокират колелата, поне така си мислех, а и особено при такава никаква скорост. Целта ми беше просто да не чукна човека – нямаше да е никакъв по-сериозен удар.

И при скорост може би няколко километра в час се ударих в бронята на предната кола. Такъв лед си беше, че въпреки никаквата скорост и неговата кола се отмести – като кърлинг бяхме. Възрастен чичко с жена до него – аз спрях и се подготвих да изляза, но той си продължи с колоната и хич не обърна внимание. Така е решил – че няма смисъл да се разправя, въпреки че очевидно виновният бях аз, не той.

Резултатът – на него май бронята му леко провисна отдясно, макар че може да си е било и отпреди. На мен отляво се счупи захващането на бронята за калника и сега лесно се измъква и стърчи. Трябва да я оправя и залепя – не е много занимавка, знам как, но с това ходене на работа… Освен това са се счупили три-четири ребра на малката предна решетка и сега Рошко изглежда като с избити зъби… :(

Изводът за мен – при възможност и съмнения за резки заледявания на пътя да внимавам повече. Досега все гледам да се изнасям по-бързо в града, за да се пазя от тия зад мен. Да не ме ударят мен. Кой знае с какви гуми са, с какъв опит са, с какъв акъл са… А това аз да ударя някого съм го смятал повечко в мой контрол. Но не е така – резките, изолирани поледици са най-гадното нещо, което може да се случи, защото не го очакваш и защото си е истинска ледена пързалка.

А да – и да не се случва изобщо повече.

Автосалон 2011 на деня на бащата

BMW's angel eyesChevrolet CamaroДнес с големия ми син и дядо му по случай деня на бащата отидохме до софийския Автосалон 2011. Всъщност – вече вчера. За Светко беше страхотно изживяване, макар и да не успя да се качи и в половината от колите, които си харесваше. А и доста се измори, мъникът – закъсняхме с малко над два часа с прибирането за следобеден сън. Но си струваше. Ние с баща ми пък поразгледахме някак лежерно, без да влагаме страсти за марки и модели коли – просто неделна разходка, нали ни е празник и на двамата.

Пътуването до изложението беше първата част от празнуването, поне за мен. Наскоро шофирам малко, рядко имам повод и още по-рядко ми остават пари за бензин. Пролича ми, че съм поотвикнал – не че съм карал по-невнимателно или пък по-опасно, а някак по-трудно владеех колата. Привърженик съм на такова овладяване на автомобила, което да е насочено винаги към по-висока ефективност. Не скорост и динамика, а енергийна ефективност. Запазване на инерцията, плавно превключване, предвиждане на ситуациите напред по пътя, поддържане в най-икономичния режим за конкретната кола – все неща, които опитните шофьори си ги правят. Но аз като не карам редовно, започвам да не ги уцелвам съвсем, това ме изнервя и се затваря лош кръг. Нищо де – важното е да е весело и да не се кара опасно.

Самото изложение ни посрещна с попълване на някаква анкета, дето уж ще ни докара нова кола, печалба от лотарията. Друг път не се връзвам на такива номера, но какво пък – този път попълнихме. Баща ми си избра Toyota IQ, а аз писах за мен и за Светко от мое име Peugeot 207. Пежото беше сиво и избрано като най-близко до моя идеал за автомобилен цвят – бялото. IQ беше бяла, но пък това е кола за двама, а ние вкъщи сме вече четирима и сметката не излизаше. Избираше се между зелена Ford Fiesta, сиво Peugeot 207, червено Renault Twingo, зелена Skoda Fabia Familia и бяла Toyota IQ. Видяхме ги всичките, строени за оглед в залата с ретро-колите. А да – не спечелихме.

—-

За самото изложение.

Alfa Romeo SpiderTriumph SpitfireПричината лично аз да имам интерес да ида бяха електромобилите и (донякъде) ретро-колите. Не съм типичният ретро-фен, харесват ми някои неща от миналото, но други заобикалям. Например минах няколко пъти покрай бял роудстър Alfa Romeo Spider, до него пък беше чучнал червен Triumpf Spitfire – красота! Обаче разните черни огромни лимузини – Чайки, правителствени Мерцедеси от едно време, огромен Кадилак с размерите на камион – е, съжалявам, но не ме грабват, ама хич!

Електромобилите бяха представени… интересно. Казано накратко, имаше 2 (два) електромобила. Първият – Citroen C-Zero, a.k.a Peugeot iON. От тройката липсваше оригиналът – Mitsubishi iMIEV. Или поне аз не го забелязах на щанда на Мицубиши, но може да бъркам – бях прекалено зает да видя как точно да клекна, за да снимам бронята на едно Evo, докато Светко ме дърпаше “хайде бе, тате, хайде да идем при формулата!”. За които не знаят – Мицубиши направиха iMIEV (след като и не успяха с пробните Colt MIEV и Lancer MIEV и като много други се отказаха от идеята за мотори в колелата). И понеже работят с Пежо, а Пежо е и Ситроен, сега една и съща кола (на базата на Mitsubishi i) се прави с три различни емблеми – диаманти, лъвче и борче. Но колата е една и съща. Между другото, това е една от много малкото съвременни коли (да не кажа единствената освен малките Smart), която е със зависимо задно окачване De Dion. В брошурата го пишеха едва ли не с гордост – аз бих се срамувал, но темата за окачванията е дълга.

70 000 лева за градска сапунерка – при това за изложбения експонат, тоест явно занижена – не е нещо, което ще разпали ентусиазъм. Нищо лошо за колата – аз съм й фен още откакто Мицубиши започнаха да я правят – просто е хем много скъпа, хем малка, хем с окачване на каручка.

Вторият електромобил беше Renault Fluence Z.E. С едно уточнение – Рено Флуанс З.Е. не е точно кола, тоест няма как да си я купите. Уж щели скоро да започнат да ги продават в Израел – нали там Renault и Better Place започнаха да правят оня експеримент със станциите за смяна на батерии. Така че електрическият Флуанс е изложбен лъв (опа, лъвове са пежата, рената са нещо по-различно) и ако искате нов Флуанс, трябва да си вземете обикновен, с ДВГ. Не е лоша кола иначе, на външен вид поне.

Понеже се застояхме около Флуанса и даже поседнахме със Светко на една пейчица със зелена тапицерия и някакви изкуствени дръвчета забучени в единия край (ох, тия модни клишета, това “зелено”…), видях и отношението на другите посетители към колата. Явно iMIEV/iON/C-Zero не вдъхва респект – нещо, което е обяснимо при вида и размерите на мъника и при цената му. И затова около Fluence Z.E. имаше повече кибици.

Заслушах се в разговора на чичкото зад щанда на минаване да си тръгваме. Един господин питаше дали може да се карат, а тоя от Рено обясняваше, че видите ли, то в България не било реалистично, защото липсвала инфраструктура… Каква инфраструктура бе, отзад имаш изложени 5-6 зарядни станции, а и няколко други фирми правят зарядни станции, освен това такава кола е направена да си я зареждаш вкъщи през нощта. А не да висиш по бензиностанции, да търсиш зарядни станции и да се оплакваш, че “няма инфраструктура”. Нищо де – принципно си е прав, наистина няма. Все едно.

Питаха го дали се кара извън България тогава. Започна пак внимателно да говори, че всъщност не била много тествана, защото то нямало начин, още не е навлязъл този вид транспорт в Европа. Зачудих се тия хора какво искат с тая кола – да ни отказват от електромобилите ли? Появи се после един пич и започна много настоятелно да пита служителя дали може да се кара Флуансът по “пресечен терен”. Вика “не чак голям офроуд, ами по изровен път, по такъв един, по-пресечен терен”… Ококорих се на минаване и реших да не се спирам… Какъв пресечен терен, какви пет лева?!? Хората са ви сложили да разгледате електромобилна версия на семеен шосеен седан. Как точно видът задвижване може да зададе някаква разлика в поведението на колата на шосе или на “изровен път”? То не че аз разбирам от коли, ама чак пък толкова…

Искам да кажа нещо на Nissan по тоя повод – спите ли?!? Или сте преяли с имамбаялдъ, та не можахте да докарате един Leaf? Нямам думи.

—-

Пълен провал откъм електромобили на това изложение. Като че ли беше уредено нарочно. Това бяха електромобилите – всичко на всичко два. Единият малък и много скъп, а другият го няма. А, имаше и трети – китайски. Електромобилен вариант на Great Wall Voleex C10. Да, ама не – той не само че не се прави още серийно, ами бил “прототип с бъдеща премиера”. Ми здраве да е – поне разгледахме другите творения на китайския гений. Дето ще се сглобяват край Ловеч.

С две думи – не стават. Огледахме само отвън джипката и пикапа. Бях чел вече впечатления от лошото качество на изработката им. Та реших да видя отблизо Voleex, малката кола, която ще се прави. По-интересна ми е от някакви там танкове – аз такива не карам. Та огледах го, мяза на Toyota Yaris с по-различна предна престилка. Отворих вратата и веднага усетих огромна разлика с другите врати, които преди малко отварях – на Citroen и на Subaru. Влязох вътре – че то в моя Rover 200RF, дето уж се води малка кола, е много по-просторно. В китайчето се почувствах като седнал на табуретка. От седалките е, а и са някак по-тесни. Място за мърдане на краката няма, няма място и за ръцете много. Погледнах над главата ми – от тавана ме делеше на практика само косата. Облицовката на вътрешността е с пластмасови панели, които не изглеждаха чак много зле, даже бяха средно приятни. Докато не ги пипнах и натиснах – подадоха. Централната конзола при лек натиск настрани с опора на ръката в съседната седалка се отместваше с около един пръст. Протегнах се към жабката – щом я докоснах, се отвори. Закопчалката й е дала леко фира след едва една седмица ползване на авто-изложение! Затворих я, щракна, почуках по нея – разтропа се. Представям си това на дълъг път как влиза в резонанс. Да, не е нещо много и се оправя лесно с лепило, дунапрен и сръчност – ама чакайте сега, нали това беше нова кола?

По тапицерията на седалките тук-там издайнически се показваха малки конци. Не се виждат веднага, но ако отсега обшивката на тапицерията е зле, представете си на какво ще приличат тия седалки след две или, ако оцелеят, три години употреба.

Слязох от табуретката и минах отзад. Разменихме две реплики с едно момче, което като мен не беше очаровано. Багажникът е с размерите на малък куфар. Гледам невярващо и викам “ама не може да е това, то това е нищо”. “Нищо е, вика той, тя цялата кола е нищо”. На дъното на багажника има кора – вдигнахме я и отдолу има още толкова място, украсено чак на дъното с резервна гума. Защо не са направили по-дълбок багажника? Може би са искали дъното му да е на нивото на борда, за по-лесно товарене?!? Накрая задната врата не искаше да се затвори, докато не се тресне силно.

Е, не бих дал 16 000 лева за такова нещо, пък били те и с ДДС. Защото за 2 бона повече, за 18 000 може да се вземе Рено Туинго. За още хиляда отгоре, за 19 000 може да се вземе Шкода Фабия – и двете с достатъчно екстри, и двете – достатъчно здрави коли от производители с опит. И за какво да спестявам 3 бона от Фабия, за да взема китайски Воликс? Или Волекс – така и не разбрах как ще се чете.

—-

Другото? Другото е история. Снимки пред Шеви Камаро, пред “формулата” на Пежо, разходки между всякакви мотори. Обикаляне щанда на Мерк, където редом с последен модел MB имаше изложена реплика на първия – старовремска триколка с двигател. Benz Patent-Motorwagen – уж първият автомобил, ама бил ли е той първият или около това, което днес е Peugeot е правен първият цялостен проект за кола – не знам. Казват, че Бенц бил първи. Дълго застояване при щанда на Субару, защото аз съм им стар фен, а и защото Светко си хареса един Forester да влезе да го “кара”. Аз пък поседях в Legacy и не ми се излизаше. Светко му се качи на задната седалка и имаше място да подскача даже. После лъкатушене между безбройните модели Toyota, дето изглеждат като един и същ модел, спиране при Volvo, където баща ми с усмивка каза, че са добри, но няма да сменя своето за някакво такова ново. Минах и на зигзаг през прехвалените напоследък в мрежата Ford, направих и почетна обиколка около въпросния Focus. Kia ми хващат окото с новите си предници, но Светко каза, че не му харесвали. А, имаше и ретро-коли, но както казах в началото, освен Алфата Spider и Triumph-ът нищо друго не ми хвана окото. Имаше го българския дизайн-прототип, от конкурс на Мерцедес в ТУ, дето е само макет и багажникът не му се отваря. Добре изглежда, но не е нещо особено. Пак прилича на Ярис и на онова, китайското нещо. Баща ми още в началото разгледа едно Suzuki Grand Vitara и каза на шега, че щом го е видял, вече няма смисъл да обикаля повече. Едни батковци постоянно сновяха и бършеха прахта и отпечатъците от сузукитата с кърпи. А пък едни каки постоянно висяха и се облягаха на вратите на тойотите и лексусите, та само ни пречеха да си гледаме колите.

Ей-това не го разбирам – кой малоумник е решил, че колите винаги “си вървят” с жени? Не ми се задълбава в темата, но едно ще кажа – пълна простотия е навсякъде да пускат тая напаст манекенки, мажоретки и не знам си какви! Чалга е това, не друго! Аз съм отишъл да гледам коли и интересът ми към коли е съвсем различен от интереса ми към жени – ако някой основно ги бърка тия двете неща, да ходи на терапевт, докато е време! Нейсе, заради каките не можахме да разгледаме тойотите, но то там какво интересно – HSD, знаем си го, чудо голямо.

Другото, което не разбрах, е защо над половината от колите са заключени. Или не – от време на време някои се отключваха. Мистерия. Така например въпросното Легаси първо беше заключено, после не беше и влязохме и после пак беше заключено. Лексус – гледа Светко кабриолет и иска да влезе. Вярно, че е Лексус и сигурно е скъпичък, ама защо трябва да е заключен – да се снимат хората наведени край него, все едно са се срещнали с Майкъл Джексън? Опа, тоя умря. Тъй де, ясно стана – сложили една яка кола и за да не й надраска някой тапицерията, я заключили. И Камаро-то и то – абе поне го отключете и сложете един батко дежурен там, да виси край главата на всеки влязъл и да го следи в ръцете да не извади химикалка и да почне да драска. Примерно. Или добре – нека е кака, става – ама да е техничарка и авто-маниячка, а не (само) фотомодел.

Видяхме и лодки. Имаше отвън моторници и Светко се качи на една от по-големите. Сяда зад кормилото, въртя се на огромното капитанско кресло, махаше ни за поздрав, докато “кара”. С моряшката си фланелка беше точно като за там. Голям кеф – да порасне малко и ще започнем някакво ветроходно запознаване, да види истински лодки той. Обещах му тая година като идем на море, да намерим малко пристанище с ветроходни яхти с голе-е-еми мачти и ветрила. Тъй де… ако отидем тая година.

—-

На връщане благодарих, че карам Rover, а не Great Wall или друга подобна сапунерка. Рошко е добра кола, трябва да намеря начин да го постегна тая година. Исках цял голям проект да правя за него – звукоизолация, електродвигатели на задните колела, електроники и управления, head up дисплеи, неща за аеродинамика и всякакви подобни. Но има време, по-натам. Опасявах се, че ако Светко и Оги се повозят или поседят в чисто нова кола, ще спрат да харесват нашата. Но Светко си казва, че Рошко е най-готин. Просто вече приема общата идея, че има всякакви нови коли и човек може да си избира и да има следваща, нова кола.

А за мен остана общото усещане, че нямам любима марка коли. Харесвах Субару, но не се виждам в кола, която не е направена с никаква мисъл за ефективност. А само за сигурност на пътя в екстремни ситуации и за каране на дъжд и сняг. Че аз екстремно не карам, завоите взимам с по-ниска скорост, а на сняг карам внимателно и бавно. Освен това Субару предадоха електромобилната си програма и наскоро даже спряха всичко и казаха, че ще правят хибриди. Дръпнаха се някак, все едно правят път на Мицубиши и Нисан. Нищо чудно – така правят японските фирми помежду си. Харесвам и други марки и тук-там отделни коли на някои марки, но няма нищо, което наистина да ме грабва хем инженерно, хем дизайнерски. Дали е мой проблем или техен?

А пък ровърът ни е старичък вече – последните бройки 200RF са от 1999г., а това са вече 12 години. На следващия модел не ми харесват фаровете, а по-големите 400 пак са до тая година и после ги правят и тях с такива фарове. Е, не че 99-та е лоша година или пък е чак много далечна. Бих взел един MGF, но ще има седалки само за мама и тати, не за децата. Всъщност не бързам да сменям колата, не робувам на такова разбиране. И това изложение не успя да ми насади консуматорски рефлекс. Не е и нужно, няма смисъл – колата си ми е добре. Но беше приятно да погледам. Лошо, че няма наистина готини модели, ама какво да се прави.

2099

С това, че писах за рекламната неадекватност на Мото-Пфое си навлякох вписване в техен спам-списък. Изведнъж се сетили за мен. Канят на среща-представяне на “уникалната кампания за нестандартно предпремиерно представяне на нов модел автомобил” (или нещо подобно) в единия от офисите им. Били поканили “колеги блогъри” (?!?) и много медии. Уау, медии – вярно ли?

2078

При цена на бензина вече твърдо над 2.40лв. за литър (А95, по-високооктанови няма смисъл за моята кола) вече определено пътуването върви към графата “лукс”. Вярно – бавно, но уверено натам отива. Кофти. Успявам да направя среден смесен разход около 7/100 (тоест доста нисък), което значи, че газ за мен е слабо рентабилно. Остава едно – най-накрая електро-конверсия или поне мотори на задните колела.

Пи една вода и изяде гарнитурата

За Рошко иде реч. Колата сдаде багажа и вече двайсетина дни стои с разбито “сърце” и събира прах и пухчета от тополите около гумите. Случи се още на 10-ти май, из баирите на Горна баня. Защо бяхме там с Краси и децата е друга тема, ще пиша отделно. Беше първо изкарване на колата и съответно първата ни разходка с кола след като смених пред блока маншона на дясно външно каре. Но и за това ще пиша отделно. На изкачването пред Италианския лицей, когато опитах да завия наляво и да се вмъкна в единственото свободно място за паркиране, изведнъж воланът стана по-твърд. Няма серво, гледам – двигателят спрял. А отгоре хвърчат разни местни джигити. След дълго въртене на стартер, накрая запали и с много газ паркирах.

На връщане реших, че е заради лош бензин. По парични причини все става така, че карам не с полупълен резервоар, а с полупразен. И сутринта бях заредил в Шел, а от техния бензин на Рошко и преди му се е гадело. Миналата година от Шел ми беше правил проблеми, даже на изкачване на Беклемето глъхнеше и успях чак с добавка да я изгоря тая гадост. Затова първо си казах, че горивото с всичките му добавки на Шел е размътило дъното на резервоара и помпата е засмукала нещо не много вкусничко.

В казанчето на антифриза нямаше мърсотии, отникъде не пръскаше и не течеше нищо, затова тръгнахме да се прибираме. На излизане от Горна баня обаче започна пак да глъхне и на светофарите можех да стоя само с единия крак на съединителя, другия яко на газта и с ръката вдигнал ръчната спирачка. Но към Овча купел стана нетърпимо, загасна на светофар и не пожела да тръгне пак. Трябваше да се ядосвам на всички кретени с книжка, които ми бибипкаха, без да виждат, че съм на аварийки. И даже без да виждат, че съм на аварийки, с жена и деца в колата и съм излязъл да бутам от шофьорската врата. Идиоти. И преди, когато съм закъсвал, никой не вижда аварийните светлини. Тия аварийки не са за внезапно спиране, не са за “благодарене” при вземане на предимство! Не са и за маневриране при паркиране! А са точно за аварии – за нищо друго! Ама идиотите си свиркат.

Успях да избутам колата след светофара и я засилих в една тиха пряка. Паркирах и отидох да взема от някой магазин наблизо туба с минерална вода. Антифриз нямаше никакъв, казанчето беше сухо. Първо се панирах и звъннах на баща ми – може би не трябваше да прибързвам, май само го притесних. В бързината, като се чудех какво е станало, реших, че колата е изгорила охладителната течност в цилиндрите, през малък пробив. Неправилно, защото толкова бързо не може да се изгори цялата вода – ако наистина нахлуе толкова много вода в цилиндрите, резултатът не е загаснал двигател без охлаждане, а е воден удар на буталата и изкривени или счупени биели и бутала… Но не прецених, че водата е отишла в единственото друго възможно място – маслото.

Налях остатък от шише с червен антифриз, което държах в багажника, долях яко минерална вода. Само такава имаше в магазина. Като преди това поизчаках малко да изстине двигателят и през това време Краси и Светко ядяха сладоледите, които взех от магазина. И така, с вода в системата вече, колата си запали и продължих с “повишено внимание” и неприятно предчувствие. А трябваше поне да си закарам семейството вкъщи – всякакви схеми с теглене, викане на пътна помощ или оставяне на колата без да се пали не ставаха, не мога да си позволя такъв лукс. На Светко вече му се спеше, а и беше гладен.

И пак с яко газ, едвам стигам 3-4000 оборота, но колата няма никаква мощност и едвам върви. Сипах на едно OMV малко бензин и отказа да запали. Въртя аз стартера, а веднага идва бензин-бойчето и ми вика “ако искаш да я бутнем да запали?”. Кипна ми и му викам “като толкова разбираш, каква е разликата между бутане и въртене на стартер и как ще запали, ако я бутнем?” Очевидно беше, че просто иска да ни разкара от колонката, не да ни помогне – отзад се беше наредила някаква мутра с грозно Audi.

Пак успя да запали и с ужасно каране – трудно и физически, и откъм внимание към пътя – накрая успях да стигна до нас. Когато пусках газта, оборотите падаха докъм 1000, но не можеха да се задържат около 750, както трябва да са на празен ход, а веднага падаха надолу, оборотомерът замахваше към нулата и колата гаснеше. При блока я допаркирах набързо с бутане.

Като слязох на спокойствие следобяда да видя и огледам – свещите са си добре, сухи са, казанчето е сравнително чисто, поне чисто както преди си беше… Чудя се аз какво стана с тоя Рошко и вадя щеката на маслото – то пълно догоре с пресечено масло… Ясно – всяващата ужас в сърцето на всеки ровър-шофьор HGF (head gasket failure).

Отдавна беше започнал периодично да гълта по малко вода, а пък маслото ми беше трудно да го следя, защото (както чак сега разбирам), явно беше променило консистенцията си леко. Отделно двигателят имаше лоши течове на масло от семерингите на разпределителните валове, от капака на главата и долу от уплътнението на картера. Не чак големи течове, но постоянни и целият беше в цял пръст масло с прах. Отлагах по-голям ремонт, защото колата, въпреки всички тия неща, цяла година се държеше много добре. За десетина месеца навъртя десетина хиляди километра, включително в най-големите студове и снегове и не ме е оставяла на критични места. Повреждала се е два пъти в София – веднъж падна акумулатор и веднъж изхвърли антифриза в задръстване (което също е симптом, ама…).

Гарнитурата на главата се е пробила и е пропускала в две посоки – изгорели газове към охладителната течност (от което ми се пукаха маркучите) и охладителна течност в маслото (по малко, защото ако беше повече, щеше да се е пресякло отдавна).

—-

И така от 10-ти Рошко е в ремонт. Първо търсих сервиз, после търсих майстор… и накрая реших да си я правя сам. Форумите на Rover (да, на такава непопулярна марка у нас има цели няколко форума) не помагат – няма в тях майстори с профили или специални за марката сервизи, които да участват и във форумния живот. Както е във форума на Subaru с двата сервиза MITAKA и DK, както е във форума на Mitsubishi с DJ Tymbi, както май е Ombre за Honda… Няма бе, там вирее само “продавам и купувам” и понякога “как да си сложа светодиодчета”.

Ремонтът, който вече почти направих, досега ми излиза около 300 лева, включително всички консумативи, части и инструменти, които съм взел. А в сервиз за тия неща щяха да искат 800-1000лв. Така че поне ми е по-евтино. А и ми е интересно и успокояващо да работя по колата. Лошото е, че много се проточи. Защото все не намирам някои неща – ето, например още търся из софийските магазини меден спрей за гарнитури (лепило, а не смазка). Търсих дълго планка за фиксиране на ангренажни колела и анаеробен уплътнител за капака на разпределителните валове. Накрая снощи си ги поръчах от eBay за малко пари.

Това всичкото е и причината тук да е тихо толкова време. Все исках да си пиша в блога, но все когато имах време, решавах да пиша във форума на Ровър. Голяма грешка, защото там само едно момче ми отговаря – и той сега прави подобен ремонт, макар че неговото е цялостно преоборудване на двигателя за силов тунинг. А и не е притиснат от времето, втора кола му е и хич не бърза. Иначе колкото и пъти да питах откъде се взима меден спрей, примерно, все не намирам отговор. А за такъв спрей или лепило съм обиколил вече цяла София надлъж и нашир – няма и няма.

И затова си казах, че като ми се пише и разказва за тия неща, по-добре да го правя при мен си, в блога. Имам доста снимков материал, който ще подредя в галерии и ще пиша за тайнствената и страшна процедура, наречена “смяна на гарнитура на глава на Rover”, от която всички така се плашат.

2045

Опитвам се да си сменя сам маншона на външното каре. Искам да сваля целите полуоски направо. То така ще е по-лесно, а и тъкмо да прегледам и другите маншони как са. Но нещо инструментите са ми никакви, гайката на главината не помръдва, а китайското гедоре (т.нар.) тръгва да се огъва. Другият вариант е в сервиз – наблизо ми казаха 20 кинта за маншона и 30 реглаж предница, ако поискам. Но искам аз.