Category Archives: social

Подаръците на 2023

2023-та година си отминава и беше странна, но не чак колкото предишните пандемични години. Много неща в личен план – и хубави, и притеснителни, и неочаквани. Трябва да пиша отделно, дано успея.

Но общата ни 23-та също е за отбелязване. Световни несправедливости продължават – Русия на Путин, като днешен Хитлер, все така стреля, убива и окупира. Хамас нападна Израел и сега ползва народа като щит, надявайки се светът да се преобърне и да забрави кой е насилникът и терористът.

А най-важните за нас неща се случиха в края на годината, като български коледни подаръци. Промените в конституцията и приемането ни в Шенген няма да оправят всичко отведнъж, но са първите големи правилни крачки от много време.

Най-големият “подарък”, дето отдавна сме си го заслужили, но все ни го криеха, е махането на МОЧА. Изстрадан с десетилетия демонтаж! Остават още стотици статуи и грамади из цялата страна, много имена на улици (особено из малките градове), но шпагинът в Княжеската си беше символ. Бос в края на ниво на аркадна игра, жалон за маркиране на територия. Щом МОЧА падна, вярвам няма какво да държи всичкия останал пропаганден боклук от камък и бронз, пръснат из родината.

Честита нова година!

Възможност за Васил Терзиев

Васил Терзиев спечели кметския избор в София, това е хубаво на фона на алтернативата. Аз бях казал, че ще гласувам, но не успях да събера сили и доверие. Не мога да дам картбланш, прекалено много пъти съм го правил, откакто гласувам. Особено на син на ДС, не мога.

Искрено се надявам Васил Терзиев с действията си като кмет да опровергае тия съмнения и да заслужи достатъчно много доверие у мен и всички като мен за следващи избори след 4 години. Има времето, явно има уменията, сега има и властта. Просто предварително не мога да се доверя вече, особено на човек от такава среда. Пак казвам – човекът може да е много читав и ще е много добре да се докаже като такъв. Когато се докаже като демократ, ще го подкрепя с чиста съвест. Предварително не мога.

Това всъщност е хубаво, защото е нова възможност. Докажи се и на следващи избори може да имаш гласовете на хората, които бяхме принудени сега да си останем вкъщи.

Има много проблеми за решаване в София, но не е лошо да се започне с чисто символичните:

1) махане на МОЧА

2) махане на руските имена на улици и на катедралния храм

3) на всеки 1-ви февруари – отдаване на почит на жертвите на комунизма, пред мемориала край НДК – това ще значи ужасно много, наистина

И отделно – чисто оперативните задачи в града. Ремонти, улици, пари, корупция, транспорт… Но тези символичните ще значат много.

Предизборно ’23

ПП/ДБ/СпасиСофия са ми пуснали предизборен вестник в пощата и го чета. Всичко е супер, даже и районният ни кандидат-кмет е ок. Ако дори половината неща направят – супер. Но остава горчивият вкус, че пак трябва да избирам по-малкото зло. Как да гласувам за човек, на когото цялата рода е от ДС? Ама той не бил виновен за “грешките” на родителите си…

Вижте сега, това не са “грешки” – това е манталитет.

Да си в ДС, да си висш кадър в тоталитарните служби не е “грешка”, а е светоглед. То е това, което в едно семейство на практика възпитава децата.

Грешка е да си забравиш портмонето в магазина или да сбъркаш вратите на тоалетните. Грешка е да изпуснеш последния трамвай и да трябва да се прибираш пеш.

Да си в ДС, заедно с цялото семейство, не е грешка.

Та не знам как да гласувам за син на агенти комунисти. Сега всички соц-носталгици, прикрити комунисти и атако-възрожденци злорадстват “ха, още един няма да гласува и ще има повече за нас”. Не, няма да стане – ще гласувам, но цялата лоша карма ще се изсипе на тези, дето поставиха хора като мен пред трудно решение. Вместо да издигнат човек без петна в миналото си и в семейната си история, те на практика разединиха десния вот в София… Доколкото хора като Бонев и Хр. Иванов са десни изобщо, разбира се… И не, не ми харесва вариантът да гласувам за Лилков, заради хората около него и заради съмнението за връзка с герб.

А можеше да спечелите София на първи тур.

Преломни времена

Интересни времена – малко тъжни, малко притеснителни и много динамични. Ако следваме китайската поговорка, направо голямо проклятие. Но тук и сега всичко изглежда не така отчайващо, а по-скоро изпълнено с очакване и нетърпение да заживеем в промените, след като дълго време сме чакали и знаели, че идват.

Тъжното е, че кралицата на Великобритания Елизабет II почина. Не съм поданик на британската империя, но и на мен историята на кралицата ми е повлияла – всички знаем за това как е седнала на престола, какво е правила през войната, как е минала през всички предизвикателства на двайсети век. Като жив герой от приказките или рицарските романи – образ, който нито жълтите вестници след семейните скандали, нито политическите трусове успяха да помрачат. Вдъхновение за няколко поколения европейци. Пример, който трудно ще бъде настигнат от Чарлз III, но ще видим.

Паралелът с България се натрапва много болезнено. Какво щеше да бъде, ако комунистите не бяха превзели страната, ако Сталин не беше ни окупирал и ако Симеон II наистина беше станал български цар, а не такава обработена от държавна сигурност марионетка, каквато се оказа? Каква щеше да е България, ако целият културен, научен, политически, църковен и военен елит не беше избит или хвърлен в затворите и лагерите от слугите на коминтерна? Разбира се, в историята няма “ако”, но все пак, ако…

Другата голяма промяна в последно време е развитието на войната в Украйна. Подло нападнати (“защото сме една държава, аз казах, затова хайде да ви превземем, щото така е справедливо, аз казах”) от съседа, когото никой не иска за съсед, след повече от половин година успяха да натрупат сили за контранастъпление.

Едно от основните правила на войната е, че побеждава не този, който превзема, напредва и убива, а този, който успее да лиши противника от способността да превзема, напредва и убива. Украинците успяха – засега малко по малко, но тенденцията е видима.

Първо спряха настъплението на руснаците – още от зимата и пролетта, с ръчни гранатомети, после с изтощаването на киевската колона, после с удържането на Мариупол, бавните отстъпления с бой на изток. Докато се стигне до потопяването на “Москва” и разстрелването на бази и складове в тила на руската армия. И днес се продължава с десетки километри на ден марш за освобождаване на окупираните територии. Истински “panzer elite”, макар да нямат достатъчно танкове… представете си, ако имаха.

Успяха да издържат. Който издържи – побеждава.

Слава на Украйна! Слава на героите!

България също е на кръстопът, макар и не така фаталистичен и не така видим. Всички някак знаем, че под повърхността на политиката у нас се води битка между различни сили. Едни, които искат стария строй, старите съюзници и старите идеали – защото така им е по-лесно, защото така им е по-изгодно… или пък защото не знаят подробности, но младостта им е в миналото и бозата по шест стотинки. Другите сили искат промяна към нещо, което е по-близо до британското достойнство или до украинската любов към свободата.

Все искам да вярвам, бе България ще успее да намери правилния път и много скоро ще започнем да градим нова и смислена България, вместо да се лутаме и да се залъгваме, че “демокрацията е отнела много”. Защото сме силна страна, земя на герои и макар да е позаспало, имаме своето си достойнство и обичаме свободата. Само допреди век-два дядовците ни са умирали за свободата, а ние сега се тюхкаме, че нямало доставки на газ от Русия.

Свободата може да се изгладува малко, може и да се поизстудува – това е нищожна цена.

Които не разбират

България е пълна с хора, които не разбират от икономика, но са против еврото. Пълна с хора, които не разбират от политика и история, но харесват руснаците и не харесват македонците. Пълна с хора, които не разбират от музика, но искат задължително естрада и чалга в радиото. Пълна с хора, които не разбират от медицина, но във ваксините има чипове, които вибрират в резонанс с мобилните мрежи. Пълна с хора, които не разбират от физика, но самолетите пръскат с невидими влакнести вируси. Пълна с хора, които не разбират от демокрация, но все други са им виновни, че избират крадци, простаци и мутри.

България е пълна с хора… които не разбират.

Но иначе казват, били сме честни и трудолюбиви. Всеки държавен чиновник ще го потвърди. Иначе казват, били сме състрадателни и гостоприемни. За това да питаме украинските бежанци.

Иначе казват, били сме… Били сме.

Блокирайте тролове

Напоследък започнах да блокирам профили във Фейсбук. Не съм длъжен да чета всякакви глупости от хора, които не са добре. Алгоритмите на сайта не успяват да ги филтрират според интересите и харесванията ми и започват да ми ги натрапват – блокиране.

След едно-две помитания под русофилски, въZраждански и подобни публикации, тоя сайт отново става за четене.

Блокирайте и вие!

Плъзват пак и нови, но пак казвам – никой не ви задължава да четете всичко, което ви изсипва фейсбук. Бъдете критични и оформяйте feed-а си, това не е еднопосочна медия. Не е телевизия.

Има фабрики за тролове, това е организирана дейност. Безмислено е да оставяте всичко, за да имало било плурализъм и да виждате критични мнения и т.н. Не е плурализъм – пропаганда е и не е нужно да се оставяте да ви облъчват.

Блокирайте тролове и денят ще е с една идея по-добър.

Claire Daly и други комунисти

Миналата година на протестите против ГЕРБ беше дошла една ирландска евродепутатка, Claire Daly. Впечатлен, че от Запад идва такава подкрепа, се записах за профила ѝ в социална мрежа.

Говори против Джамбазки – че той е боклук, така си е, ние в България си го знаем. Но тия дни се обадила в парламента и обяснявала как за да се спре войната, трябвало да не се изпращат оръжия за Украйна. То Западът бил виновен, защото изпращал оръжия.

Стоя и се чудя – аз ли не съм добре, или истеричната лелка нещо се е объркала. Лява, социалистка, еко и зелена и т.н. Да не се пращат оръжия – той Путин с хляб и сол, с бъклица и дрян е пратил войниците в Украйна, защо така с лошо ние да ги посрещаме милите солдати с оръжия?

Те така мирно и кротко си превземат градове, така благо убиват семейства и цели села, тихичко си изнасилват жени и деца – защо ние така вероломно да пращаме оръжия срещу тях?

Ум не ми го побира, как изобщо мислят някои, дето се имат за социалисти, леви и не знам си какви. Аз съм пацифист, обичам мира, но съм готов да се бия за да го защитя. Забележете, че след Голямата война (особено след края на втората) всички министерства на войната вече се казват “на отбраната”. Хората искат да се отбраняват, да се пазят от насилници, да използват оръжие, когато някой идва неканен и ги убива.

Но не – Клеър Дейли и комунистите у нас БСП, Възраждане и подобни – те говорят за някакъв мета-мир, някакъв трансцедентален покой, отвъд всяко насилие и страдание, рай на земята. Естествено – всички такива бръщолевения още от времето на Ленин идват от Русия. Само отгоре са красиво говорене и обещания, вътре скелетът им е смърт, диктат, глад и мизерия.

Ние сме си виновни като народ, че се доверяваме на такива глупости, защото сме промити и облъчени. Както османците няколко века са ни обработвали мнението до такава степен, че един Левски не сме могли да опазим и едно Априлско въстание не сме могли да вдигнем достатъчно масово, така и червената болест от Изток вече почти век ни мори.

А за Украйна? Разбира се, че трябва да пратим оръжие. Молят ни, за да имат с какво да се защитят. Не за да нападат някого някъде, а за да спасят жените и майките си. А Claire Daly – отписах се. Комунистите винаги се издават, когато стане дума за “широка страна моя родная”. Представям си как нашенските “социалисти” ще я припознаят и ще започнат да повтарят като папагали “не пращайте оръжия, защото те убиват”. Мда, да оставим насилника на спокойствие да си върши работата.

Грешки в телевизионните уроци по БНТ2

Учителите с видео уроци по БНТ2 са отчайващи. Всеки път виждам грешки. Как са завършили висше образование тези хора? Най-очевидни грешки има по български и по история. Как са си взели изпитите в университета?

Изобщо знаем ли какво е нивото на учителите в България, или си пращаме децата ей-така, някой да ги гледа половин ден?

Константинопол
Константинопол
CC-BY-SA 3.0 Wikipedia

Нещо от преди малко — през 1453г. Константинопол е превзет и преименуван на Истанбул… Грешно – името Константинопол се запазва през целия османски период и е сменено чак в началото на 20в. Нещо повече, самото име Истанбул е започнало да се използва, за да се “отдалечи” от османското наследство. А и произходът на името “Истанбул” е гръцки, а не турски. Значи “към града”, защото Градът в тази част на света е именно Константинопол.

цар Борис III Обединител
цар Борис III Обединител

Друго, което си спомням – показва се снимка на цар Борис III и се пита “коя историческа личност е изобразена”, а възможните отговори са три – 1. цар Фердинанд, 2. цар Борис III и 3. цар Александър I Батенберг… Грешно – Александър не е цар! Има цар с име Александър от този период, но той е руският цар. По-точно цар на Полша и император на Русия. Човек, с когото нашият княз Александър I е имал големи проблеми, довели накрая косвено до абдикацията му.

княз Александър I Български
княз Александър I Български

Как е възможно да си завършил история и да не знаеш, че Александър I Български (с фамилно име фон Батенберг) е княз (принц), а не цар?

Още нещо, от оня ден – в урок за най-новата ни история се казва, че след 9 септември 1944г. идва комунизмът и т.н., учителката рисува мисловна карта на дъската и разказва какви права се отнемат и т.н. и изведнъж казва, че Тодор Живков управлява България от 9 септември 1944г. до 10 ноември 1989г. Тук даже не знам какво да кажа, това сигурно и самите деца знаят, че не е вярно. После при резюмето на урока го повтаря, тоест не е грешка на езика. Бях си записал името и училището на тази учителка, но реших да не го пиша тук.

Учителите по български език постоянно бъркат “в” и “във”, “с” и “със”, редовно има неправилна употреба на пълен и непълен определителен член… Ужасно е учител да ти преподава граматика и да казва “напишемЕ“, “покажемЕ“… Даже не съм се опитвал да следя дали не правят други грешки, само тези са достатъчни, за да ме откажат и да им покажат нивото.

Пак казвам – това са хора, които са завършили висше образование. В България. Най-вероятно в СУ. Как са си взели изпитите? Някой в цялата система трябва да се засрами, но не знам кой точно и кой най-много.

Хубавото от всичко това е, че виждаме какво е нивото на учителите ни. Доскоро те просто си преподаваха затворени в сигурното пространство на часа си, където никой не може да види, ако грешат и където спокойно лежат на авторитета си. Но най-доброто за един преподавател е да има видимост и конкуренция. Навремето, след промените в СУ, аз бях много “за” въвеждане най-вече и най-бързо на паралелни курсове. Това значи двама (или повече) преподаватели да преподават един и същи предмет, да са в конкуренция и този, който не може да задържи интереса на студентите и няма посещения на лекциите си, да отпада.

Политиците лъжат, не социологията

Помня как Костов загуби изборите. Социолозите казаха, че ще загуби, а той повтаряше “не е вярно, ние имаме наши си проучвания, побеждаваме”. И изгуби.

Сега – пак от същото. Социолозите казваха, че така ще стане, но не – “ние си имаме наши проучвания, и двете коалиции минават бариерата”. И изгубиха.

Как може повече да вярвате на предизборни обещания, отколкото на статистика и математика? Казват ти, че ще изгубиш и ти вместо да събереш всички сили, да се обединиш без оглед на ляв, десен, либерал, консерватор, а с оглед на това че сте против мафията – вместо това ти си повтаряш “ние си имаме наши проучвания, спокойно” и завличаш едни гласове в небитието.

Ами, евала. Това, ако го правиш искрено и не за пари, значи си идиот и не ставаш за политик. Ако го правиш за пари и за да отвееш гласове – пак не ставаш за политик. И ти, и другият като теб.

Правата като привилегия, Хайнлайн и България

Минаха още едни избори, в които статуквото спечели. Всички знаем, че не е някакво добро и златно статукво, всички мрънкаме колко зле било, как всички искат рушвети, не си вършат работата и само гледат да се намърдат в някоя схема и да се краде. Всички знаем, но пак статуквото спечели. Как спечели – със свободни избори… иди го разбери…

Зная, че образователният избирателен ценз е едно от тия неща, “за които не се говори”, но във вечери като тази се чудя дали наистина има смисъл да се дава избирателно право на хора, които злоупотребяват с него. Които или търгуват с него, или го принизяват и обезсмислят, като не прилагат нужното усилие на ума и морална преценка, за да изберат кое наистина е по-доброто за обществото. Защото избирането на представители и делегирането на управленски права е точно това – решаване на бъдещето на обществото, а не някаква глупава телевизионна игра с проценти и иха-уха, нашият човек влезе.

Понякога си мисля, че освен ценз на основата на възраст и гражданство, трябва да има и друг начин избирането да бъде защитено. Трябва да има начин избирането да бъде припознато като важно, ценно и ако щете социално определящо.

Чак сега разбирам Хайнлайн в “Звездни рейнджъри”, която миналата есен ми се видя претенциозна и философски неиздържана книга, но сега ми е ясно какво е имал предвид. Екзистенциално ясно, изживявам го – разочарованието и подигравката с гражданското право от хора, които не са положили усилия да преценят ползите и вредите за обществото от дадено гласуване, може да бъде избегнато или с цялостна промяна на нагласите на народа, някакъв вид масово образование, пробуждане, ако щете, или със силово ограничаване. Ограничаване на правата, което да ги направи по-скъпи и човек да трябва да се труди, за да заслужи правото да бъде гражданин, който избира.

Да, звучи крайно, а пък е и фантастика, но все пак когато за пореден път виждаш как народът ти продължава да гласува за потисниците си, човек се замисля дали пък не е добре хората да трябва да заслужат правата си. Правата да избират имам предвид, правата да могат да определят бъдещето, а не другите права, свързани с живота им като индивиди. Живей си, пътувай си, дишай, обичай, говори – но правото да казваш как да живеят другите някак не ми се вижда да е много базисно и изначално… А ако трябваше да го заслужим, ако трябваше да се борим за него и можеше да ни бъде отказвано, тогава дали щяхме да го използваме безразсъдно?

Знам, денят е такъв, затова ги мисля тия неща. Иначе в една нормална страна не липсата на ценз е оправдание, а липсата на убедителност, мисъл и личен пример у политиците.

Но все пак, да чуем Хайнлайн:

“Man has no moral instinct. He is not born with moral sense. You were not born with it, I was not – and a puppy has none. We acquire moral sense, when we do, through training, experience, and hard sweat of the mind.”

“Social responsibility above the level of family, or at most of tribe, requires imagination– devotion, loyalty, all the higher virtues — which a man must develop himself; if he has them forced down him, he will vomit them out.”

“Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part…and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.”

“Under our system every voter and officeholder is a man who has demonstrated through voluntary and difficult service that he places the welfare of the group ahead of personal advantage.”
― Robert A. Heinlein, Starship Troopers, 1959

По-късният Хайнлайн май разбира, че така не стават нещата и подобни схеми най-много да бъдат разбрани криво и с тях да се укрепят вътрешно всякаквите терористи и комунисти, които той ненавижда искрено.

Идеята за заслужаване на гражданското право не е развита повече, нито е популярна в реалния свят – и така може би е правилно. Но отново – има дни, в които ти се иска самата система да прочиства себе си от неправилната употреба на гласуването, а не само да се разчита на плакати за нарушенията и залъгване с предизборни обещания.