Tag Archives: GNU/Linux

Linux ъндърграунд (буквално)

Проблем: в квартала се чува сръбско. Не силно, но постоянно.

Първи опит: някоя от метъл станциите ми в Jango, на макс. Неуспешно – хем не мога да работя на музика (защото я слушам), хем не влияе на основния проблем.

Решение: офис в мазето. \m/ \m/

Умерено прохладно, спокойно, тихо и защитено и в същото време… е под земята-а-а-а, ха-ха-ха, разкази от криптата-а-а!

Девет години по-късно

Преди девет години започнах да пиша тук. Тъжно е, че сега това се оказва единственият повод да намеря начин и време да пиша. Тия дни си мислех за добра идея да кажа на всички, че ако месец или месец и нещо не пиша в блога, може някой да ме потърси. Ако дълго време не пиша, то е сигурен признак, че нещо не е наред около мен. Но няма страшно сега – добре съм, вкъщи сме добре, децата посвикнаха с новото място. Все пак най-важното е да сме здрави и щастливи. За първото стискам палци, за другото събирам енергия и спокойствие.

Промените през годината са и много, и малко. След като преди година и половина реших да тръгна отново на офисна работа, вече я смених веднъж. Сега оценявам, че Опенкод си е добра фирма – не казвам нищо лошо и за сегашната си работа, разбира се. Плановете да защитя дисертация за PhD в БАН се пообъркаха и макар тази коледа да не ме отложиха пак с една година, както миналата, все пак се оказа, че текстът ми не е достатъчно философски и трябва да го преработя. Поне съм отчислен с право на защита – надявам се, не съм се обаждал да питам, само обещаха да ме гласуват за отчисляване на научен съвет. Текстът ми стана 120 страници и наистина не е много, а и е леко междудисциплинарен и не цитирам Кант, а хора като Лесиг, Сенгър и Дон Фалис. И малко Хаким Бей, сред другите. Така и така ще трябва да го преработвам, за да защитя – тъкмо по-скоро ще го публикувам сегашния в блога си. Само да намеря време и да преборя някоя вечер умората.

Като казах време и умора… Много взех да я трупам умората през последните месеци. Време за мои проекти пък не остава и грам. А и които ме познават, знаят как мразя shoulder-browsing, така че това още повече ме изтощава, много. Не се оценява достатъчно работенето с монитор към стената и това е.

Започнах да събирам свободни минутки за работа по свободен софтуер и връщане към проекти и дистрибуции. Освен с преводи, разбира се – това го правя от години, но все ми се ще да започна с по-мащабни, важни и интересни неща. Проектите, които приближавам с танцова стъпка, са Debian, Fedora и OpenStack. С Дебиан си имаме дългогодишна авантюра, крайно време е да се обвържа по-сериозно. Хвърлям и по едно око на непослушния тийнейджър Ubuntu, донякъде защото в работата се ползва за доста неща и донякъде защото взе да ми харесва в подробностите. Особено с неща като Ubuntu for phones, пък и Unity, което доскоро не понасях, но взех да свиквам. Телефонното, обаче, е готина идея и малко нямам търпение да пуснат кода, за да видим дали наистина ще работи на по-стари устройства. Във Федора пък вече се обадих за bugzapper, да категоризирам доклади за грешки. За първо време е добре, особено ако успявам да намирам време.

Като казах за свободно време, наличен съм, както и досега, за предложения за системно администриране – всичко, което няма да пречи на служебната ми работа (и като заетост, и като вид работа). Разбира се, достатъчно зает съм в офиса, затова ако някой има предложение за качествено запълване на свободната част от свободното ми време, може да направи справка в ClaimID, LinkedIn и всички места из мрежата, където има данни за опита и интересите ми. Включително и тук. Като споменах LinkedIn – наскоро си възстанових профила там, след като хора, които ценя професионално и лично ми бяха пращали покани (явно пропуснали, че преди време нарочно се махнах оттам). Не си променям мнението за Линкедин, но вече спазвам прости правила да не приемам HR-спам и контакти от хора, които изобщо не познавам.

Вкъщи сме добре, на ново място, както писах преди. Не е идеалната локация, каквото и да ми разправят феновете на квартала, но поне е 1) близко до офиса и 2) близко до училището на Светко. Да, Светли тръгна на училище. Е, предучилищна група, но пак си е промяна за него. Виждам, как му е леко досадно на моменти и как знае повече неща – например беше обяснявал в клас за магмата, космическите совалки и кратерите. Рисува всякакви неща и всеки ден вкъщи с Краси и Оги прави по нещо ново, което ми показва след работа. Оги напоследък попрестана да плаче, когато рисува и вече не казва, че са драсканици, а обстойно обяснява кое какво е и как го е нарисувал. От няколко дни и спи по цяла нощ. Сещам се каква промяна беше, когато Светли започна да спи по цяла нощ без будене и реване.

Колата от месец не се е движила. След многобройни опити и интервенции в обедната почивка се оказа, че трябва смяна на високоволтовите кабели. Централният кабел беше толкова корозирал откъм делкото, че като извадих куплунга, се изсипа бяло-зеленикав прах и накрая клемата се откъсна. Електрохимична корозия някаква, но пак е странно как се е получило, защото тия кабели ги сменях преди около 4 години… Сега взех нов комплект, плюс капачка, палец и четири свещи. За цяла седмица вече да ги бях сменил, но се оказа, че централният кабел много трудно се щраква в другия край, при бобината. Всичко е завряно зад двигателя, при маркучите и май начинът да достигна с нещо повече от върховете на пръстите е да сваля целия смукателен колектор. Това в ровърския случай значи и източване на антифриза и подмяна на гарнитурата на тоя колектор. Липсва ми удобството на колата – дори и в такова не-автомобилно място като центъра си е важно. За пренасяне на разни неща, за водене на децата някъде, за пазаруване, за пътуване извън града… или просто за почивка половин час на обедна в “своето пространство” на колата.

Та такива неща около мен. Не успявам да намеря време за фотография и за уеб-проектите, но дано взема да намирам. Тук никой да не се задява – наистина е трудно, не е от мързел или липса на интерес. ;)

А това, че не пиша често, си е симптом. От лекарите знаем, че има два основни начина за справяне – насочване към симптома и насочване към болестта. Стоят ни и по-общи въпроси за това къде и как да живеем, как и какви заеми да вземем, дали и кога. Но това са общи и сложни неща, за които опитвам да мисля по-малко, пък и са сложни за обясняване. Взе да звучи като оплакване, а не е. Хайде накрая пак като друг път да си припомня какво съм писал досега за тая годишнина – една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем години. Признавам – правя го заради себе си, харесва ми да се връщам назад така. Сега се сетих – местя сайта си на WordPress, но е на час по лъжичка и я стане тая година, я не. Важното е да е весело. :)

2035

Минах изцяло на XFce. Страхотно е, отдавна не бях прекарвал дълго време без плота на KDE или GNOME. От времето, когато бях луд фен на дериватите на Blackbox. Любимият ми беше Fluxbox и летеше на стария ми 300-мегахерцов компютър. Давним давно. А XFce радва много, много. Мерси на Ванката, че ми обърна внимание! Сега остава да се отърва от гном-ските програми и да намеря лек срещу това главоболие…

2033

Писна ми от неработещи програми на Python. Ето как, ако програмки като PyRoom ви гърмят, да ги оправите: https://bugs.edge.launchpad.net/pyroom/+bug/365477 Накратко, ако имате зададена LANGUAGE, сменете в /usr/share/pyshared/PyRoom/__init__.py реда
languages_used.append(lang_in_env.split(‘:’))
с
languages_used.extend(lang_in_env.split(‘:’))
Мразя Python. Както всичко с претенции, е топла бира.

1840

Debian този път закъсняват повече от нормалното. Имам предвид Debian Sid, а не “stable”, където причините за забавянето на новия код са ясни. Но толкова време след излизането на GNOME 2.24 все още да нямам възможност за пълна надстройка на средата, това е тъпо. Почти всичко е с версии за 2.24, но липсват няколко библиотеки. С KDE4 също е така, но там по-отскоро. XFce 4.6 – също. Лоша практика.

1620

SSH timeouts. Взе да ми писва. Свикнал съм доста неща да правя през текстов терминал, а и за отдалечена връзка няма разумна алтернатива. С мишката си цъкам в браузъра или като си обработвам снимките. Но нали изоставам вече със сисадминстването и това ново (за мен) изтичане на ssh-сесиите ми лази по нервите. Намерих някаква променлива TMOUT, но това на сървъра ли, или локално? Обърквация.

1520

Настройвам си лаптопа. Уж познавам добре Debian, а вече няколко дни се потя с четеца за карти. Пъхам аз SD-картата от пентакса, тя влиза бая навътре, нещо щрака уж… обаче нищо не излиза с dmesg. Зареждам всякакви модули, един от друг по-невероятни и ненужни – все нищо. Преди малко в отчаянието си натиснах още по-силно картата, тя цъкна съвсем навътре и GNOME я монтира и показа. Мигам на парцали.

1480

Проблемът ми с лаптопите е, че ако имат всичко нужно ми, са на недостижими цени. Ако пък са за приемливи пари, тогава все нямат нещо от нещата, които ми трябват. Трябва да имат Firewire, Bluetooth, четец за карти, да са с GNU/Linux (или без ОС). И след това – да имат колкото може повече RAM, по-голям диск, по-добър процесор. А масово ако са двуядрени са без Firewire или Bluetooth (или без двете).

1476

Gajim ме дразни все повече. Преди време оправданието “то python-gtk2 е бавно, затова и ние сме бавни” минаваше, но днес не се търпи. Егати тромавата програма. Да си купувам последен модел машина, за да ползвам такива измислени програми? Да, удобна е, ама БААВНАА. По-удобна ми беше Psi, но вече свикнах на Gajim. Ама да вземат да се поучат от Empathy. Ако трябва, да пренапишат на друг език, пука ми!

1455

Писал съм за trackerd, готина програма. Но дискът ми е пълен със снимки, а тя го яде постоянно. Kill-нах, махнах от сесията – продължава. Не мога да я махна. Chmod u-w ~/.cache/tracker не помогна – създава си я наново и пак пише. Накрая я purge-нах от aptitude ведно със зависимостите й. Зачистих в ~/.cache, че и в ~/.thumbnails – ей-така, профилактично.