Tag Archives: Bulgaria

Изборът като театър и като отговорност

Илиан Василев за опасността от Радев и сложните задкулисни игри на влияние, които на нас отвън ни приличат на случайни събития или на безсмислени шикалкавения. Всичко си има причина и в политиката няма случайни събития. И Румен Радев не е случайно поставен там.

Радев или Цачева – различните последствия за външната политика и отбраната

Тъкмо бях решил, че на втори тур няма начин да ме накарат да гласувам и да избера между две марионетки и статията пак ми напомни, че не става дума за плешивото петно на Радев или за гушата на Цачева, а за много по-важни неща.

Отделете пет минутки от живота си и прочетете статията.

Аз все пак май не мога да гласувам “с отвращением”, но знам, че може би бъркам. Може би човек трябва да прави такива жертви. Ако има нещо, от което ме е страх, в социален план, това е да ми се наложи да бягам от страната си в последния момент, пред угрозата от завръщащ се тоталитаризъм. Сещам се за хора като Айнщайн, който бяга в последния момент, за да не се завърне никога, но поне се спасява. Та не ми казвайте, че не се е случвало…

Политиката не е това, което ни говорят от телевизора. Политиката е като театъра – в някакъв смисъл мръсна работа, но и в някакъв смисъл пречистваща. И двете по различен начин, но все пак показват едно – има актьори, има и роли. Не всичко, което виждаш отвън, е това, което е и за което всичко се прави. И от театъра, и от политиката зависиш пряко – от едното заради духовното си каляване, развиване и израстване, а от другото заради физическото си оцеляване и евентуално благоденствие.

Ако театърът е зрелищата, политиката е хлябът ни, но много често и двете са и двете. Въпросът е как оценяваме това – дали когато гледаме пиесата, мислим за личния живот на актьора и за черните му очи и интервюто му във вестника вчера? И дали когато гледаме новините, виждаме само дребните игрички и шикалкавения, а пропускаме общата картина, в която много политици и много процеси са навързани и зависими? Много неща се казват, за да не видим това, което стои зад тях. Явно и в политиката, както в театъра, не външното, буквалното и физическото е в основата, а по-скоро важното е това, което стои като фон на цялото представление, което е смисълът на действието.

И кое е най-важно за нас – обществените ни ценности, разбира се. Свободата и справедливостта, такива, каквито ги разбираме. Собствеността и правата ни. Инициативата ни и мисленето на света през бъдеще, правенето на обществени планове, включващи всички тези ценности. По-конкретно, в наши дни – принадлежността ни към Европа и към света на мира, който тя олицетворява.

Не трябва да приемаме принадлежността ни към нормалните европейски страни за даденост, която не може никой да ни отнеме. Може, може – от нас зависи дали ще му позволим, докато спорим коя от двете марионетки е по-грозна.

Европейският избор трябва да бъде защитаван – не просто на всички избори, а всеки ден.

Защото нали помните – свободата никога не е на повече от едно поколение от изчезване. Или както казваше пък нашенецът – свободата е като хляба, трябва всеки ден да се замесва и изпича, а не да ядем вчерашен хляб.

Когато по-малкото зло е най-голямо

Трудно ми е да избирам “по-малкото зло” и се навивам ако изобщо гласувам на втори кръг, да пусна квадратчето “не подкрепям никого”. Не че е толкова важно. Аз доскоро дълго време нарочно и обосновано не гласувах, защото не вярвам в революциите и искам да видя, че се променя и развива мнението, културата, нагласата на обществото. А не някакви си хартийки.

Сега, ако така и така отида (а за мен е трудно, живея в другия край на града, а съм с три малки деца, които гледаме сами, пък и работя 24/7 и изборният ден хич не ми е “почивен”…), та ако отида, много мнения в мрежата ме убеждават все пак да гласувам за баба меца с гушата и орловия нос, дето никой не можеше да я трае по телевизора и дето (и) заради нея парламентът е такова презряно обиталище…

И аз ту се убеждавам, защото тя поне е прикрит и “бивш” комунист, за разлика от другия, дето уж не бил комунист, ама пък изведнъж започна да се умилква на комунистите “колко му била близка идеологията им”…

Но пък и ту се разубеждавам, защото не си струва да си цапам ръцете. А пък и “бивши комунисти” – не знам дали има такива…

На първия тур беше различно – не съжалявам за бюлетината за Трайков и се надявам следващата година хора като него, Гроздан Караджов, Христо Иванов, Лозан Панов да направят нещо смислено и силно, за да не са ни били зян надеждите сега.

Както и се надявам повече да не търпим Лукарски, Кунева, Москов и цялата пасмина на Борисов – може би без Андрей Ковачев, Методи Андреев и един-двама още други…

В крайна сметка, ако искам постоянно израстване на обществото и съм против популизма и революциите, трябва да постъпя принципно и както очаквам политиците да са честни с мен, така и аз честно да им кажа на тия кандидати:

“И двамата не струвате, за чеп за зеле не ставате! Ако не беше уреден мач, хич нямаше да се класирате.”

И те така… Ще е дъждовно – аз не съм гъбар, ама на дъжд как хубаво върви четенето на книжки… ;)

Накрая – тези, които все пак отидете и гласувате “с отвращением”, не ме съдете, ако не дойда с вас. Обмислям още, но май няма да дойда. И все пак оценявам жертвата, която ще направите, наистина!

Пътувайте в Европа, тя е наша!

На всички, които прикрито или не дотам прикрито злорадстват за атентатите в Европа и през усмивка цъкат с език “така им се пада”, намесват “гейове” във всичко европейско, обвиняват “баба Меркел” и мечтаят за диктатури, ще напомня нещо. Европа е нашият дом и София за Брюксел и Париж е каквото е Трън за София.

В европейските градове и на пътешествие да сме, сме много по-малко туристи и много повече жители, отколкото ако отидем в Багдад, Москва, Тихуана, Токио или Диарбекир.

Европа е общият ни дом, общата ни земя. Не е нещо “някъде там”, където “си заслужават” и нарушаването на човешки права и убийствата там не са нещо, което можем да гледаме с пуканки пред телевизора. Защото не е “там”, а е у нас.

Няма да ме разбере само някой, който се информира от пропагандни хибридни сайтове и който никога не е ходил никъде.

Пътувайте! Цялата тази Европа е наша, пътувайте при всяка възможност!

Протестът – самоцел или самозаблуда?

Имам проблем с протестите. Не съм за статуквото, не подкрепям нито Орешарски, нито Станишев и цялата пасмина в парламента, но не мога да припозная протеста като свой. Затова и не ходя – в началото и аз исках да ходя, но бях болен, а след това толкова неща около протестите и политическите влияния около тях някак случайно взеха да съвпадат, че вече не искам. Не съм от тези, които имат партийна изгода от протеста, но и не искам да ставам от масата онези, които искрено вярват, че правят нещо ново от свое име и така се заблуждават лековерно. От друга страна не съм и контра протеста, защото дърпащите конците така хитро са поставили всички пионки, че за нормалните хора да изглежда морално най-приемливо да са от лековерните заблудени в протеста. И това е проблемът.

Нещо повече – самият протест има проблем със себе си. Ясно е, че една от по-големите партии у нас има пряка изгода от протестите, но ГЕРБ мълчат и гледат като пукали. Бойко Борисов да не обяснява поучително на репортерите? Странно, но не съвсем – ако първоначално протестът е бил подкладен от активисти на ГЕРБ, веднага след това много хитро стратегията е била да се остане встрани и да се разчита на енергията на всички тези, които чистосърдечно започнаха да ходят на площада с колелата си, с бебетата, а отскоро и с лаптопите си… То точно това е подклаждането – не влизаш ти самият в огъня, а го подпалваш и му правиш завет отстрани, слагаш му по малко дърва от време на време и той си гори.

Да, хората протестират и срещу ГЕРБ, така е. Но това е преценена вреда, а и всъщност не е толкова голяма – докато БСП и ДПС с Атака са про форма на власт, те усвояват всички удари, а ГЕРБ отразява част от тях, заради факта, че се води опозиция. Точно затова и Бойко Борисов не се появява постоянно в телевизора, иначе ще влиза повече в полезрението и ще бере повече “народна любов”. Може би е решил да жертва дама и затова ни занимават с обвиненията към Цветанов, но пък представете си ако той излезе от това положение какъв светец мъченик ще е за герберите…

Това е едното – задкулисна силна подкрепа от ГЕРБ. Който не го вижда или нарочно си затваря очите, или… е зле с формалната логика. Много хора нарочно гледат другаде, защото четат всеки ден Капитал и Дневник и са взели да вярват на всичко там.

Това е второто – Капитал, Дневник, Икономедия и всички орбитиращи около тях, които се надяват на “съживяване” на дясното. Опитват се всякакви отвари и заклинания, но истината е, че у нас никога не е имало истинско дясно. Не е имало и истинско ляво, но това е друга тема. След девети всичко е или съветски болшевизъм преди, или сега децата му. Не по врат, а по шия. “Нов десен проект” няма и колкото и да ми е тъжно, не виждам как може да се появи. А има големи родилни мъки – оставки, рокади, преговори… Чак Костов мина зад кулисите, но не вярвам аз, мълчи и стадионът – това шоу го гледахме наскоро и с Доган. Абе що се пънете, бе? Всъщност всички в “новия проект” са си стари или техни протежета. Ще кажете, той Радан Кънев е готин – наистина, така е, и е един от малкото, които говорят смислено. Ако не беше човек на Костов, щях да се замисля. Но то пък на кого да е бил… те всички са едни… Наскоро един от някаква измислена “запълваща дясното” партийка Република БГ по телевизията ми казва, че той се бил върнал от чужбина, за да помогне на родината, защото не било вярно, че политиката е мръсна работа и той щял да го докаже, като вземат властта. Ох…

Има странен синхрон между част от “исканията” на протеста, заявленията на “новото дясно” и заявленията на ГЕРБ. Например “нова конституция“. Или “депутатите са много”. Или “нов изборен кодекс”. Или “нови избори”. Или дори “президентска република” – това много внимателно опитват да го прокарват, сигурно е едно от основните в плана им, затова внимават с него.

Каква нова конституция? Нов изборен закон? Какво точно не им харесва, ама конкретно кое е това, което не работи в Конституцията? Ясно, че не е идеална, ама новата ще е идеална, така ли? И ще се избира ВНС с 400 депутата, за да я идеализира, без да ни е ясно защо, как и какво?

А депутатите – били много… колко много, колко искате да бъдат, 100 ли? При намаляване броя на депутатите се намалява представителността на гражданите – ако например от Кърджали заради намаления брой се избира само един депутат, познайте от три пъти от коя партия ще е и какво ще е представителството на хората от Кърджали, които не подкрепят ДПС. Не в бройката на дупетатите е проблемът – аз даже казвам, че са малко, трябва да са още повече, но със същия бюджет и с повече отговорности и по-малко имунитет.

Нови избори – ама вие верно ли? Познайте кой ще спечели едни нови избори! Най-вероятно БСП, защото ще направи малко “социални магии” сега. Или още по-вероятно ГЕРБ, защото са в опозиция и трупат отложен актив от това. ДПС – ясно. Само Атака ще изпадне от парламента, ама за тях на кого му пука вече.

Президентска република? Ето това го чух от устата на Божидар Димитров по телевизора и след това същия ден някой от “десните” намекваше нещо подобно. После ни заля вълна на одобрение към Плевнелиев и колко бил добър, колко бил независим и как добре бил говорил… Президентска република… рийли? Хм, като се замисля, то на ББ премиер му беше малко, та…

Сега за самия протест

Протестът е “интелитентен”, мирен и “креативен”. Да, така е, когато ти протестираш, а полицията си стои и не те закача. Хората всеки ден променят маршрута на шествието, а това не само че не е разрешено, а аз даже не съм сигурен, че протестът е обявен по реда в общината – с място, време и представители. Всеки ден полицията има 100 причини да се намеси. Не говоря за хвърлянето на домати по депутатите и сградата на парламента – те си го заслужават, макар формално това да е директно причина полицията да закопчава. Не казвам и че трябва да се започне с ограничаване и арестуване – сакън! Казвам, че полицията явно е получила нареждане да не се пречка на случващото се. А така е лесно и да си креативен, и да си интелигентен, че и да пиеш кафе и да си работиш на лаптопа насред блокирания площад. Пак казвам – нищо лошо и евала на измислилите го. Но причината да е така е, че някой някъде е решил на протеста да се дава зелена светлина. Което значи, че има изгода от протеста. Не за мен и за вас, а за тези, които могат да кажат на полицията да не закача протеста и да го пази. А аз не вярвам на добрата душа на силовите организации на властта. Вие решете кой стои зад това – ГЕРБ, ББ, БСП, “дясното”… За мен, както казах, са тоталитарните съветски номенклатури и техните деца.

В този смисъл единственото добро предложение е за лустрация и финансова проверка на всички. Има едно ниво в политиката и бизнеса, над което трябва да си кадър или дете на кадър. За съжаление сме изпуснали тоя влак отдавна – пак може, но то значи нов преход и то много по-труден от досегашния. А и Европа няма да хареса ограничаването на правата на набедени за сътрудници на службите на 16 Съветска република. А и с досиетата има един кофти момент – покрай сухото гори и суровото. Пък и колко секретни документи вече са изгорени. Не си е работа.

В България нямаше уличен карнавал като този в Рио. Е, пак сме далеч, но поне си показваме нуждата. Без конкретни и смислени искания и без яснота кой има далавера от протестите, те се превръщат в карнавал – не в лош смисъл, то карнавал е хубава дума. Лошото е, че не е карнавал а е протест и някой ден ще спре и тогава някъде някои политици, бизнесмени, олигарси и мафиоти ще берат плодовете и ще се усмихват как пак хората са им свършили работата. То народонаселението нали е затова, за да се дои.

Някои хора казват, че ако стане така и ако протестът бъде продаден и предаден, хората пак ще излязат на улиците. Ново правителство и ако и то се издъни – бой по дупето и пак на протест. И пак, и пак. Да, ама не. Не става така. При следваща власт – я камилата, я камиларя. Я полиция, която пази.

Че промяна трябва да има – трябва. Но единственият начин е еволюционно. На протеста сигурно има учители и лекари, например. Да работят за все по-добро и по-добро образование и здравеопазване. Има и уеб-разработчици сигурно – че гледах работене на лаптопи на площада – а българският уеб продължава да е посредствен. Имаше протестно прескачане на оградите от писатели – да пишат, скачането е за лекоатлети. И пак полицаите ги отведоха кротко, само дето не ги черпиха биричка. През 97-ма мятаха гранати сълзотворен газ и ритаха с кубинки в глезените изпод щитовете си. Сега даже щитове нямат. Това е добре – но писателите да пишат, това е начинът.

За анархистичните надежди, свързани с протеста не ми се пише. За мен анархизмът също е еволюционен процес. Революциите са се провалили, както се е провалила и диктатурата на пролетариата, властта в името на безвластието. Истинско безвластие ще има, когато спрем да мислим всичко през понятието за власт и анархията се определя положително, а не отрицателно. За това е нужно духовно израстване, за това е нужно образование, много образование и цялостно културно развитие. В сегашната среда говоренето за анархизъм може да става само през съпротива на властта, сила срещу сила, а това е обречено. Затова избягвам да говоря. Това, че не сме дорасли не значи, че трябва да се отказваме, а само че трябва да дораснем, най-вече духовно.

Затова не ходя на протеста. Иначе подкрепям протестирането, но не когато е толкова самоцелно. Не подкрепям и това правителство, но нови избори няма да ни дадат нещо различно.

2383

Разболявам се пак – стресът около уволняването ми и преди това стресът от целоседмичните нощни дежурства ми дойде явно в повече. Дано в близките седмици си закрепя здравето и дневния ритъм.

Но не мога да ида днес на протест – затова нека един от вас, който е решил да не ходи (защото не вярва в промяна, защото е уморен още отпреди 16 години и т.н.), иде вместо мен. Не, не един – двама нека идат. Идете заедно. После разкажете тук отдолу, пък аз ви благодаря, че ще ме отмените.

Понеже трябва някаква промяна. Каква – не знам, но поне трябва да я започнем.

Протестни идеи

Вече знаем, че много неща не ни харесват в държавата. Знаем, че можем да си го кажем и да не ни пратят да копаем въглища или да трошим чакъл в никому неизвестно място, откъдето я се върнем, я не. Знаем и че можем да накараме всички да ни слушат.

Всичко това е прекрасно. Но досега винаги или не сме правели последната крачка, или сме оставяли някоя партия да ни хване за ръчичка и да прекрачим с нея. В някоя нейна си, друга посока.

Трябва да кажем какво точно не ни харесва и как искаме да се промени.

Но точно и ясно – общи приказки от сорта на “искам да съм щастлив в България”, “искам да имам деца и внуци тук”, “искам на всички да ни стигат парите” не вършат работа. Да, умиляват и разплакват, но не са политически и обществени идеи. Нито такива са и хаштаговете и детските рисунки на асфалт – те са част от предишната стъпка, от “проба-проба”-та на мегафона.

Много хора ще ми се ядосат, но досега не съм чул разумна и конструктивна идея. Имаме детската площадка, това е страхотно – но на какво ще играем?

Не “без партии” – и аз не ги искам, аз по душа съм анархист даже, но реалността е, че партии ще има и занапред. Пък от време на време може да изпълняват и ролята си да ни представляват.

Не и “искаме нова конституция” – то и аз много неща искам, ама колко хора знаят какво е конституция, какво се пише в нея, кои точно неща са лоши в сегашната и как ще бъдат поправени в следващата? Също и като с “без лоши хора във властта” – как да ги знаем какви са, а и да не би да се заблуждаваме, че тия лоши хора са попаднали там случайно, неорганизирано и самодейно? Ако имахме конкретен критерий, както например при лустрация на комунистическата номенклатура… ама нали преди години изпуснахме тоя влак…

Не и “искаме нови избори” – ако ще са същите, да идат които ги искат на някой остров и да си ги правят всяка неделя. “Пак и пак, докато ни хареса” не ми допада като основа за дълготрайна връзка.

Не и “по-малък парламент” – не е в бройката депутати проблемът, проблемът е, че депутатите са ненаяли се свине. По-малък парламент означава директно по-малка представителност. Все пак представителството на депутата в събранието е неделима единица – или поне би било етично да е неделима – как така по-малко депутати ще представляват по-добре? Проблемът не е в бройката. Проблемът е в това, което правят. А какво да правят – ами ние какво искаме да правят? Нови избори – хубаво – ами после? Какво искаме да работят за нас в парламента? Защото като няма работа, се раждат интригите, клеветенето и далаверите. Също като в бизнеса, фирмите и офисното им работене – вярвайте ми, имам пресни примери.

Без конкретни идеи протестите са само уличен карнавал – което не е лошо, даже напротив, липсват истински фиести у нас, няма друго веселие в общото пространство. Без конкретни идеи протестите са разходка след работа, разпускане на политическото напрежение с малко “креативни лозунги” преди следващия работен ден. Но аз от два дни съм вече без работа и такава схема не ме устройва. ;)

Така че – идеи, защото ги няма, а трябват. Конкретни. Ясни. Разбираеми. Логични. Утре който протестира, нека се сети и за това.

Идеи?

Раздвижване

Животът в България е обезсърчаващ. Нямам достатъчно думи, за да опиша защо и как, но който живее в България, се досеща какво имам предвид. Животът в България е бавен и мътен, като да плуваш към отсреща, вързан с ластик за брега. Всичко тук се случва трудно и е временно, а истината е, че изобщо не се случва наистина. Сигурно навсякъде по света в обществения живот има фалш и пози, но тук дори нямаме време да си починем между представленията. Които и за театро не струват, но няма как, защото сме актьори от масовката. Нищо, че не знаем сценария.

Днес е лош ден да се пише за обществени ценности. Не ми се пишеше. То не ми се пише от доста време – питаха ме някои защо съм спрял да пиша за обществени грижи – ами как да ми се пише, като животът в България е обезсърчаващ?

И в работата ми е същото – половината кроят интриги, а другата половина си тровят нервите, като се опитват да търпят. Представителна извадка на цялото ни общество. И познайте – накрая интригите продължават, само сменят форма, за да се поддържа интересът. А нормалните хора – ами нормалните хора всяка вечер се питат дали си струва търпенето в тая фирма^W България. Често сме прекалено уморени, за да планираме живота си по-добре и най-многото, което успяваме да направим, е да помечтаем малко преди сън. До утре в другия спектакъл. Нали ви казвам – обезсърчаващо. А без сърце как?

Стои ми възможността за живот навън. Засега успявам да заспивам с друга мечта вечер – къща с двор и офис. Дали е измисляне на свое ъгълче в същия концлагер, дали е нещо повече – не знам. Дали телевизионната, изборна и властова лудница е приоритет на жълтите павета или само така ни се струва – не знам.

Но реших да пиша отново. Защото да назначиш мафията в тайните служби официално вече май е прекалено, дори и за лудница. Не се бях интересувал кой е Делян Пеевски преди, защото имам филтър за неприятни неща и подбирам сам темите, по които да се информирам в Интернет. Та аз години наред не знаех коя е Фидосова, докато веднъж ми я показаха на телевизор и питах дали са й дали две столчета в парламента. Но за Пеевски и ДАНС – нито знам каква е вътрешната игра, нито знам кой я е измислил, кой я режисира, нито пък мога с ръка на сърцето да кажа кой трябва да е директор там и кой не. Но все пак… всичко си има граници…

Много се изписа, но в Един завет са го казали най-прегледно и кратко – само се надявам и се моля да не се стига до пирамиди с оръжия. Без насилие! Мобилизация означава раздвижване, просто раздвижване, протягане след сън. Да се раздвижим!

1369

На Запад се чудят какъв електромотор да си намерят за самоделната електрическа конверсия, а на нас всичко ни е под носа – http://kostov-dcmotors.com. Как можах да забравя, че България е световен лидер в областта на електромоторите! Нашите стъпкови мотори например са се ползвали в космическата совалка на НАСА, те движат рамената на манипулатора й. Електрокари, батерии, мотори – ние сме хората!