Tag Archives: corruption

Две конкретни стъпки

Първо описателно, по-надолу – конкретно.

Това е част от чат дневника ми. Говоря с един приятел, когото  да нарека, да нарека… нещо кратко като “аз”… нека е “ни” – като в “рицарите, които казват Ни”. Няма никаква връзка, просто съм фен на Монти Пайтън.

—-
 
ни: (препратка към статия за нуждата от политическо лице на протеста) ;)
ни: ти като си с философска нагласа, трябва да ги виждаш по-ясно нещата от мен. не непременно като тези от статията де :)
аз: ами картината е по-обща според мен
аз: всички тия напъни е ясно, че се правят, за да се замаскира изработването на “спонтанно” ново дясно
аз: но всички организации, фондации, НПО-та и центрове… са с финансиране отвън
аз: пари
аз: всичко е за пари
ни: ново дясно със стари курви ;)
аз: няма нищо спонтанно, всичко е дирижирано
ни: значи да ставаме путинисти :D
ни: пълно осветляване на финансирането на НПО-та
аз: ами… не знам… обаче те и левите и те са спонсорирани, много често от същите фондации
ни: и тях да ги осветляват
ни: нямам нищо напреки
аз: тоест няма тука някаква мащабна война на изтока със запада – всичките пари са наедно и не миришат
аз: осветляване на НПО-тата е най-важно, да
аз: защото те уж нищо не правят, но всъщност точно те събират пари и човешки актив за партиите, постоянно…
ни: не знам – имам усещането, че все пак има някакво мерене на пишки между западното „ляво“ и източното такова.
ни: същото и за дясното важи
аз: едва ли
ни: и май е на културна основа
аз: времето на испанските анархисти е минало
ни: имам предвид по-скоро социалдемокрацията
аз: няма противостоене, ляво-дясно са само цветни етикетчета, които си разменят при първа възможност
ни: не чак толкова анархизма
аз: ами добре, кое е от другата страна?
аз: на соц-дем
аз: путин?
аз: кгб?
аз: според мен са едни и същи от двете страни в днешно време
ни: ами путин по-скоро не е социалдемократ
аз: ако има противостоене, то е показно и театрално
аз: когато има конфликт, публиката гледа конфликта
ни: противопоставяне имам предвид по-скоро кой да кара влака, кой да определя посоката.
аз: гледа лъвовете и гладиаторите на сцената и не забелязва как импрераторът реди една далавера за едни пари
ни: и това го има, да
аз: ами то в днешно време няма две влакови линии
аз: според мен си е една от бая време
ни: трябва да вървим към максимална децентрализация според мен
аз: последен може би Рейгън настояваше и отстояваше нещо по-различно за Америка
ни: може, но някои искат да ни убедят, че има и че тяхната вози по-гладко и не трака чак толкова много
аз: но днес и те са в кюпа, няма свобода, има пълен авторитет на държавата, срещу което говореше Рейгън точно
аз: може, но при децентрализация удържането на положението е най-трудно
аз: защото подривната дейност избуява или при централизация, или при липса на такава
ни: така е, аз затова се колебая доколко да се децентрализира
аз: в единия случай правят зулуми и гърмят църкви по погребения, а в другия започват свободна и тотална медийна война – както е сега у нас, с подставените медии, вкл. електронни
ни: да, ама в малки общности, където всички се знаят според мен е по-трудно да се води подривна дейност.
ни: вижда се веднага
аз: не сме узрели културно за децентрализация
аз: ние и за граждански свободи не сме узрели, та…
аз: донякъде да
ни: да, това е така, за съжаление.
аз: но виж друго…
аз: представи си, че си на протест, да речем, или стачка, нещо
ни: узрелите сме твърде малко и не може да натрупаме критична маса според мен
аз: можеш ли да разпознаеш провокатора и подривния елемент?
аз: не
аз: може да го видиш само, ако си отвън и той не знае, че го анализираш
аз: или ако имаш някаква допълнителна информация, белег за разпознаване
аз: иначе отвътре… ами то това е работата на внедрените и провокаторите – да не се разпознават
аз: ако се разпознаваха… нищо нямаше да стане
ни: така е. аз затова си мисля да започна да ходя на протестите с нещо като google glass – само да записвам
аз: и хората казват – ела на протест, ще видиш, че всички са толкова искрени и честни, никой не е платен… всеки може да говори само за себе си, единствено – и то ако е искрен пред себе си
аз: като си там, вече променяш средата
ни: така е
аз: то е като квантова механика
аз: наблюдателят променя процеса
ни: принципът на Хайзенберг :)
аз: та единственият евентуален шанс е отстрани, включително и времево отстрани, след години… ако има и архиви…
аз: не знам
аз: може да бъркам
аз: но ни правят голямо театро…
ни: и аз го имам това усещане
аз: другото е, дето ти казваш, осветяване на НПО
ни: и вече дискредитираха протестите като начин за оказване на натиск
аз: щото има едни пари, които се въртят… ако спрат да се въртят, 90% от подставените ще кажат майната ви, аз съм за гъби – понеже те са там заради парите
аз: та ако направят тотална финансова ревизия и осветяване – тогава има шанс
аз: но няма да го направят, защото всички във властта зависят директно от тия процеси
аз: всеки е компрометиран в тоя смисъл
ни: мда, май трябва да започне да се иска такива неща
аз: трябва герой, жертва… като Ботев…
аз: ама днес сме мишки, няма как
ни: свърши се с това време – на Ботев, Левски, на Едмон Дантес ако искаш
аз: може ли да ползвам част от тия неща, дето ги говорихме в блога – като маскирам авторството, разбира се?
аз: примерно А каза, Б каза… че ако тръгна да пиша, да не пиша наново ;))
ни: може, да. изобщо не се притеснявай. аз не се притеснявам и името ми да се спомене. в края на краищата не казваме нищо лошо или невярно.
аз: понеже мисля, че трябва да ги пускаме публично тия неща, поне като мисли да са видими
ни: най-много да отнесем някой коментар, че сме гадни комунисти, но на това поне аз съм свикнал вече :)
ни: да, така е. като контратеза на останалите блогъри.
ни: че те нещо много единодушни в мнението си :(
аз: :) за мен е голямо шоу, като ми кажат комунист, направо мигам и се щипя, не мога да повярвам ;))
ни: не мога да повярвам, че всички са заблудени
аз: заблудените са най-гласовити и най-ентусиазирани
ни: е, аз нали съм дете на комунисти – свикнал съм :)
аз: то не е гаранция, че и ние не се заблуждаваме сега, но поне подлагаме на критика нещата
ни: още от началото на 90-те – в института, в който работеше баща ми
ни: да, няма никаква гаранция. но ние подхождаме с определена доза съмнение към това, което казваме. стига това, че си казваме – възможно е и да не сме прави.
ни: търсим други възможности, други пътища

—-

В една приятелска компания отношенията са толкова сложни и многопластови, че не всички в нея ги разбират. Какво остава за общност или общество – особено пък като е намесен и процесът на “управление” на това общество. Много ми е странно как има хора, които приемат всичко от медиите за чиста монета и неподправена, сурова и пряка истина. Навремето хората се зомбираха от вестниците, после от телевизора, а сега от избрани интернет-сайтове. Няма никаква разлика, признайте го пред себе си – законите на действие на пропагандата си остават едни и същи.

Още по-странни са ми политолозите и социолозите, които имат сурата да се показват и да “анализират” неща, които очевидно не разбират. Или нарочно се правят, че не разбират правилно – все тая. И по този начин да внасят вместо разбиране неразбиране. Нищо не е толкова просто, колкото ни го обясняват “анализаторите” – ако беше толкова просто функционирането на обществената властова система, то отдавна или да сме я отхвърлили и сменили, или да сме изчезнали като биологичен вид.

Нека всеки мисли сам и подлага всяко нещо на съмнение и критика, преди евентуално да го приеме. Периодично се усъмнявайте и в правилността на преценката си, дори и това да повлича надолу много “вярвания” и “истини”. Иначе ще се превърнем във фанатици, които разпалено ще повтарят, че не са – защото не виждат, че са.

—-

1) Забрана за заемане на ръководен обществен пост на всеки, който е бил сътрудник на ДС и/или е получил образование или работа зад граница по партийна линия през годините преди 1989г. Преди години някои от СДС искаха частично да го въвеждат, но Костов, Желев и Стоянов решиха да не режат клона, на който седят. Трябва някой да “жертва” кариерата си в името на бъдещето на страната – дали има останали такива хора в управлението днес?

2) Пълна финансова ревизия на всички НПО и отсега нататък публичност на потока пари към и от НПО – проекти, експерти, дарения, търгове. За всички видове организации. Централно видимо в интернет. Предишни управления опитваха да го въведат частично, но на час по лъжичка не става – трябва цялостно, постоянно и видимо.

Всичко друго са сапунени сериали.

Дайте името

Дайте името на партия, която не получава и никога не е получавала външно финансиране. Само членски внос и евентуално субсидия от държавата, ако е имала този късмет. Без пари от фондове, проекти и фондации. Без дарения от “свои” хора и “свой” бизнес. Без преточване през гравитиращи центрове, НПО-та и тем подобни. Ясно, че не се дава достатъчно зор да се проследяват парите, но все си мисля, че докато има държава, би трябвало поне от данъчните да може да се вземе такава информация.

Дайте името на политик от такава партия, който също не получава и не е получавал такива пари лично или през фирмата на шуренайка си. Името на такъв политик, който има поне висше образование и реален трудов стаж по специалността си поне 5 години.

Дайте да видим какво е успял да свърши в политиката такъв човек – ако съществува – и това ще започне да ми се връща лека-полека доверието във възможността хората да участват в политиката. Това, а не говоренето за граждански комитети, инициативни организации, фондации със спонсорство и т.н.

Дайте името на НПО, което отговаря горния критерий за партия. И съответно НПО-активист, отговарящ на горното търсене. И да е свършил нещо в областта си. С едно уточнение – образованието и трудовият му стаж да е в същата област, в която работи НПО-то. А не лесовъди да ми говорят за икономика и грънчари за ГМО. Не визирам никого, случайни примери са – както казах, дайте име и да видим.

Уточнение: говорим за съвременни партии, организации и политици. Днешни.

Защо ли нещо хич не съм обнадежден? Всъщност направо знам – няма такива, ясно. Може би принципно не е лошо, но е лошо, че се премълчава – и това за парите на партиите, и това за парите на организациите, и това за парите и ценза на политиците. И това за манипулирането и на трите. Което е всъщност манипулиране на нас…

Раздвижване

Животът в България е обезсърчаващ. Нямам достатъчно думи, за да опиша защо и как, но който живее в България, се досеща какво имам предвид. Животът в България е бавен и мътен, като да плуваш към отсреща, вързан с ластик за брега. Всичко тук се случва трудно и е временно, а истината е, че изобщо не се случва наистина. Сигурно навсякъде по света в обществения живот има фалш и пози, но тук дори нямаме време да си починем между представленията. Които и за театро не струват, но няма как, защото сме актьори от масовката. Нищо, че не знаем сценария.

Днес е лош ден да се пише за обществени ценности. Не ми се пишеше. То не ми се пише от доста време – питаха ме някои защо съм спрял да пиша за обществени грижи – ами как да ми се пише, като животът в България е обезсърчаващ?

И в работата ми е същото – половината кроят интриги, а другата половина си тровят нервите, като се опитват да търпят. Представителна извадка на цялото ни общество. И познайте – накрая интригите продължават, само сменят форма, за да се поддържа интересът. А нормалните хора – ами нормалните хора всяка вечер се питат дали си струва търпенето в тая фирма^W България. Често сме прекалено уморени, за да планираме живота си по-добре и най-многото, което успяваме да направим, е да помечтаем малко преди сън. До утре в другия спектакъл. Нали ви казвам – обезсърчаващо. А без сърце как?

Стои ми възможността за живот навън. Засега успявам да заспивам с друга мечта вечер – къща с двор и офис. Дали е измисляне на свое ъгълче в същия концлагер, дали е нещо повече – не знам. Дали телевизионната, изборна и властова лудница е приоритет на жълтите павета или само така ни се струва – не знам.

Но реших да пиша отново. Защото да назначиш мафията в тайните служби официално вече май е прекалено, дори и за лудница. Не се бях интересувал кой е Делян Пеевски преди, защото имам филтър за неприятни неща и подбирам сам темите, по които да се информирам в Интернет. Та аз години наред не знаех коя е Фидосова, докато веднъж ми я показаха на телевизор и питах дали са й дали две столчета в парламента. Но за Пеевски и ДАНС – нито знам каква е вътрешната игра, нито знам кой я е измислил, кой я режисира, нито пък мога с ръка на сърцето да кажа кой трябва да е директор там и кой не. Но все пак… всичко си има граници…

Много се изписа, но в Един завет са го казали най-прегледно и кратко – само се надявам и се моля да не се стига до пирамиди с оръжия. Без насилие! Мобилизация означава раздвижване, просто раздвижване, протягане след сън. Да се раздвижим!