Tag Archives: chat

Две конкретни стъпки

Първо описателно, по-надолу – конкретно.

Това е част от чат дневника ми. Говоря с един приятел, когото  да нарека, да нарека… нещо кратко като “аз”… нека е “ни” – като в “рицарите, които казват Ни”. Няма никаква връзка, просто съм фен на Монти Пайтън.

—-
 
ни: (препратка към статия за нуждата от политическо лице на протеста) ;)
ни: ти като си с философска нагласа, трябва да ги виждаш по-ясно нещата от мен. не непременно като тези от статията де :)
аз: ами картината е по-обща според мен
аз: всички тия напъни е ясно, че се правят, за да се замаскира изработването на “спонтанно” ново дясно
аз: но всички организации, фондации, НПО-та и центрове… са с финансиране отвън
аз: пари
аз: всичко е за пари
ни: ново дясно със стари курви ;)
аз: няма нищо спонтанно, всичко е дирижирано
ни: значи да ставаме путинисти :D
ни: пълно осветляване на финансирането на НПО-та
аз: ами… не знам… обаче те и левите и те са спонсорирани, много често от същите фондации
ни: и тях да ги осветляват
ни: нямам нищо напреки
аз: тоест няма тука някаква мащабна война на изтока със запада – всичките пари са наедно и не миришат
аз: осветляване на НПО-тата е най-важно, да
аз: защото те уж нищо не правят, но всъщност точно те събират пари и човешки актив за партиите, постоянно…
ни: не знам – имам усещането, че все пак има някакво мерене на пишки между западното „ляво“ и източното такова.
ни: същото и за дясното важи
аз: едва ли
ни: и май е на културна основа
аз: времето на испанските анархисти е минало
ни: имам предвид по-скоро социалдемокрацията
аз: няма противостоене, ляво-дясно са само цветни етикетчета, които си разменят при първа възможност
ни: не чак толкова анархизма
аз: ами добре, кое е от другата страна?
аз: на соц-дем
аз: путин?
аз: кгб?
аз: според мен са едни и същи от двете страни в днешно време
ни: ами путин по-скоро не е социалдемократ
аз: ако има противостоене, то е показно и театрално
аз: когато има конфликт, публиката гледа конфликта
ни: противопоставяне имам предвид по-скоро кой да кара влака, кой да определя посоката.
аз: гледа лъвовете и гладиаторите на сцената и не забелязва как импрераторът реди една далавера за едни пари
ни: и това го има, да
аз: ами то в днешно време няма две влакови линии
аз: според мен си е една от бая време
ни: трябва да вървим към максимална децентрализация според мен
аз: последен може би Рейгън настояваше и отстояваше нещо по-различно за Америка
ни: може, но някои искат да ни убедят, че има и че тяхната вози по-гладко и не трака чак толкова много
аз: но днес и те са в кюпа, няма свобода, има пълен авторитет на държавата, срещу което говореше Рейгън точно
аз: може, но при децентрализация удържането на положението е най-трудно
аз: защото подривната дейност избуява или при централизация, или при липса на такава
ни: така е, аз затова се колебая доколко да се децентрализира
аз: в единия случай правят зулуми и гърмят църкви по погребения, а в другия започват свободна и тотална медийна война – както е сега у нас, с подставените медии, вкл. електронни
ни: да, ама в малки общности, където всички се знаят според мен е по-трудно да се води подривна дейност.
ни: вижда се веднага
аз: не сме узрели културно за децентрализация
аз: ние и за граждански свободи не сме узрели, та…
аз: донякъде да
ни: да, това е така, за съжаление.
аз: но виж друго…
аз: представи си, че си на протест, да речем, или стачка, нещо
ни: узрелите сме твърде малко и не може да натрупаме критична маса според мен
аз: можеш ли да разпознаеш провокатора и подривния елемент?
аз: не
аз: може да го видиш само, ако си отвън и той не знае, че го анализираш
аз: или ако имаш някаква допълнителна информация, белег за разпознаване
аз: иначе отвътре… ами то това е работата на внедрените и провокаторите – да не се разпознават
аз: ако се разпознаваха… нищо нямаше да стане
ни: така е. аз затова си мисля да започна да ходя на протестите с нещо като google glass – само да записвам
аз: и хората казват – ела на протест, ще видиш, че всички са толкова искрени и честни, никой не е платен… всеки може да говори само за себе си, единствено – и то ако е искрен пред себе си
аз: като си там, вече променяш средата
ни: така е
аз: то е като квантова механика
аз: наблюдателят променя процеса
ни: принципът на Хайзенберг :)
аз: та единственият евентуален шанс е отстрани, включително и времево отстрани, след години… ако има и архиви…
аз: не знам
аз: може да бъркам
аз: но ни правят голямо театро…
ни: и аз го имам това усещане
аз: другото е, дето ти казваш, осветяване на НПО
ни: и вече дискредитираха протестите като начин за оказване на натиск
аз: щото има едни пари, които се въртят… ако спрат да се въртят, 90% от подставените ще кажат майната ви, аз съм за гъби – понеже те са там заради парите
аз: та ако направят тотална финансова ревизия и осветяване – тогава има шанс
аз: но няма да го направят, защото всички във властта зависят директно от тия процеси
аз: всеки е компрометиран в тоя смисъл
ни: мда, май трябва да започне да се иска такива неща
аз: трябва герой, жертва… като Ботев…
аз: ама днес сме мишки, няма как
ни: свърши се с това време – на Ботев, Левски, на Едмон Дантес ако искаш
аз: може ли да ползвам част от тия неща, дето ги говорихме в блога – като маскирам авторството, разбира се?
аз: примерно А каза, Б каза… че ако тръгна да пиша, да не пиша наново ;))
ни: може, да. изобщо не се притеснявай. аз не се притеснявам и името ми да се спомене. в края на краищата не казваме нищо лошо или невярно.
аз: понеже мисля, че трябва да ги пускаме публично тия неща, поне като мисли да са видими
ни: най-много да отнесем някой коментар, че сме гадни комунисти, но на това поне аз съм свикнал вече :)
ни: да, така е. като контратеза на останалите блогъри.
ни: че те нещо много единодушни в мнението си :(
аз: :) за мен е голямо шоу, като ми кажат комунист, направо мигам и се щипя, не мога да повярвам ;))
ни: не мога да повярвам, че всички са заблудени
аз: заблудените са най-гласовити и най-ентусиазирани
ни: е, аз нали съм дете на комунисти – свикнал съм :)
аз: то не е гаранция, че и ние не се заблуждаваме сега, но поне подлагаме на критика нещата
ни: още от началото на 90-те – в института, в който работеше баща ми
ни: да, няма никаква гаранция. но ние подхождаме с определена доза съмнение към това, което казваме. стига това, че си казваме – възможно е и да не сме прави.
ни: търсим други възможности, други пътища

—-

В една приятелска компания отношенията са толкова сложни и многопластови, че не всички в нея ги разбират. Какво остава за общност или общество – особено пък като е намесен и процесът на “управление” на това общество. Много ми е странно как има хора, които приемат всичко от медиите за чиста монета и неподправена, сурова и пряка истина. Навремето хората се зомбираха от вестниците, после от телевизора, а сега от избрани интернет-сайтове. Няма никаква разлика, признайте го пред себе си – законите на действие на пропагандата си остават едни и същи.

Още по-странни са ми политолозите и социолозите, които имат сурата да се показват и да “анализират” неща, които очевидно не разбират. Или нарочно се правят, че не разбират правилно – все тая. И по този начин да внасят вместо разбиране неразбиране. Нищо не е толкова просто, колкото ни го обясняват “анализаторите” – ако беше толкова просто функционирането на обществената властова система, то отдавна или да сме я отхвърлили и сменили, или да сме изчезнали като биологичен вид.

Нека всеки мисли сам и подлага всяко нещо на съмнение и критика, преди евентуално да го приеме. Периодично се усъмнявайте и в правилността на преценката си, дори и това да повлича надолу много “вярвания” и “истини”. Иначе ще се превърнем във фанатици, които разпалено ще повтарят, че не са – защото не виждат, че са.

—-

1) Забрана за заемане на ръководен обществен пост на всеки, който е бил сътрудник на ДС и/или е получил образование или работа зад граница по партийна линия през годините преди 1989г. Преди години някои от СДС искаха частично да го въвеждат, но Костов, Желев и Стоянов решиха да не режат клона, на който седят. Трябва някой да “жертва” кариерата си в името на бъдещето на страната – дали има останали такива хора в управлението днес?

2) Пълна финансова ревизия на всички НПО и отсега нататък публичност на потока пари към и от НПО – проекти, експерти, дарения, търгове. За всички видове организации. Централно видимо в интернет. Предишни управления опитваха да го въведат частично, но на час по лъжичка не става – трябва цялостно, постоянно и видимо.

Всичко друго са сапунени сериали.

Приспособяване за 19 инча

Днес отделих малко грижи за страницата. Общата широчината е вече не фиксирана, а 98% и запълва целия екран. На разделителни способности до 1024х768 ляво и дясно поле трябва да се показват едно до друго, при по-малки размери на екрана вече дясното поле отива долу след лявото. Лявото, съдържанието, е почти до края на свободното място надясно с 81% широчина. Опитах всякакви малки трикчета с “min-width” и “max-width”, но кой знае защо не работеха заедно. Навсякъде където четох твърдяха, че са си ок в комбинация. Сигурно влияе някаква настройка от наследен стил.

Все едно, пробвах на 1024х и 1280х и изглежда ок. За мен едно от важните неща беше да има повече място за снимките, които вече ще качвам с 800 точки по дългата страна. Вместо 640, както досега. Вече мога да си позволя и по-спокойно да си обработвам кадрите — GIMP се стартира почти веднага и ретуширането вече не е безкрайна и досадна мъка. А сега виждам, че на по-добър монитор с правилни настройки снимките ми изглеждат различно. Леко по-бледи, с по-нисък контраст и малко по-слаби цветове. Личи си и разликата от липсата на обработка, например на доста често нужното изостряне или ретуш на лица.

Продължавам и работата по новата версия на UrbanStyle. Може би когато приключа миграцията на данните ще прехвърля сайта на новата версия. Има доста нови и интересни идеи за там. Стоилов ми подхвърли концептуално нови неща, които съм сигурен ще се харесат и използват. Ще ги включваме едно по-едно, засега така или иначе съм все още на прехвърляне на потребители и публикации.

Имаме леко “затишие” в работата с дизайнера, с когото работих през последните месеци. Ще използвам тъкмо това, за да се свържа с други хора, на които преди време бях отказвал отделни проекти точно около раждането на бебо. Трябва да намеря време и за довършване сайта на уеб-студиото на Lindeas, който така и остана в леко насипен вид.

Реших да мина на “работен режим” и въпреки че не съм в офис и на щат, да съм в мрежата и съответно да работя разните неща в работно време. Преди и след това — има и други неща, животът не е само правене на чужди сайтове. Също така идеята за четиридневна работна седмица винаги ме е изкушавала. Как през последните месеци съм забравил и стоя не само и петъка, ами и през уикенда даже… Сега съм на линия от понеделник до четвъртък. Три дни след това са си съвсем мои. Това значи без проекти от типа “програмирай до среднощ, защото утре цяла събота ще тестваме”. За всяко нещо си има време и това, че съм на свободна практика не трябва да значи да се трепя пред монитора без спирка.