Category Archives: worktime

Една година Линдеас

Малко преди лятната почивка, гледам година назад и докъде съм с Lindeas, пък и по принцип. Описано шеговито, иначе по-сериозно и конкретно за работата ще пиша в Линдеас. Всъщност не е точно една година, а вече година и половина, но да кажем, че е поглед назад към първата година на работенето ми в моя си фирма. Плюс някои планове за бъдещето.

Говорих на две яки и сериозни конференции в България – OpenFest и TuxCon. Беше истинско удоволствие, момичета и момчета! Още по-голям фен съм. А и имаше интерес към моите неща, да не повярваш. :)

на OpenFest 2015:

на TuxCon 2016:

Спрях се да предложа лекция по другата ми специалност, неща за авторско право, философия, познание в Интернет и социални мрежи. Може да опитам тази година, но дали някой ще иска да слуша такива неща…?

Пропуснах ‪‎FOSDEM‬ тази година в последния момент заради грип. Но пък ходих да карам ветроходна яхта в Бяло море! Вече съм яхтен капитан, имам си и книжка за кораб до 40 бруто тона. Страхотно е, детска мечта ми е, откакто четях за клиперите и за корабомоделизъм и търсех по РЕП-овете броеве на “Катера и Яхты”. Тогава си представях, че си построявам сам фолкбот и обикалям света или че съм юнга на “Калиакра”.

Но на нещо по средата като размер, например 30-тина футова килова яхта си е доста по-добре. Искам да заведа и семейството, но няма да е тази година. Нито време, нито пари. Но някой ден…

Nea Klima, о-в Скопелос

Nea Klima, о-в Скопелос

За работата – от нула в началото до около дузина клиенти, от тях двама със сериозен ангажимент – не изглежда много, но си е доста работа. Скоро се надявам да мога да наема хора и да започна да събирам екип, но зависи от толкова много неща, най-вече поръчки и приходи, та ще видим.

Няколко поредни подвига с Калин за уеб интеграция и цялостни решения. Друго си е до теб да е човек, врял и кипял в уеб. Продължаваме с нови проекти, включително наша услуга за уеб конференции, хоствана в Lindeas и интегрирана с други услуги. Тъкмо място за стабилни доработки и връщане на код към Jitsi. Ако някой иска сайт с някаква сложна интеграция с видеоконференции, сега е моментът, докато не е дошла есента след ваканциите и не сме се зарили в работа. ;)

Нещата, с които изоставам засега:

1) свободно време – колкото и да се фукаме иначе, не можем без него)

2) пакетиране на ‪JitsiMeet‬ за ‪‎Fedora‬ и ‪CentOS‬ – вече два клиента с такива инсталации, но не съм си доволен от пакетите, особено в частта с изключенията за SELinux, така че имам още работа, преди да са достатъчно добри (и неопасни, работещи), за да ги публикувам

3) работа по ElectriClub, включително наскоро назря една идея за конференция на тема електромобилност – няма да съм сам, но има доста работа, включително и по сайта. Блогът върви добре, но хората във форума като че ли позагубиха интерес.

3а) искам и да конвертирам Рошко на ток, защото вече си има заместник (децата го кръстиха Дракончо, не ме питайте защо). Миниван за цялото семейство е по-добре от хечбека, но тъкмо Ровъра може да го конвертирам и да карам децата на училище с него, вместо да замърсявам с вана или да спонсорирам корумпираната община с нередовните рейсове сутрин. Но за електромобилна конверсия трябват 1) пари, 2) гараж и 3) ясна процедура в българските институции, а от тия трите неща дори и да намеря първите две, третото е сякаш обречено… Контрастът с например Щатите и как там си правиш и узаконяваш модификации по колата е от земята до небето.

4) за които не знаят, аз съм PhD ABD (All But Dissertation) и мисля, че тази година е последната ми, преди да загубя права – това значи, че трябва да реша дали да предложа нов текст на секцията ми в БАН. Имам почти готов дисертационен текст, който се нуждае от доработки, за да го представя пак. Преди две години ме върнаха с някои леки забележки. Работата не е много, тезата ми е развита и си мисля, че би имала приноси, но трябва да намеря време да я дооправя и да я дам на научния ми ръководител проф. д.ф.н. Веселин Петров да я прецени.

От Jitsi на Lindeas

Основната промяна, която ми се случи през последните два месеца, беше разделянето ми с хората от Jitsi и задвижването на моя собствена фирма, Lindeas. Не съм го планирал, всъщност идеята за Линдеас стои на трупчета от вече много години и кой знае дали щях да се върна към нея, ако не ми се беше наложило.

От една страна промяната е за добро, понеже най-накрая ще започна със своя фирма. Макар това да си има своите трудности и недостатъци, будни нощи и ядосвания за непристигналото писмо от клиент.

От друга страна екипът около Jitsi и Bluejimp ще ми липсва – това беше най-смисленото ми сътрудничество досега, най-добрият екип, с който съм работил. И то – забележете – през почти цялото време ставаше дума за отдалечен екип. Редките случаи, в които сме се събирали офлайн (така де, “наживо”), малко е ставало дума за работа. Много хора, свикнали с работенето в офис, няма да разберат, но с този отдалечен екип, когато се е налагало, съм работил по-бързо и по-точно, отколкото с колегите ми в предишни фирми, когато сме седели на съседни бюра. Има начин – ключовите думи са комуникация и мотивация. А “наживо” е за бири. ;)

Имах възможността да пожелая на повечето от колегите успех в новата компания, но тук наведнъж към всички – Good luck, guys! Hook ’em horns! Успех и да разправяте после!

Bluejimp беше купена от Atlassian и почти всички колеги заминават да работят в една от централите зад океана. Аз реших да остана и да рискувам да направя нещо с Lindeas. Вече не съм съвсем сам, макар че за да привлека хора на постоянен щат, ще ни трябват повече контакти с клиенти и повече поръчки.

Това, с което ще се занимава Lindeas, е поддръжка на решения с Jitsi Meet, продуктът за WebRTC видеоконференции, по който работихме в Bluejimp. Ако някой има нужда от нещо като Google Hangouts, но на свой си сървър и под свой контрол, към което да може да има например и телефонни участници, ако иска всичко да е достъпно директно в браузър, а не през приставки, флашове и настолни програми, може да се свърже с нас. Както за малки, отделни “Proof Of Concept” инсталации, така и за големи корпоративни системи, които да се използват от много хора наведнъж.

Можете да се свържете с Линдеас както през сайта, така и през twitter или facebook.

На практика аз продължавам да правя това, което правех за предишните ни клиенти в Bluejimp – инсталирам, настройвам, интегрирам и доработвам система за уеб-конференции. Софтуерът е свободен и с отворен код, но компонентите са много и настройките може да са по-сложни. Освен това Lindeas ще осигурява мониторинг на услугата, статистики на използването на конференциите и освен това разработваме административен панел. За панела има много идеи, които също ще улеснят и интеграцията с календари, свързването със SIP, споделянето на записи от конференции и много други.

Всичко това започна официално от 1-ви април, но не е първоаприлска шега. Доскорошните ми колеги вече се приготвят да заминават за Щатите, някои от тях може би вече са там и най-добрата новина за стария екип всъщност е, че Atlassian ще продължат да поддържат софтуера като свободен и на практика, дори и с някакво закъснение, кодът ще влиза и в Git-хранилищата, достъпен за всички под свободен лиценз. А аз запретвам ръкави да търся контакти с нови клиенти за поддръжка на видеоконференции в уеб.

Единствената обективна трудност засега е бавната бюрокрация в България. Или може би просто аз нямам търпение да започнем, да startup-нем. :)

Доставчик и ddos оплакване

Обади ми се една кака от доставчика ми на интернет, за да ми съобщи, че някаква си българска сертифицираща организация им изпратила адреси, от които се осъществявали DDoS атаки. Моят адрес бил сред тези. Не разбрах почти нищо повече, освен че е добре да си проверя Уиндоуса за вируси (да бе да, сега ще махам Debian-а, за да инсталирам уиндоус, дето да го проверявам…).

Знам, че при такива сигнали се прави така, уведомяват се клиентите и то без да се дават излишни подробности за сигнала. Поне когато съм работил в хостинг, така сме правили. Но какво значи “българска сертифицираща” организация, която се занимавала с “проблеми по сигурността и други подобни” – май я представи като нещо с две думи, едната беше “серт”, а другата “беге” или “България”. Порових малко в мрежата, но не намерих инфо.

Винаги има възможност сигналът да е измислен и т.н. Може и да е стар – този адрес го ползвам от по-малко от месец, когато си сменях доставчика, преди това е бил на друг човек, може би с уиндоус с вируси и т.н.

Но ми стана странно. Имам прекалено много работа, за да тръгна да се тревожа за такова оплакване, още повече че съм сигурен, че не е нещо от моята страна. Но пък връзката ми е необходима за работата, няма как да нямам или да има проблеми с нея. На вас случвало ли ви се е нещо подобно с домашната връзка? На мен преди не. Хм, или пък не съм си давал телефона досега може би…

Довиждане на CloudSigma

Ще станат два месеца, откакто не съм на работа, а наскоро разбрах, че някои от най-близките ми приятели не знаят. Тези, които съм виждал наживо наскоро, знаят подробности, но сега виждам, че съм се въздържал да го обявявам тук. След като преди време, когато смених постоянния и сигурен договор с OpenCode, за да се впусна в това приключение с много неизвестни, бях писал с много ентусиазъм в блога, сега виждам, че дните са минавали, а аз все съм забравял да кажа на всички, че съм свободен за нови начинания.  Вече не съм служител на CloudSigma и нямам нищо общо с тях. Продължавам да се интересувам от виртуализация, от “клауд” и най-вече от GNU/Linux, но по мой си начин и в мои си разбирания, принципи и срокове. И с мое си отношение към колегите в бранша.

Процесът на напускането ми е и дълъг, и много кратък и подробностите са много и сложни, затова ще ги спестя изцяло – всъщност, особено погледнати от два месеца разстояние, не интересуват никого, дори може би вече и мен. Важното е, че имам свободното време и събирам ентусиазма за нови неща. А след опита ми из фирми, вече знам как трябва да се правят идеите добре… или по-точно знам как не трябва да се правят.

По-интересното е търсенето ми на работа през последната около половин година. В бившата ми работа научиха за едно от интервютата ми, това в StorPool (от самите тях…), но то хич не е от най-интересните неща, които ми се случиха. Нито пък е от най-интересните места за работа, които бях проучвал. Всъщност, като оставим някои софийски баналности за ИТ месторабота като големите НР и някои доста по-малки от тях, всичките ми контакти бяха за работа с преместване в чужбина. Много важен за мен въпрос, затова го споменавам отново и отново, нищо че все нямам окончателен отговор. Още повече, че става дума за дестинации, които харесвам, фирми, които ми допадат (повече или по-малко) и градове, където и аз и Краси искаме някой ден да поживеем. Въпросът е дали това да е с трудността на преместване на четиричленно семейство, работа на смени и в някои от случаите – учене на допълнителен европейски език. А най-голямата ми трудност за решаване е дали да заведа децата си да отраснат в страна, където не се говори български, където не се пътува два часа до баба и не мога уикендите да ги водя из планини, развалини и паметници и да си говорим за история на българите. Или да ги заведем на детски театър, кино или в парка и да разбират всичко, което се говори. Нямам нищо против ученето на езици – и аз знам няколко и имам мерака да уча още – но наречете ме наивен, смятам, че първият, основният език е важен. Както е важно и първото, основното местожителство. Те са неща, към които човек се завръща, свива се и се стопля, неща, от които черпи сили. Не мога да се реша да започна да разхвърлям семейството си из Европа, като започвам кариерата си практически отначало и без гаранции, че ще остана в един и същи град дори.

Та интересните места бяха свързани с Amazon, Facebook и RedHat. Имаше и отворени врати от Google и Spotify, но най-дълго се двоумях за Amazon, а най-много говорих и най-силно се надявах да се получат нещата с RedHat. Причината да не работя за някоя от тези фирми е в мен и липсата на решение да се преместя. С отдалечената позиция нещата все не стигаха докрай – разбирам ги донякъде хората, все пак България не е от най-популярните за такъв вид работене места в света. Типично в мой си стил реших, че и аз не съм достатъчно добър… или достатъчно видимо добър, за да вдъхна доверие за последната стъпка при отдалеченото наемане. Поставих си за цел да подобря тази видимост някой ден. Благодарен съм на контактите ми в RedHat и Fedora от България, Чехия и Канада – повечето от тях няма да прочетат това, но нищо – вярвам, че и те искаха нещата да се получат.

Сега възможностите са пред мен и решението, над което работя е дали да започна нещо свое или да се върна като наемен на свободна практика. Остава и възможността да отида пак в офис, но на първо място е свой проект, след това свободна практика и чак на последно място бих се заровил отново в офис – с всичките му преумори, прегаряния, вътрешни интриги и надлъгвания. С каквито са пълни родните ИТ фирми.

Относно своя фирма – някои казват, че човек е най-добър в това, с което се е занимавал последно. За мен означава да се заема с облачен хостинг или нещо, свързано с него – от програмиране през поддръжка на сървъри на клиенти до хардуерни ровичкания. Но както мразя хардуер, не се виждам как бих се заел с цялостната дейност, особено пък сам.

От друга страна, писането е нещото, което все оставям на заден план и все чакам заплата от “истинска работа”, пък писането на статии “ще почака”. Все повече ми пасва да се завърна и развия писането за свободен софтуер, GNU, дистрибуции, свободен хардуер, DIY, ако щете и всякаквите нови и интересни неща от биохакинг до астрофотография… И все повече си мисля, че ще е много по-полезно, ценно и интересно от поредния “клауд”. Между другото, the cloud is overrated. Ама много. Но никой от бранша няма да ви го каже, преди сами да го разберете. Може би публицистиката по темата е слаба и има прекалено много маркетинг говорене – което ни връща на изходна позиция, писането. Единственият проблем с ИТ публицистиката на български е малката възможност за доход от съдържание на български.

Засега опитвам да се връщам към писането – статии, кратки ръководства, контакти с онлайн издания. И усилено търся отдалечена работа като сисадмин. Ще обмислям и възможността за свой бизнес. Не на последно място, ще работя по довършване и защитаване на текста на Ph.D. дисертацията ми. Интересни времена. Успех и на вас!

2153

Толова съм уморен, че не мога да си проверя пощата. Гледам я, тук е, изтегли се и прелиствам нагоре-надолу с отнесен поглед и не се сещам какво щях да правя. А, да – да си прочета пощата. Нещо не е таман – много си харесвам работата, но да не съм на бюро с гръб към пътеката. Не обичам да ми гледат монитора, ама хич. Не че нещо, просто ме напряга. Иначе съм ок. Празници. Кафе в центъра. Почивка.

Първи ден в CloudSigma

Уморен съм, но си мисля, че умората няма много общо с тази в някои предишни ми местоработи. Последните час-два ми дойдоха много чисто физически, но не чаках с нетърпение и отвращение денят да свърши. Напротив – да не казвам голяма дума, но мисля, че най-накрая започвам да намирам своето си място и въпреки че определено не е лесно и има много за разучаване и научаване, все пак е интересно. Достатъчно интересно, за да ме зареди със сили утре сутринта да взема метрото и да ида на работа отново. Знам, че в края на деня пак ще съм гроги, но с това ще свикна и ще преодолея, а нещата, които сега ме затрудняват, с времето ще започна да разбирам и надграждам. Досега не съм се занимавал по-мащабно с виртуализация, нормално е.

Трябва да си взема кафе, защото в офиса няма. Ще има в новия офис, но сега две-три седмици ще трябва да крача към работата с чаша кафе. Жалко, че нямам плеър, за да си слушам музика в метрото и по тротоарите. Трябва да си взема, но все не намирам кога. Определено ще е добре – преди трябваше да шофирам (понякога над час) и карането на кола ме успокояваше и ме вкарваше в ритъма за деня. Малко ми липсва, но пък разходът за бензин и ядосването в тоя неподходящ за коли град ми идваха в повече. А и няма смисъл сега – по-близо ми е. Иначе метрото, уважаеми зрители, е ужасно. Съжалявам, но за всеки, изкушен от предимствата на индивидуалния транспорт това е кошмар. Да, сто пъти по-удобно е от икаурсите и старите трамваи, но е сто пъти по-неудобно от кола. Отново жалко, че София (и не само тя у нас) е анти-автомобилен град. Нищо, и с метро става. Записвам си – плеър. Тананиках си Infinite Dreams на Accept Iron Maiden. При ходене пеш, след първия куплет всяко тананикане ми преминава в тотална импровизация наум. Може би е заради ритъма на крачките.

Елон Мъск обяви свръхбързите зарядни станции на Tesla (сайт, видео). Епохално. Тоя човек няма спирка. PayPal, Tesla Motors, Solar City, SpaceX… Искам да си поръчам Model S с голяма батерия и да има supercharger-и в България и наоколо. Но нито имам пари за Модел Ес, нито родната мафия ще разреши такива станции. Пак си мислех за емигрирането… пак четох коментарите към 36-тия ден-ден и пак се чудех защо се залъгвам, че тук изобщо може да стане нещо. Вярно – имам добра работа, нещата около нас вкъщи се понареждат, децата са добре. Но имам чувството, че истински ентусиазиращите неща стават някъде другаде, някъде навън. И не знам дали ме чакат да дойда или ще вземат да започнат купона без мен… От друга страна – има много време, млади сме. ;)

И да се върна на темата – CloudSigma FTW! :)

Последен ден в Opencode

Вчера подадох заявление за напускане, което след няколко часа беше прието и подписано. Остават десетина дни за бумащини, но реална работа на практика нямам.

Малко е странно да чакаш да свърши работният ден – но не както друг път, а наистина неправейки нищо. Е, остана ми още малко – да прегледам дали съм предал всичко, дали съм описал всичко по сървърите… и дали в описанията няма излишни неща. Вчера дълго рових из сървърите, за да махна “моите” настройки и да приведа всичко във вида “най-добрите практики на фирмата”. Тръгнах сега тук да ги коментирам, но се отказах – няма смисъл, тръгвам си.

Та вчера бях зает и не забелязах поредния “нов”, но ето днес е нов ден и пак имаме нов служител. Не казвам нищо лошо за политиката за човешки ресурси на фирмата… но пък и не казвам нищо добро. Това, което разбрах за тези последни 10 месеца е, че такова място не е за мен. Бих могъл да обяснявам надълго и нашироко личните си причини, но е достатъчен един обективен критерий – текучество. Не съм бил на място с по-голямо…

За сметка на това фирмата, в която ще започна тези дни, е готина – и хората са свестни, и нещата, с които се занимават са интересни. Хората ми направиха впечатление на “мой тип” линуксчии – времето ще покаже, но мисля, че след първоначалната трудност, нормална за всяка нова позиция, докато се сработя, всичко ще е ОК. А работата пък обещава да е занимателна, че и дори социално ценна в някакъв смисъл. Определено ще е и трудна позиция, но едно е да работиш лесни неща в гадна обстановка, а друго – по-трудни неща, но в подходяща среда.

Пу-пу, да не са ми уроки и пожелайте ми късмет! Както казвал Нилс Бор, “не вярвам в суеверията, но казват, че помагали и като не вярваш”. :)

2114

Не разбирам защо разни HR-и ме добавят в LinkedIn? Ако имате работа за мен, предложете ми! Имам нужда, не е като да нямам! Даже много имам нужда. Но защо да добавям като контакт в професионална социална мрежа човек, с когото никога не съм работил? Защото е HR? И какво от това – да ми предложи работа, като е ейчар! За това не е нужно да ми е контакт.

1467

Някъде в далечината звучи Dire Straits. На отворени прозорци се чува много от външния шум, макар да съм с капки и памуци в ушите. Преглеждам какво имам да довършвам – малко PHP за (вече) старата ми работа и една редакция на превод на софтуер. Нямам търпение да привърша и да преместя папка “Marsh” в пощата си от /work в /work/old. Днес бях малко на разходка с бебо. Снимах. Нищо особено, но е гот :)

1282

Вчера Ванката Кирков ми подхвърли няколко въпроса, говорехме за преодолими и непреодолими неща при работенето сам. Да, мога да използвам търсени и съответно ценни мои ресурси и възможности. Мога да консултирам за GNU/Linux, както за сървъри, така и настолно. Мога да правя по-интересни и иновативни сайтове. Мога да консултирам работа по ИТ-проекти, като ползвам малките си знания по ITIL и дългогодишната си подготовка по философия. Мога и да снимам за пари. Абе всичко мога… Проблемът, отговорих аз, е в това, че за “отлепяне” от земята при работата сам са нужни две неща – 1) време и 2) пари. А те все не се засичат заедно…