Tag Archives: startup

От Jitsi на Lindeas

Основната промяна, която ми се случи през последните два месеца, беше разделянето ми с хората от Jitsi и задвижването на моя собствена фирма, Lindeas. Не съм го планирал, всъщност идеята за Линдеас стои на трупчета от вече много години и кой знае дали щях да се върна към нея, ако не ми се беше наложило.

От една страна промяната е за добро, понеже най-накрая ще започна със своя фирма. Макар това да си има своите трудности и недостатъци, будни нощи и ядосвания за непристигналото писмо от клиент.

От друга страна екипът около Jitsi и Bluejimp ще ми липсва – това беше най-смисленото ми сътрудничество досега, най-добрият екип, с който съм работил. И то – забележете – през почти цялото време ставаше дума за отдалечен екип. Редките случаи, в които сме се събирали офлайн (така де, “наживо”), малко е ставало дума за работа. Много хора, свикнали с работенето в офис, няма да разберат, но с този отдалечен екип, когато се е налагало, съм работил по-бързо и по-точно, отколкото с колегите ми в предишни фирми, когато сме седели на съседни бюра. Има начин – ключовите думи са комуникация и мотивация. А “наживо” е за бири. ;)

Имах възможността да пожелая на повечето от колегите успех в новата компания, но тук наведнъж към всички – Good luck, guys! Hook ’em horns! Успех и да разправяте после!

Bluejimp беше купена от Atlassian и почти всички колеги заминават да работят в една от централите зад океана. Аз реших да остана и да рискувам да направя нещо с Lindeas. Вече не съм съвсем сам, макар че за да привлека хора на постоянен щат, ще ни трябват повече контакти с клиенти и повече поръчки.

Това, с което ще се занимава Lindeas, е поддръжка на решения с Jitsi Meet, продуктът за WebRTC видеоконференции, по който работихме в Bluejimp. Ако някой има нужда от нещо като Google Hangouts, но на свой си сървър и под свой контрол, към което да може да има например и телефонни участници, ако иска всичко да е достъпно директно в браузър, а не през приставки, флашове и настолни програми, може да се свърже с нас. Както за малки, отделни “Proof Of Concept” инсталации, така и за големи корпоративни системи, които да се използват от много хора наведнъж.

Можете да се свържете с Линдеас както през сайта, така и през twitter или facebook.

На практика аз продължавам да правя това, което правех за предишните ни клиенти в Bluejimp – инсталирам, настройвам, интегрирам и доработвам система за уеб-конференции. Софтуерът е свободен и с отворен код, но компонентите са много и настройките може да са по-сложни. Освен това Lindeas ще осигурява мониторинг на услугата, статистики на използването на конференциите и освен това разработваме административен панел. За панела има много идеи, които също ще улеснят и интеграцията с календари, свързването със SIP, споделянето на записи от конференции и много други.

Всичко това започна официално от 1-ви април, но не е първоаприлска шега. Доскорошните ми колеги вече се приготвят да заминават за Щатите, някои от тях може би вече са там и най-добрата новина за стария екип всъщност е, че Atlassian ще продължат да поддържат софтуера като свободен и на практика, дори и с някакво закъснение, кодът ще влиза и в Git-хранилищата, достъпен за всички под свободен лиценз. А аз запретвам ръкави да търся контакти с нови клиенти за поддръжка на видеоконференции в уеб.

Единствената обективна трудност засега е бавната бюрокрация в България. Или може би просто аз нямам търпение да започнем, да startup-нем. :)

Фокус за блогъри

Не помня кога точно започна модата блогъри да пишат хвалебствия за даден продукт на компания, уж че “случайно разбрах, включиха ме да пробвам, и леле колко ми хареса”. Сигурен съм, че не всички такива блогърски пиар-кампании през годините са превзети – някои от хората са били искрени. Давали са и лек критичен поглед дори. Но, както знаем, всичко си има граници, а границите рано или късно се прекрачват.

Мото-Пфое има кампания за рекламиране на Ford Focus mk3 чрез блогъри. Всичко хубаво, хората са седнали да покарат нови коли, пишат си както са се разбрали с компанията, керванът си върви, аз не чета рекламни статии и всички са доволни. Не, наистина – нека ги покарат. А който ще си купи нова кола заради рекламна кампания сред блогъри, е или човек, който не се интересува много-много от коли и така и така би си купил който и да е друг автомобил на почти случаен принцип, или е идиот. От тия, дето знаят наизуст рекламите по телевизията. Но все тая – да са живи и здрави и идиотите с промити от реклами мозъци.

Друго ми е чудно. Случайно ми попаднаха две-три писания на “известните блогъри” и понеже съм си запален на автомобилна тема, ги попрегледах. Никъде не видях ценно, истинско ревю на колата. Някакви “пътни бележки” от сорта на “тръгнах тук, отидох там, ей че готино беше, видях се с еди-кой си, имаше/нямаше интернет в хотела… а, и колата е хубава, забравих да кажа”.

Ако Мото-Пфое искат да подобрят недобрия си имидж сред автомобилистите (има верни фенове на Ford, но това е съвсем друго нещо), трябваше да направят друго. Вместо да се забъркват с блог-хайлайфа и да се надяват на бърза и бляскава пиар-печалба, можеха да измислят нещо по-дълготрайно от тест-драйв с обещание за SEO през блогове и микроблогове. Можеха да представят колата на блогъри, пишещи повече (или изцяло) за автомобили, да направят срещи с авто-клубове и форуми. И така да очакват истински, ценни както с похвалите, така и с критиките си ревюта. Да дадат да им се оцени гаранционната поддръжка, цените в сервизите, изобщо всичко. Можеха да опитат да завихрят общност (онлайн, но и офлайн), която без да кара непременно Форд и другите марки на концерна да се чувства участваща в живота на тия марки в България. Срещи, интервюта, отстъпки, предложения до фирмата, периодични пробни карания и съответно периодични критични ревюта на колите. А не като сега – юруш на маслините, да покараме кола с нова боя, пък после ще надраскаме нещо в блога или в статусите. За да вдигнем pagerank-а им, да стане SEO-шум.

Не, не завиждам, нищо подобно. Миналата година се бяха свързали и с мен, заради ей-този ми статус. В реплики през туитър и после в лично писмо ме канеха да взема един Фокус, да го карам и после да видя как ще си променя мнението за марката. Писах им, че мнението ми за Ford не е изградено вчера и не се базира на тест-драйв. Все пак си оставих вратичка и казах, че бих взел от тях кола за такова каране, но само ако е Focus BEV, дали имат такава на разположение в София? Естествено, не ми отговориха. Нямат.

С други думи – хора, като пишете за тая кампания, после като правите снимките и видеоклиповете пак от тая кампания, хайде моля ви се обърнете малко внимание и на колата! Подхвърляне от сорта на “приятна кола, много джаджи за натискане вътре”, “колата е с добър разход” не вършат работа за тези от нас, които поне малко разбираме от автомобили. Форд Фокус изобщо с нещо изключително направи ли ви впечатление? Какви по-точно джаджи има? Снимки, описание на действието, качество на сглобката, надеждност на софтуера? Какъв по-точно е разходът? 3, 4, 5 литра на 100км? Защото аз като чета спецификациите, 8.5l/100km градско и 6.2l/100km на магистрала при 90км/ч хич не е толкова впечатляващо. Даже си е съвсем нормално за кола от този клас… мога да кажа, че определено е леко висок разход за 2011г., но хайде да бъда добричък.

Може би просто мразя поръчковите статии от всякакъв вид. Дори и да са така небрежно и приятно представени, пак си личи, че са поръчкови. Познайте дали в конкурса ще спечели някой, който е писал лоши неща за колата или за фирмата. Не че изобщо ще има такъв, де – всеки ще пише колко е яка колата, всеки ще гледа да отиде на по-яки места, за да снима по-яки неща и накрая армията от “фенове” да гласува за него в класирането… Всичко е толкова евровизийно… Мюзик айдъл и Биг брадър в едно, на тема “колата на фирмата”.

Фокус-мокус, абракадабра. А преди време блоговете не бяха за това. В края на деня – нищо лошо, нали има бутон “изтриване” в емисиите в четеца.

Неразказани притчи 01

— Та какво за блогърите?

— Блогъри не са всички, които имат блог, а тези, които ти четеш. Да си блогър не е професия, а ситуационност, позиция.

— Кое “ти”?

— Аз.

— Ами аз?

— Това е друго “ти”. Блог — и от двете страни променливи. Комбинациите са безброй.

— Е, има отличими позиции…

— Но те са неотличими помежду си, особено ако са актуални, пък не си ги забелязал сам.

— Често срещано…

— Да, викат му конформизъм.

— И все пак, “блогър” е човек с блог.

— Добре, може. Не споря за думичката. Казвам само за позицията и съпричастността.

— А, значи все пак трябва и да те четат?

— Не че чак трябва. Но, как беше, ако един блог е написан в гората и никой не го е чел, значи ли, че съчката се е счупила… Няма значение.

— Изпадаме в подробности…

— Така е. Наздраве!

Търсачката… не намвее

Зная, че Blogspot не е търсачка, макар че е на Google, които… абе май и те не са търсачка. Сложно става, но все още се проследява връзката. И зная, че сигурно е показвано вече, даже сега си спомням, че съм го виждал на няколко места из блозите. Тоест от една страна “грешката” вече е съобщена, ама от друга… не е ли най-малкото тъпо толкова време да не е поправена?

blogger search ererror

Да, знам — това е Гугъл, това са Blogger/Blogspot. Дето като някой из телевизиите говори за блогове и блогсфери, снима екран на компютър с началната страница на Blogger. Все едно, видите ли, това е платформаТА за блогове. Всъщност Блогспот е една от най-неудобните среди. Както за писане, така и за коментиране. Както виждаме по-горе, явно и за четене. Ако си много зле, и купуване от Гугъл не може да ти помогне. Казвал съм го и преди, ама ми е готино да го повтарям — особено като гледам такива недомислици като Blogspot. ;)

И погледът като се плъзне надолу по преведената страница, някак учудено се заглежда около “Buzz”. Като не им е добър преводът, поне “buzz” си имат. Тия нещо се бъзикат май. Ама и аз защо ли се занимавам… Защо пък не, вижте колко е интересно — нови неща научава човек, нови думички “намвиа”. Аз превеждам софтуер, мога да ви помогна. Макар че точно чичко Гугъл не търси по два пъти. А и преводи на несвободен софтуер не се правят за без пари.

“Аз намвия, ти намвееш, той/тя/то намвее, ние намвеем, вие намвеете, те намвеят”. Става и спрягане по времена. Ама са толкова много възможните времена в българския, че ми стана скучно вече :) Лекар с нож и приятно намвеене!