Tag Archives: social

Подаръците на 2023

2023-та година си отминава и беше странна, но не чак колкото предишните пандемични години. Много неща в личен план – и хубави, и притеснителни, и неочаквани. Трябва да пиша отделно, дано успея.

Но общата ни 23-та също е за отбелязване. Световни несправедливости продължават – Русия на Путин, като днешен Хитлер, все така стреля, убива и окупира. Хамас нападна Израел и сега ползва народа като щит, надявайки се светът да се преобърне и да забрави кой е насилникът и терористът.

А най-важните за нас неща се случиха в края на годината, като български коледни подаръци. Промените в конституцията и приемането ни в Шенген няма да оправят всичко отведнъж, но са първите големи правилни крачки от много време.

Най-големият “подарък”, дето отдавна сме си го заслужили, но все ни го криеха, е махането на МОЧА. Изстрадан с десетилетия демонтаж! Остават още стотици статуи и грамади из цялата страна, много имена на улици (особено из малките градове), но шпагинът в Княжеската си беше символ. Бос в края на ниво на аркадна игра, жалон за маркиране на територия. Щом МОЧА падна, вярвам няма какво да държи всичкия останал пропаганден боклук от камък и бронз, пръснат из родината.

Честита нова година!

Правата като привилегия, Хайнлайн и България

Минаха още едни избори, в които статуквото спечели. Всички знаем, че не е някакво добро и златно статукво, всички мрънкаме колко зле било, как всички искат рушвети, не си вършат работата и само гледат да се намърдат в някоя схема и да се краде. Всички знаем, но пак статуквото спечели. Как спечели – със свободни избори… иди го разбери…

Зная, че образователният избирателен ценз е едно от тия неща, “за които не се говори”, но във вечери като тази се чудя дали наистина има смисъл да се дава избирателно право на хора, които злоупотребяват с него. Които или търгуват с него, или го принизяват и обезсмислят, като не прилагат нужното усилие на ума и морална преценка, за да изберат кое наистина е по-доброто за обществото. Защото избирането на представители и делегирането на управленски права е точно това – решаване на бъдещето на обществото, а не някаква глупава телевизионна игра с проценти и иха-уха, нашият човек влезе.

Понякога си мисля, че освен ценз на основата на възраст и гражданство, трябва да има и друг начин избирането да бъде защитено. Трябва да има начин избирането да бъде припознато като важно, ценно и ако щете социално определящо.

Чак сега разбирам Хайнлайн в “Звездни рейнджъри”, която миналата есен ми се видя претенциозна и философски неиздържана книга, но сега ми е ясно какво е имал предвид. Екзистенциално ясно, изживявам го – разочарованието и подигравката с гражданското право от хора, които не са положили усилия да преценят ползите и вредите за обществото от дадено гласуване, може да бъде избегнато или с цялостна промяна на нагласите на народа, някакъв вид масово образование, пробуждане, ако щете, или със силово ограничаване. Ограничаване на правата, което да ги направи по-скъпи и човек да трябва да се труди, за да заслужи правото да бъде гражданин, който избира.

Да, звучи крайно, а пък е и фантастика, но все пак когато за пореден път виждаш как народът ти продължава да гласува за потисниците си, човек се замисля дали пък не е добре хората да трябва да заслужат правата си. Правата да избират имам предвид, правата да могат да определят бъдещето, а не другите права, свързани с живота им като индивиди. Живей си, пътувай си, дишай, обичай, говори – но правото да казваш как да живеят другите някак не ми се вижда да е много базисно и изначално… А ако трябваше да го заслужим, ако трябваше да се борим за него и можеше да ни бъде отказвано, тогава дали щяхме да го използваме безразсъдно?

Знам, денят е такъв, затова ги мисля тия неща. Иначе в една нормална страна не липсата на ценз е оправдание, а липсата на убедителност, мисъл и личен пример у политиците.

Но все пак, да чуем Хайнлайн:

“Man has no moral instinct. He is not born with moral sense. You were not born with it, I was not – and a puppy has none. We acquire moral sense, when we do, through training, experience, and hard sweat of the mind.”

“Social responsibility above the level of family, or at most of tribe, requires imagination– devotion, loyalty, all the higher virtues — which a man must develop himself; if he has them forced down him, he will vomit them out.”

“Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part…and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.”

“Under our system every voter and officeholder is a man who has demonstrated through voluntary and difficult service that he places the welfare of the group ahead of personal advantage.”
― Robert A. Heinlein, Starship Troopers, 1959

По-късният Хайнлайн май разбира, че така не стават нещата и подобни схеми най-много да бъдат разбрани криво и с тях да се укрепят вътрешно всякаквите терористи и комунисти, които той ненавижда искрено.

Идеята за заслужаване на гражданското право не е развита повече, нито е популярна в реалния свят – и така може би е правилно. Но отново – има дни, в които ти се иска самата система да прочиства себе си от неправилната употреба на гласуването, а не само да се разчита на плакати за нарушенията и залъгване с предизборни обещания.

Гушкайте децата си

Наскоро върнал се от пътуването ни и все още несвикнал съвсем, ми трябваха само няколко излизания до магазина, едно до училището и едно до парка, за да се почувствам у дома си. Казано и в добър смисъл, и иронично. Иначе се заблуждавам и аз като вас, че София е модерен град с нормални хора и че например улицата ми и тя е европейска.

Излязох да пия бира-две с Ванката и Павката и каквото беше пролетно топло мартенско време, краката ни отведоха вън от усойните места в Яворов направо в Борисовата градина. А там знам как е през почивниците, особено пък в топло време – пълно с народ.

Срещу нас по алеята върви млада компания, семейство с приятели. Още преди да ги забележа отдалече се чува рев на дете. Представете си колко време е плакало. На разминаване чувам нещо от сорта на “остави го, така трябва, нека се научи, не може все да иска пуканки, ще спре сам, не се обръщай”… А десетина метра зад тях пъпли малко бебе, протегнало лява ръчичка към тях и цялото в сълзи и със сополи под нослето реве неистово.

Отчаяно, с една-едничка мисъл и цел – да настигне мама и тати и да им каже колко е притеснен, разтревожен, ядосан и уплашен. Протяга ръка и реве, без да знае, че явно точно заради това е “наказан” и затова милите му мама и тати не се обръщат и вървят, все едно не го чуват. Реве без да спира и пъпли – бебе на около две години и половина или три – увито в яке, не се интересува от минувачите и протегнало ръка към единствените негови хора на тоя свят, реве и текат сълзите и сополките му…

Знам, че нямам право да се намесвам. Знам, че не е прието така и знам, че когато моите са плакали на улицата, понякога баби са се намесвали поучително и само са си докарвали справедливия ми гняв – защото ние никога не сме оставяли децата си да вървят след нас през целия парк и да ни викат, “за да се научат”. Дори и най-много да са ни ядосвали, дори и от друго да сме били ядосани, все сме намирали сили в себе си да се обърнем и да гушнем малкото мишле. И да го гушкаме, докато се успокои и спре да плаче, да хълца и да се дави. Защото децата трябва да се гушкат, а не трябва да хълцат и да се давят.

Възмутих се публично, но не отидох да се скарам на родителите, защото не е моя работа, а е тяхна – те трябва да оправят нещата и едно каране ще вкара само още тормоз за детето. Не отидох и да гушна детето, защото също не е моя работа – то иска неговите си хора, не го интересува какви са и защо са го наказали за някакви си пуканки, иска да го гушкат те, а не непознати – и така трябва да бъде. Но се възмутих, отчаях и натъжих – това поне можех да направя.

Децата трябва да се гушкат. Дори и без причина, а ако има причина – да се гушкат десет пъти повече. Децата трябва да се гушкат, и да бъдат държани гушнати, докато те сами не се отдръпнат, защото само те знаят колко дълго имат нужда да ги гушнете, а не вие. Възрастните хора много-много не разбират от гушкане, затова най-важното е, че гушкането е за детето, не за нас – така че толкова дълго, колкото то прецени.

И ако го наказвате така, какво ще спечелите? Мислите си, че ще стане по-спокоен, по-послушен и друг път няма да ви иска пуканките, които сте решили да не му давате? Лъжете се жестоко! Единственото, което ще спечелите, е комплексиран младеж, който не знае защо е толкова объркан в чувствата си, може би защото не помни как са го оставяли да плаче, но със сигурност усеща липсата на гушкането и успокояването. Точно тези пъти, когато е имал истинска нужда, а вместо това е получавал опити за дресировка. Какво ще спечели детето, освен всякакви комплекси за изоставяне? Едва ли ще разбере, че майка му и баща му са тъпи задници, които не са били дорасли да гледат деца. Може би ще види поколенческата логика, когато дядо му разкаже как той е правил същото и когато се усети, че самият той прави същото със своите си деца. Може би ако се усети, няма да е късно да скъса връзката, да се обърне и да гушне детето си, да го успокои и да му повтори десет пъти, че мама и тати са тук и разбира се, че няма да го оставят сам в парка, а даже ще седнат на пейка до люлките и ще му купят пуканки…

Изчаках, докато детето се скри от погледа ми – все така ревящо и протегнало ръка. Вървеше след тях, а те вече бяха свърнали към странична алея към подлеза.

Трябва да гушкаме децата, те са за това. И трябва да им даваме пуканки, сладолед, изобщо за каквото лакомство си мечтаят. Техните мечти за лакомства са малки и евтини за нас, но за тях безценни. Е, ако не искат да ги носим на ръце, защото гоненицата е по-важна, разбира се, че не трябва да ги гушкаме излишно. Но колко и кога – само и винаги те решават, не ние. И затова ни се карат, когато сгрешим – а вие какво си мислехте, че е реването?…

Да ми откраднат чистачката

Добре, че е само една – поне засега и, надявам се, така да си остане. Но е много неприятно, отчайващо и някак омърсяващо след две години и половина в този квартал изведнъж да ми откраднат шофьорската чистачка.

В Яворов е спокойно, поне доскоро беше. Който каквото ще да разправя за централните квартали, но в сравнение с Надежда е в пъти по-спокойно и хората като цяло са в пъти по-учтиви и внимателни. В една близка градинка, с една банка до нея, много пъти Краси е казвала как редовно някой си губи мобилния. Пълно е с майки и татковци с деца, има баби и дядовци, поспрели на пейките на път към суперите с намаление, има и редовните групички тийнейджъри, нагъващи дюнери от отсреща. И изведнъж някой намира мобилен, понякога от по-скъпите. Какво става ли – ами през цялата градинка, през всичките тия групи хора, преминава въпросът дали някой си е губил мобилен и накрая мобилният се озовава отстрани на пиедестала на паметника на един политик, хайде да не го споменаваме.

И по-късно преуморената майка или разсеяният татко се връща и намира телефона си, оставен да го чака. Знам, струва ви се нереално. И на мен така ми звучеше. Но в Надежда и Банишора даже не бих се и надявал някой дори да пита хората за телефона, камо ли да го остави на съхранение при мамите и бабите.

От около половин година наблизо строят нов блок. Бутнаха една стара къща, която си беше супер за възстановяване, имаше си и двор, и всичко… но кой ме пита мен. След това започна някакъв ад – по цял ден копаеха, сега по цял ден изливат бетон и редят арматура в огромния изкоп. И почти по цяла нощ – продължават до 10 часа, може и по-късно понякога. И в почивните дни! В почивните дни и през нощта – това само у нас го има. Бумкат, думтят и вдигат пушилка. Заграждат движението с бетоновозите и бетонпомпите, с камионите и всичките раздрънкани брички на строителната фирма.

Не разделям хората на това кой какво работи или на кого колко черен е баща му. Но откакто започна тоя строеж, на въпросната близка градинка вече се е чуло за изчезнали мобилни телефони.

А сега и една-две преки по-настрани от нашата кола откраднаха чистачка. Не бих казал, че няма връзка. Там по-нагоре са едни от местата, където може да се хапва на крак по-евтинко, съответно се събират някои от учениците, част от гастарбайтерите в Полиграфията (тия, които не са достатъчно куул, за да ядат в скъпите места) и работниците от строежите. Единственото ново попълнение е от строежа, съжалявам че го казвам.

И какво значи – трябва ти чистачка и минаваш покрай редицата от коли, оглеждаш се коя да избереш и накрая просто се пресягаш и си откачаш една чистачка? Така ли става? Без нищо да те спре отвътре? Или пък просто обичаш да правиш мръсно на хората и пак така – минаваш и си избираш кола, онче-бонче, и се пресягаш и крадеш чистачката? Или пък си болен и крадеш, защото не можеш да се спреш? Не ги разбирам тези неща, но ми се струва, че най-приляга на светогледа на обществото ни първият вариант – нямаш чистачка и си “береш” една от нивата с коли. По същия начин преди няколко години в Надежда ни откраднаха предната емблема. В целия град Ровърите с емблеми са малко – е как иначе да стане, когато щом ти откраднат емблемата, крадеш нечия друга и завърташ броеницата. Аз не откраднах, но явно съм изключение.

Искам да живея в място, в което краденето на чистачки и емблеми на колите не е особеност на културата, а забравените телефони ги оставят да си ги намерят собствениците.

Моята 2013-та накратко

Декември, между Рождество и Нова Година – дни за почивка и разни равносметки. Всеки път е различно и все ми е някак недостатъчно. Почивката, де. Като малък често започвах с боледуването още есента, около рождения ми ден. Сега се мъча да се държа, но бойното поле вкъщи не ми оставя много сили и към Коледа съм с хрема. Този път и децата са компания, кашляме до прималяване на три гласа. А пък казват, че грипната епидемия щяла да дойде към средата на януари… ох…

2013-та беше добра година, с нерви и разочарования, но също и добра. По това време миналата година още ходех в Клаудсигма и тогава не знаех, че ще е така още половин година. Бях в преговори с две-три големи западни фирми и се чудех дали да приема и замина навън – може би това ми помогна да махам с ръка и да не се връзвам излишно на простотиите във фирмата. На други хора им писна и се махнаха по-бързо. А аз все пак търсех и дългосрочен договор с оглед на банкови отношения. Сега, с поглед след време, знам, че не е важно просто да имаш дълъг договор и стаж, а хората, за които работиш, да стават за нещо.

През лятото, вече напуснал, си направихме дълга разходка из България, за която все искам да пиша отделно и дано намеря време. Беше хубаво лято, макар и много изморително в детайлите, особено в някои роднински. Децата за първи път останаха за седмица в Троян с баба си без нас и имахме планове после да останат за още седмица на вилата с нашите, но хреми и пътувания объркаха тоя план. А те не харесаха да са сами, всеки ден са ни чакали и сега ни казват друг път да не правим така. Ние пък, вместо да си починем качествено, да идем на някой концерт, на театър или поне да се наспим хубаво, обикаляхме по задачи. Краси започна психологически стартъп с нейни колеги, но през есента ги остави да продължат сами. Някой ден ще си направи собствен проект и знам, че ще е най-добрата, защото е такава.

Продължаваме да сме под наем в “Яворов” и “Цар Иван Асен II” ми е кварталната уличка, да не повярваш. Бих казал, че е страхотно, като махнем само задръстването с коли на работещите в Полиграфията. Помня този квартал преди няколко години, преди да направят тоя бизнес център с офиси – че то имаше по-малко коли от стария ми квартал, нищо че е до Орлов мост. И сега, като се събират няколко почивни дни (и ако няма мач на Армията или националния), кварталът наполовина се опразва от коли.

А, вдигнахме шум и си запазихме паветата – дали за добро или не, вече не знам. Щеше да е супер, ако си е с павета, но малко по-малко движение, ама нейсе.

Тук е моментът на протестите. Те са голямото събитие за доста хора, поне сред приятелите и познатите. Но да отбележа – не за всички. И аз бях ентусиазиран само съвсем в началото и така и не отидох. Имам проблем с осмислянето на тези протести. Не съм и за Орешарски, нито за БСП, ДПС, Атака и всякаквата там паплач. Но не са ми алтернатива и ГЕРБ и хората на Костов. Много е романтично казването на някои “да свалим тия, пък следващите ако и те се насерат, ще свалим и тях”. Да бе, да, то така става тая работа. Даже хич не вярвам в щабовете на партиите да седят на белот пред телевизора и само да наблюдават развитието на нещата, с лек уплах от мощния глас на народа. Да не кроят плановете, да не дърпат конци и да са едните бели, другите – черни. Няма такава опера.

Иска ми се много да се променят нещата и да продължават да се променят. Но това е вид еволюционна промяна, не революционна – хоп и вече сме “оправени” и всички се събуждат с “морал”. Мерси, викам аз на такова оправяне, мерси, ама не. Продължавам да работя за социалната промяна индивидуално и ежедневно, като си гледам работата и се старая да съм добър човек.

В края на годината съм си същият, само с една годинка поостарял. Светко стана първокласник и открива радостите, предизвикателствата и несгодите на родното училище. Ходиха вече и на две екскурзии, вкъщи опитахме да гледаме Луната с телескоп и отложихме за когато имаме къща с тераса и звездно небе. Ходеше на шах, танци, математика, рисуване, английски… и после му остана само английският. А шах и другите – в домашна среда.

И тази година не започнах електромобилната конверсия на колата, но се возих в електромобили на хора от форума, та все пак е напредък.

За празниците вкъщи имаше подаръци, здрави сме, изключая гриповете, а какво по-важно от това? Имаме и още нови неща за 2014-та, но има време. Започвам нова работа след празниците – и за това ще пиша като навляза.

Поздрави на всички! Да сте здрави и щастливи, пък другите неща все някак се намират.

Честито Рождество! Щастлива нова 2014 година!

Две конкретни стъпки

Първо описателно, по-надолу – конкретно.

Това е част от чат дневника ми. Говоря с един приятел, когото  да нарека, да нарека… нещо кратко като “аз”… нека е “ни” – като в “рицарите, които казват Ни”. Няма никаква връзка, просто съм фен на Монти Пайтън.

—-
 
ни: (препратка към статия за нуждата от политическо лице на протеста) ;)
ни: ти като си с философска нагласа, трябва да ги виждаш по-ясно нещата от мен. не непременно като тези от статията де :)
аз: ами картината е по-обща според мен
аз: всички тия напъни е ясно, че се правят, за да се замаскира изработването на “спонтанно” ново дясно
аз: но всички организации, фондации, НПО-та и центрове… са с финансиране отвън
аз: пари
аз: всичко е за пари
ни: ново дясно със стари курви ;)
аз: няма нищо спонтанно, всичко е дирижирано
ни: значи да ставаме путинисти :D
ни: пълно осветляване на финансирането на НПО-та
аз: ами… не знам… обаче те и левите и те са спонсорирани, много често от същите фондации
ни: и тях да ги осветляват
ни: нямам нищо напреки
аз: тоест няма тука някаква мащабна война на изтока със запада – всичките пари са наедно и не миришат
аз: осветляване на НПО-тата е най-важно, да
аз: защото те уж нищо не правят, но всъщност точно те събират пари и човешки актив за партиите, постоянно…
ни: не знам – имам усещането, че все пак има някакво мерене на пишки между западното „ляво“ и източното такова.
ни: същото и за дясното важи
аз: едва ли
ни: и май е на културна основа
аз: времето на испанските анархисти е минало
ни: имам предвид по-скоро социалдемокрацията
аз: няма противостоене, ляво-дясно са само цветни етикетчета, които си разменят при първа възможност
ни: не чак толкова анархизма
аз: ами добре, кое е от другата страна?
аз: на соц-дем
аз: путин?
аз: кгб?
аз: според мен са едни и същи от двете страни в днешно време
ни: ами путин по-скоро не е социалдемократ
аз: ако има противостоене, то е показно и театрално
аз: когато има конфликт, публиката гледа конфликта
ни: противопоставяне имам предвид по-скоро кой да кара влака, кой да определя посоката.
аз: гледа лъвовете и гладиаторите на сцената и не забелязва как импрераторът реди една далавера за едни пари
ни: и това го има, да
аз: ами то в днешно време няма две влакови линии
аз: според мен си е една от бая време
ни: трябва да вървим към максимална децентрализация според мен
аз: последен може би Рейгън настояваше и отстояваше нещо по-различно за Америка
ни: може, но някои искат да ни убедят, че има и че тяхната вози по-гладко и не трака чак толкова много
аз: но днес и те са в кюпа, няма свобода, има пълен авторитет на държавата, срещу което говореше Рейгън точно
аз: може, но при децентрализация удържането на положението е най-трудно
аз: защото подривната дейност избуява или при централизация, или при липса на такава
ни: така е, аз затова се колебая доколко да се децентрализира
аз: в единия случай правят зулуми и гърмят църкви по погребения, а в другия започват свободна и тотална медийна война – както е сега у нас, с подставените медии, вкл. електронни
ни: да, ама в малки общности, където всички се знаят според мен е по-трудно да се води подривна дейност.
ни: вижда се веднага
аз: не сме узрели културно за децентрализация
аз: ние и за граждански свободи не сме узрели, та…
аз: донякъде да
ни: да, това е така, за съжаление.
аз: но виж друго…
аз: представи си, че си на протест, да речем, или стачка, нещо
ни: узрелите сме твърде малко и не може да натрупаме критична маса според мен
аз: можеш ли да разпознаеш провокатора и подривния елемент?
аз: не
аз: може да го видиш само, ако си отвън и той не знае, че го анализираш
аз: или ако имаш някаква допълнителна информация, белег за разпознаване
аз: иначе отвътре… ами то това е работата на внедрените и провокаторите – да не се разпознават
аз: ако се разпознаваха… нищо нямаше да стане
ни: така е. аз затова си мисля да започна да ходя на протестите с нещо като google glass – само да записвам
аз: и хората казват – ела на протест, ще видиш, че всички са толкова искрени и честни, никой не е платен… всеки може да говори само за себе си, единствено – и то ако е искрен пред себе си
аз: като си там, вече променяш средата
ни: така е
аз: то е като квантова механика
аз: наблюдателят променя процеса
ни: принципът на Хайзенберг :)
аз: та единственият евентуален шанс е отстрани, включително и времево отстрани, след години… ако има и архиви…
аз: не знам
аз: може да бъркам
аз: но ни правят голямо театро…
ни: и аз го имам това усещане
аз: другото е, дето ти казваш, осветяване на НПО
ни: и вече дискредитираха протестите като начин за оказване на натиск
аз: щото има едни пари, които се въртят… ако спрат да се въртят, 90% от подставените ще кажат майната ви, аз съм за гъби – понеже те са там заради парите
аз: та ако направят тотална финансова ревизия и осветяване – тогава има шанс
аз: но няма да го направят, защото всички във властта зависят директно от тия процеси
аз: всеки е компрометиран в тоя смисъл
ни: мда, май трябва да започне да се иска такива неща
аз: трябва герой, жертва… като Ботев…
аз: ама днес сме мишки, няма как
ни: свърши се с това време – на Ботев, Левски, на Едмон Дантес ако искаш
аз: може ли да ползвам част от тия неща, дето ги говорихме в блога – като маскирам авторството, разбира се?
аз: примерно А каза, Б каза… че ако тръгна да пиша, да не пиша наново ;))
ни: може, да. изобщо не се притеснявай. аз не се притеснявам и името ми да се спомене. в края на краищата не казваме нищо лошо или невярно.
аз: понеже мисля, че трябва да ги пускаме публично тия неща, поне като мисли да са видими
ни: най-много да отнесем някой коментар, че сме гадни комунисти, но на това поне аз съм свикнал вече :)
ни: да, така е. като контратеза на останалите блогъри.
ни: че те нещо много единодушни в мнението си :(
аз: :) за мен е голямо шоу, като ми кажат комунист, направо мигам и се щипя, не мога да повярвам ;))
ни: не мога да повярвам, че всички са заблудени
аз: заблудените са най-гласовити и най-ентусиазирани
ни: е, аз нали съм дете на комунисти – свикнал съм :)
аз: то не е гаранция, че и ние не се заблуждаваме сега, но поне подлагаме на критика нещата
ни: още от началото на 90-те – в института, в който работеше баща ми
ни: да, няма никаква гаранция. но ние подхождаме с определена доза съмнение към това, което казваме. стига това, че си казваме – възможно е и да не сме прави.
ни: търсим други възможности, други пътища

—-

В една приятелска компания отношенията са толкова сложни и многопластови, че не всички в нея ги разбират. Какво остава за общност или общество – особено пък като е намесен и процесът на “управление” на това общество. Много ми е странно как има хора, които приемат всичко от медиите за чиста монета и неподправена, сурова и пряка истина. Навремето хората се зомбираха от вестниците, после от телевизора, а сега от избрани интернет-сайтове. Няма никаква разлика, признайте го пред себе си – законите на действие на пропагандата си остават едни и същи.

Още по-странни са ми политолозите и социолозите, които имат сурата да се показват и да “анализират” неща, които очевидно не разбират. Или нарочно се правят, че не разбират правилно – все тая. И по този начин да внасят вместо разбиране неразбиране. Нищо не е толкова просто, колкото ни го обясняват “анализаторите” – ако беше толкова просто функционирането на обществената властова система, то отдавна или да сме я отхвърлили и сменили, или да сме изчезнали като биологичен вид.

Нека всеки мисли сам и подлага всяко нещо на съмнение и критика, преди евентуално да го приеме. Периодично се усъмнявайте и в правилността на преценката си, дори и това да повлича надолу много “вярвания” и “истини”. Иначе ще се превърнем във фанатици, които разпалено ще повтарят, че не са – защото не виждат, че са.

—-

1) Забрана за заемане на ръководен обществен пост на всеки, който е бил сътрудник на ДС и/или е получил образование или работа зад граница по партийна линия през годините преди 1989г. Преди години някои от СДС искаха частично да го въвеждат, но Костов, Желев и Стоянов решиха да не режат клона, на който седят. Трябва някой да “жертва” кариерата си в името на бъдещето на страната – дали има останали такива хора в управлението днес?

2) Пълна финансова ревизия на всички НПО и отсега нататък публичност на потока пари към и от НПО – проекти, експерти, дарения, търгове. За всички видове организации. Централно видимо в интернет. Предишни управления опитваха да го въведат частично, но на час по лъжичка не става – трябва цялостно, постоянно и видимо.

Всичко друго са сапунени сериали.

Дайте името

Дайте името на партия, която не получава и никога не е получавала външно финансиране. Само членски внос и евентуално субсидия от държавата, ако е имала този късмет. Без пари от фондове, проекти и фондации. Без дарения от “свои” хора и “свой” бизнес. Без преточване през гравитиращи центрове, НПО-та и тем подобни. Ясно, че не се дава достатъчно зор да се проследяват парите, но все си мисля, че докато има държава, би трябвало поне от данъчните да може да се вземе такава информация.

Дайте името на политик от такава партия, който също не получава и не е получавал такива пари лично или през фирмата на шуренайка си. Името на такъв политик, който има поне висше образование и реален трудов стаж по специалността си поне 5 години.

Дайте да видим какво е успял да свърши в политиката такъв човек – ако съществува – и това ще започне да ми се връща лека-полека доверието във възможността хората да участват в политиката. Това, а не говоренето за граждански комитети, инициативни организации, фондации със спонсорство и т.н.

Дайте името на НПО, което отговаря горния критерий за партия. И съответно НПО-активист, отговарящ на горното търсене. И да е свършил нещо в областта си. С едно уточнение – образованието и трудовият му стаж да е в същата област, в която работи НПО-то. А не лесовъди да ми говорят за икономика и грънчари за ГМО. Не визирам никого, случайни примери са – както казах, дайте име и да видим.

Уточнение: говорим за съвременни партии, организации и политици. Днешни.

Защо ли нещо хич не съм обнадежден? Всъщност направо знам – няма такива, ясно. Може би принципно не е лошо, но е лошо, че се премълчава – и това за парите на партиите, и това за парите на организациите, и това за парите и ценза на политиците. И това за манипулирането и на трите. Което е всъщност манипулиране на нас…

Дойде време

Дойде време, ставайте! Не на оръжие, а ставайте, пишете оставката и да си ходите който откъдето е! Няма нормална страна, в която властта може да си позволи с едната ръка да посреща делегации, обвиняващи я в олигархия и корупция, а с другата да бие хората на площада, излезли със същото обвинение… и да остане на власт.

Дойде време. Не знам кой има най-голяма изборна изгода от настоящите протести, не зная кой ги е провокирал първоначално и кой и как точно е наемал статисти. Но зная, че щом има насилие, някой има полза от него и зная кой е казал, че “тая власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем”.

Колко кръв, другари комунисти? С колко кръв ще дадете властта? Кажете, за да знаем. Колко ви трябва – кажете и ще ви дарим. “Столетница” – навремето сте били жадни за нея, а днес ви трябва за животоспасяващо кръводаряване.

No pasaran! Дойде време, отивайте си!

Лошото е, че няма алтернатива. Никаква. Колкото са зле комунистите, толкова зле са и другите (ако изобщо са “други”)…

А снощи полицейската тактика беше изцяло стадионна и по учебник. Не бях там, гледах предаванията, но е видно за всеки, който е бил на стадион или поне е гледал мач по телевизията – набелязване на “жертви”, издърпване на хора от тълпата, избутване с щитове и ритане с кубинките изпод щитовете, “мирно” предизвикване на хората с притискане… Когато изпратиха жандармеристите в пълно снаряжение, пролича. Служил съм във войските, които после преобразуваха в жандармерия и тая тактика са ми я преподавали, съседните оперативни роти я прилагаха всяка седмица в упражнения по двойки групи на плаца. Няма как протестираща група да спечели директен сблъсък с такава рота. Рейсът беше върнат в парламента, защото на някого по веригата изведнъж му е дошъл мозък и е решил да не прекалява с хората на площада. С жандармерията не може да прекали – на нея това си й е работата, с въоръжение и подготовка е, за това плащат заплата. Да знаят хората на протеста – който призовава “да се бие полицията” или е пиян, или е провокатор (или и двете). Няма шанс с бой срещу палките, никога не е имало. Евентуалната победа на един протест е другаде, не в боя.

Тъжно ми е, че предишните управляващи се правят на толкова вслушващи се в протеста и че точно те са, които имат изгода от следващите избори. Те и костовистите – първите, за да се върнат на власт, а вторите, за да влязат поне малко в парламента. Но общите централни избори не решават нищо, а честите такива само влошават нещата. Мафията, особено енергийната (който не е чувал нека знае, че енергетиката е най-богатият отрасъл у нас, по-богат с много от другите) ще остане и уредените сделки с централи, ветрени, слънчеви, мини, строежи и всякакви далавери с цени на обекти и на тока ще продължат. Не знаем кой какъв е и как са подредени всичките, затова смяна на властта не решава нищо.

Единственото, което решава, е моралния проблем с биенето на хора по улиците. Може да си с добри идеи, но щом биеш протестиращи, не си за власт, поне не тук. Иди си в Куба или Северна Корея.

Основният проблем на България е, че няма никаква традиция на обществен елит, различен от този на номенклатурата на БКП. Вече има наченки, надявам се. Дано има и кадърни хора тук-там. Но липсва общност, приемственост на можещите хора извън общността и приемствеността в сивите и тайни среди на “своите хора” в псевдо-бизнеса, псевдо-политиката, псевдо-науката – средите на “усвояващите” средства. Защото номенклатурата на БКП е огромен, огромен списък с хора, със “свои хора”.

Искрено се надявам свободна и прозрачна общност на можещите хора да се появи, да устои и да измести мафията и олигархията. Не да се прави нова номенклатура, както опита Костов – трябва свободна и прозрачна общност, в която директно се оценяват постиженията, а не партийна номенклатура, която се гради на връзки и препоръки.

Една оставка не е панацеята за това, но оставката е единственото, което може да изчисти кръвта от паветата. Лошото е, че имам дежа-вю… не ги ли гонихме вече веднъж тия преди 16 години??? Докога? Колко пъти?…

Протестът – самоцел или самозаблуда?

Имам проблем с протестите. Не съм за статуквото, не подкрепям нито Орешарски, нито Станишев и цялата пасмина в парламента, но не мога да припозная протеста като свой. Затова и не ходя – в началото и аз исках да ходя, но бях болен, а след това толкова неща около протестите и политическите влияния около тях някак случайно взеха да съвпадат, че вече не искам. Не съм от тези, които имат партийна изгода от протеста, но и не искам да ставам от масата онези, които искрено вярват, че правят нещо ново от свое име и така се заблуждават лековерно. От друга страна не съм и контра протеста, защото дърпащите конците така хитро са поставили всички пионки, че за нормалните хора да изглежда морално най-приемливо да са от лековерните заблудени в протеста. И това е проблемът.

Нещо повече – самият протест има проблем със себе си. Ясно е, че една от по-големите партии у нас има пряка изгода от протестите, но ГЕРБ мълчат и гледат като пукали. Бойко Борисов да не обяснява поучително на репортерите? Странно, но не съвсем – ако първоначално протестът е бил подкладен от активисти на ГЕРБ, веднага след това много хитро стратегията е била да се остане встрани и да се разчита на енергията на всички тези, които чистосърдечно започнаха да ходят на площада с колелата си, с бебетата, а отскоро и с лаптопите си… То точно това е подклаждането – не влизаш ти самият в огъня, а го подпалваш и му правиш завет отстрани, слагаш му по малко дърва от време на време и той си гори.

Да, хората протестират и срещу ГЕРБ, така е. Но това е преценена вреда, а и всъщност не е толкова голяма – докато БСП и ДПС с Атака са про форма на власт, те усвояват всички удари, а ГЕРБ отразява част от тях, заради факта, че се води опозиция. Точно затова и Бойко Борисов не се появява постоянно в телевизора, иначе ще влиза повече в полезрението и ще бере повече “народна любов”. Може би е решил да жертва дама и затова ни занимават с обвиненията към Цветанов, но пък представете си ако той излезе от това положение какъв светец мъченик ще е за герберите…

Това е едното – задкулисна силна подкрепа от ГЕРБ. Който не го вижда или нарочно си затваря очите, или… е зле с формалната логика. Много хора нарочно гледат другаде, защото четат всеки ден Капитал и Дневник и са взели да вярват на всичко там.

Това е второто – Капитал, Дневник, Икономедия и всички орбитиращи около тях, които се надяват на “съживяване” на дясното. Опитват се всякакви отвари и заклинания, но истината е, че у нас никога не е имало истинско дясно. Не е имало и истинско ляво, но това е друга тема. След девети всичко е или съветски болшевизъм преди, или сега децата му. Не по врат, а по шия. “Нов десен проект” няма и колкото и да ми е тъжно, не виждам как може да се появи. А има големи родилни мъки – оставки, рокади, преговори… Чак Костов мина зад кулисите, но не вярвам аз, мълчи и стадионът – това шоу го гледахме наскоро и с Доган. Абе що се пънете, бе? Всъщност всички в “новия проект” са си стари или техни протежета. Ще кажете, той Радан Кънев е готин – наистина, така е, и е един от малкото, които говорят смислено. Ако не беше човек на Костов, щях да се замисля. Но то пък на кого да е бил… те всички са едни… Наскоро един от някаква измислена “запълваща дясното” партийка Република БГ по телевизията ми казва, че той се бил върнал от чужбина, за да помогне на родината, защото не било вярно, че политиката е мръсна работа и той щял да го докаже, като вземат властта. Ох…

Има странен синхрон между част от “исканията” на протеста, заявленията на “новото дясно” и заявленията на ГЕРБ. Например “нова конституция“. Или “депутатите са много”. Или “нов изборен кодекс”. Или “нови избори”. Или дори “президентска република” – това много внимателно опитват да го прокарват, сигурно е едно от основните в плана им, затова внимават с него.

Каква нова конституция? Нов изборен закон? Какво точно не им харесва, ама конкретно кое е това, което не работи в Конституцията? Ясно, че не е идеална, ама новата ще е идеална, така ли? И ще се избира ВНС с 400 депутата, за да я идеализира, без да ни е ясно защо, как и какво?

А депутатите – били много… колко много, колко искате да бъдат, 100 ли? При намаляване броя на депутатите се намалява представителността на гражданите – ако например от Кърджали заради намаления брой се избира само един депутат, познайте от три пъти от коя партия ще е и какво ще е представителството на хората от Кърджали, които не подкрепят ДПС. Не в бройката на дупетатите е проблемът – аз даже казвам, че са малко, трябва да са още повече, но със същия бюджет и с повече отговорности и по-малко имунитет.

Нови избори – ама вие верно ли? Познайте кой ще спечели едни нови избори! Най-вероятно БСП, защото ще направи малко “социални магии” сега. Или още по-вероятно ГЕРБ, защото са в опозиция и трупат отложен актив от това. ДПС – ясно. Само Атака ще изпадне от парламента, ама за тях на кого му пука вече.

Президентска република? Ето това го чух от устата на Божидар Димитров по телевизора и след това същия ден някой от “десните” намекваше нещо подобно. После ни заля вълна на одобрение към Плевнелиев и колко бил добър, колко бил независим и как добре бил говорил… Президентска република… рийли? Хм, като се замисля, то на ББ премиер му беше малко, та…

Сега за самия протест

Протестът е “интелитентен”, мирен и “креативен”. Да, така е, когато ти протестираш, а полицията си стои и не те закача. Хората всеки ден променят маршрута на шествието, а това не само че не е разрешено, а аз даже не съм сигурен, че протестът е обявен по реда в общината – с място, време и представители. Всеки ден полицията има 100 причини да се намеси. Не говоря за хвърлянето на домати по депутатите и сградата на парламента – те си го заслужават, макар формално това да е директно причина полицията да закопчава. Не казвам и че трябва да се започне с ограничаване и арестуване – сакън! Казвам, че полицията явно е получила нареждане да не се пречка на случващото се. А така е лесно и да си креативен, и да си интелигентен, че и да пиеш кафе и да си работиш на лаптопа насред блокирания площад. Пак казвам – нищо лошо и евала на измислилите го. Но причината да е така е, че някой някъде е решил на протеста да се дава зелена светлина. Което значи, че има изгода от протеста. Не за мен и за вас, а за тези, които могат да кажат на полицията да не закача протеста и да го пази. А аз не вярвам на добрата душа на силовите организации на властта. Вие решете кой стои зад това – ГЕРБ, ББ, БСП, “дясното”… За мен, както казах, са тоталитарните съветски номенклатури и техните деца.

В този смисъл единственото добро предложение е за лустрация и финансова проверка на всички. Има едно ниво в политиката и бизнеса, над което трябва да си кадър или дете на кадър. За съжаление сме изпуснали тоя влак отдавна – пак може, но то значи нов преход и то много по-труден от досегашния. А и Европа няма да хареса ограничаването на правата на набедени за сътрудници на службите на 16 Съветска република. А и с досиетата има един кофти момент – покрай сухото гори и суровото. Пък и колко секретни документи вече са изгорени. Не си е работа.

В България нямаше уличен карнавал като този в Рио. Е, пак сме далеч, но поне си показваме нуждата. Без конкретни и смислени искания и без яснота кой има далавера от протестите, те се превръщат в карнавал – не в лош смисъл, то карнавал е хубава дума. Лошото е, че не е карнавал а е протест и някой ден ще спре и тогава някъде някои политици, бизнесмени, олигарси и мафиоти ще берат плодовете и ще се усмихват как пак хората са им свършили работата. То народонаселението нали е затова, за да се дои.

Някои хора казват, че ако стане така и ако протестът бъде продаден и предаден, хората пак ще излязат на улиците. Ново правителство и ако и то се издъни – бой по дупето и пак на протест. И пак, и пак. Да, ама не. Не става така. При следваща власт – я камилата, я камиларя. Я полиция, която пази.

Че промяна трябва да има – трябва. Но единственият начин е еволюционно. На протеста сигурно има учители и лекари, например. Да работят за все по-добро и по-добро образование и здравеопазване. Има и уеб-разработчици сигурно – че гледах работене на лаптопи на площада – а българският уеб продължава да е посредствен. Имаше протестно прескачане на оградите от писатели – да пишат, скачането е за лекоатлети. И пак полицаите ги отведоха кротко, само дето не ги черпиха биричка. През 97-ма мятаха гранати сълзотворен газ и ритаха с кубинки в глезените изпод щитовете си. Сега даже щитове нямат. Това е добре – но писателите да пишат, това е начинът.

За анархистичните надежди, свързани с протеста не ми се пише. За мен анархизмът също е еволюционен процес. Революциите са се провалили, както се е провалила и диктатурата на пролетариата, властта в името на безвластието. Истинско безвластие ще има, когато спрем да мислим всичко през понятието за власт и анархията се определя положително, а не отрицателно. За това е нужно духовно израстване, за това е нужно образование, много образование и цялостно културно развитие. В сегашната среда говоренето за анархизъм може да става само през съпротива на властта, сила срещу сила, а това е обречено. Затова избягвам да говоря. Това, че не сме дорасли не значи, че трябва да се отказваме, а само че трябва да дораснем, най-вече духовно.

Затова не ходя на протеста. Иначе подкрепям протестирането, но не когато е толкова самоцелно. Не подкрепям и това правителство, но нови избори няма да ни дадат нещо различно.

2383

Разболявам се пак – стресът около уволняването ми и преди това стресът от целоседмичните нощни дежурства ми дойде явно в повече. Дано в близките седмици си закрепя здравето и дневния ритъм.

Но не мога да ида днес на протест – затова нека един от вас, който е решил да не ходи (защото не вярва в промяна, защото е уморен още отпреди 16 години и т.н.), иде вместо мен. Не, не един – двама нека идат. Идете заедно. После разкажете тук отдолу, пък аз ви благодаря, че ще ме отмените.

Понеже трябва някаква промяна. Каква – не знам, но поне трябва да я започнем.