Tag Archives: stealing

Да ми откраднат чистачката

Добре, че е само една – поне засега и, надявам се, така да си остане. Но е много неприятно, отчайващо и някак омърсяващо след две години и половина в този квартал изведнъж да ми откраднат шофьорската чистачка.

В Яворов е спокойно, поне доскоро беше. Който каквото ще да разправя за централните квартали, но в сравнение с Надежда е в пъти по-спокойно и хората като цяло са в пъти по-учтиви и внимателни. В една близка градинка, с една банка до нея, много пъти Краси е казвала как редовно някой си губи мобилния. Пълно е с майки и татковци с деца, има баби и дядовци, поспрели на пейките на път към суперите с намаление, има и редовните групички тийнейджъри, нагъващи дюнери от отсреща. И изведнъж някой намира мобилен, понякога от по-скъпите. Какво става ли – ами през цялата градинка, през всичките тия групи хора, преминава въпросът дали някой си е губил мобилен и накрая мобилният се озовава отстрани на пиедестала на паметника на един политик, хайде да не го споменаваме.

И по-късно преуморената майка или разсеяният татко се връща и намира телефона си, оставен да го чака. Знам, струва ви се нереално. И на мен така ми звучеше. Но в Надежда и Банишора даже не бих се и надявал някой дори да пита хората за телефона, камо ли да го остави на съхранение при мамите и бабите.

От около половин година наблизо строят нов блок. Бутнаха една стара къща, която си беше супер за възстановяване, имаше си и двор, и всичко… но кой ме пита мен. След това започна някакъв ад – по цял ден копаеха, сега по цял ден изливат бетон и редят арматура в огромния изкоп. И почти по цяла нощ – продължават до 10 часа, може и по-късно понякога. И в почивните дни! В почивните дни и през нощта – това само у нас го има. Бумкат, думтят и вдигат пушилка. Заграждат движението с бетоновозите и бетонпомпите, с камионите и всичките раздрънкани брички на строителната фирма.

Не разделям хората на това кой какво работи или на кого колко черен е баща му. Но откакто започна тоя строеж, на въпросната близка градинка вече се е чуло за изчезнали мобилни телефони.

А сега и една-две преки по-настрани от нашата кола откраднаха чистачка. Не бих казал, че няма връзка. Там по-нагоре са едни от местата, където може да се хапва на крак по-евтинко, съответно се събират някои от учениците, част от гастарбайтерите в Полиграфията (тия, които не са достатъчно куул, за да ядат в скъпите места) и работниците от строежите. Единственото ново попълнение е от строежа, съжалявам че го казвам.

И какво значи – трябва ти чистачка и минаваш покрай редицата от коли, оглеждаш се коя да избереш и накрая просто се пресягаш и си откачаш една чистачка? Така ли става? Без нищо да те спре отвътре? Или пък просто обичаш да правиш мръсно на хората и пак така – минаваш и си избираш кола, онче-бонче, и се пресягаш и крадеш чистачката? Или пък си болен и крадеш, защото не можеш да се спреш? Не ги разбирам тези неща, но ми се струва, че най-приляга на светогледа на обществото ни първият вариант – нямаш чистачка и си “береш” една от нивата с коли. По същия начин преди няколко години в Надежда ни откраднаха предната емблема. В целия град Ровърите с емблеми са малко – е как иначе да стане, когато щом ти откраднат емблемата, крадеш нечия друга и завърташ броеницата. Аз не откраднах, но явно съм изключение.

Искам да живея в място, в което краденето на чистачки и емблеми на колите не е особеност на културата, а забравените телефони ги оставят да си ги намерят собствениците.

Pentax *istDL

Pentax *istDL – новият ми фотоапарат и първият DSLR (цифров огледално-рефлексен), който държа за по-дълго в ръцете си. Отдавна съм привлечен от неща с марката Pentax – някои по-стари филмови тела, новите им цифрови, но най-вече някои модели обективи. “Истерията”, както някои я нарекоха, в сайта на фото-форум около различните модели 50-ци на същата фирма, известни като Asahi Takumar (в различните му версии) си е съвсем оправдан любителски интерес всъщност. Особено когато се поставят пред по-малката матрица на DSLR, тези обективи стават нещо средно между нормални и портретни, боке-то им става леко по-остро. Като прибавим и добрата им светлосила, стават още по-ценни – повечето евтини днешни зуум-ове в късия си (широкоъгълния) край са с бленда 3.5, 4, че дори и 4.5. Оставяме настрана това, че са често прекалено “меки”, без рязкост. Но да оставим обективите, да говорим за хората.

Тоест за мен и за нас с Краси. Тя също снима с *istDL – по-малкият му размер явно пасва на ръцете и на двама ни. Ако беше още малко по-малък, на мен вече щеше да ми е определено неудобен. Ръцете ми са сравнително големи и пръстите ми са издължени, но пък не са дебели. Винаги това ми е помагало чисто технически в свиренето на китара – сега ми помага пак технически в снимането с фотоапарат. Формата и размерите на тялото на *istDL (и на *istDS, защото е с почти същата форма) ни допадат и на двамата. Докато филмовият ни Canon EOS 3000 беше големичък за Краси и тя не много често решаваше да снима, Pentax-ът май й е по-удобен.

За мен е малко трудно да свикна с цифровата “огледалка” и снощи дори извадих EOS-а от шкафа, сглобих го, доизснимах двата кадъра, които ми стояха в лентата от доста време и заредих следващата. Ако имах по-голяма чанта или фото-раница, щях да си нося и двете тела – със сигурност ще продължа да снимам на фото-филми, а и EOS 3000 е прекрасна машинка, нищо че изглежда леко “несериозна” на фона на по-високите класи филмови тела на Canon – 300, 30/33, 1. Канон-ът е забележимо по-лек от цифровия Пентакс, нищо че е по-голям. Обективът му е изцяло пластмасов, за разлика от китовия SMC Pentax DA 18-55/3.5-5.6 AL, който е по-масивен и с метален байонет. Байонетът на тялото също е метален и обективът така плътно прилепва към него, че в първия момент реших, че може нещо да е “заяло” :). Тялото на EOS 3000 е изцяло от пластмаса, а това на Pentax *istDL е с носеща стоманена конструкция и само облицовката е от пластмаса. Заедно обективът и тялото на *isdDL са достатъчно тежки, за да стоят учудващо стабилни в ръцете и все пак са достатъчно леки, за да не уморяват. По-малкият размер на тялото е компенсиран с добра преценка на ергономията – лявата ръка не може да се опира стабилно на левия край на тялото, но пък може много удобно да обхване обектива отдолу и отляво. Така двете ръце могат по-добре се разпределят около центъра на тежестта (който може да е изнесен и по-напред при по-тежки обективи) и апаратът стои по-стабилно и не уморява. Което означава по-малко клатене на образа при снимане от ръка – с по-голяма амплитуда и съответно по-лесно контролируемо. Става дума за по-забележимите трептения, разбира се – иначе всеки апарат се разклаща от много неща – дишане, малки потрепвания на мускулите, пулс. Но те се забелязват чак при големи увеличения или при много плитък фокус и дълга експозиция. За такива случаи е нормално да се използва статив или светкавица. Аз не ползвам и двете, но пък и не снимам такива сцени :).

Неудобното нещо, единственото неудобно нещо, което съм забелязал досега, е създаващата усещане за нестабилност врата на отсека за батериите. Вратичката се намира на долната страна на захвата за дясната ръка и ръбът й “излиза” до ръба на самия захват, тоест при държане с ръка усещате и вратичката. И понеже тя понякога може малко да приплъзне в едната или в другата посока, се създава неприятното усещане, че “нещо се размества” в апарата. Вратичката, разбира се, е направена добре и макар пластмасова, си е достатъчно солидна. Но проблемът е в усещането, което носи това леко приплъзване при по-силно стискане на захвата.

Други забележки към конструкцията нямам – *istDL е прекрасна машинка и нямам търпение като посъбера пари да си взема някой евтин, но качествен твърд обектив – нещо от серията “стари, но златни” на Asahi (старото име на фирмата Pentax). Част от обективите ги имам в списъка с желаните обективи на резба М42. Много от тези обективи там имат версия за Pentax K-mount, стандартния байонет на Пентакс, който е възприет след не съвсем успешното “налагане” на М42 като “универсална свръзка”. Тези обективи на К-байонет не само че не отстъпват на версиите си на М42, ами и има някои по-нови, които са само за новия байонет. А на всичкото отгоре и са по-евтини, защото М42 и днес продължава да е “универсален” и се използва от потребители на почти всички системи – има преходници за EOS и Nikon, които са много по-популярни. Повече са хората, които си купуват М42 и си ги завинтват на Каноните и Никоните, отколкото тези, които си купуват К-версията и си я закачат на Пентаксите. А обективът си е същият на практика, само задната част на тялото му е с друг накрайник :).

Засега много снимки нямам – все още разучавам апарата. За разлика от EOS 3000, визьорът на *istDL е по-чист и светъл, но не е по-голям и има много информация в долния край. На Канон-а бях свикнал да снимам в ръчен режим (М) – колелцето за управление се намира до спусъка и просто премествам показалеца от спусъка и въртя колелцето. Без да отлепям око от визьора – в него има малко данни и са с големи цифри. Индикацията за експозицията е отчетлива, едно квадратче, което се премества по скала. В *istDL има най-различни данни във визьора. Вярно, че повечето са свързани с автоматични режими, които още не съм изключил напълно. Но специално експозицията се управлява малко трудно, или може би просто несвойски за мен, като свикнал с EOS. В най-десния край се изписва едно число, което показва колко преекспониран е кадърът или колко недоекспониран е (ако е отрицателно). Това все още ме обърква и ми е трудно да следя експозицията. А не ми се снима в изцяло автоматичен режим. Дори и в полуавтоматичните, с приоритет на бленда или скорост режими е трудно да се следи. Може би е така, защото не съм свикнал с контролното колелце, което при Pentax е отзад на тялото, при върха на палеца. Идеята е с палеца да се управлява, а не с показалеца. Показалецът може да натиска копчето за превключване на контрол на блендата – това копче при EOS е отзад, при върха на палеца. Тоест до голяма степен са “разменени” действията на палеца и показалеца. След като съм свикнал досега само с EOS, не мога да кажа кое е по-удобно – трябва да имам време да посвикна с различното разположение.

Втората причина да нямам много снимки още е, че обективът май не ме “грабва” съвсем. Не казвам, че е лош, напротив – от снимките, които направих се убедих, че оптически е много по-добър от моя EF 38-76/4.5-5.6. Поне в широкоъгълните кадри е по-рязък, не така прекалено мек като китовия за EOS 3000 обектив. Но недостатъците на канонския ми обектив ги бях превърнал в предимства – например съвсем нормално беше да снимам поне половината си кадри с обърнат обектив. При голямо увеличение се получава много готино макро, но пък фокусът става толкова плитък, че е трудно от ръка, без потвърждение на фокуса и с придържан с лявата ръка обектив. Затова повечето такива снимки излизаха размазани, но това не ме притесняваше, имаше понякога добри попадения. А пък при по-малко увеличение, с така обърнат обектив се получаваха приятни снимки на детайли в по-голям размер, с приятно боке на заден план. Сега не смея да отвинтвам за щяло и нещяло обектива на Пентакса – на филмовия апарат не е проблем да извадя комплекта за почистване и да “измия” огледалото, да бръкна и да изчистя и долната страна на пента-огледалото, внимателно, с лека струя от помпичката да почистя и ламелите на затвора при вдигнато огледало. Защото прах си влиза, и то немалко – особено с въпросния обектив от тип “прахосмукачка” и с това негово постоянно сваляне и обръщане. На цифровия апарат не ми се ще да правя такива експерименти, не ми се чисти всеки ден матрицата. Може да си взема макро-пръстени на първо време. Но и това ще почака сигурно :).

Последната причина е, че все още съм с четири алкални АА(R6) батерии. Трябва да си взема презареждаеми, да си взема и зарядно за тях, но пък и това е разход, който ми е в повече в момента. А алкалните ще издържат седмица-две, особено с моите “икономични” филмови навици.

Снимам само на raw-формат и все още разучавам как, какво и защо се прави при преобразуването на raw. Опитвам се да напредвам бавно, като за всяко нещо чета в мрежата колкото информация успея да намеря. И преди знаех за баланса на бялото, за компенсирането на експозицията при конвертирането на raw, но само на теория. Преди обработвах вече проявените си и сканирани във фото-то негативи с The GIMP като обикновени картинки, най-много можеше да се прилагат филтри за обработка и да се регулират нивата и баланса на цветовете. Винаги за сметка на качеството. Сега качество може да се загуби само при силово преекспониране от raw, но то е пренебрежимо малко в сравнение с шума от лошо сканираните негативи.

Е, говорих повече за апаратите и обективите и по-малко за хората.

Ще пиша още неща за фотографията. За мен и фотографията.

Неща със снимки. Скоро, скоро :)

Лош обектив или лош скенер?

Не мога да преценя дали във всички “фото”-та, където си давам негативите, ми ги сканират зле или просто обективът ми е много лош. Че обективът от комплекта на Canon EOS 3000 – Canon EF 38-76mm f/4.5-5.6 е с незадоволително качество дори за любителското ми ниво, е ясно, знам го. Но не мога да повярвам, че може да размазва образа чак толкова! Ако е виновен обективът, как изобщо са го пуснали да излезе от производствената линия? Не, от чертожната дъска още?

Ето 100%-ови отрязъци от снимки (сканирани негативи):

Fuji Xtra 400iso, поляризационен филтър. Автоматичен фокус отдалече – това е кубето на църквата “Св. Александър Невски”.Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около два метра. Фокусът е върху оградата.Fuji Superia 100iso, автоматичен фокус от разстояние около метър и половина. Фокусът е върху лицето.

 

Добре се вижда, че не е само филмовото зърно – има ясно отчетлив цветен шум и замъгляване – просто не мога да определя кое е повече развалящо кадрите – компресирането (дават ми ги в JPEG-компресия, с размери 2400х1600 точки, т.е. 3.84 MP) или ниската рязкост на обектива. Най-силно забелязвам лошото качество при лентите с чувствителност 400iso. Може би е защото от доста време вече снимам все с такива ленти, може да е и заради малко по-едрото филмово зърно.

Но все пак, както се вижда горе при кадрите със Superia 100, има шум и замазване и при 100iso. За да има почва за малко поне по-сериозно сравнение, давам спецификациите на обектива и на двете ленти, които съм използвал в примерите по-горе. Такива, каквито ги намерих в мрежата.

EF 38-76mm f/4.5-5.6 – във PhotoNotes, в CameraReview, в CameraMuseum. Обективът е производство от 1995г., това е евтин телеобектив, идващ в комплект с EOS 3000 и EOS 5000.

Fuji Superia 100 – среден размер на зърното: 1 микрон. За сравнение – Kodak Gold 100 има размер на зърното 2 микрона.

Размера на зърното на Fuji Xtra 400 не успях да открия в мрежата, но навсякъде твърдят, че е големичко. За сметка на по-добрия контраст и по-богатите цветове. Интересно кой чувствителен филм е за препоръчване. В ниския ценови клас, разбира се.

Защо пиша това? Знам, че обективът не е добър, но все пак не е и лош за цената си. Пиша това, защото не мога да преценя дали ниското качество на снимките е от обектива или от скенера. Тоест дали да събирам пари първо за нов обектив или за нов скенер. Знам, че има много по-добри обективи, но има и много добри и (вече) евтини скенери. Ако си взема хубав обектив, ще си реша доста проблеми, но ще трябва да давам по минимум два лева на лента за сканиране. Ако си взема скенер, няма да плащам на “фото”-та, но пък ще си остана със стария обектив само…

Това е дилемата ми – ако някой се заинтригува от проблема и има идея, нека сподели ;) А, и да знаете хубав бърз филм, който да не е много скъп? ;)

Пред отпуска 2005

Днес е последният ми работен ден! Преди отпуската.

Наздраве! ;)

Естествено, има най-различни малки “грижи”, които се появяват – вчера се счупи един raid, днес имах проблеми с архивирането през bacula… Но това няма значение, мили деца, защото чичко ловец ще ви купи сладолед! ;) ;Р (някой помни ли “Улицата”? А “Цата-ули”?;)

Преди малко довърших статията си за Ърбанстайл на тема “Направи си сам… макро“. Събрах набързо малкия си опит в това нестандартно, но супер-приятно снимане на макро. Ако имам по-стандартна техника за макро, сигурно няма да ми е толкова манияшко и интересно да отвинтвам обектива си всеки път… ;) Като казах това… – дано пластмасовият ми байонет няма проблеми. Аз много внимавам при тези манипулации с обектива, но знае ли човек – EOS 3000 е нисък клас апарат, обективът му е съвсем непретенциозен. Дори няма такъв обектив в сайта на Canon. Е, има го някъде навътре, при старите продукти, но пък без снимка…

Като се върна от морето, ще напиша статия за качествата и недостатъците на Canon EOS 3000. Качествата му са доста, особено за първи SLR-апарат. Но и недостатъците не отстъпват – аз вече силно страдам от два от тях. Но за това – след отпуската.

Ще ходим в Сарафово. За десетина дни, най-вероятно – 12. Без котарака – милият Арти ще прекара нашата почивка при Петето, колежка на Краси и наша приятелка. Тя дори сама предложи да приюти животинката. Дано нашият познайник не пакости, докато е при нея – тя е имала много опака сиамка преди време, но Арти си е котарак и има неизбродими граници на начините си да досажда. Ама пък всъщност е съобразително и мило коте, което се приспособява бързо. Дано са ок ;)

За пътуването взех от “Илиенци” три ленти Fuji Superia 100, от които едната вече е преполовена в апарата ми. Остават в хладилника две, плюс една Superia 200. Три ленти за 12-дневно море… А пък и на връщане ще минем през Търнов за сватбата на Сашо, барабаниста на групата… Та смятам и там да поснимам.

Не зная колко ленти да помъкна. В “Илиенци” “Суперия”-та е по 9.50лв. комплекта от три бройки, ама си е ходене до там. Вие колко ленти бихте взели на мое място?

Лентите на Фуджи са винаги по 37 кадъра, винаги има един “бонус”. Значи имам 74 кадъра iso100 и за сватбата – 37 кадъра iso200. В апарата също имам половин лента…

Ще видя, в краен случай може да купя оттам. ;)

Не можах да намеря време да взема статив, а пък сега няма да може – хем ще внимаваме за паричките, хем имаме багаж да събираме и няма да има време. Толкова с изгревите с дълги експозиции ;) Но ще снимам, да, определено.

Пък дано нещо става от снимките ми – ще видя, като се върна чак.

Сигурно няма да пиша тук от морето, затова:

Леки дни на всички и до скоро!

Canon EOS 3000

Мда… това е новият ми фотоапарат! Най-накрая мога да се радвам на огледално-рефлексен апарат. “Можем” – защото на Еос се радваме и двамата с Краси – аз снимам, и тя снима ;) Днес, по този повод, като споменах на колегите на обяд, Жоро и Владо се разсмяха “ех, как скоро ще се замислите за още една машинка!…”. Но пък какво от туй – и да решим да си вземем втори, добрите кадри няма да изчезнат, инто пък да станат два пъти повече. Ако решим, ще си вземем – нали сме най-готините на света! ;)

EOS 3000 е модел от 1999г., но точно този е в прекрасно състояние, оптиката му е пазена чудесно, а пък и на външен вид си е като нов. Аз бих снимал с удоволствие и с апарат без цялата автоматика и електроника на EOS-ите, но пък какво толкова – не електрониката ще ми прави снимките, а и нали съм компютърджия – не може без чипчета, все пак ;)

Лентов апарат с три точки на автофокус, с вградена светкавица, стандартните за EOS режиим на полу-автоматика, както и пълна автоматика и пълен ръчен режим.

Обективът е стандартният към комплекта, 38-76mm, стандартен EF обектив на Canon. Байонетът е пластмасов, но пък и това си е ОК – няма да снимам в екстремни условия чак, ще си пазя частите.

Към апарата взех и една външна светкавица Cobra, със съвместим с EOS-а автофокус. Също и три филтъра – син, ултравиолетов и поляризационен. В идеално състояние, освен UV-филтъра, но пък той е най-евтиният от трите. ;)

—-

Днес Жоро ме заведе преди обяд до фотото на Деков, на Иван Асен, за да си взема малко чарколяци – батерии (че старите сдадоха багажа, бяха си за смяна и издържаха едва 8-9 снимки), търсехме и капак за обектива, но нямаше. Друг път. ;)

—-

Нямам търпение да изляза след малко от работа и да продължа с оползотворяването на първата лента “Fuji Superia 100”. Всъщност чакам слънцето да се изтърколи още ма-а-алко, да разрежат улиците следобедните летни сенки.

Страхотно е усещането – аз и преди често се оглеждах, търсех си кадри и си представях, че си снимам, още много време преди да се навия да си търся по-сериозен апарат, но пък сега освен приятно като усещане е и ентусиазиращо като представа, като план за свободното време.

Зная, че не само ще мога да си търся такива кадри, но и да се упражнявам в улавянето им.

Интересна тема, тази за улавянето… Много близка ми е понякога нагласата на онези племена, които са мислели, че портретните рисунки на вождовете улавят в листа душите им. Тази предметна представа за рисуването, в случая за фотографията, понякога може да бъде болезнено близка. Но, както дългите хилядолетия митологичност са ни научили, без сами да разбираме, успяваме да повлияем на света, като повярваме на доброто в него. Като вярваме, че фотографията няма нищо общо с душите, че дори няма души, постепенно се измъкваме от клопката на суеверията.

Въпреки това понякога е неизбежно да преживяваме света митологично. Страхотното е, че през визьора това се усеща по-свойски, разпознава се. Хубаво е, защото такива моменти не са за изпускане.