Лоши преводи – “Властелинът на пръстените”

Наскоро по една от ефирните национални телевизии даваха “Властелинът на пръстените” – първите два епизода на екранизацията по книгата на Толкин. “Властелинът” не е любимата ми книга, аз съм “узрял” във фентъзито по-скоро от разтърсващото очарование на “Силмарилион“. Легендите за старата епоха и епичните разкази за бляскави възходи и низки падения на валари, маяри, елфи, джуджета и хора са много по-ценни за въображението ми. Защото “Властелинът” ползва читателското въображение по много по-различен начин от “Силмарилион”. Не по-лош, разбира се, само по-малко обхватен и някак по-спокоен, поне за мен.

И все пак екранизацията е добра и също оставя достатъчно места за вмечтаване и доизмисляне. Липсват цели части от книгата, например срещата с Том Бомбадил. Но макар това да ме беше леко разочаровало преди години, когато гледах филмите за първи път, не е чак толкова зле за цялостното впечатление. Но филмът е стар и няма да говоря за него, не това ми е темата. А и който се интересува от него вече е чел доста мнения отпреди, пък за неизкушените няма да е интересно.

За преводите ми е думата. Преводите на филма. Книгата “Властелинът на пръстените” е преведена от Любомир Николов, автор на преводите също и на “Силмарилион” и “Недовършени предания”. Неговите преводи до голяма степен са оформили възприятията на читателите на тези книги за описваните в тях светове. “Хобитът” пък е преведен от Красимира Тодорова и това е внесло някои разлики, като най-отчетливата е “Бегинс – Торбинс”. Във “Властелинът” е преведено това име и “Торбинс” е много успешна измислена дума. Също така “Самознай Майтапер” е страхотен превод на “Samwise Gamgee”, както и всичките хобитски имена, фамилии и названия на местностите. Попадение е и преводът на името “Gallum” – “Ам-гъл”, като произходът му е обяснен в самата книга.

Какво имаме във филма, по-точно в превода му? Объркване на тази цялостна представа, прекъсване на смисъла в доста преводи и много често – градене на нов смисъл, където не е нужно. Защото това е легендарна книга, тя живее свой си живот в представите на цели поколения по света.

Във втората част на филма Ам-гъл е кръстен “Голъм”, а хобитското му име Смеагол е изписано “Смийгъл” (макар да има точни указания как се произнася почти всяка често срещана дума в книгите на Толкин). Ломидол е изписан с транскрибцията от английски “Ривъндейл” (Rivendell). Шлемово усое, едно от централните места в разказа на книгата е наречено “Шлемов дол”. За балрога в Мория е използвано “Балрог”, все едно е лично име и Балрог е единствен, не е име на род създания.

Но не само имената са превеждани (както казах, доста често – трансрибирани) наново. Много от емблематичните реплики са с нов превод. Текстът на превода на Любомир Николов е толкова многослоен, обмислен и преживян, че е стряскащо и чуждо да чуеш вместо познатото и близко ни:
 
“Единствен пръстен ги владее, Единствен той ще ги открие,
Единствен вси ще ги сбере и в тъмнина ще ги обвие
в страната му Мордор, където тегне мрак.”

нещо от сорта на “Един пръстен ги владее, един пръстен ще ги открие, един пръстен ще ги събере и в тъмнината ще ги скрие в страната му Мордор, където властват сенки”…

Разбирам, че има млади и талантливи преводачи. Разбирам също и че телевизията е имала пари за усвояване сигурно. Но вместо така да се развалят представите за велики произведения, усилията на преводачите могат да се насочват към нови преводи. Има много непреведени неща, много полета за развитие на преводаческия талант. Иначе оставаме с впечатлението, че новите преводачи или не са чели изобщо книгата, или не им пука за нея. Или и двете.

13 thoughts on “Лоши преводи – “Властелинът на пръстените”

  1. Anonymous

    Богдан Русев, който е превел филма, в никакъв случай не е “млад преводач” — човекът със сигурност е по-възрастен от мен ;), съответно доста по-възрастен от теб.

    А за имената и другите глупости във филма — прочети това мнение и няколкото непосредствено след него, аз бях доста изненадан.

  2. turin Post author

    Не знаех за споровете между преводачи за преводите, нито за различните критики към превода на Любомир Николов. Интересна тема е кое как следва да се превежда и дали и как да се превеждат имена и думи, имащи общо с различни трети езици и митологии. Сложна тема е, определено.

    За мен остават по-сигурни две неща – едното е, че след като се е “наложил” един такъв превод, вече е късно да се спори дали трябва имената да се локализират или не. Естествено е да се приема от читателите както е решено в първия наложил се превод. Не означава, че няма свобода за нови преводи – просто читателят вече “разпознава” текста.

    Другият извод е, че е ужасна грешка в два поредни епизода, две съседни части от разказа да се използват два коренно различни превода. Различни в отношението им към проблема за превеждането и локализирането на имената в разказа. Грешката е на филмовия разпространител, който не се е погрижил да направи цялостна творба, а е търсил бързата печалба и затова не е уредил въпроса с превода от самото начало.

    За Богдан Русев не знаех – извинявам се пред всички на преводача. Наистина преводът на втората част ми звучеше доста чуждо и странно. Но сигурно е добър преводач, щом като се забелязваше само разликата с първия превод, а всичко останало си “течеше” гладко. По въпроса за локализацията на имена – аз имам мнение, че трябва да се прави опит да се локализират, но това сигурно ми е от превеждането на свободен софтуер. За мен е важно името да носи смисъл – когато едно локализирано име носи смисъл, а една пряка транскрибция не, тогава определено преведеното име е по-добро. Дори и да не е толкова богато, колкото оригиналното.

  3. cx

    А дали и в оригиналната версия на филма не съществуват някакви странности и различия (в имената и фразите) спрямо книгата?

  4. Юнуз

    Чудех се дали има смисъл да се уточнява, но все пак… Богдан Русев е млад. За мен не знам, но по-млад от Ясен със сигурност ;-) Е, за анонимния коментатор не мога да преценя. Впечатлението за възрастта му може би идва от вече доста дългото му мотаене из публичността.

    Иначе от него съм чел малко, а Властелина никак. Не мога да преценя. Знам само, че Ясен е добър преводач и когато има претенции, има и основания.

  5. Комитата

    Не е необходимо чак толкова да се кланяш на Богдан Русев – добър преводач и интересен автор, но с чудовищно его, което му пречи да фокусира добре картината около себе си. Самият той се изказва с доста голямо пренебрежение за преводите на Любомир Николов – бил мистификатор и прочее. Лично аз харесвам повече превода на Любомир Николов, защото се опитва да ни предаде не само текста но и магията на имената и асоциациите в текста, плюс поезията на песните, която хептен изнервя по-късните преводачи.

  6. turin Post author

    CX, нямам представа, не съм се заслушвал чак дотолкова. Макар да обичам повече да слушам филмите и субтитрите да са ми само в помощ, не обратното. Не съм чел и “Властелина” в оригинал, само част от “Силмарилион”. Като стана дума – на английски е съвсем различно, стилът е завладяващ по друг начин, но пак силно – за мен това е доказателство, че преводът е добър. Защото и преведена книгата е запазила магията си, било то и за сметка на буквалното превеждане.

    Сега се сещам, че на доста места във филма изразите са като в оригиналния текст. Може все пак да са посъкратени, но се сещам например за думите на Гандалф към Фродо в Мория, когато заговарят за Ам-гъл. Същите са като в книгата.

  7. turin Post author

    Юнуз, нямах представа, че въпросинят Богдан Русев е млад, аз се доверих на анонимния по-горе, но той явно се е объркал нещо. Ако наистина е както казваш, значи е на наша възраст (нашата разлика е малка) и доста по-млад от Любомир Николов. Интересно, че не съм запомнил негово действие в публичното… но пък и аз съм разсеян за такива неща май… Благодаря ти за думите за мен и основанията на претенциите ми – но не съм чак добър преводач, най-малкото не съм превеждал такива мащабни текстове.

  8. turin Post author

    Комитата, не се кланям – извиних се, защото ми казаха, че човекът бил възрастен и не бил “млад преводач”, на какъвто аз го оприличих. Беше от уважение към отипа на годините, иначе и сега мисля, че повторното превеждане на реплики като тези от “Властелина” е ненужно начинание. Единствено оправдано е, ако този нов превод стане много, много по-добър и ценен от предишния. Само тогава би си струвало да се публикува. Иначе, “заради спорта” няма нужда, само разрушава детски идеали.

    Това не значи, че не съм за свободата всеки да може да започне нов превод и на всеки да се дава възможност да отхвърли тежестта на авторитета преди него. Но значи, че за да има такава претенция, новата творба трябва да е по-въздействаща. За да претворявя легенди, човек трябва да ги надскача. Иначе няма смисъл, това ми беше идеята :)

  9. Anonymous

    Аз съм онзи първият. Заради книгите игри на Робърт Блонд бях останал с впечатлението, че Богдан Русев е с 10-ина години по-голям от мен. А аз съм на 33. Е да, ама се оказва, че те (с Ейдриън Уейн, дето не му знам името) са почнали да пишат тези книжки някъде на 16-годишна възраст. Което би могло да изкара г-н Русев дори по-малък от мен.

    Разбира се, възрастта не е критерий за качествена работа (може да си останеш некадърен цял живот). Но тъй като опитът върви с възрастта, разбираема е връзката, която се прави между добрите преводи и възрастта на преводача. За преводите на Богдан Русев не мога да кажа нищо – не съм чел нищо от него, не съм гледал филмите от “Властелина на пръстените”. И от писателското му творчество нямам впечатления – нито съм чел книги игри (не само негови, а изобщо), нито съм чел разказите му в сп. “Егоист”. Тъй че за качествата му като преводач и писател не мога да имам мнение. Забележката ми беше единствено върху леко негативното отношение, което аз съзрях в репликата “разбирам, че има млади и талантливи преводачи”. Признавам, че и аз подходих прибързано, като свързах възрастта с дейността – понеже мислех, че човекът е над 40 години, реших, че е превеждал доста, без да проверя и без всъщност да съм попадал на негови преводи (макар това да не значи много, защото практически не чета новоиздадени книги, а пък филми гледам още по-малко).

    Все пак предлагам да не разискваме дали един човек около 30-годишна възраст е млад, или не. Въпрос на гледна точка ;)

    Току-що се сетих един друг важен пример за препревеждане. Новоиздадената “Мечо Пух” е с нов превод. Наистина не разбирам защо – вярно, старият се нуждае от известно осъвременяване. Но малкото, което прочетох в новия, толкова ме подразни, че не можах да се принудя да прочета цялата книжка. И определено някои моменти бяха преведени наново – по-лошо – според мен единствено за да има разлика спрямо стария превод. Няма да мога да дам примери, понеже не разполагам с текстовете, тъй че ще се наложи да приемете думите ми на доверие.

    Но в крайна сметка тъжният въпрос е – who cares? Какво като във филмовия превод на “Властелинът на пръстените” има разлики с книгата, които са неудачни решения? Какво като можеш да разбереш някои моменти от “Мечо Пух” само ако си чел старото издание? Тъй и тъй повечето хора са гледали само филмите на Питър Джаксън и анимацията на “Дисни” и никога няма да седнат да си губят времето с някакви си там книги.

  10. Андрей Басат

    По моето скромно мнение, превеждането на имената в книгата на Толкин е пълна лудост. Това, че лингвистичното безумие има аналог и в преводи на други езици, не е оправдание. Преводът на Багинс като “Торбинс” с нищо не обогатява образите на Билбо и Фродо. Същото е и с останалите персонажи и географски названия. Единственият ефект е побългаряването на тези имена, което определено носи отрицателен знак и убива голяма част от магията на Толкин.

  11. koko

    По въпроса за възрастта на Богдан – на 31 години е в момента.

  12. фена

    Любопитна подробност е, че Любомир Николов пръв въвежда жанра книги-игри в БГ с “Огнена пустиня” и “Замъкът на таласъмите” (втората под псевдонима Колин Уолъмбъри). Богдан Русев се появява по-късно на хоризонта с “Варварския бог” (под псевдомима Робърт Блонд и в съавторство). Книгите-игри на Русев са доста добри бих казал и даже превъзхождат тези на Николов.

    Що се отнася до преводите на “Властелина”, то предпочитам определено превода на Любо Николов. Преводите на имената внасят допълнително очарование в текста — звученето на имена като Торбинс, Самознай, Ам-гъл, Бързоход, Ломидол са съвсем на място. Опитайте се да поставите на тяхно място транскрибирани имена и вижте разликата…

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *