Category Archives: music

Евровидение за овце

Май само аз не се вълнувам от “евровизия”. Хлъц и рев за някакво представление, в което никога не е имало достатъчно музика, но пък е “шоу” и прави някои хора “горди”. Подобно на световното по футбол – дъвка за народонаселението.

А като видя онази Армутлиева, която заедно с други корифеи на “авторските права” и “издатели” убиха навремето зараждащата се местна сцена, направо ми се повдига.

Намерете си по-смислено занимание и по-важни неща за впечатляване, а ако наистина искате музика – слушайте и ходете на концерти на местни неизвестни групи. Музика има, а това с телевизионното шоу е нещо друго.

Безконцертно настроение

Мислех да ходя на концерт на Accept и Sabaton, но пропускам. Не е първият концерт, който пропускам от вече доста години. Нищо, гроздето е кисело, пък и Аксепт без Удо си е нещо като песен на Сабатон за швейцарската гвардия и разграбването на Рим, сложена във видео с немски танкове…

Основно ще си слушам музиката, както досега. Но трябва да водя и децата, ето едно от малките изключения в проточилата се концертна суша беше със Светко на БТР в Троян и на него му хареса много. Ходят да слушат и се занимават с класика, ще е време и за малко рок.

А концертът сега… ами той последно щял да бъде в една зала в Интерекспо. Как пък няма истински читава зала за рок концерти в София? Фестивална кънти, Зала 1 има няколко спота, другото е ехо и мазане, други като Универсиада, Зимния и Ботев са си баскетболни игрища. Ето – може да съборят безмисления стадион до Ариана и да направят една голяма и хубава рок сцена.

Ама как да стане в страна, в която пияните запалянковци са повече от меломаните…

2082

Знам – понякога доста мрънкам, но всеки има границите си. Моите се простират някъде до живеенето с тъща ми. Сигурно щеше да е пак така, ако идваха нашите. Моето семейство си е отделно, мое (наше) и в това е цялата магия. Много ще се постарая когато остарея да помагам на децата си само когато те сами искат. А не когато аз “преценя”. Междувременно се лекувам с Accept. Баси, обичам стария метъл! \m/

1990

Кметът на Каварна, небезизвестният рок-кмет Цонко Цонев го даваха по телевизора. Събирал автографи на рок-звездите. Не къде да е, а из тапицерията на колата си. Който дойде да драсне нещо. Идейно – плакатчетата се губят, а колата може след време да поскъпне от тия автографи. Е, малко просташко е, ама нейсе. Друго си мислех – само аз ли забелязах, че пежото е с номер СА. Нерде Каварна, нерде София?

1976

21ч. е, а на улицата ни в Троян гърми някакъв познат хеви метъл. Не мога да се сетя какво точно, но преди малко бяха надули Judas Priest. Преди седмица-две минах по тъмно по пешеходния мост и от кафето над реката дънеше Yngwie Malmsteen. Не казвам, че е шумно – напротив, градът е спокоен, просто хората са живи и с вкус. Скоро ще реша, че точно Троян е рок-столицата. И рокерски град е. Абе класика!

1858

Libre.fm вече има групи – http://alpha.libre.fm/group. Слушам малко музика напоследък. Има и други неща, които силно искам да променя и върна при мен. Да отслабна пак, да си взема нови очила, сам да си избера дънки и ново дънково яке. Или направо кожено – отлагам от по-метълските ми години. А, да, и концерти, свирене на китара и да си взема накрая плеър с добри слушалки. Може би и да се подстрижа?

Libre.fm — свобода за музиката

Вече заканите на Last.fm за спиране на безплатната музика се изпълниха, но заедно с това се изпълнява и друго — Libre.fm, проектът на хора от общността на свободния софтуер и свободната култура за алтернатива на централизирания и ограничен достъп до музика. Всички, които са били свикнали с различните видове удобства на ластфм могат да бъдат спокойни — libre.fm започна преди има-няма месец, а по статистики от вчера в сайта има вече въведени два милиона песни, които се слушат от 3244 потребителя. Днес вече със сигурност са доста повече.

Ценността на ластфм за потребителите беше, общо казано, в две неща — едното е това, че можеше човек да определя и описва вкуса си и съответно сайтът да му предлага сходни песни, жанрове, потребители с подобен вкус. В основата на това е т.нар. scrobbling (от audioscrobbler, програмата, с която става това и с която всичко започна преди години). Другото нещо, което задържаше хората в ластфм беше възможността всичката тази музика да си я слушат, без да се налага да търсят, теглят и каталогизират локално музикални файлове. Или през някой от многобройните настолни клиенти, или през флаш-плеъра на самия сайт можеха да се слушат отделни песни, албуми и най-вече тематични радиостанции.

При комерсиалната реформа на last.fm и практическия край на славата му като един от най-добрите, най-успешни и най-стари web2.0 сайтове, едната от тези две употреби беше прекъсната. Слушането на музика от хранилището на сайта ще става вече само с плащане на такса. Другата “екстра”, скроблингът, си остава безплатен, най-малкото защото самият софтуер е свободен, лицензиран под GPL.

От друга страна, откри се повече за света Jamendo.com — сайт и хранилище за музика, която е лицензирана под лицензи Криейтив Комънс или други подобни, позволяващи свободното й слушане и разпространение. Джамендо от доста време работи в тази посока, но едва напоследък, след края на ластфм-истерията от последните години, хората започнаха да обръщат внимание на факта, че музиката не е нужно да е публикувана от Вирджиния, Уорнър или всякаквите други подобни, за да е качествена, за да е добра, за да въздейства естетически. В Джамендо днес има вече огромен брой автори и албуми и човек може да слуша много и добра музика. Невъобразимо много, по стандартите от вчера.

Jamendo е в голяма степен подобен на Last, с тази разлика, че някои функционалности липсват или са все още недокрай развити (например няма такъв подробен календар със събития и концерти). Но пък всичката музика може да се слуша без никакво ограничение. Нещо повече — може да се изтегли (директно или през торент) и да се слуша настолно или в плеъра, когато няма наоколо интернет-връзка.

—-

Но Jamendo е стар проект, просто получава много внимание, и то заслужено внимание, от феновете напоследък. Другото интересно развитие на провала на lastfm е появата и бързото узряване на Libre.fm. Преди около месец Matt Lee, един от FSF, решава, че нещо трябва да се направи, и то колкото може по-бързо, преди ластфм да затръшне вратите пред феновете и да има разочаровани и огорчени потребители. Така се появява идеята за Libre.fm — свободният вариант на Last.fm. Или, по-правилно казано — проектът за свободна онлайн музика.

Libre.fm ползва кода на audioscrobbler, за да гради същата база от данни, която беше ценното в Last.fm. Когато човек слуша дадена песен, ако пожелае, данните за песента могат да се изпращат в сървъра и да се записват в профила му. Така след време може да се оценява приблизително вкуса и да се препоръчват песни, които е по-вероятно да се харесат и да се свързват хора, които е по-вероятно да намерят общ език на тема музика.

Освен това, Libre.fm се създава като свободен софтуер, който всеки може при желание да инсталира на свой компютър и да създава своя база от данни за себе си или група потребители. Лицензът AGPL, за разлика от GPL, задължава публикуването на кода на уеб-базираните програми и гарантира свободността им. Също както Identi.ca е програма за микроблогове и споделяне на състояние, подобна на Twitter, но може да се инсталира, ползва и променя от всеки свободно, така и Libre.fm има за цел да стане разпределена, федерирана среда от сървъри, работещи като Last.fm (плюс още нещо). Това “още нещо” са всички идеи, постоянно набелязвани от все по-разрастващата се общност около разработцичите на проекта. Само например, това са синхронизиране на имена и обложки на албуми, засичане на местоположението и препоръчване на местни концерти, внасяне и изнасяне от потребителя на пълните му данни от сайта, свързаност с Jabber/XMPP, интеграция с други, подобни на Jamendo свободни банки с музика. Скоро Libre.fm и изграждащите го отделни програми ще станат част от проекта GNU.

В момента тече и малък предварителен конкурс за лого. След това ще има доста работа по дизайна на целия сайт и на отделните функционалности, клиенти и лога към него. Освен това се подготвя поддръжка на gettext, което значи че в скоро време всичко по сайта ще може да се превежда, както масово се превеждат и другите свободни програми. Така че ако имате интерес, можете да се включите с програмиране, с дизайн, с превеждане. Или направо с участие в проекта — ако last.fm е бил изкушение за вас, то гаранитрано такова експлозивно развитие, като това на Libre.fm ще ви допадне.

Още повече, че може да си прехвърлите целия профил, заедно с цялата история на слушаните песни от Last.fm към Libre.fm! Има готови скриптове за това. Аз не можах да ги пробвам лично, защото след първото обявление за реформите в last.fm отделих време и нарочно изтрих целия си профил там. Не съжалявам, разбира се — но който иска да си запази музикалния профил, може да използва тези скриптове и поне вече да знае, че данните му са на сигурно място и му принадлежат.

Приятно слушане!

1698

След отказа ми от Last.fm май ще мина изцяло на http://jamendo.com за свободна музика под СС-лиценз и понякога, ако много ми се дослуша комерсиална музика – локални файлове на компютъра. След време всичката музика ще е свободна, и така трябва. А е грешка да се надценява несвободното заради “традиция”, “популярност” и т.н. Както има гениални неща в Jamendo, така има и нищожни комерсиални “класики”.

Last.fm предаде феновете

Поредният динозавър от web2-вълната днес умира. Last.fm, който дълго време беше една от иконите на интернет-културата на споделянето и на социалните мрежи, се срива в очите на безброй потребители по целия свят. Научих днес от Nick. След като от 2002г. събира данни за музикалните вкусове и навици на огромен брой меломани и фенове от най-различни социални групи, днес купеният по-миналата година от CBS сайт се самоубива. На практика.

Обявлението гласи, че след 30-ти март 2009г. функционалностите, свързани със слушане на музика ще станат платени за всички. Безплатни остават движенията на данни в обратна посока — от потребителите към сайта. Може безплатно да продължите да scrobble-вате, тоест да слушате музика при вас и чрез плеъра си да изпращате данни за песента в Last.fm. Тоест без пари хората ще могат да продължават да се “радват” на възможността да пълнят базата от данни на сайта. Която се използва за изграждане на самата услуга.

Върху тези отдавна (и постоянно) събирани данни се гради истинската услуга на сайта, която е тематично излъчване на музикални файлове. Към всеки отделен потребител, съобразени с конкретните му музикални предпочитания. Но за това излъчване (вече) се заплаща.

Таксата не е чак голяма, става дума за 3 евро на месец. Хората плащат много повече пари и по-често за много по-големи глупости. Но не в това е въпросът.

Въпросът е, че седем години Last.fm не е платил нито цент на безбройните “доброволци”, които лека-полека запълват всеки ден сайта с данни. Не само най-подробна статистика за музикалните вкусове, а и описания на отделни изпълнители и песни, обсъждания в тематични групи, не на последно място — попълване на специалния раздел за събития с данни за концерти от цял свят.

И сега, когато някой решава, че не печели достатъчно от стандартните абонаменти (Last.fm и досега имаше платен абонамент с повече възможности за потребителя), изведнъж се решава да се направи безумно тъпата крачка към пропастта. Сайтът ще загине, защото много хора ще го напуснат и критичната му маса изведнъж рязко ще стане подвъпросна. Особено за страните, където 3 евро са си бая пари, изведнъж информацията за групи, песни и концерти ще секне. Приятелите и близките по вкус изведнъж ще намалеят или изчезнат. Всъщност този процес вече е започнал, ако се вярва на реакциите днес.

И идва втората подигравка. Не просто искат пари за нашите данни, а искат ние да плащаме, за да могат англичаните, американците и германците да слушат музиката безплатно. Сайтът ще остане безплатен, но само за три държави — Великобритания, САЩ и Германия.

Това е глупаво по две причини. 1) Интернет е обратното на държавните граници. Винаги се е заявявал като такъв и макар постоянно да се правят опити да бъде вкарана мрежата в разделението на границите, накрая винаги оцелява идеята. А тя е това да е връзка отвъд разделението на тези граници. 2) Дори и да приемем ограничаването по държави, изборът на точно тези три е обиден. Защото точно там хората могат да си позволят тези пари, а масово из другите места не могат. И така статистиките на сайта се ограничават до три страни и съответно три култури, а ценността му досега беше точно глобалността. Без нея last.fm става поредният маргинален регионален сайт.

Много хора предвиждаха сриване на Last.fm. Много хора го чакаха още когато се разбра, че CBS купува това, което беше един от най-успешните web 2.0 проекти. Лъч светлина беше обещанието “Free the Music” от екипа на сайта. Да могат абонираните потребители да слушат цели избрани песни, а не само откъси. Пускаха се откъси, иначе целите песни се чуваха само при случайно откриване в тематично радио. И това обещание потъва някъде, заедно с вездесъщото ограничение “само за жители на US, UK и Germany”.

—-

Тук някой ще каже “много ясно, няма безплатен обяд, вие какво искате, мрън”. Не е така.

В Интернет има много начини за осребряване на сайт. Още повече сайт и услуга като тези на last.fm са (бяха до днес) толкова популярни и масови, че могат да се използват още по-широк кръг от начини за печелене. Например Wikipedia остава твърдо на страната на свободната култура и без да прави гръмки изказвания (като “Free the…” на last.fm), всяка година прави кампания за дарения и всяка година успява да я проведе успешно и да има достатъчно пари не само за издръжката си, но и за развитие.

Но не са само даренията. Има всякакви начини. Всякакви, но без това да дискриминираш изведнъж огромна част от потребителите си и да останеш само с тези от трите страни, в които имаш най-много платени абонати. Мно-о-ого далновидно мислене. Браво.

Това е “нещо лошо” и аз повече не смятам да използавм last.fm. Профилът ми там е от 27 Jan 2006, но няма да просъществува още дълго. Ако наистина направят обещаното на 30-ти март, ще бъде изтрит. Вече съм го “подготвил”, като съм махнал всички записи в library-то ми, всички любими песни и всички playlist-и. Никакви данни, дори и снимка не оставям. Чувствам се обиден, както предполагам и доста други хора.

Доскоро мечтата ми за джаджа беше нещо, което да може да се свързва с last.fm и да свири музика от там. Без да има телефон, органайзер или подобно. Беше на крачка, вече има плеъри за Android, iPhone, може би някой ден щеше да излезе джаджа “само-с-ластфм”. Оказва се, че с новите промени и това ще е трудна задача, защото се ограничава изцяло мобилният API. Дори и да си платиш, пак не можеш да слушаш мобилно. Та сега вече знам, че не ми трябва. Нищо, което ме обвързва така силно към нещо толкова централизирано и затворено, не е за мен.

Странното е, че чак наскоро започнах да се свързвам с приятели там, преди социалната част на сайта не ме засягаше. Но нищо, може би поне част от хората ще намеря в друг сайт, алтернативен на този и по-добър.

—-

Всичко това има една много добра страна — крайно време е услугите в Интернет да станат разпределени, независими и свързани. Last.fm, макар да има своите алтернативи, беше един от последните кухи стожери в областта си.

Twitter получи своята Identi.ca, ICQ получи своя Jabber, време е и Last.fm да се преодолее от мрежа взаимосвързани, но независими един от друг сайтове за музикални статистики и банки с музика.

HammerFall ще идват в София

През пролетта в зала “Универсиада” ще свирят HammerFall. Заедно със Sabaton и Bloodbound. По-конкретно — на 10-ти април 2009г. И аз не повярвах в началото, затова за невярващите — афиш. “Наздраве!”, както би казал Мечо Пух. :D

Хамърфол не са същите като в началото, а и точно този стил мелодичен пауър метъл (дали уцелих журналистическото клише?) за някои може би е леко демоде вече. Но нещата не са каквито са, крият истината от нас, но ние знаем къде е истината, да — “истината е някъде там”. Май се отклоних прекалено, но за Хамърфол ми е странно да пиша. За първи път ги открих, ако не се лъжа, някъде във втори курс в университета. Бях си взел няколко нови касетки. На черно, разбира се, по това време легална музика си купуваха само дискарите и чалгарите от “Унисон” на Витошка. Поправка — може вече да са си били легални, от “Уизард”-а на ъгъла на Солунска при Славейков. Днес го няма този магазин, но навремето беше голям кеф и класика.

Та сещам се, че бяха неща като Hollow, Primal Fear и май станалите ми тотални любимци Shadow Gallery. И някаква съвсем странна група, HammerFall. Всъщност си бяха все първи албуми. Shadow Gallery ми влязоха в ума и оттогава не излизат, от албума на Hollow си спомням само един кънтящ гаражен звук и една песен, в която се повтаряше “hold your banners high” и не ми хареса. Primal Fear пък също не ми допаднаха на първо слушане. Макар да знаех вече кои са хората в проекта и от това да предполагах, че ще е нещо супер. С повечко слушане гласът на Ralf Scheepers е просто мания.

Но HammerFall ми се видяха на този фон някак… стандартни. И наистина — музика с много енергия, много хъс и караща те веднага да започнеш да припяваш и тръскаш глава. Хевиметъл от истинска класа. Но… като че ли повечето от нещата в музиката “разчитаха” на метъл-“подсъзнанието” ми. Съвсем лесно забелязваш клишета, но изсвирени перфектно и, както казваха “критиците” по списанията, когато не можеха да изсмучат друго от палците си, “късат глави”. И прощаваш клишето. :)

“Glory to the brave” беше нещо, което можех да слушам постоянно и да не ми омръзва.

Днес не зная, не съм ги слушал от известно време. Защото не съм слушал изобщо музика напоследък. Но ще си пусна, още сега. А през април, надявам се, ще ги чуя и наживо заедно с още две добри групи. Няма да стане като разминаването ми с Blind Guardian…

—-

Не бях проверявал отдавна нищо за Shadow Gallery и чак сега разбрах, че Mike Baker е починал през октомври 2008г. от инфаркт. На само 45 години. Стана ми тъжно. Вярно, че е някак егоистично тъжно — познавам го само от албумите и ми се щеше да можех да се изненадвам още от нови и нови песни и да пускам новия албум с онази тръпка на нетърпение, съмнение и предусещано удоволствие. Много посредствени музиканти доживяват до дълбока старост с техните наркотици, алкохол и комерсиални парчета. Но нищо — имаме си старите записи. Shadow Gallery готвят нов албум, между другото, само не се е разбрало кой ще пее на мястото на Майк Бейкър.

—-

Покрай HammerFall се сетих и за една друга любима група, датчаните Pretty Maids. За мен те са голяма група, нищо че в доста от албумите звучат доста по-мелодично от “пауър”-звука на въпросните HammerFall. Та точно Хамърфол във всеки албум имаха и по един кавър. Едно от тези парчета беше “Back to back” на Pretty Maids. Става за нахъсване в очакване на метъл-концерт, мисля:

 
They came at dawn into the morning light
Black shadows riding on the mist
Prepared for battle, swords were shining bright
Filled with anger and harm
Came to kill not to charm
 
The sound of metal screaming in the air
The time has come when justice rules
The endless victims looking up in fear
Now, who are the fools
 
Oh, here they come, riders of the sun
And they will fight
Back to back

 
from “Back to back” by Pretty Maids