Tag Archives: Plovdiv

Музикални планове за 2019г.

С наближаването на Коледа и у мен се загнездва онова очакващо и планиращо настроение, “ех, а пък за празниците ще си подарим това и това”. Или пък защо да не ми е това писъмцето до Дядо Коледа? Както учим децата вкъщи, чудесата, които се случват не са заради невидими сили и вълшебства, а са заради “помощниците на Дядо Коледа”, помощниците са всички, които помагат на хората. Те са единствените, които знаем със сигурност, че съществуват, и това ни е предостатъчно.

Да, имам много други грижи и много други нужди. Имам много други тревоги и това каква ще бъде музиката за мен през следващата година не е сред нещата, които не ми дават сън. Но все пак…

Догодина искам пак да идем с момчетата на рок концерти на открито. Засега Рая е мъничка, с нея по-натам. На открито звукът много често е лош, даже повечето пъти си е ужасен, а и често няма къде да подгънеш крак и ако е фестивал трябва дълги часове да те болят краката, пък ако седнеш на асфалта или тревата, си цапаш дрехите. Но има попадения, заради които си заслужава. Както аз, като припявах на Джудас и гледах невярващ Мейдън в Пловдив или както с децата във Варна се разтапяхме във вълните на Найтуиш или пък аз пеех текста и тананиках китарите на Металика с Апокалиптика. Понякога си струва и то си струва толкова, че вече няма никакво значение дали са те болели краката, дали организаторите са те прецакали с лоша и скъпа храна (или без никаква) и мудно пропускане. Заради кратките, но големи моменти, си заслужава. Особено на смислена музика. Особено като децата ти се радват.

Идват Dream Theater, Uriah Heep, Whitesnake, Vivaldi Metal Project, Accept, Primal Fear, Slayer. Засега се очертават два по-големи фестивала – Hills of Rock в Пловдив и Varna Rock във Варна.

На Хилса тази година е много странна комбинация – едни от хедлайнърите са Уайтснейк, а пък в другите два дни идват Гарбидж и Дистърбт. Миналата година имаше отделна сцена за алтърнатив и като цяло на главната сцена, особено водещите групи, бяха по-типично рок. Не виждам как ще издържа третия ден, ако има само алтърнатив. Миналата година фестивалът беше двудневен и третият ден беше нещо като “допълнение”, Мейдън в отделен фест. Сега, с Garbage мисля че просто организаторите много са си повярвали след успеха на третия ден през 2018г. Да, знам, има фенове и на тая музика, но чак пък толкова…

Другият проблем на Хилс е кого толкова ще доведат да подгрява целия ден преди Ковърдейл. Не се наемам да гадая, а и имам толкова съмнения, че предпочитам да ме изненадат приятно (макар да изглежда невероятно).

Във Варна неяснотите са още повече. През 2018г. Цонко Цонев прави фестивала там и се изложи яко – звукът беше добър само на Nightwish и то сигурно защото те са си донесли бая своя апаратура и инженери. Имаше голямо закъснение, за което организаторите имаха наглостта да обвинят хедлайнърите. Даже охраната обясняваше на хората, че Nightwish били виновни, също и хората на Кметъла вътре на щанда си ме убеждаваха, че “те Найтуиш си повярвяли, че са звезди и затова стана така” (точен цитат)… моля ви се… нямам думи. Звукът беше ужасен и на Kamelot се чуваше само каса и бас, усилени до сърцетупна непоносимост и гръден резонанс, а песните почти не се разпознаваха и човек по-скоро чакаше да дойдат паузите, отколкото да се наслаждава на готина група, каквато иначе са Камелот. Даже Николо Коцев се видя как на няколко пъти се намръщи на леките микрофонии.

Ако звукът ви е пак такъв, Варна, съжалявам, че се навивам и ако не обещаете яки групи, на зле отиват нещата. Дано не си позволите като Цонко да плюете тези, които ви носят хляба. Но основното е кои ще са участниците. Дано има интересни и яки групи, разчитам на Varna Rock, след като Hills of Rock (засега) се очертава да е странно събитие.

Отделно идват на свои си концерти Dream Theater, Accept и Slayer.

Слейър казват, че това е прощалното им турне, концертът е в София и като че ли се очертава като задължителен. Моят проблем е, че не съм типичният слейър-фен.

Една истинска случка по темата. Павката ми е разказвал за един негов съученик, който навремето слушал само Slayer и редовно след училище се сбивал и биел момчета, защото “не слушат Слейър”. Един път, в един от подлезите около Орлов мост, след училище, засича един от отличниците в класа, също фен на Slayer и почва да го бие. Другите викат “ама защо го биеш, той нали слуша Слейър?” А онзи отговаря невъзмутимо “Той не е достоен да слуша Слейър” и продължава да го бие.

Та така… не знам дали съм достоен – Slayer са едни, да нямаш други като тях, а аз никога не съм се вписвал толкова, нищо че слушам примерно Metallica и Megadeth.

Accept, моля ви се, е съвсем друга бира! Ако трябва да избирам само един концерт догодина, ще е точно на Аксепт! Лошо, че то остана май само Волф Хофман, ама пък е един от любимите ми китаристи, още от едно време, когато учех солото на Metal Heart (всъщност темата на Für Elise) и… тогава все още се хващаше ефирно някаква руска телевизия и въртях стайната антена, за да гледам със снежинки едно руско китарно предаване, имаха и интервю с Волф… тогава още не беше оплешивял…

Някакви идиоти журналисти бяха писали за това, че “Питър Болтис” бил напуснал групата на “Улф Хейкман”… явно музикални илитерати… хората се казват Петер Балтес и Волф Хофман, бе, дойчланд, фантастиш! Accept трябва да се гледат и защото концертът е със симфоничен оркестър. Има вече записи в мрежата, аранжиментите са страхотни. Пък и ще са в Античния в Пловдив, само още не знам дали може малки деца.

Dream Theater – за тях няма какво да пиша, 3 часа концерт в зала 1, значи 3 часа удоволствие. Ох, само аз ли я мразя тая конгресна зала? Да, Тиътър са си за в зала, но съм бил там няколко пъти на ужасен звук, единият път беше на Yngwie и определено беше от озвучаването. Дано сега е добре.

На колко и кои от тези концерти ще отида? Не зная, ще видим. Дядо Коледа, четеш ли? :)

TuxCon 2016

Върнах се от ‪TuxCon‬ снощи в малките часове. Конференцията беше супер, слушах много интересни лекции и се видях с много интересни хора. Поздравления на организаторите за позитивната атмосфера, която изградиха от началото в залите на палата “Киров” в панаирния град и поддържаха чак до края, когато затворихме бирарията. Момчета и момичета, конференцията отново беше супер, браво на вас и благодаря, че сте се потрудили да я направите!

Видях много ентусиазирани млади (и не чак толкова млади, но пък младежи по душа) хора, научих за историята на компютъра ‪‎Пълдин‬. Помня, че съм виждал един навремето в училище, трябва да съм бил 6 или 7 клас. С Явор бяхме или на кръжок по информатика, или висяхме за пореден път в свободните за посещение часове – щракахме някакви наши си програмки на 8-ците и като ни доскучае зареждахме “лунохода”. И тогава учителят събра около неговото бюро по-големите батковци и каки и им показа някакъв компютър с клавиши в бяло и синьо, които не се натискаха, а някак се “пипаха”. Ние се запровирахме да гледаме, но някакви ни се присмяха “къде бе, зайци, това е сериозна техника, за големи” и ние се върнахме да си пишем на бейсика.

А сега разбрах и историята на машината и видях чичковците, част от екипа навремето. Запознах се и с нови хора, видях се и със стари познати. Обсъдих идеи, че даже и пих в една лъскава пловдивска бирария радлер от жива бира и истински лимони. Смееха ми се, ама аз все пак щях да шофирам. Ванката отбеляза, че в случая този radler по-правилно е да е fahrer :)

Имаше и двама-трима чички, които нещо говориха за “безплатен” софтуер (специално за тях: свободен, повтарям сво-бо-ден), как отвореният код побеждавал лошия капитализъм, как някакви щели да ни превземат с партии, колко велика фирма била Novell, колко минути щяло да има светлина от Луната, ако Луната “изгаснела” (?!?) и подобни неща… Абе пийте ги тия хапчета… :P Но всичко беше позитивно, харесах всички лекции.

На връщане закъснях много и пътувахме на фарове. Целият свят беше в посока към Пловдив и почти само ние – обратно. Не успях да се обадя навреме вкъщи, а трябваше. Много зле се справям в (с) компании и често губя своите си приоритети, за сметка на тези на общите, а така не трябва. Трябва да се науча.

TuxCon 2015

Вчера се върнах от TuxCon 2015 в Пловдив. Страхотно събитие, видях няколко стари познати, запознах се с няколко нови и накрая съжалих, че трябваше да се връщам още същия ден и докато те са пиели бира вечерта, аз карах към София и залязващото слънце блестеше в очите ми. Важното е, че след дълго прекъсване отново искам да намирам време за такива събития и срещи. След първите OpenFest-и престанах да ходя и на линукс-бирата, но лека-полека ще надживея това прекъсване.

Имам ужасно много работа тия дни и ще пиша подробно по-натам, но понеже не издържам, само да уточня набързо за нещо, което ме втрещи на TuxCon 2015

  • XMPP‬ може да се ползва за аудио и видео (справка Jingle)
  • XMPP може да се ползва за пренос на файлове
  • ДА, разбира се, че преносът на файлове и медия в XMPP може да бъде шифриран
  • видеото в XMPP не “лагва ужасно”, или поне не повече от други на един и същи сетъп, защото преносът на файловете и медията е peer-to-peer (хайде пак справка какво е jingle)
  • Jitsi‬ не е “някакво ужасно бавно”, поне не по-бавно от много други настолни Java програми, при условие че Jitsi в сравнение с други XMPP клиенти е сред най-богатите на възможности. Особено пък за шифриране. Особено пък за пренос на медия.
  • XMPP мрежата от доста време е шифрирана, така че нека спрем FUD-а за това
  • Facebook вече НЕ ползват XMPP. Заявиха промяната преди една година и я направиха преди месец-два. Някои клиенти все още успяват да се връзват, но това е като надбягването с ICQ навремето. Вече ползват MQTT, но своя си, затворена, непълна и недокументирана имплементация.
  • SIP‬ далеч не е “едно нещо като XMPP, ама не точно”, а съвсем различен протокол с различно предназначение… даже не знам откъде да започна за SIP…
  • Tox‬ може да изглежда много секси и бунтарски, но няма никакви реални технически предимства пред XMPP, а пълната разпределеност има свои негативи.

Точно името на MQTT ми убегна в репликата ми и това ме спря, но няма значение – да кажеш в отговор “колегата тук възразява, но аз не знам за това, така че игнорирайте го” е некоректно. Защото както аз мога да науча интересни неща от лекцията ти, така и ти можеш да научиш неща и от мен, пък било то и само от реплика – нали затова се събираме на конференции. Трябваше да поговорим след лекцията, но закъснявах и си тръгнах – иначе мога да дам още един пример за съвсем нов и недоказал се проект, Matrix. ;) Също не може да стъпи на малкия пръст на XMPP, но е интересна идея, говорих наживо и с авторите. Така че неща за учене има винаги.

И изобщо хубаво е човек да знае повече за нещата, които представя, аудиторията не е от някакви странични хора, които не знаят за какво иде реч. Всеки лектор, мисля аз, трябва да застава зад катедрата с нагласата, че аудиторията може да е по-запозната от него. Схемата “професор-студенти” вече не работи в ерата на Интернет. Така че малко повече уважение към компетенциите на слушателите, моля!

Разказвах за едни неверни неща, които се казаха на TuxCon‬ и как аз в един момент се спрях да оборвам, за да не преча на лектора – Краси помисли и каза, че ние в България сме тактични по много неправилен начин.

Права е. В една лекция са важни слушателите и правилността на нещата, които се казват, а не щаденето на лектора.

Властта провинциално

Някъде преди три години е било, когато на среща на кафе с Юнуз веднъж отворихме темата за географското разпределение и децентрализирането на властта по градове. Може би Юнуз каза по-подробно, а след това и подробно написа какво има предвид. Аз мислех, че също съм писал за това тогава, но колкото и да рових назад, явно пак съм блогвал наум и съм бил зает и уморен от други неща.

Накратко – ставаше дума официалните служби на властта да бъдат разпръснати географски, да бъдат в различни български градове. Не да са скупчени всичките в София. Най-очевидните ползи от това биха били “отдъхване” на София и съживяване на други градове.

Един бърз паралел с “онова време” – тогава работеха по такава децентрализация през предприятията и изобщо през всички работни места за квалифицирани – спомнете си само схемата на “разпределенията” след завършване на висше. Тогава са правели така, защото са можели да си го позволят – от една страна са имали възможността, защото всички работни места са били държавни (държавата беше централизирана, не казвайте за свобода на общините и подобни – рано е тогава). От друга страна не е имало и от какво да се спират – заплаха за тоталната централизация не е имало, защото това е било разпределение на пролетариата – иначе ЦК така и така си е бил на едно място.

Сравнението с разпределенията при комунизма е само повърхностно. Ако днес се прави опит за разпределение на някакви ресурси между повече градове, то няма да е като преди. Защото това, което е останало на властта да разпределя, е преди всичко именно самата власт. Може би днес вече не е много дръзко да се каже, че ако в годините на интернет комуникациите, видеоконферентните връзки и т.н. властта не предприеме географско децентрализиране, което да доведе лека-полека до цифовизирането й, което пък да даде някаква обща възможност за истинска прозрачност на управлението, то няма кога по друго време да стане.

Аз имах предвид всяка структура на изпълнителната власт нарочно да се опита да бъде преместена на различно от другите място. Така самата власт най-накрая ще започне да се учи да общува електронно, което в крайна сметка ще е полезно за всички ни и ще се появи и развие истински електронен интерфейс на властта към гражданите. Ще спрат и да пътуват разните служители за щяло и нещяло по пътищата, с кортежите си – е, или поне ще се ограничат. Служителите в местните офиси на министерствата ще си купуват банички на обяд от местния баничар и децата им ще ходят в местните детски градини и училища.

Идеята на Юнуз беше да се разделят географски отделните власти – например съдилищата в един град, парламентът в друг и т.н. Той е описал подробно защо и как.

—-

Това беше преди три години и нещо. Хич не сме очаквали, че наистина ще дойде време темата да е в новините. И то точно Бойко Борисов да лансира такива идеи. Не крия, че това е може би първото нещо от решенията и изказванията на премиера (преди това кмета), което ме поставя пред дилема. Подкрепям разделението на властта на географски принцип, подкрепям всякаква децентрализация на властта – защото властта у нас има въпиюща нужда от децентрализация (но задължително с прозрачност) – но не зная дали решението ще сработи.

http://offnews.offroad-bulgaria.com/index.php/48902/plovdiv-stava-stolitsa-na-turizma-za-da-namaleyat-zadrastvaniyata-v-sofiya

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4763851

Всички решения на правителството са някак “на юруш”. Правят се някакви гигантски усилия в говорене, преповтаряне, обвиняване, завъртане на мнения, пренареждане на хора и какво ли не и… накрая няма много резултат. Да, може да не знам какво става. Може само историята след 50-тина години да може да каже. Но прекалената потайност и преиграването пред публиката не са приятни за съвременниците на такава власт. С други думи – управляват ни или гении, или некадърници. Нямам начин да зная и това ме кара да се съмнявам в тази поредна приумица за отделяне на агенцията по туризма и на земеделското министерство в Пловдив.

Иначе – пак казвам – принципно идеята е много добра. Преди някой да почне да критикува, че така щяла да се затрудни комуникацията вътре във властта и щял да стане по-труден достъпът на гражданите – спомнете си за интернет връзките и електронните документи. Ето ви една обективна и реална причина електронното правителство най-накрая да почне да се случва – истински и масово.

И още нещо… Чудя се какви хора правят стратегиите на премиера, какви хора го съветват по тия въпроси. В един по-добър свят think tank-ът на властта също би трябвало да може да говори с/на хората. Представете си дискусиите, които са се водили по темата. Да, знам – след 50-тина години историята ще знае… може би.