Tag Archives: beer

TuxCon 2016

Върнах се от ‪TuxCon‬ снощи в малките часове. Конференцията беше супер, слушах много интересни лекции и се видях с много интересни хора. Поздравления на организаторите за позитивната атмосфера, която изградиха от началото в залите на палата “Киров” в панаирния град и поддържаха чак до края, когато затворихме бирарията. Момчета и момичета, конференцията отново беше супер, браво на вас и благодаря, че сте се потрудили да я направите!

Видях много ентусиазирани млади (и не чак толкова млади, но пък младежи по душа) хора, научих за историята на компютъра ‪‎Пълдин‬. Помня, че съм виждал един навремето в училище, трябва да съм бил 6 или 7 клас. С Явор бяхме или на кръжок по информатика, или висяхме за пореден път в свободните за посещение часове – щракахме някакви наши си програмки на 8-ците и като ни доскучае зареждахме “лунохода”. И тогава учителят събра около неговото бюро по-големите батковци и каки и им показа някакъв компютър с клавиши в бяло и синьо, които не се натискаха, а някак се “пипаха”. Ние се запровирахме да гледаме, но някакви ни се присмяха “къде бе, зайци, това е сериозна техника, за големи” и ние се върнахме да си пишем на бейсика.

А сега разбрах и историята на машината и видях чичковците, част от екипа навремето. Запознах се и с нови хора, видях се и със стари познати. Обсъдих идеи, че даже и пих в една лъскава пловдивска бирария радлер от жива бира и истински лимони. Смееха ми се, ама аз все пак щях да шофирам. Ванката отбеляза, че в случая този radler по-правилно е да е fahrer :)

Имаше и двама-трима чички, които нещо говориха за “безплатен” софтуер (специално за тях: свободен, повтарям сво-бо-ден), как отвореният код побеждавал лошия капитализъм, как някакви щели да ни превземат с партии, колко велика фирма била Novell, колко минути щяло да има светлина от Луната, ако Луната “изгаснела” (?!?) и подобни неща… Абе пийте ги тия хапчета… :P Но всичко беше позитивно, харесах всички лекции.

На връщане закъснях много и пътувахме на фарове. Целият свят беше в посока към Пловдив и почти само ние – обратно. Не успях да се обадя навреме вкъщи, а трябваше. Много зле се справям в (с) компании и често губя своите си приоритети, за сметка на тези на общите, а така не трябва. Трябва да се науча.

Безалкохолни бири

Щом съм тръгнал да пиша за безалкохолна бира в блога си, представете си колко съм се впечатлил…

Вчера пих една такава Каменица – наложи ми се. В кутийка със син етикет, вместо зеления на “нормалната”. С колата бях, не се бяхме виждали отдавна с един приятел и вече бях пил една бира. От пиенето до качването ми в колата минаха 2-3 часа, така че това не е проблем, макар доскоро да бях принципно против всякакъв алкохол в деня, в който шофирам – или поне не без поспиване между двете. Сега съм малко по-либерален в това отношение, но няма проблем – макар и по-близо до границата, съм твърдо против прекрачването й. Най-много една бира (или половин, ако съм уморен) поне два-три часа преди каране. На някои хора може да им се стори прекалено – знам, че има хора, които без притеснение карат на бира или на две – но за мен шофирането не е просто начин за придвижване и ми харесва да съм свеж, спокоен и трезвен.

Та за безалкохолната – не ми се пиеше кафе, а в заведението повечето безалкохолни и сокчета бяха все по-скъпи и по-малки от бира. Та реших да пробвам – викам си, how hard can it be. За нищо на света не препоръчвам безалкохолна бира – поне тази на Каменица е пълен отврат!

Има вкус на… измислих го – има вкус на мухлясала пластмаса! Никога не съм вкусвал мухлясала пластмаса, разбира се, но съм сигурен, че вкусът й трябва да е като на безалкохолна Каменица! Има си и пяна, да – спихва се и оставя следи по чашата като перилен препарат. Може би водата от пералнята има такъв вкус, само леко газиране и смесване с тоалетната за докарване на цвета й трябва.

Лимонените бири също не са оферта – да, много ги пият напоследък, но са ужасни. Първо в заведенията са на цената на нормална бира, което си е яко минавка. Понеже вътре са пълни с разни химикали и есенции – да, пише, че “съдържат лимонов/потрокалов сок”, но от “съдържа” до “състои се от” разликата е огромна, нали? Има две капки лимонов сок и останалото е лимонтузу, то даже си го пише сред многото консерванти, оцветители, аромати и какво ли още нЕ. Да пия фалшив лимонов сок с лек дъх на бира на цената на бира? Мне, мерси! Бирата би трябвало да е един от продуктите, в който има най-малко наблъскана химия и повече естествени съставки – поне читавите бири, особено по-нетрайните и най-вече живите и белите – защо тогава да пия нещо, което е бъкано с химикали, само защото имало вкус на лимон, портокал или тем подобни? Луд народ.

Въпреки че съм го правил при липса на избор, когато съм бил с колата и явно ще продължа – по-добре лимонов сок, отколкото вода от пералнята.

И аз не мога да повярвам как толкова се впечатлих и възмутих от безалкохолната, но наистина, по-гадно нещо не бях пил. Не спирам да се учудвам на хората, които го харесват и даже нарочно си купуват в супера такива кутийки… Рекламата е голямо нещо.

Болярка Weiss срещу Загорка Резерва

Убедителна победа за Болярка Вайс. Препоръчвам! Макар да не е най-хубавата мътна бира, която съм пил, е елексир в сравнение с претенциозно рекламираната “Резерва” на Загорка. След като наскоро писах неприятни неща за Каменица Пшенично (не съм виновен аз, те самите с тая си бира ми причиниха неприятни неща), реших да опитам бялата бира на Болярка. Опитах я и се изненадах приятно. Пак казвам, не е най-добрата мътна бяла бира на света, но за цена около левче (или по-малко без бутилката), си е страхотна.

Бях си говорил с Ванката за мътни бири преди около месец, когато пробвахме няколко в “Халбите”. Та стана дума за тия нашенски и след като и двамата неодобрихме каменицата, аз още повече се навих да си взема някой ден след работа едно шишенце “Вайс” и едно “резервно” и да видя що за риба са… ъ, бира, де. Въпреки че “резервата” изобщо не е мътна – просто ме заинтригува недомислената й реклама.

Boliarka Weiss vs Zagorka RezervaБолярка Вайс е типична бяла нефилтрирана бира, 5.4%, без допълнителни ароматизатори – само пшеница към ечемика. Има по-слаб или никакъв плодов послевкус, за разлика от Oettinger Hefeweisen, например. Всъщност много се доближава до бялото на Stephans Brau, за което бях писал наскоро. Силен бирен вкус, не много кисел и с не много тежък аромат. Има не една и две нашенски филтрирани светли бири, които са с по-тежък дъх на прокиснало. Газировката не е прекалена, напротив – това ме кара да предполагам, че не са си правили труда да я газират изкуствено с CO2 (както е масово при светлите бири, особено пък в големите PVC бутилки). Което също е много добре. Едно от нещата, заради които харесвам бира, е точно естествения процес (или поне най-близкото му приближение, ако съвсем естествено производство не е възможно в днешни дни). Не много хора знаят, че навремето са се пили точно нефилтрирани бири и тогава са се ползвали (и) за храна. След масовото навлизане на филтрираните (пилзенски и т.н.) бири, ударението много бързо се измества от хранителни качества към чисто напиващи такива. Още една причина да не съм вече голям фен на филтрираните (били те светли или тъмни) бири.

Още нещо за мътните бири. Има както светли, така и тъмни нефилтрирани (мътни) бири. Това са две различни категории. Светли и тъмни биват според това доколко захарните кристали в малца са карамелизирали. А биват мътни (нефилтрирани) и филтрирани (кристални) според това дали брашнената утайка е била премахната от бирата или не. Така че има както светли и тъмни филтрирани, така и светли и тъмни мътни. Трета категория пък са живите, но това е друга тема.

Който нарича тъмната бира “плътна” на вкус, само защото не се вижда през нея, просто не е опитвал друго освен филтрирано пиво. Което е разбираемо – у нас масово се продава именно пастьоризирано филтрирано светло и тъмно (и с всякакви цветни нюанси) пиво. Тъмната може да има по-плътен аромат заради карамела или другите си добавки, но истинската плътност във вкуса идва с мътните бири.

Нещо важно за пиенето на тези мътни бири – не ги пийте като другите, разклатете бутилките първо. Когато днес си взех поредната Болярка Вайс, се загледах в шишето – на светлина се вижда през него и изглежда бистро вътре. А то е защото утайката е на дъното и особено ако бутилката е стояла поне няколко дни на щанда, се е слегнала и слепнала там. Ако не разклатите бутилката, на практика ще си пиете най-обикновено филтрирано пиво, язък за покупката. Затова още преди да отворите капачката обърнете бутилката и с плавно, но бързо въртеливо движение “оберете” утайката от дъното. Или пък отворете капачката, излейте половината бира в чаша и след това с остатъка, пак с въртеливо движение разбийте и разбъркайте утайката. За да може после да си я сипете в чашата. Не е виновна самата бира, че се утаява – нормално си е. А и както тези бири са непопулярни у нас, явно е нормално и да позалежават по рафтовете в магазините, така че бирата си се утаява и “самофилтрира” в магазина.

Отказах се да казвам за Болярка Вайс повече – който реши, неща я опита сам. Всичко е въпрос на вкус – като в стария лаф с кучето – така че решете сами. Ако неспасяемо харесвате само и единствено филтрирани бири, това не е за вас. Ако с бирите само се напивате – също. Но ако цените бирата заради вкуса, аромата и дори заради историята и начина на производство и пиене назад във времето – запознаване с мътните бири ще ви достави удоволствие. “Вайс” е едно добро родно приближение към темата. Има и по-добри, но и тя е добра. Сериозно, това е една от най-добрите нови бири у нас. Не казвам “български”, защото почти всички “наши бири” са всъщност търговски марки на западни пивоварни, купили заводи тук.

—-

Сега – за лошото. Реших да опитам и Загорка Резерва. Не знам кое точно й е “резервното”, но цялата тая рекламна кампания на бира в сандъчета за отлежало вино ми стоеше гротескно. И все пак си взех да опитам, интересно ми беше.

Загорка Резерва има дъх на леко прокиснало винце, след това на вкус горе-долу се търпи и дори в началото е леко интересна. Но накрая ефектът е като от напиване с лошо вино. Навремето Столично Тъмно имаше такъв период – не знам дали слагаха повече алкохол, отколкото принципно са свикнали, но нещо не уцелваха рецептата и аз на втората чаша бях с чело на масата, а на третата повръщах. Доста мои приятели също. Иначе беше с интересен вкус, но бързо това се отмиваше от дъха на добавен алкохол. Не зная дали случаят с “Резерва” е същият, но имах натрапливото усещане, че съм си сипал ликьор. Излишно повече 1) добавен алкохол и 2) добавена плодова есенция. Преди някой от производителя да се обиди – не съм сигурен дали има добавен алкохол, а и няма значение – такова ми беше усещането. А и фактът, че цяла нощ и на следващата сутрин бях като препил, а и с главоболие на следващия ден за мен говори достатъчно.

Вкусът е убийствено кисело-плодов, като изкуствените сладка “с горски плодове”. Как беше в рекламата, вкус на боровинки ли? Щом казват, добре. Може и боровинки да са, но по-добре да бяха направили компот. Или направо ликьор от боровинки, на какъвто ми мязаше постоянно. Интересен цвят, интересна цветна пяна – но аз не пия бира заради извънземния цвят на пяната й.

В този ред на мисли, една по-нормална и традиционна тъмна бира като Каменица Тъмно ми направи много по-добро впечатление. Без изобщо да е нещо особено, даже напротив – но поне не беше вино с бирена пяна.

Това е мнението ми – бира с вкус на леко запрокисвало вино или слаб ликьор с цветна пяна. Също както при Каменица Пшенично – изкуствените и излишни добавки просто развалят цялата работа. Да бяхте направили обикновена тъмна бира. Или пък да бяхте копирали вишнев крик – а не нещо средно, при това с вкус на оцетец.

Като казвам това, знам че тая бира ще допадне на доста хора. Но като се напият от чашка-две, ще им мине меракът. Сещам се как навремето момичетата в компаниите, които движех, се възхищаваха на Столично Тъмно – ах, какъв аромат, ах, какъв карамел, ах, колко е вкусна. Вкусна, вкусна, ама всяко чудо за три дни и днес те всички мъдро си поръчват от добрите за сезона светли пилзенски бири. Зависи коя е по-добрата – те нашите бири се надпреварват коя кой сезон да се издъни. Така че “Резерва” сигурно ще има публика. Ако и вие сте от нея – не се сърдете на критиката ми. Както казах – “на вкус и цвет товарищей нет”.

Последни промени и няколко добри бири (и Каменица)

Последните седмици ми донесоха доста промени. Опитвам се да се променя и аз, да съм в крак с нещата, но е трудно – промените са големи и все още са ми някак “външни”. Лични и работни – дисертацията я слагам към работните. Личните ги приемам и преживявам вътрешно, но си е тежко и трудно, няма как. Работните ми стоят все още леко встрани, като че ли ме чакат да се успокоя, да си вляза в релсите и чак тогава ще почукат с пръст по каската “ей, ами ние?”. На всичкото отгоре работните промени донесоха със себе си и още лични неща за донагласяне. Като например да не мога да виждам децата през деня и вечер като се прибирам да се надпреварват кой първи да ме посрещне на вратата и после цяла вечер да са нервни и да плачат – единият че не е дошъл първи, а другият защото брат му плаче…

Но не е лошо. Не се оплаквам, по-скоро ми е едно такова странно и различно. Трудно, но не неприятно. Потиснато, но не от отчаяние, а от скоростта на промените. Конкретно? Ами конкретно – започнах работа на пълен ден в другия край на града. Колегите са готини, длъжността ми пасва (сървъри линукски). Точно когато се готвех да ида на следващата сутрин за първия работен ден, видях че Nick е писал за новата си фирма. Е, Opencode не е като IBM, но се надявам да ми пасне. Беше и най-доброто предложение (в тоя ред на мисли, Globul, много сте несериозни!). Засега трудността ми е битова – ставане, пътуване и т.н. За капак и сега нали са най-кратките дни и се стъмва цял час преди да тръгна. Но и това ще мине. ;)

Да дисертацията? Ами дисертацията върви, мерси. Засега е 60% готова. Или малко повече. Оставащите 60-тина страници са все още в насипна форма – записки, бележки, цитати, адреси, идеи и т.н. Планът за тях е подготвен, нещата са разпределени по подточки и с библиография – остава да ги впиша в текст, като готовите 60%. След това имам няколко редакции на спокойна глава, че ми се иска текстът да се чете плавно и да е разбираем. Поставената крайна цел е краят на месеца. Което значи, че тия последни редакции и дописвания ще са след работа, преди да заспя от умора.

—-

Some good beers (and a Kamenitza)И още нещо, което си е най-интересното и затова го оставих за накрая. Ето няколко върло добри бири и една каменица (натиснете на снимката за по-голям размер). Отляво надясно, нали сме си европейци:

Два пъти Stephans Brau, мътна (нефилтрирана) бяла (пшеничена) бира 5.3%. Hefeweizen hefetrüb (бяла бира с дрожди). Немска бира, пише че се бутилира в Германия, за Кауфланд. Номинирам я за откритието на сезона – много добра бира за цената си (към 1.50лв. в Кауфланд), с плътен вкус, некисела и съвсем леко сладка, като пшеничените бири. Най-силно алкохолната от тия на снимката е, но хич не напива като нашенските наливни с консерванти и спирт.

Два пъти OeTtinger Hefeweissbier Naturtrüb 4.9%. Пак немска, мътна бяла бира, не кауфландска – има я в доста магазини, във Фантастико със сигурност. Освен това я сервират с кенчето в О’Шипка и то на супер яка цена, почти като от магазина. Има я и в Халбите, но на двойна цена. Та в магазина беше пак към лев и половина. И тя е номинация за сезона – плътен вкус и за разлика от Щефансбрау-то има по-силно изразен плодов послевкус. На мен ми напомня леко портокалов вкус, но не кисел, а сладък – нещо като портокал с банан. Навремето при правенето на такива бири са се докарвали плодови аромати, със или без това да е било търсена цел. А и то е вкус, който е съвсем лек и трудно се улавя, ако не го търсите и се усеща чак след преглъщане. Ойтингер-ът е готина бира, даже смятам тия дни след работа да свърна в близкото Фантастико и да се почерпя за вечеря.

Бялата мишка в средата е играчката, която Светко ми остави, когато заминаваха за Троян и ми каза да нося на врата си и да се грижа през цялото време за нея. Та ето го мишокът, сред бири – кой като него.

Вдясно следва Stepnahs Brau Shwarzbier 4.8%. Пак Щефансбрау, от Кауфланд, пак на подобна цена – лев и нещо. Без да е нещо много особено, ми хареса. Типично филтрирано тъмно пиво, ароматът е леко карамелен, не кисел и цялата бира е плътна, не водниста като някои масови наливни тъмни у нас. Ако пия тъмно тая зима, нещо такова ще е.

После Kaltenberg Pils 4.8% – типично пилзенско (филтрирано) пиво. Всъщност си е Болярка. Макар че Болярка не е каквото беше навремето. Нашенска бира, но със съжаление добавям “нищо особено”. Няма да я забележа сигурно следващия път на рафтовете в магазина.

Последното, в ъгъла да се срамува, е Kamenitza Пшенично 5%. Един от актуалните родни опити да се прави мътна бяла бира. Другият опит е Болярка Вайс, нея не съм я пробвал още. Но като знам Каменицата… Мнението ми е тук. С две думи Каменица Пшенично е “нищо особено”. Даже по-лошо – не е хубава. Някои може да обяснят, че воднистият вкус, киселата жилка и липсата на по-сериозна утайка се дължи на добавките – които в Пшенично са царевичен грис и кориандър – но не вярвам аз, мълчи и стадионът. Просто не е добра бира. Цвик с лимонтузу.

Та тези бири на снимката… сигурно се чудите защо така съм ги събрал? Те са бирените представители на вдъхновението за работата по дисертацията миналия месец. За този месец няма да има такава щафета сигурно – ако пия по едно вечер след работа, или няма да пиша нищо, или писането ще е толкова късно, че няма да мога да се събуждам на сутринта.

Наздраве! Препоръчвам двете бели и тъмното. Само не да не ги изкупите, ей! Ще се презапася аз за уикенда, за всеки случай. ;)

2125

Опитвам “Пшенично” на Каменица, което е техният прочит на мътно бяло пиво (weissbier, hefeweizen). Ванката ме посъветва да не се подлъгвам, но опитах. Не съм очарован. По-рядка, по-прозрачна от други бели бири и някак блудкава на вкус. Асоциацията ми е “цвик с лимонтузу”. Опитали са да докарат вкуса на светлата Каменица и са сложили нещо като лимон или бъз. Не ме грабва – не е вкусно, не е плътно.

1294

Прекарах деня почти изцяло в работно обикаляне на града. Вярно, имаше работа свършена и добри и правилни работни уговорки. Но пък заради леко забавяне и продължителен неприятен дъжд, объркал на места транспорта, провалих една среща с приятели. Донякъде и аз съм си виновен, май най-вече понеже нямам навика да си поглеждам часовника. Мразя така. Момчета, ще се реванширам с бирички! ;)