Tag Archives: Pentax

Който търси намира

Или както казва Дикс, “не намира който търси, а който намери”. Намерих фотоапарата, а Рая ми намери очилата. Всъщност първо тя, после аз.

Вчера беше пренаситен с емоции ден, добре че вечерта открих камерата и всичко започна да изглежда с една идея по-подредено, спокойно и както трябва.

Едни хора уж щяха да купуват мебели, които не ползваме и едвам намираме къде да държим, отказаха се и ни оставиха с отчайващото усещане, че не се справяме с подреждането на обзавеждането, ежедневието, живота…

Светко е на лагер в Пловдив, алумни среща на децата от Космическия лагер, на който ходи лятото в Турция и е малко по-празно в намален състав вкъщи, а и по-тревожно, поне за мен и Краси. Оги има да се готви за класова среща и изпит по виолончело и въпреки че наистина се готви, виждам как се разкъсва понякога между челото и книгите за Хари Потър. Че и е започнал да се изкушава от писане, но пу-пу, не издавам.

Само Рая е шапка на тояга, а пък колко беше щастлива като ми намери очилата – тича и грее “тати, тати, виж очилата ти, не са вече изгубени”.

Само котката дойде и се засели на терасата, без да сме я търсили. Толкова е мила, милата мъничка Елизабет (или Лизи, Лизка, или направо “лисицата”), храним я и я галим и гушкаме, водиха я на лекар за една рана, а тя все опитва да ни накара да я пуснем вътре. Не знам какво ще решим за зимата, но май не е добре котка да влиза на ламината. Отгоре не е гланциран и ни наплашиха, че котките за нула време си подострят ноктите и го правят на нищо.

Но поне имам очила, които в най-скоро време трябва да занеса на лекар, заедно с последните ми изследвания на очите, мерки, цилиндри, диоптри и тъй нататък, за да ми направят нови очила, дето да са ми по мярка. Аз пък ще гледам да ги нося колкото може по-малко, белким ми се пооправят очите… или се заблуждавам?

И че Pentax-ът е пак тук е супер. Той все си е бил “тук”, де – явно съм го “подредил” на скришно място, когато идваха едни майстори и сновяха навсякъде. Може би някъде две години и половина си е стоял най-спокойно на сантиметри от леглото, “подреден” и забравен. Като го включих, си имаше още ток в Eneloop-ите, за толкова време батериите не бяха нито протекли, нито паднали. Завидно постоянство, нали? Надеждни, не като някои хора…

Къде ли ми е фотоапаратът…

Напоследък съм без фотоапарат. Първо не забелязах как стана и къде изчезна, после си казах, че ако е някъде вкъщи, непременно трябва да го намеря и накрая май се примирих, че може би някой от майсторите, дето идваха миналата година, го е откраднал. И бормашината. И винтоверта. А, и очилата на Светлин никъде не ги намирам, детето преди четеше постоянно, пък сега почти не поглежда книга. Търсих навсякъде, най-вече всъщност търсих очилата, но засега без успех. Съмнително е, ще кажете, така да изчезнат толкова неща, пък и кой би крал очилата на детето? Не знам, помня, че миналата година на морето снимах (“за Великден Гюро си капа купува̀…”), после вече все ходя с мобилния и да си кажа – прехвалена работа са това телефоните, става за “отбелязване” на места и моменти, но нищо не е като (d)SLR-а.

От доста време се опитвам да снимам пак. Наскоро на WordCamp (за това отделно повече) видях Йовко, не се бяхме виждали от векове, добра среща, и успяхме да разменим кратки разговори, един от тях, естествено, по любимата наша тема за снимането. Последно побутване да вляза в релси и пак да започна да снимам. Е, да кажеш е лесно, но какво да сторя, като последното преравяне вкъщи пак не откри стария istDL? Огледах се в мрежата – готиното днес е, че има много, много фотоапарати и огромна част от тях са чисто нови и със супер-дупер копчета и автоматики. Доброто в това за такива като мен е, че не са ми нужни най-новите джаджи в апаратите, а съответно цената втора ръка на прекрасни модели отпреди 10 или дори 4-5 години е много, много достъпна. Направо да се изкуши човек да си вземе нещо с 15-16 мегапиксела, 1/8000 и ISO някъде над 10000, пък може и да има видео, за зор-заман… Все космически неща за стария ми апарат, ох абе къде ли е, да не би да съм го “подредил” по някое време и сега да не го “намирам” като “изгубен”… няма да ми е за първи път…

Гледам Pentax, явно защото съм праволинеен, мързелив и кон с капаци… шегувам се, защо да търся друга система, като модели като K-30, K-50, че дори и K200d (далечен правнук на моя istDL) са си супер? K-5 е по-добре, а пък сега се сетих, че когато излезе K-3, реших, че това е най-якият апарат, нищо че някои хора не го харесваха, че им бил “ръбат”. Пък и няма да сменям, нали си имам още пентакски обективи, даже Pentax SMC DA 50mm F/1.8 така и нямах време да го разцъкам като хората.

По-рано тази година, някъде по топлото време, се видях с Велин, Гери и Ники (момчета, къде са ви фотоблоговете?), и с тях не се бяхме виждали от години, пихме кафета и бири и си казахме, че трябва пак да започнем фоторазходките. Е, трябва, ама първо снаряжаването – после развод на караула. То затова и няма снимки към този текст, как да има. :)

Портрети. Павел.

imgp0024545-e-1000

Не съм снимал от няколко години. Снощи на по бира стана дума за фотография и преди да си тръгна извадих апарата от чантата. От десетина кадри този само е горе-долу, но изобщо не съм доволен.

Оправданието, че визьорът ми е повреден и снимам “наизуст” не важи, защото досега да си бях взел нов апарат.

Това е с китов обектив, имам и с 50/1.8, но там съвсем съм изгубил фокуса.

Както говорихме снощи, трябва си снимане. Стимул, желание и апетитът идва с яденето. Иначе не става…

Да загубиш две години. Цифрово, де.

От седмица съм без компютър вкъщи. Бях тръгнал да освобождавам място на диска, за да сваля поредната доза снимки от фотоапарата, когато погрешка форматирах ext3 дял с около 250GB данни. От тях поне 100-тина гигабайта наистина ценни – архивът ми със снимки. Почти всичките – raw файлове на Pentax (PEF), доста JPG (освен това във всеки PEF има вграден JPG пълен размер), също и целият ми архив от филмовите времена, сканиран.

Донякъде добрата новина е, че имам резервни копия на нещата допреди две години. Даже по две копия, на дискове. Но всичко от последните две години изчезна. Това са всички снимки на Светко от 3-годишен досега. Всички снимки на Оги. Вкъщи е лудница, защото си е безумие да се гледат две малки момчета в гарсониера и докато си мислех, че трия и после създавам наново и форматирам дяла за tmp, се оказа, че съм бил написал този за home. Вече ще знам, че стресът определено не ми е малко. Минавам принудително в режим възстановяване – никакви допълнителни тревоги, никакви допълнителни ангажименти (особено пък работни), ускоряване на търсенето на самостоятелна къщичка с дворче в близките села-квартали.

Как точно стана ще разказвам следващ път, когато имам повечко сигурност, че файловете ми са наред. Вече има светлина в края на тунела и имам косвени уверения, че в този точно тунел влакове няма да минават.

Не съм писал на двата дяла след грешката. Веднага ги демонтирах и ги закоментирах във fstab. Взех си нов външен твърд диск (доволен съм, засега препоръчвам Intenso, ще пиша и за него). Записах си набързо при нашите първите две дистрибуции с TestDisk, които ми попаднаха – GParted и Ubuntu Rescue Remix. Не съм ги избирал, просто имах два диска и набързо записах първите попаднали ми в мрежата.

Сега се мъча с PhotoRec (ТеstDisk не откри загубени дялове и надеждата ми да ми се размине с лека уплаха и да ми се възстанолят файловете и директориите с имена и всичко се изпари бързо).

PhotoRec е готина програма и изрови какво ли не – някои неща даже не знаех, че са ми били на диска (браузърен кеш, какво да правиш). Но въпреки че изкопа един огромен куп с JPG и май повечето от снимките ми са там (включително и JPG-тата, вградени в PEF-овете), все още не мога да го накарам да разпознае читаво PEF-файловете. Уж са TIFF и твърди, че ги разпознава, но май не може да намери края на файла и се отказва всеки път.

Иначе данните са там. Само трябва да намеря как да ги възстановя докрай.

Допълнително обърква работата това, че в /home имах копирана и симлинкната цялата папка /usr/share/ (нямах достатъчно място в /usr, а отлагах мигриране към LVM, докато дискът се позапълни и нямаше как). И сега ровя в камара хедър-и, ман-страници, скриптове на питон и какво ли още не. Понеже все пак имах и текстови файлове, та да ги отсея.

Поука: по-добре текстовете в текстови файлове, отколкото в офисни простотии. И, разбира се – you’re as good as your backup. Което уж си го знам за служебни неща, ама как беше, на обущаря децата…

Връщам се към файловете, от милион и нещо сега са само към милион…

2031

Днес на първия стрийт от доста време хоп във “Фотопавилион”. И аз – я да питам за Samyang 85/1.4. Като фен на bokeh няма как да не харесвам обектива. Питам аз дали версията им е с автоматична бленда за Pentax или не. Дали има позиция “A”. Щото са два вида. Ама къде си гледал, ама какво е това, ама ние от доставчика оригинални, ама какви са тия “А”. Като не знаеш – абе кажи си, кво ми се обясняваш?

1657

Може би ще има разлика между Samsung NX и още неясния нов апарат от Pentax. NX-серията на Самсунг е пряка атака на “върха” в продуктовата категория между сапунерка и dSLR. Явно ще е EVIL-камера (Electronic Viewfinder Interchangeable Lens). Докато при Пентакс може би няма да има сменяеми обективи и ще е най-обикновен ултразуум. +1 за Samsung, -1 за Pentax, ако е така. А аз още чакам tilt-shift. :(

1656

Samsung обявяват нов модел и той е “bridge camera”, т.нар. у нас “ултразуум” (http://ur1.ca/21n5) За Pentax само се чуха някакви слухове за подобен апарат. Дали сътрудничеството и успоредните продуктови линии на Pentax и Samsung ще продължат? Samsung NX не изглежда много по-различно от подхвърленото изображение в слуха за новия Pentax (http://yasen.lindeas.com/?p=1655) Всички гледат към PMA 09.

1655

Появяват се разни слухове за наближаващото изложение на фотографска техника PMA 09. Около Pentax, както винаги, е съвсем тихо. Липсват шумните “изтичания на информация”, като при Canon, Nikon и др. “Слуховете” са по-скоро догадки на самите пентаксианци. Донякъде подкрепени от факти и изявления, донякъде измислени. Сега се чува за ултразуум (bridge camera). http://ur1.ca/21nc, http://ur1.ca/20ra.

1436

Излязоха новите продукти от Pentax, а аз току-що преточих част от летните снимки от верния *istDL. Остават още доста, но на лаптопа и ще почакат до утре. Имаше различни модели след появата на Pentax *istDL (знам, смахнато за произнасяне, ама е много хитро като идея за име). А и моят не е “първа младост” – взех го втора ръка, макар и само на 300 кадъра. И все пак… толкова ГОТИНА машинка е!