Да загубиш две години. Цифрово, де.

От седмица съм без компютър вкъщи. Бях тръгнал да освобождавам място на диска, за да сваля поредната доза снимки от фотоапарата, когато погрешка форматирах ext3 дял с около 250GB данни. От тях поне 100-тина гигабайта наистина ценни – архивът ми със снимки. Почти всичките – raw файлове на Pentax (PEF), доста JPG (освен това във всеки PEF има вграден JPG пълен размер), също и целият ми архив от филмовите времена, сканиран.

Донякъде добрата новина е, че имам резервни копия на нещата допреди две години. Даже по две копия, на дискове. Но всичко от последните две години изчезна. Това са всички снимки на Светко от 3-годишен досега. Всички снимки на Оги. Вкъщи е лудница, защото си е безумие да се гледат две малки момчета в гарсониера и докато си мислех, че трия и после създавам наново и форматирам дяла за tmp, се оказа, че съм бил написал този за home. Вече ще знам, че стресът определено не ми е малко. Минавам принудително в режим възстановяване – никакви допълнителни тревоги, никакви допълнителни ангажименти (особено пък работни), ускоряване на търсенето на самостоятелна къщичка с дворче в близките села-квартали.

Как точно стана ще разказвам следващ път, когато имам повечко сигурност, че файловете ми са наред. Вече има светлина в края на тунела и имам косвени уверения, че в този точно тунел влакове няма да минават.

Не съм писал на двата дяла след грешката. Веднага ги демонтирах и ги закоментирах във fstab. Взех си нов външен твърд диск (доволен съм, засега препоръчвам Intenso, ще пиша и за него). Записах си набързо при нашите първите две дистрибуции с TestDisk, които ми попаднаха – GParted и Ubuntu Rescue Remix. Не съм ги избирал, просто имах два диска и набързо записах първите попаднали ми в мрежата.

Сега се мъча с PhotoRec (ТеstDisk не откри загубени дялове и надеждата ми да ми се размине с лека уплаха и да ми се възстанолят файловете и директориите с имена и всичко се изпари бързо).

PhotoRec е готина програма и изрови какво ли не – някои неща даже не знаех, че са ми били на диска (браузърен кеш, какво да правиш). Но въпреки че изкопа един огромен куп с JPG и май повечето от снимките ми са там (включително и JPG-тата, вградени в PEF-овете), все още не мога да го накарам да разпознае читаво PEF-файловете. Уж са TIFF и твърди, че ги разпознава, но май не може да намери края на файла и се отказва всеки път.

Иначе данните са там. Само трябва да намеря как да ги възстановя докрай.

Допълнително обърква работата това, че в /home имах копирана и симлинкната цялата папка /usr/share/ (нямах достатъчно място в /usr, а отлагах мигриране към LVM, докато дискът се позапълни и нямаше как). И сега ровя в камара хедър-и, ман-страници, скриптове на питон и какво ли още не. Понеже все пак имах и текстови файлове, та да ги отсея.

Поука: по-добре текстовете в текстови файлове, отколкото в офисни простотии. И, разбира се – you’re as good as your backup. Което уж си го знам за служебни неща, ама как беше, на обущаря децата…

Връщам се към файловете, от милион и нещо сега са само към милион…

6 thoughts on “Да загубиш две години. Цифрово, де.

  1. turin Post author

    Ако някой има опит с възстановяване на PEF от файлова система ext3 (всъщност при четене сектор по сектор файловата система почти не е от значение, така че може и да не е за ext), моля да сподели.

    Може би същото се отнася и за NEF на Nikon, понеже и те са TIFF-ове отвътре. Предполагам и много други raw-формати.

    PhotoRec засега не успява да възстанови цял файл – вижда заглавките и започва да чете, но според мен се отказва след като данните нараснат прекалено много. Дори и при включена настройка да връща и непълни, повредени файлове.

    Файловете, разбира се, са в някаква степен фрагментирани. Но от над сто гигабайта PEF-ове да не се открива ни един… явно причината не е фрагментацията. Бих приел да са невъзстановими примерно 5-8 процента от файловете заради силна фрагментация, но останалите?

  2. turin Post author

    Успях да възстановя голяма част от данните. За моя радост няколко хиляди PEF-файла са възстановени, макар и май без вградените им JPG-и. Отделно пък JPG се възстановяват от доста програми. PhotoRec като че ли най-добре сглобява леко фрагментираните JPG, но пък издиша тотално при PEF – нито един не направи, там царят беше R-Linux. Вярно – несвободен софтуер, макар и безплатен, но свърши работа, а това е най-важното, когато данните са застрашени. Дано PhotoRec се подобри откъм TIFF и RAW-файлове със снимки, защото иначе за друго е страхотен. Даже текстовете на дипломната ми, дисертацията и статиите като че ли са цели.

    Голям проблем може да е GPG-ключът ми – иронията е, че заради здравословната ми параноя :Р много внимавах как си пазя ключа. Дотолкова, че може да е загубен в купчините плява на диска. Надявам се да го “разпозная”, че ми става кофти при мисълта да си правя нов.

    Като ми мине тоя и още някои други стресове, ще гледам да пиша отделно като как се възстановяват данни под GNU/Linux.

  3. turin Post author

    Невероятно, но факт – намерих сред купчините файлове ключа си, частен и публичен. “Направа да паладейш!”

    Лошото е, че рано съм се радвал за RAW-снимките. R-Linux не е лоша програма, има си лъскав прозорец с бутончета и всичко, но не е възстановила снимките. PEF-файловете, които мислех, че са спасени, всъщност са “отвън” с JPG на снимката, а отвътре са пълна каша. Манджа с грозде. Неизползваеми. Е, не всички, но поне половината (ако не и повече)…

    Явно PhotoRec затова се отказваше да възстановява PEF-овете, просто не е успявал да ги “сглоби”. TIFF-овете (каквито са всъщност) са съставени от ивици с пълни данни за снимката. Тези отделни ивици, при загуба на информация за файла, става много трудно и на практика невъзможно да се подредят както трябва.

    Като добавим и няколкото процента фрагментация, която имаше, всичко става пълна каша…

    После не питайте защо ни е нужна дефрагментация на Ext4, при положение, че този вид файлови системи имат вътрешен начин да се справят с фрагментацията и дори да я има, е с ниски нива и не пречи. Да, в Линукс няма “дефрагментиране”, но все пак в някои случаи може да е полезно… Трябва да пиша и за това някой път…

  4. Николай

    Леле, това е отвратително – 2 години снимки спомени да идат на майната си, но пак хубаво, че си възстановил част от тях :)

  5. turin Post author

    Много малка част, за съжаление… Ползвам случая да мигна отново на всички – ако някой има опит с възстановяване на фрагментирани RAW-снимки (PEF, TIFF), нека сподели. Опитвам се да следя програмите и се надявам да задобреят в скоро време и да си върна снимките…

  6. Наташа

    Живеем в един от крайните квартали на Враца, бивше село, сега приобщено. Къща, двор, място за кучето и за игра на децата. По улицата минава по кола на два часа. Всичко е прекрасно, а центърът на града е на 5 километра с колата и по-близо пеша. Единственият проблем е ромското население в другата част на квартала, но почти няма проблеми.

    Напълно подкрепям за махането от панелките и отиването към къща.

Leave a Reply