Не било земетресение, най-било техническа проверка

Снощи към 3, както вече сигурно всички знаят, имаше земетресение. Всички журналисти сега си умират да коментират какво било земетресението. Не е важно какво е било. Важното винаги в такива случаи е “какво е”, не “какво е било”.

Събудихме се в люлеещата се стая и скокнахме с децата да излизаме навън. Първият трус позатихна и се зачудихме дали да излизаме. Идеята в такива случаи (най-често, понеже то чак със сигурност никога не се знае) е хората да имат информация в реално време за трусовете. Дали има множество по-слаби и затихващи или не. Тоест дали се освобождава натрупаното напрежение с поредица трусове, които повечето тялото не ги усеща или обратно – трупа се, няма последващи слаби трусове и съответно може да се очаква повторен силен. За да знаят хората колко и къде да се крият и предпазват. Дали да излязат на широка градинка или да си стоят по блоковете, застанали под вратите. Всякакви подробности. Информацията е важна. А не постфактум репортажите в сутрешните блокове на телевизиите.

Поне час и нещо, може би два, не съм сигурен, нямаше никаква истинска информация. По радиата имаше само нощни музики. Сега разбирам, че по държавното радио били пуснали кратко комюнике 15-тина минути след труса, но като не знам кой е каналът за сигнализиране, къде да гледам? Не мога да стоя на пост до радиото, и то как да съм сигурен на коя станция… По телевизиите даваха глупости (те и без това само това знаят да дават, де). В интернет нямаше нищо съществено. Само в два-три новинарски сайта имаше “новини” със заглавия “Земетресение събуди/разлюля/стресна софиянци/перничани” и отдолу два реда, повтарящи заглавието. Казват, че във Фейсбук имало много обратна връзка от самите потребители – чудо голямо.

Пълна мъгла.

Да, на сутринта имаше в педалските (нищо против гейовете) сутрешни блокове на телевизиите разни кокошки, които разпалено репортажваха как се били уплашили хората, ама какво било станало, ама къде имало пукнатини, ама кой колко е стоял на улицата пред блока. Това са празни новини, когато става дума за информация за бедствие. Къде бяхте 15 минути след първия трус? Защо не се появи някой дежурен телевизионер на екрана да изчете сводка от земетръсния институт към академията? Трудно ли беше? Спяхте ли? Или и вие бяхте излезли от сградата на телевизията, от сградите на радиата и от офисите на новинарските агенции и те, горките, си вървяха на автоматика и нямаше кой да каже на хората какъв е трусът, дали е отминал, подробности, ала-бала…?

Мизерници.

Данните за бедствията ги има. Даже ги има в на практика реално време – като тези за земетресенията, например. Имаме институти, които бълват тия данни нонстоп.

От друга страна има и техническа възможност тези данни да се разпространяват до народа – телевизия, радио, интернет (XMPP веднага ми идва наум, има и безброй други начини), мобилни телефони. Даже в мобилните има освен SMS-и, и в най-простите модели апарати даже вградена поддръжка на неща като USSD, който освен че е в реално време (за разлика от SMS), е и безплатен у нас. Внедряването не е толкова скъпо. Е, сигурно завод за боклук в София е много по-скъп (щом не могат още да го построят), но сто на сто читаво модерно известяване ще е по-евтино от 100 метра магистрала. Ако, разбира се, се направи както трябва, а не с яко крадене на европари…

Тоест има как да бъде сигнализирано народонаселението.

Това, което няма, е желание да бъде сигнализирано.

Това, което трябва, е да има канал за данни за бедствия. Хем да работи, хем хората да го знаят. За да го следят. Така де – може да е и с пощенски гълъби, но трябва да знам, за да следя небето за димни кълба, нали?

Иначе могат да ни стряскат два пъти в годината с “извършва се техническа проверка”, но само дотам им стига меракът. Толкова за сигнализацията – просто я няма!

Така че да, на практика се извърши техническа проверка. А земетресение? Не е имало – така ни се е сторило, сънували сме нещо.

8 thoughts on “Не било земетресение, най-било техническа проверка

  1. Огита

    Хм… странно… аз веднага се сетих за Хоризонт… и вярно… малко беше информацията в началото, но беше на всеки 5-10 минути… от телевизията не съм и очаквала да си кажат… Към 3,30-4,00 ч. се включи дори шефът на института към БАН… с обяснения, че трябва да се поизчака малко, за да стане ясно дали има вторични затихващи трусове или не… и в момента, в който беше по-ясно… си каза човекът.
    А в Интернет нормално да няма кой какво да напише освен самите потребители…
    Инак… ей тук… http://earthquake.usgs.gov/earthquakes/map/

  2. Божо

    Радио “Фокус” реагира много бързо – около 30 минути след труса имаше подробна информация, по-подробна от по “Хоризонт”.

    Иначе жалка работа, а начини за информиране, както пишеш има много, само да има кой да ги използва.

  3. Иван

    За неща които, се случват в България по веднъж на всеки 10-15 години, няма кой да хвърли труд да направи система за оповестяване. Виж в Япония, където това е ежедневие, са си го направили хората.

  4. Наташа

    Колкото до журналистическата работа или по-точно за тази, последвала трусовете от личен опит мога да споделя нещо поне на мен интересно. Като цяло лесно можеш да определиш българската журналистика като мързелива. Те не се мъчат да намерят дадена тема или проблем, а получават някоя на готово и я разкъсват отвсякъде. Просто защото е много по-лесно да разкъсаш нещо, хванато вече, отколкото да го търсиш наново.

    Така бе и със земетресението. Говореше се за него навсякъде и по много след 7 часа сутринта в самия ден. В продължение на четири дни навсякъде само за това се обясняваше и се носеше информация от пиле мляко да вземеш. В момента, в който гръмнаха бомбите край Сливен вече никой не каза и думичка за земетресение, а се почна едно зверско говорене за бомбите.

    Сега вече никой не обелва дума за бомби, тъй като се говори за гори. Ще видим утре какво ще е :)

  5. Жоро

    Проглушиха ни главите с това земетресение, после с горите, после не знам с какво. А сега за Сесил Каратанчева защо нищо никой не казва? Журналя.

Leave a Reply