Tag Archives: elections

Които не разбират

България е пълна с хора, които не разбират от икономика, но са против еврото. Пълна с хора, които не разбират от политика и история, но харесват руснаците и не харесват македонците. Пълна с хора, които не разбират от музика, но искат задължително естрада и чалга в радиото. Пълна с хора, които не разбират от медицина, но във ваксините има чипове, които вибрират в резонанс с мобилните мрежи. Пълна с хора, които не разбират от физика, но самолетите пръскат с невидими влакнести вируси. Пълна с хора, които не разбират от демокрация, но все други са им виновни, че избират крадци, простаци и мутри.

България е пълна с хора… които не разбират.

Но иначе казват, били сме честни и трудолюбиви. Всеки държавен чиновник ще го потвърди. Иначе казват, били сме състрадателни и гостоприемни. За това да питаме украинските бежанци.

Иначе казват, били сме… Били сме.

Политиците лъжат, не социологията

Помня как Костов загуби изборите. Социолозите казаха, че ще загуби, а той повтаряше “не е вярно, ние имаме наши си проучвания, побеждаваме”. И изгуби.

Сега – пак от същото. Социолозите казваха, че така ще стане, но не – “ние си имаме наши проучвания, и двете коалиции минават бариерата”. И изгубиха.

Как може повече да вярвате на предизборни обещания, отколкото на статистика и математика? Казват ти, че ще изгубиш и ти вместо да събереш всички сили, да се обединиш без оглед на ляв, десен, либерал, консерватор, а с оглед на това че сте против мафията – вместо това ти си повтаряш “ние си имаме наши проучвания, спокойно” и завличаш едни гласове в небитието.

Ами, евала. Това, ако го правиш искрено и не за пари, значи си идиот и не ставаш за политик. Ако го правиш за пари и за да отвееш гласове – пак не ставаш за политик. И ти, и другият като теб.

Правата като привилегия, Хайнлайн и България

Минаха още едни избори, в които статуквото спечели. Всички знаем, че не е някакво добро и златно статукво, всички мрънкаме колко зле било, как всички искат рушвети, не си вършат работата и само гледат да се намърдат в някоя схема и да се краде. Всички знаем, но пак статуквото спечели. Как спечели – със свободни избори… иди го разбери…

Зная, че образователният избирателен ценз е едно от тия неща, “за които не се говори”, но във вечери като тази се чудя дали наистина има смисъл да се дава избирателно право на хора, които злоупотребяват с него. Които или търгуват с него, или го принизяват и обезсмислят, като не прилагат нужното усилие на ума и морална преценка, за да изберат кое наистина е по-доброто за обществото. Защото избирането на представители и делегирането на управленски права е точно това – решаване на бъдещето на обществото, а не някаква глупава телевизионна игра с проценти и иха-уха, нашият човек влезе.

Понякога си мисля, че освен ценз на основата на възраст и гражданство, трябва да има и друг начин избирането да бъде защитено. Трябва да има начин избирането да бъде припознато като важно, ценно и ако щете социално определящо.

Чак сега разбирам Хайнлайн в “Звездни рейнджъри”, която миналата есен ми се видя претенциозна и философски неиздържана книга, но сега ми е ясно какво е имал предвид. Екзистенциално ясно, изживявам го – разочарованието и подигравката с гражданското право от хора, които не са положили усилия да преценят ползите и вредите за обществото от дадено гласуване, може да бъде избегнато или с цялостна промяна на нагласите на народа, някакъв вид масово образование, пробуждане, ако щете, или със силово ограничаване. Ограничаване на правата, което да ги направи по-скъпи и човек да трябва да се труди, за да заслужи правото да бъде гражданин, който избира.

Да, звучи крайно, а пък е и фантастика, но все пак когато за пореден път виждаш как народът ти продължава да гласува за потисниците си, човек се замисля дали пък не е добре хората да трябва да заслужат правата си. Правата да избират имам предвид, правата да могат да определят бъдещето, а не другите права, свързани с живота им като индивиди. Живей си, пътувай си, дишай, обичай, говори – но правото да казваш как да живеят другите някак не ми се вижда да е много базисно и изначално… А ако трябваше да го заслужим, ако трябваше да се борим за него и можеше да ни бъде отказвано, тогава дали щяхме да го използваме безразсъдно?

Знам, денят е такъв, затова ги мисля тия неща. Иначе в една нормална страна не липсата на ценз е оправдание, а липсата на убедителност, мисъл и личен пример у политиците.

Но все пак, да чуем Хайнлайн:

“Man has no moral instinct. He is not born with moral sense. You were not born with it, I was not – and a puppy has none. We acquire moral sense, when we do, through training, experience, and hard sweat of the mind.”
…
“Social responsibility above the level of family, or at most of tribe, requires imagination– devotion, loyalty, all the higher virtues — which a man must develop himself; if he has them forced down him, he will vomit them out.”
…
“Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part…and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.”
…
“Under our system every voter and officeholder is a man who has demonstrated through voluntary and difficult service that he places the welfare of the group ahead of personal advantage.”
― Robert A. Heinlein, Starship Troopers, 1959

По-късният Хайнлайн май разбира, че така не стават нещата и подобни схеми най-много да бъдат разбрани криво и с тях да се укрепят вътрешно всякаквите терористи и комунисти, които той ненавижда искрено.

Идеята за заслужаване на гражданското право не е развита повече, нито е популярна в реалния свят – и така може би е правилно. Но отново – има дни, в които ти се иска самата система да прочиства себе си от неправилната употреба на гласуването, а не само да се разчита на плакати за нарушенията и залъгване с предизборни обещания.

Гражданската добродетел и бактериите

Борисов подава оставка след победа на Радев за президент.

Дали всичко е запланувано, както проличава, тепърва ще разберем. Дали нарочно сдава поста, без да има нужда от това, за да се измъкне преди председателството на ЕС, а и да има малко време да направи трифоновите референдумни промени, с които ще се върне на бял кон при мажоритарни избори, 110 депутата в събранието и 0 лева субсидии за другите – това има време да видим. Засега сме още в първо действие и имаме само оставка.

Две много хубави неща – Москов и Кунева ще са аут, поне за малко. Дано следващите са добри, не като тях или като ония двете орешарските.

Едно притеснение – агенцията за електронно управление трябва да продължи. Много направиха, но много остава – тия неща трябва да са над партиите и да са експертни. Дано продължат. Искам читава електронна идентификация и читаво гласуване до година-две макс.

Иначе – имало някакви пресконференции, даже не се моря да проверявам. Да знаете как хубаво върви Хайнлайн в такава вечер… преполових “Звездните рейнджъри”. Тематично – яко казарма, пуцалки, скафандри и политика…

Внезапно той насочи показалеца си към мен.
– Ти. Каква е разликата в областта на морала, ако такава съществува, между войника и цивилното лице?
– Разликата, – отговорих внимателно, – лежи в полето на гражданската добродетел. Войникът поема лична отговорност за безопасността на политическата цялост, чийто член е той, и я защитава, ако се наложи, със своя живот. Гражданинът няма такова задължение.
– Точно повторение на абзаца от учебника – насмешливо подхвърли той. – Но ти разбираш ли това, което току-що изрече? Вярваш ли в него?
 
[…]
 
– Не знаеш ли нищо за сержантите?
– Ами… уча се.
– Сержантите нямат майки. Попитай някой стар войник. – Той издуха облак цигарен дим през ноздрите си – Те се размножават чрез делене… като бактериите.

Starship Troopers, 1959, Robert A. Heinlein

Червените и генералите им

Наистина не разбирам каква “промяна” някои хора очакват от машинациите на хора като Йотова, Дърева, Овчаров, Гечев и всички други знайни и незнайни от “инициативния комитет”, който е БСП. Не мога да разбера как като гласувам за комунисти, ще накажа Борисов и едва ли не на следващия ден всички, та чак до Цацаров, ще подадат оставка.

И не че Цачева е цвете за мирисане, но на фона на всичко, което стои зад Радев, не мога да разбера хората, които си вярват, че ще “накажат” някого, като гласуват протестно за офицер комунист, с години бавил проекта за нов изтребител и накрая дезертирал, за да се спаси в политиката.

Бил офицер и това е достатъчно? Бил си жертвал живота всеки ден… моля? Дядовците ми са били офицери и са се жертвали, а този е като ген. Иван Маринов, който като министър подпомага съветския преврат и за награда след това е направен главнокомандващ от комунистите. Не помните ли всички пъти в историята, когато точно заради офицери предатели България е страдала? 9 септември стана заради една шепа офицери на ключови длъжности…

А този тук при директен въпрос какво би направил, ако се развее чуждо, например руско, знаме край морето, се изсмя и каза, че това било несериозно… Какъв офицер е този, който се смее и маха с ръка при задаване на въпрос за посегателство към родината?

Моля ви, мислете за кого гласувате! Цецка лесно ще я свалим, ако се изложи, Бойко знаем, че го е страх от протести и че може все пак да го принуждаваме да взема правилни решения под натиск.

Но да гласуваме за партиен генерал, с вице от бизнес кръговете и енергийната мафия на партията… точно баш на онези с куфарчетата… моля ви, недейте… ако мислите, че с протестен вот наказвате някого, грешите – пука им на шишарката на тях дали е имало протестен вот или не, щом веднъж са избрани.

Изборът като театър и като отговорност

Илиан Василев за опасността от Радев и сложните задкулисни игри на влияние, които на нас отвън ни приличат на случайни събития или на безсмислени шикалкавения. Всичко си има причина и в политиката няма случайни събития. И Румен Радев не е случайно поставен там.

Радев или Цачева – различните последствия за външната политика и отбраната

Тъкмо бях решил, че на втори тур няма начин да ме накарат да гласувам и да избера между две марионетки и статията пак ми напомни, че не става дума за плешивото петно на Радев или за гушата на Цачева, а за много по-важни неща.

Отделете пет минутки от живота си и прочетете статията.

Аз все пак май не мога да гласувам “с отвращением”, но знам, че може би бъркам. Може би човек трябва да прави такива жертви. Ако има нещо, от което ме е страх, в социален план, това е да ми се наложи да бягам от страната си в последния момент, пред угрозата от завръщащ се тоталитаризъм. Сещам се за хора като Айнщайн, който бяга в последния момент, за да не се завърне никога, но поне се спасява. Та не ми казвайте, че не се е случвало…

Политиката не е това, което ни говорят от телевизора. Политиката е като театъра – в някакъв смисъл мръсна работа, но и в някакъв смисъл пречистваща. И двете по различен начин, но все пак показват едно – има актьори, има и роли. Не всичко, което виждаш отвън, е това, което е и за което всичко се прави. И от театъра, и от политиката зависиш пряко – от едното заради духовното си каляване, развиване и израстване, а от другото заради физическото си оцеляване и евентуално благоденствие.

Ако театърът е зрелищата, политиката е хлябът ни, но много често и двете са и двете. Въпросът е как оценяваме това – дали когато гледаме пиесата, мислим за личния живот на актьора и за черните му очи и интервюто му във вестника вчера? И дали когато гледаме новините, виждаме само дребните игрички и шикалкавения, а пропускаме общата картина, в която много политици и много процеси са навързани и зависими? Много неща се казват, за да не видим това, което стои зад тях. Явно и в политиката, както в театъра, не външното, буквалното и физическото е в основата, а по-скоро важното е това, което стои като фон на цялото представление, което е смисълът на действието.

И кое е най-важно за нас – обществените ни ценности, разбира се. Свободата и справедливостта, такива, каквито ги разбираме. Собствеността и правата ни. Инициативата ни и мисленето на света през бъдеще, правенето на обществени планове, включващи всички тези ценности. По-конкретно, в наши дни – принадлежността ни към Европа и към света на мира, който тя олицетворява.

Не трябва да приемаме принадлежността ни към нормалните европейски страни за даденост, която не може никой да ни отнеме. Може, може – от нас зависи дали ще му позволим, докато спорим коя от двете марионетки е по-грозна.

Европейският избор трябва да бъде защитаван – не просто на всички избори, а всеки ден.

Защото нали помните – свободата никога не е на повече от едно поколение от изчезване. Или както казваше пък нашенецът – свободата е като хляба, трябва всеки ден да се замесва и изпича, а не да ядем вчерашен хляб.

Когато по-малкото зло е най-голямо

Трудно ми е да избирам “по-малкото зло” и се навивам ако изобщо гласувам на втори кръг, да пусна квадратчето “не подкрепям никого”. Не че е толкова важно. Аз доскоро дълго време нарочно и обосновано не гласувах, защото не вярвам в революциите и искам да видя, че се променя и развива мнението, културата, нагласата на обществото. А не някакви си хартийки.

Сега, ако така и така отида (а за мен е трудно, живея в другия край на града, а съм с три малки деца, които гледаме сами, пък и работя 24/7 и изборният ден хич не ми е “почивен”…), та ако отида, много мнения в мрежата ме убеждават все пак да гласувам за баба меца с гушата и орловия нос, дето никой не можеше да я трае по телевизора и дето (и) заради нея парламентът е такова презряно обиталище…

И аз ту се убеждавам, защото тя поне е прикрит и “бивш” комунист, за разлика от другия, дето уж не бил комунист, ама пък изведнъж започна да се умилква на комунистите “колко му била близка идеологията им”…

Но пък и ту се разубеждавам, защото не си струва да си цапам ръцете. А пък и “бивши комунисти” – не знам дали има такива…

На първия тур беше различно – не съжалявам за бюлетината за Трайков и се надявам следващата година хора като него, Гроздан Караджов, Христо Иванов, Лозан Панов да направят нещо смислено и силно, за да не са ни били зян надеждите сега.

Както и се надявам повече да не търпим Лукарски, Кунева, Москов и цялата пасмина на Борисов – може би без Андрей Ковачев, Методи Андреев и един-двама още други…

В крайна сметка, ако искам постоянно израстване на обществото и съм против популизма и революциите, трябва да постъпя принципно и както очаквам политиците да са честни с мен, така и аз честно да им кажа на тия кандидати:

“И двамата не струвате, за чеп за зеле не ставате! Ако не беше уреден мач, хич нямаше да се класирате.”

И те така… Ще е дъждовно – аз не съм гъбар, ама на дъжд как хубаво върви четенето на книжки… ;)

Накрая – тези, които все пак отидете и гласувате “с отвращением”, не ме съдете, ако не дойда с вас. Обмислям още, но май няма да дойда. И все пак оценявам жертвата, която ще направите, наистина!

Чалга референдум

Чалгаджията ще затваря около Орлов Мост, за да прави пропаганда на референдума си. Тук затварят и задръстват за какво ли не – от футболни мачове до плешиви егоцентрични чалгари.

НЯМА да гласувам на референдума, няма да вдигам активността му. Мажоритарните избори директно ще направят по-евтино купуването на депутати от мафията по места, а намаляването броя на депутатите и субсидията от 1лв. го прави още по-евтино на национално ниво.

Единственото смислено е електронното гласуване – но за него ВЕЧЕ СИ КАЗАХМЕ ДУМАТА на референдум, а и работата по него тече, не без помощта на много хора от ИТ средите.

Така че никакъв мафиотски мутренски референдум, а чалгарите – те нямат място на Орлов Мост, при това с такава грамадна отцепка на целия квартал, с такива ограничения, полиция, че даже и разни паравоенни нацепени батки, Перата и не знам си кой, с полиция в целия парк и малките улици – все едно идва др. Сталин да се среща с колхозници.

Много прозрачен трик за вдигане рейтинга на шоуто му, дето години наред вече издиша. Да иде да си прави концерта в Димитровград, пред Пайнър (нищо лошо към димитровградчани).

Избиране, но на кого?

Решението този път да гласувам беше трудно. Веднъж решил да гласувам, въпросът за кого точно вече е наистина труден. У нас има утвърдена тенденция кандидатите за депутати да ги избират с конкурс. Конкурс за селски пияници. Силни в убеждаването на масите, силни в убеждаването на чашите и с винаги бистър поглед върху съвременната геополитика, футбола и корупцията. Изразяваща се най-вече в криенето на пари от тях – порочна практика, на която са готови с един замах да сложат край, веднъж стиснали властта… за гърлото… на бутилката. Да не ми се обиждат истинските пияници. Но кандидатският ни мат’риял е под всякаква критика. Лош мат’риял.

Сега малко конкретно.

За всички партии, които не скъсват открито с тоталитаризма или вече при предишни управления са си сътрудничили с останките от него не смятам да гласувам. Затова даже няма и да им пиша имената. Също така няма да гласувам за някои съвсем малки партии и независими кандидати – не че са лоши, а просто системата ни е такава, за добро или лошо – с висок праг, а аз искам представителство все пак.

Остават Реформаторски блок, ГЕРБ, евентуално Зелените. С уговорката, че Зелените сигурно няма да влязат. Ама то и РБ и те може така… Зелените – заради Атанас Чобанов. ГЕРБ – заради Андрей Ковачев. РБ – заради Радан Кънев. Трима човека, от всички. Не казвам, че всички други са от типа селски пияница – може да има читави хора още няколко, просто тези тримата успях аз да избера.

Това е добрата новина. Лошата е, че не бих гласувал за партиите им.

Защо ми е трудно да гласувам за ГЕРБ? Ами защото има една шепа външно видимо кадърни и принципни хора там, останалите са събирани от кол и въже. Особено тези, които влизат в родния парламент. Майка плаче! Да не говорим пък за лидерите им. Трагедия! Четох доста за Андрей Ковачев, какво е правил, говорил и писал, най-вече в европармалента и съм ОК за него. Споделям и позициите му спрямо тоталитарния режим у нас. Може би и част от другите в евролистата са ОК. Но иначе, самата им партия, която след това ще се тупа в гърдите и с моя глас?

Защо ми е трудно да гласувам за РБ? Защото Костов вече неведнъж предава доверие, а ДСБ сега в РБ води доста странна политика – хем се конфронтира с Надежда Нейнски/Михайлова, хем се прегръща с Меглена Кунева (не че съм за едната или за другата, де). Хем накрая е в ненападение с ГЕРБ. Можеха да поведат целия протестен вот, можеха да съберат хора с по-голямо доверие за лидери на листата. За Малинов не ми се гласува също, писал съм преди. Единственият, когото бих одобрил, е Радан Кънев – и то само защото съм го чел още отпреди да се активизира толкова в политиката. Но пък той е по-добре да представлява тук, не в ЕП – и предполагам, че дори да бъде избран преференциално (малко вероятно), ще се върне после така и така.

Защо ми е трудно да гласувам за Зелените? Много просто – защото са неизбираеми в момента. Мой глас за тях няма да се различава принципно от невалидна бюлетина – ще вдигна процента на гласувалите и толкова. Иначе са ОК. А и съм впечатлен от Атанас Чобанов и Биволъ.

Ако листата на РБ се водеше от Андрей Ковачев и Атанас Чобанов, това щеше да е моят личен глас сега. Но както е, ми е трудно. Всяко решение ще е голям компромис. И все пак ще се водя от личността и преференцията, а не от партията.

Имам още два дни да реша. :)

П.П.: Виктор Лилов от РБ също е добър вариант.

Решете и гласувайте!

Това ще прозвучи странно за доста от хората, които ме познават или са ме чели преди. Но вярвайте ми, добре съм и съм си същият. Винаги съм говорил против общата представителна демокрация, против централизацията на властта и против далечното делегиране на права. Винаги съм казвал, че истинската република е това, което виждаш от покрива на къщата си или от върха на близкия хълм. Всяко по-далечно делегиране е повече или по-малко подмяна на вот. Но този път ще гласувам. Тези избори са различни, защото определят посока. Чертаят граници и задават път. Истинската промяна е еволюционна, но тези избори са цивилизационни. Така ни повтарят на всички избори, но точно това им повтаряне ни замъглява погледа и обърква посоките на света. И завиваме, без да знаем накъде. Пропуснахме прекалено много възможности да скъсаме с тоталитарното минало, да се обърнем и да продължим по свой си път, за да се откажем и от тази.

Преди години спрях да гласувам, не помня точно, но може би последните ми избори бяха тези след виденовата зима, когато като студент ходих по протести и барикади и всички имахме надежди. Както битово и ежедневно, така и професионално, по философски, имах тогава тревогите и въодушевленията, които завихрят хората около всеки развиващ се обществен проект. След това видях какво направиха с властта тези, които мислехме за по-добрите – не всички, но тук-там – знаете какво казват за развалянето на кацата с мед. Е, такъв мед не исках да ям вече, такъв мед си е за санитарната инспекция. Лошото е, че всички се оказаха от едно каче мед, дренки от един и същи дол. Тогава беше, или може би малко след това, не помня точно, но престанах да гласувам – съзнателно, нарочно, преценено и с убеждение. Не “за гъби” и не “не ме интересува”. А защото знаех, че по-лошото би било да си стъпя на лицето и да оставя гласа си някъде.

Гласът не трябва да се дава. Трябва да е с теб всеки ден и всеки ден да гласуваш в изборите на ежедневната ти среда. Не съм се отметнал от това, и днес казвам, че истинската промяна е промяна на нагласите, на културата. Истинската промяна е въпрос на поколения и това, че не се забелязва не е проблем – проблем би било, ако не работим за нея всеки ден, с всяко наше действие.

Но голямата промяна започва с малко побутване. Голямото ново пътуване започва с обръщане на гръб на старото пътуване. Без това обръщане на гръб и без това побутване работим против разбиранията си, дори и да сме искрени в ежедневните си мотиви. Защото посоката е грешна.

Има такива моменти, когато е важно да се гласува. Има избори, които решават посоките. Те, промените в посоките, също както нашата ежедневна поколенческа еволюция, са незабележими в ежедневието. Политиците подменят декорите на постановката си не изведнъж, а малко по малко. Има избори, за които няма смисъл да се гласува. Има избори, на които нито един не заслужава да бъде избран. Има избори, в които участието наистина само ги окуражава. Има избори, които не променят нищо.

Но има и избори, които трябва да променят посоките. Избори, които да ни дават възможност съзнателно и нарочно да не гласуваме на следващи избори. Мисля, че сегашните избори за европейски парламент, както и евентуалните следващи предсрочни за наше си народно събрание са такива – решаващи, обръщащи посоката, затварящи едни врати и отварящи други.

Вчера големият ни син завърши първи клас. Следващия месец очакваме трето дете. Може би затова от началото на годината, когато бях за кратко в Брюксел, често наум сравнявам България и Белгия и колкото и да е трудно да се прецени от потока на ежедневието, знам че съществува цивилизационният избор. Както би казал Йода, трудно е да се прецени – Тъмната страна замъглява всичко. Но балансът на Силата трябва да бъде възстановен. Не искам да прехвърлям на децата ми днешната ми отговорност за бъдещето на страната ни. Когато пораснат, те ще имат своите си отговорности. Своите избори и своите откази. Но днес изборът е мой – нищо, че всички са маскари, нищо, че изборите не променят нищо. Достатъчно е да обърнат посоката. След това дали ще пълзим или тичаме, е друг въпрос – важното е да е в правилната посока.

Така че този път ще избера да избирам и ще гласувам. Изберете и вие и гласувайте – не заради политиците, не заради медиите, а заради избора на посока и заради възможността после да не е толкова важно да гласувате.

А еволюционната промяна, изборите всеки ден – те са много по-важни, но все пак са друго нещо.