Tag Archives: elections

Гласувайте, за да има смислени избори

Гласувайте! Това е единственият начин изборите като цяло да имат реално значение. Ако гласуват малко, мнозинството е от купени гласове и партийни ядра – и после се чудим защо в парламента мнозинство има мафията.

9 юни, избори. Гласуваме и на излизане виждаме на една пейка в двора на училището голяма бала с “вестници” на “Възраждане”. Питам една леля, дето се върти наоколо дали знае какво е това, а тя се сопва “какво ме питате мен, мен ли ме питате”. Отивам отсреща на други пейки при полицаите и им казвам, те викат не е наша работа, трябва да кажете на председателя на изборната комисия.

Влизам аз вътре да търся председателя, той междувременно се разминал с мен – предполагам, че друг избирател му е казал за същото. В секциите ми казват, трябва на председателя да кажете, ама той излезе. Сблъсквам се на излизане с момчето и повтарям и на него “отвън има поставени агитационни материали”, а хора до него ми казват “а, той полицаят вече ги изхвърли”. Казвам му, че е трябвало той да иде и да ги види, за да се отчете нарушението. Навън полицаят ми казва, че се е погрижил и всичко е наред.

Полицаят е ОК, знам го, ако не се лъжа е от квартала и е възможно човекът наистина да е искал да се погрижи да няма проблеми, но според мен когато има нарушение, трябва да има отговорност и наказание. А за това трябва да има санкция на официален орган – дали е полиция, дали е избирателна комисия – не знам, но трябва.

Защото сега какво би пречило на тия фашисти копейки да идат след половин час и пак да сложат балата с плакати? Това е точно на алеята, по която минават всички хора, когато отиват да гласуват и определено е нарочно. Показно, безнаказано, “ето вижте ни, вие всички, дето ще гласувате, нас правилата не ни интересуват”.

Гласувайте!

Възможност за Васил Терзиев

Васил Терзиев спечели кметския избор в София, това е хубаво на фона на алтернативата. Аз бях казал, че ще гласувам, но не успях да събера сили и доверие. Не мога да дам картбланш, прекалено много пъти съм го правил, откакто гласувам. Особено на син на ДС, не мога.

Искрено се надявам Васил Терзиев с действията си като кмет да опровергае тия съмнения и да заслужи достатъчно много доверие у мен и всички като мен за следващи избори след 4 години. Има времето, явно има уменията, сега има и властта. Просто предварително не мога да се доверя вече, особено на човек от такава среда. Пак казвам – човекът може да е много читав и ще е много добре да се докаже като такъв. Когато се докаже като демократ, ще го подкрепя с чиста съвест. Предварително не мога.

Това всъщност е хубаво, защото е нова възможност. Докажи се и на следващи избори може да имаш гласовете на хората, които бяхме принудени сега да си останем вкъщи.

Има много проблеми за решаване в София, но не е лошо да се започне с чисто символичните:

1) махане на МОЧА

2) махане на руските имена на улици и на катедралния храм

3) на всеки 1-ви февруари – отдаване на почит на жертвите на комунизма, пред мемориала край НДК – това ще значи ужасно много, наистина

И отделно – чисто оперативните задачи в града. Ремонти, улици, пари, корупция, транспорт… Но тези символичните ще значат много.

Предизборно ’23

ПП/ДБ/СпасиСофия са ми пуснали предизборен вестник в пощата и го чета. Всичко е супер, даже и районният ни кандидат-кмет е ок. Ако дори половината неща направят – супер. Но остава горчивият вкус, че пак трябва да избирам по-малкото зло. Как да гласувам за човек, на когото цялата рода е от ДС? Ама той не бил виновен за “грешките” на родителите си…

Вижте сега, това не са “грешки” – това е манталитет.

Да си в ДС, да си висш кадър в тоталитарните служби не е “грешка”, а е светоглед. То е това, което в едно семейство на практика възпитава децата.

Грешка е да си забравиш портмонето в магазина или да сбъркаш вратите на тоалетните. Грешка е да изпуснеш последния трамвай и да трябва да се прибираш пеш.

Да си в ДС, заедно с цялото семейство, не е грешка.

Та не знам как да гласувам за син на агенти комунисти. Сега всички соц-носталгици, прикрити комунисти и атако-възрожденци злорадстват “ха, още един няма да гласува и ще има повече за нас”. Не, няма да стане – ще гласувам, но цялата лоша карма ще се изсипе на тези, дето поставиха хора като мен пред трудно решение. Вместо да издигнат човек без петна в миналото си и в семейната си история, те на практика разединиха десния вот в София… Доколкото хора като Бонев и Хр. Иванов са десни изобщо, разбира се… И не, не ми харесва вариантът да гласувам за Лилков, заради хората около него и заради съмнението за връзка с герб.

А можеше да спечелите София на първи тур.

Които не разбират

България е пълна с хора, които не разбират от икономика, но са против еврото. Пълна с хора, които не разбират от политика и история, но харесват руснаците и не харесват македонците. Пълна с хора, които не разбират от музика, но искат задължително естрада и чалга в радиото. Пълна с хора, които не разбират от медицина, но във ваксините има чипове, които вибрират в резонанс с мобилните мрежи. Пълна с хора, които не разбират от физика, но самолетите пръскат с невидими влакнести вируси. Пълна с хора, които не разбират от демокрация, но все други са им виновни, че избират крадци, простаци и мутри.

България е пълна с хора… които не разбират.

Но иначе казват, били сме честни и трудолюбиви. Всеки държавен чиновник ще го потвърди. Иначе казват, били сме състрадателни и гостоприемни. За това да питаме украинските бежанци.

Иначе казват, били сме… Били сме.

Политиците лъжат, не социологията

Помня как Костов загуби изборите. Социолозите казаха, че ще загуби, а той повтаряше “не е вярно, ние имаме наши си проучвания, побеждаваме”. И изгуби.

Сега – пак от същото. Социолозите казваха, че така ще стане, но не – “ние си имаме наши проучвания, и двете коалиции минават бариерата”. И изгубиха.

Как може повече да вярвате на предизборни обещания, отколкото на статистика и математика? Казват ти, че ще изгубиш и ти вместо да събереш всички сили, да се обединиш без оглед на ляв, десен, либерал, консерватор, а с оглед на това че сте против мафията – вместо това ти си повтаряш “ние си имаме наши проучвания, спокойно” и завличаш едни гласове в небитието.

Ами, евала. Това, ако го правиш искрено и не за пари, значи си идиот и не ставаш за политик. Ако го правиш за пари и за да отвееш гласове – пак не ставаш за политик. И ти, и другият като теб.

Правата като привилегия, Хайнлайн и България

Минаха още едни избори, в които статуквото спечели. Всички знаем, че не е някакво добро и златно статукво, всички мрънкаме колко зле било, как всички искат рушвети, не си вършат работата и само гледат да се намърдат в някоя схема и да се краде. Всички знаем, но пак статуквото спечели. Как спечели – със свободни избори… иди го разбери…

Зная, че образователният избирателен ценз е едно от тия неща, “за които не се говори”, но във вечери като тази се чудя дали наистина има смисъл да се дава избирателно право на хора, които злоупотребяват с него. Които или търгуват с него, или го принизяват и обезсмислят, като не прилагат нужното усилие на ума и морална преценка, за да изберат кое наистина е по-доброто за обществото. Защото избирането на представители и делегирането на управленски права е точно това – решаване на бъдещето на обществото, а не някаква глупава телевизионна игра с проценти и иха-уха, нашият човек влезе.

Понякога си мисля, че освен ценз на основата на възраст и гражданство, трябва да има и друг начин избирането да бъде защитено. Трябва да има начин избирането да бъде припознато като важно, ценно и ако щете социално определящо.

Чак сега разбирам Хайнлайн в “Звездни рейнджъри”, която миналата есен ми се видя претенциозна и философски неиздържана книга, но сега ми е ясно какво е имал предвид. Екзистенциално ясно, изживявам го – разочарованието и подигравката с гражданското право от хора, които не са положили усилия да преценят ползите и вредите за обществото от дадено гласуване, може да бъде избегнато или с цялостна промяна на нагласите на народа, някакъв вид масово образование, пробуждане, ако щете, или със силово ограничаване. Ограничаване на правата, което да ги направи по-скъпи и човек да трябва да се труди, за да заслужи правото да бъде гражданин, който избира.

Да, звучи крайно, а пък е и фантастика, но все пак когато за пореден път виждаш как народът ти продължава да гласува за потисниците си, човек се замисля дали пък не е добре хората да трябва да заслужат правата си. Правата да избират имам предвид, правата да могат да определят бъдещето, а не другите права, свързани с живота им като индивиди. Живей си, пътувай си, дишай, обичай, говори – но правото да казваш как да живеят другите някак не ми се вижда да е много базисно и изначално… А ако трябваше да го заслужим, ако трябваше да се борим за него и можеше да ни бъде отказвано, тогава дали щяхме да го използваме безразсъдно?

Знам, денят е такъв, затова ги мисля тия неща. Иначе в една нормална страна не липсата на ценз е оправдание, а липсата на убедителност, мисъл и личен пример у политиците.

Но все пак, да чуем Хайнлайн:

“Man has no moral instinct. He is not born with moral sense. You were not born with it, I was not – and a puppy has none. We acquire moral sense, when we do, through training, experience, and hard sweat of the mind.”

“Social responsibility above the level of family, or at most of tribe, requires imagination– devotion, loyalty, all the higher virtues — which a man must develop himself; if he has them forced down him, he will vomit them out.”

“Citizenship is an attitude, a state of mind, an emotional conviction that the whole is greater than the part…and that the part should be humbly proud to sacrifice itself that the whole may live.”

“Under our system every voter and officeholder is a man who has demonstrated through voluntary and difficult service that he places the welfare of the group ahead of personal advantage.”
― Robert A. Heinlein, Starship Troopers, 1959

По-късният Хайнлайн май разбира, че така не стават нещата и подобни схеми най-много да бъдат разбрани криво и с тях да се укрепят вътрешно всякаквите терористи и комунисти, които той ненавижда искрено.

Идеята за заслужаване на гражданското право не е развита повече, нито е популярна в реалния свят – и така може би е правилно. Но отново – има дни, в които ти се иска самата система да прочиства себе си от неправилната употреба на гласуването, а не само да се разчита на плакати за нарушенията и залъгване с предизборни обещания.

Гражданската добродетел и бактериите

Борисов подава оставка след победа на Радев за президент.

Дали всичко е запланувано, както проличава, тепърва ще разберем. Дали нарочно сдава поста, без да има нужда от това, за да се измъкне преди председателството на ЕС, а и да има малко време да направи трифоновите референдумни промени, с които ще се върне на бял кон при мажоритарни избори, 110 депутата в събранието и 0 лева субсидии за другите – това има време да видим. Засега сме още в първо действие и имаме само оставка.

Две много хубави неща – Москов и Кунева ще са аут, поне за малко. Дано следващите са добри, не като тях или като ония двете орешарските.

Едно притеснение – агенцията за електронно управление трябва да продължи. Много направиха, но много остава – тия неща трябва да са над партиите и да са експертни. Дано продължат. Искам читава електронна идентификация и читаво гласуване до година-две макс.

Иначе – имало някакви пресконференции, даже не се моря да проверявам. Да знаете как хубаво върви Хайнлайн в такава вечер… преполових “Звездните рейнджъри”. Тематично – яко казарма, пуцалки, скафандри и политика…

Внезапно той насочи показалеца си към мен.
– Ти. Каква е разликата в областта на морала, ако такава съществува, между войника и цивилното лице?
– Разликата, – отговорих внимателно, – лежи в полето на гражданската добродетел. Войникът поема лична отговорност за безопасността на политическата цялост, чийто член е той, и я защитава, ако се наложи, със своя живот. Гражданинът няма такова задължение.
– Точно повторение на абзаца от учебника – насмешливо подхвърли той. – Но ти разбираш ли това, което току-що изрече? Вярваш ли в него?
 
[…]
 
– Не знаеш ли нищо за сержантите?
– Ами… уча се.
– Сержантите нямат майки. Попитай някой стар войник. – Той издуха облак цигарен дим през ноздрите си – Те се размножават чрез делене… като бактериите.

Starship Troopers, 1959, Robert A. Heinlein

Червените и генералите им

Наистина не разбирам каква “промяна” някои хора очакват от машинациите на хора като Йотова, Дърева, Овчаров, Гечев и всички други знайни и незнайни от “инициативния комитет”, който е БСП. Не мога да разбера как като гласувам за комунисти, ще накажа Борисов и едва ли не на следващия ден всички, та чак до Цацаров, ще подадат оставка.

И не че Цачева е цвете за мирисане, но на фона на всичко, което стои зад Радев, не мога да разбера хората, които си вярват, че ще “накажат” някого, като гласуват протестно за офицер комунист, с години бавил проекта за нов изтребител и накрая дезертирал, за да се спаси в политиката.

Бил офицер и това е достатъчно? Бил си жертвал живота всеки ден… моля? Дядовците ми са били офицери и са се жертвали, а този е като ген. Иван Маринов, който като министър подпомага съветския преврат и за награда след това е направен главнокомандващ от комунистите. Не помните ли всички пъти в историята, когато точно заради офицери предатели България е страдала? 9 септември стана заради една шепа офицери на ключови длъжности…

А този тук при директен въпрос какво би направил, ако се развее чуждо, например руско, знаме край морето, се изсмя и каза, че това било несериозно… Какъв офицер е този, който се смее и маха с ръка при задаване на въпрос за посегателство към родината?

Моля ви, мислете за кого гласувате! Цецка лесно ще я свалим, ако се изложи, Бойко знаем, че го е страх от протести и че може все пак да го принуждаваме да взема правилни решения под натиск.

Но да гласуваме за партиен генерал, с вице от бизнес кръговете и енергийната мафия на партията… точно баш на онези с куфарчетата… моля ви, недейте… ако мислите, че с протестен вот наказвате някого, грешите – пука им на шишарката на тях дали е имало протестен вот или не, щом веднъж са избрани.

Изборът като театър и като отговорност

Илиан Василев за опасността от Радев и сложните задкулисни игри на влияние, които на нас отвън ни приличат на случайни събития или на безсмислени шикалкавения. Всичко си има причина и в политиката няма случайни събития. И Румен Радев не е случайно поставен там.

Радев или Цачева – различните последствия за външната политика и отбраната

Тъкмо бях решил, че на втори тур няма начин да ме накарат да гласувам и да избера между две марионетки и статията пак ми напомни, че не става дума за плешивото петно на Радев или за гушата на Цачева, а за много по-важни неща.

Отделете пет минутки от живота си и прочетете статията.

Аз все пак май не мога да гласувам “с отвращением”, но знам, че може би бъркам. Може би човек трябва да прави такива жертви. Ако има нещо, от което ме е страх, в социален план, това е да ми се наложи да бягам от страната си в последния момент, пред угрозата от завръщащ се тоталитаризъм. Сещам се за хора като Айнщайн, който бяга в последния момент, за да не се завърне никога, но поне се спасява. Та не ми казвайте, че не се е случвало…

Политиката не е това, което ни говорят от телевизора. Политиката е като театъра – в някакъв смисъл мръсна работа, но и в някакъв смисъл пречистваща. И двете по различен начин, но все пак показват едно – има актьори, има и роли. Не всичко, което виждаш отвън, е това, което е и за което всичко се прави. И от театъра, и от политиката зависиш пряко – от едното заради духовното си каляване, развиване и израстване, а от другото заради физическото си оцеляване и евентуално благоденствие.

Ако театърът е зрелищата, политиката е хлябът ни, но много често и двете са и двете. Въпросът е как оценяваме това – дали когато гледаме пиесата, мислим за личния живот на актьора и за черните му очи и интервюто му във вестника вчера? И дали когато гледаме новините, виждаме само дребните игрички и шикалкавения, а пропускаме общата картина, в която много политици и много процеси са навързани и зависими? Много неща се казват, за да не видим това, което стои зад тях. Явно и в политиката, както в театъра, не външното, буквалното и физическото е в основата, а по-скоро важното е това, което стои като фон на цялото представление, което е смисълът на действието.

И кое е най-важно за нас – обществените ни ценности, разбира се. Свободата и справедливостта, такива, каквито ги разбираме. Собствеността и правата ни. Инициативата ни и мисленето на света през бъдеще, правенето на обществени планове, включващи всички тези ценности. По-конкретно, в наши дни – принадлежността ни към Европа и към света на мира, който тя олицетворява.

Не трябва да приемаме принадлежността ни към нормалните европейски страни за даденост, която не може никой да ни отнеме. Може, може – от нас зависи дали ще му позволим, докато спорим коя от двете марионетки е по-грозна.

Европейският избор трябва да бъде защитаван – не просто на всички избори, а всеки ден.

Защото нали помните – свободата никога не е на повече от едно поколение от изчезване. Или както казваше пък нашенецът – свободата е като хляба, трябва всеки ден да се замесва и изпича, а не да ядем вчерашен хляб.

Когато по-малкото зло е най-голямо

Трудно ми е да избирам “по-малкото зло” и се навивам ако изобщо гласувам на втори кръг, да пусна квадратчето “не подкрепям никого”. Не че е толкова важно. Аз доскоро дълго време нарочно и обосновано не гласувах, защото не вярвам в революциите и искам да видя, че се променя и развива мнението, културата, нагласата на обществото. А не някакви си хартийки.

Сега, ако така и така отида (а за мен е трудно, живея в другия край на града, а съм с три малки деца, които гледаме сами, пък и работя 24/7 и изборният ден хич не ми е “почивен”…), та ако отида, много мнения в мрежата ме убеждават все пак да гласувам за баба меца с гушата и орловия нос, дето никой не можеше да я трае по телевизора и дето (и) заради нея парламентът е такова презряно обиталище…

И аз ту се убеждавам, защото тя поне е прикрит и “бивш” комунист, за разлика от другия, дето уж не бил комунист, ама пък изведнъж започна да се умилква на комунистите “колко му била близка идеологията им”…

Но пък и ту се разубеждавам, защото не си струва да си цапам ръцете. А пък и “бивши комунисти” – не знам дали има такива…

На първия тур беше различно – не съжалявам за бюлетината за Трайков и се надявам следващата година хора като него, Гроздан Караджов, Христо Иванов, Лозан Панов да направят нещо смислено и силно, за да не са ни били зян надеждите сега.

Както и се надявам повече да не търпим Лукарски, Кунева, Москов и цялата пасмина на Борисов – може би без Андрей Ковачев, Методи Андреев и един-двама още други…

В крайна сметка, ако искам постоянно израстване на обществото и съм против популизма и революциите, трябва да постъпя принципно и както очаквам политиците да са честни с мен, така и аз честно да им кажа на тия кандидати:

“И двамата не струвате, за чеп за зеле не ставате! Ако не беше уреден мач, хич нямаше да се класирате.”

И те така… Ще е дъждовно – аз не съм гъбар, ама на дъжд как хубаво върви четенето на книжки… ;)

Накрая – тези, които все пак отидете и гласувате “с отвращением”, не ме съдете, ако не дойда с вас. Обмислям още, но май няма да дойда. И все пак оценявам жертвата, която ще направите, наистина!