1400 за година

Подаванията ми към github сигурно ще станат 1400 за една година. От 22 май миналата година, когато реших да правя система за следене и преглед на логовете на Jitsi. Казах си – поне по едно на ден, когато мога – и повече. Всъщност са към мой gitea, който обаче има огледала в github, codeberg и gitlab. Не че има смисъл, поне засега – така и така съм само аз.

Повечето промени от около половин година са не в Jilo, а в TotalMeet, което застояваше отдавна. Идеята е за платформа за споделена работа, проекти и видео срещи. Странна работа – колкото повече неща правя, толкова по-далечно ми изглежда пускането на сайта и проекта наживо.

И друго е неприятно – все повече ми харесва да ровя в кода и да си правя тия неща и все повече усещам как клиентите от другата ми, плащаща-храната-на-масата работа не са винаги ок. Даже леко се притеснявам. Зарязал съм търсенето на нови клиенти, затова е. Винаги трябват нови клиенти за консултант. Преди пишех писма, говорех с хора, убеждавах, правех презентации и начални безплатни консултации, какво ли не. Напоследък това ми е трудно, досадно и затова на практика неефективно и просто май го избягвам. Като нещо не ти е ок, не стават нещата.

От друга страна знам, че не съм програмист – защо се залъгвам на стари години да дебъгвам класове и модули, вместо да си гледам работата, да говоря с клиенти и да дебъгвам сървъри, в което знам, че съм добър? Ако ще е криза на средната възраст, не може ли да е с ферарита и яхти, като нормалните хора от филмите…

Ама не се оплаквам де, просто си говоря. Не, всъщност се хваля – 1400 git commits си е бая! Не че вярвам в онова с количеството и качеството де, ама… Честит петък!

Летище София (ЛАЗ)

“Враждебна” си е добро име за летище. “Васил Левски” е лошо име за летище. На панаирджийски клоун го обърнахте тоя Левски – футболен отбор, стадион за футбол, квартал и какво ли още не. Комплексарщина беше оплакването от Враждебна. Това е просто едно име, да не говорим, че чужденците не знаят какво значи на български – както нашенците не знаят какво значи “Хийтроу”.

Някои казват “ама то много хубаво, това е Апостолът”… Добре де, не ви ли е малко в повече? Да направят и вафли Левски, или още по-добре – да кръстят някоя нова чорба от готварските реалитита Левски – да ни прославя по света, както шопската на Балкантурист.

Добро име за летище София (освен, разбира се, просто да си остане “летище София“) е Цветан Лазаров или Асен Йорданов. Ако някой не сеща кои са – ами как да се сети, като навсякъде всичко е кръстено Левски и всички само Левски и Ботев знаят – единият за на левия прасец, другият за десния.

Можеше просто “летище ЛАЗ“

А “Димитър Списаревски” – направо за име на военното летище, дето сега го наричат като близкото селище, на името на убиеца на Левски.

Сложно стана. Но друго е просто – виещият популизъм на някои политици. Дето като не могат друго да правят, я пилони забиват в планината, я кръщават поредното нещо на Левски – щото как и кой ще им противоречи, че нали Левски е светиня…

Ама на клоун го обърнахте, всяко второ нещо – Левски. Или Ботев. Какво общо има с авиацията и с летищата Левски – един резидент само знае…

Преди FOSDEM 25

Отмятам едно по едно неща, преди да замина за FOSDEM. Остана ми утре и после в петък отивам на най-голямата опънсорс сбирка на планетата – 1090 лекции и събития в няколко сгради на кампуса на ULB, само за два дни. Най-голяма в галактиката направо… или поне в Слънчевата система.

Разбира се, никой не може да види всички лекции, да не говорим, че трябва и да се обиколят щандове на проекти, да се види човек с приятели, докато тича между сградите. Тръгваш да си отбелязваш каквото ти е интересно, виждаш, че във всеки час има поне 2-3 застъпващи се… и се отказваш да записваш. Но е важна атмосферата и ентусиазма, не да видиш буквално всичко. Като в живота, един вид…

Та отмятането – днес привърших някои неща в Jilo. Като след всяка голяма промяна, сигурно сега има сто бъга за оправяне, но като цяло се държи добре. И уеб интерфейсът, и сървърът, и агентите. Следващата стъпка е да се концентрирам пак върху парсването на логовете, за да идват по-точни и по-подробни данни. Също и да се събират повече статистики наживо от конференциите. Красивите цветни графики не са отказали никого, тъй де. Но тия неща ще са за след Брюксел.

Пак ми изостават видео нещата, но и това ще стане. Чакам малко техника (микрофони, стойки и т.н.), които пък ще ми влязат в употреба и за записване на китари и песнички. Красота.

Ето и Jilo, да се изфукам, за който се интересува:

демо: https://work.lindeas.com/jilo-web-demo/

инфо и линкове: https://lindeas.com/jilo

Неграмотни журналисти

Да разочаровам недоучилите журналисти – не винаги преди “че” се пише запетая. Не винаги преди “като” се пише запетая, нито и винаги пред “така”.

Имената на народите не се пишат с главна буква. Изобщо – в българския език главни букви, освен в началото на изречения, се пишат в малко на брой случаи. Не вярвам да не сте способни да ги запомните. И не, правилото не е “с главна буква е това, което смятам за по-важно”.

И даже не се обръщам към тези, които са учили технически специалности и имат някакво формално оправдание за неграмотността си. Но да си учил неща като журналистика или филология и да не знаеш как се пише, е жалко.

Лесно е да намерите такива жалки специалисти, само трябва да погледате телевизия. Големи находища са профилите на медийни хора в социалните мрежи. Не че в телевизиите им пука повече, просто в мрежата с развихрянето на графоманията грешките се множат.

И после на някои им е труден пълният член. Или не разбират разликата между бройна форма и множествено число. Не знаят кога да кажат “кой” и кога – “кого”. Те прости неща като запетайки и главни букви не вдяват, пък…

Пресен бетон и агенти на Go

От два дни съм на легло – ще се оправя, просто невнимание с пресен бетон и чакам нова кожа на глезените. Та като не мога да си губя времето с работа по двора и къщата, стоя с лаптоп в скута.

За беда точно сега пък няма никаква работа за клиенти – пу, пу, че ей-сега ще се обади някой – и пиша мои си неща.

Движа Jilo (за мониторинг на Jitsi сървъри) и отделно TotalMeet, дето ми беше отдавна идеята за сайт, дето хората да си правят видео срещи (пак на Jitsi, де). Имам и едни видеота да редактирам, пак за същите неща, ама то от легло не става.

От всичко това видимо е само Jilo. Има ги в github нещата.

Тръгнах да пиша jilo-agent, който ще работи на всяка машинка, за да пищи като има някакъв проблем или да показва конфигурацията, евентуално да я редактира – такива работи. Без да губя време, почнах на PHP и то вярно, че лесно и става, ама после се сещам, че покрай него трябва уеб сървър, че и да върви php на него… Освен фронтенд машините, друго почти няма с уеб сървър, а и дори на тях php не е по подразбиране.

ОК, викам си, дай на Bash, като другия агент на Jilo, дето пък сканира за събития от логовете. Да, ама и то не ми хареса нещо. Дай тогава, викам, примерно на Go – таман ще по понауча поне малко, нали всички за него говорят.

Тръгнах с проба-грешка и четене на документация и примери в нета в движение. Става, вземам да му свиквам – а пък и то като го има гугъл, какво толкова трудно може да има в банални програмирания като моите…

Да, ама скриптовете на php, барабар с коментарите (аз ги пиша заедно с кода, щото после кой ще се връща да се сеща и да допълва) е максимум 6-7 килобайта. Bash скриптът и той някъде там. А Go програмчето и то е така, но като го компилирам, дори и максимално орязано и компресирано, е почти 2 мегабайта.
Вярно – преносимо, пускаш го навсякъде, не е като php с уеб сървър… ама то и bash има на всичките сървъри.

Изобщо… нямам търпение да почна да ставам. Не стъпвайте в мокър бетон! Цимент и вар да не докосват кожа – няма значение колко често се миете, гори веднага и после цяла седмица кожата е в рани. А глезените са много кофти място. Уж си добре, ама като стъпиш на крака и падаш.

Горкият Ахил…

Гласувайте, за да има смислени избори

Гласувайте! Това е единственият начин изборите като цяло да имат реално значение. Ако гласуват малко, мнозинството е от купени гласове и партийни ядра – и после се чудим защо в парламента мнозинство има мафията.

9 юни, избори. Гласуваме и на излизане виждаме на една пейка в двора на училището голяма бала с “вестници” на “Възраждане”. Питам една леля, дето се върти наоколо дали знае какво е това, а тя се сопва “какво ме питате мен, мен ли ме питате”. Отивам отсреща на други пейки при полицаите и им казвам, те викат не е наша работа, трябва да кажете на председателя на изборната комисия.

Влизам аз вътре да търся председателя, той междувременно се разминал с мен – предполагам, че друг избирател му е казал за същото. В секциите ми казват, трябва на председателя да кажете, ама той излезе. Сблъсквам се на излизане с момчето и повтарям и на него “отвън има поставени агитационни материали”, а хора до него ми казват “а, той полицаят вече ги изхвърли”. Казвам му, че е трябвало той да иде и да ги види, за да се отчете нарушението. Навън полицаят ми казва, че се е погрижил и всичко е наред.

Полицаят е ОК, знам го, ако не се лъжа е от квартала и е възможно човекът наистина да е искал да се погрижи да няма проблеми, но според мен когато има нарушение, трябва да има отговорност и наказание. А за това трябва да има санкция на официален орган – дали е полиция, дали е избирателна комисия – не знам, но трябва.

Защото сега какво би пречило на тия фашисти копейки да идат след половин час и пак да сложат балата с плакати? Това е точно на алеята, по която минават всички хора, когато отиват да гласуват и определено е нарочно. Показно, безнаказано, “ето вижте ни, вие всички, дето ще гласувате, нас правилата не ни интересуват”.

Гласувайте!

Подаръците на 2023

2023-та година си отминава и беше странна, но не чак колкото предишните пандемични години. Много неща в личен план – и хубави, и притеснителни, и неочаквани. Трябва да пиша отделно, дано успея.

Но общата ни 23-та също е за отбелязване. Световни несправедливости продължават – Русия на Путин, като днешен Хитлер, все така стреля, убива и окупира. Хамас нападна Израел и сега ползва народа като щит, надявайки се светът да се преобърне и да забрави кой е насилникът и терористът.

А най-важните за нас неща се случиха в края на годината, като български коледни подаръци. Промените в конституцията и приемането ни в Шенген няма да оправят всичко отведнъж, но са първите големи правилни крачки от много време.

Най-големият “подарък”, дето отдавна сме си го заслужили, но все ни го криеха, е махането на МОЧА. Изстрадан с десетилетия демонтаж! Остават още стотици статуи и грамади из цялата страна, много имена на улици (особено из малките градове), но шпагинът в Княжеската си беше символ. Бос в края на ниво на аркадна игра, жалон за маркиране на територия. Щом МОЧА падна, вярвам няма какво да държи всичкия останал пропаганден боклук от камък и бронз, пръснат из родината.

Честита нова година!

Възможност за Васил Терзиев

Васил Терзиев спечели кметския избор в София, това е хубаво на фона на алтернативата. Аз бях казал, че ще гласувам, но не успях да събера сили и доверие. Не мога да дам картбланш, прекалено много пъти съм го правил, откакто гласувам. Особено на син на ДС, не мога.

Искрено се надявам Васил Терзиев с действията си като кмет да опровергае тия съмнения и да заслужи достатъчно много доверие у мен и всички като мен за следващи избори след 4 години. Има времето, явно има уменията, сега има и властта. Просто предварително не мога да се доверя вече, особено на човек от такава среда. Пак казвам – човекът може да е много читав и ще е много добре да се докаже като такъв. Когато се докаже като демократ, ще го подкрепя с чиста съвест. Предварително не мога.

Това всъщност е хубаво, защото е нова възможност. Докажи се и на следващи избори може да имаш гласовете на хората, които бяхме принудени сега да си останем вкъщи.

Има много проблеми за решаване в София, но не е лошо да се започне с чисто символичните:

1) махане на МОЧА

2) махане на руските имена на улици и на катедралния храм

3) на всеки 1-ви февруари – отдаване на почит на жертвите на комунизма, пред мемориала край НДК – това ще значи ужасно много, наистина

И отделно – чисто оперативните задачи в града. Ремонти, улици, пари, корупция, транспорт… Но тези символичните ще значат много.

Предизборно ’23

ПП/ДБ/СпасиСофия са ми пуснали предизборен вестник в пощата и го чета. Всичко е супер, даже и районният ни кандидат-кмет е ок. Ако дори половината неща направят – супер. Но остава горчивият вкус, че пак трябва да избирам по-малкото зло. Как да гласувам за човек, на когото цялата рода е от ДС? Ама той не бил виновен за “грешките” на родителите си…

Вижте сега, това не са “грешки” – това е манталитет.

Да си в ДС, да си висш кадър в тоталитарните служби не е “грешка”, а е светоглед. То е това, което в едно семейство на практика възпитава децата.

Грешка е да си забравиш портмонето в магазина или да сбъркаш вратите на тоалетните. Грешка е да изпуснеш последния трамвай и да трябва да се прибираш пеш.

Да си в ДС, заедно с цялото семейство, не е грешка.

Та не знам как да гласувам за син на агенти комунисти. Сега всички соц-носталгици, прикрити комунисти и атако-възрожденци злорадстват “ха, още един няма да гласува и ще има повече за нас”. Не, няма да стане – ще гласувам, но цялата лоша карма ще се изсипе на тези, дето поставиха хора като мен пред трудно решение. Вместо да издигнат човек без петна в миналото си и в семейната си история, те на практика разединиха десния вот в София… Доколкото хора като Бонев и Хр. Иванов са десни изобщо, разбира се… И не, не ми харесва вариантът да гласувам за Лилков, заради хората около него и заради съмнението за връзка с герб.

А можеше да спечелите София на първи тур.