Червените и генералите им

Наистина не разбирам каква “промяна” някои хора очакват от машинациите на хора като Йотова, Дърева, Овчаров, Гечев и всички други знайни и незнайни от “инициативния комитет”, който е БСП. Не мога да разбера как като гласувам за комунисти, ще накажа Борисов и едва ли не на следващия ден всички, та чак до Цацаров, ще подадат оставка.

И не че Цачева е цвете за мирисане, но на фона на всичко, което стои зад Радев, не мога да разбера хората, които си вярват, че ще “накажат” някого, като гласуват протестно за офицер комунист, с години бавил проекта за нов изтребител и накрая дезертирал, за да се спаси в политиката.

Бил офицер и това е достатъчно? Бил си жертвал живота всеки ден… моля? Дядовците ми са били офицери и са се жертвали, а този е като ген. Иван Маринов, който като министър подпомага съветския преврат и за награда след това е направен главнокомандващ от комунистите. Не помните ли всички пъти в историята, когато точно заради офицери предатели България е страдала? 9 септември стана заради една шепа офицери на ключови длъжности…

А този тук при директен въпрос какво би направил, ако се развее чуждо, например руско, знаме край морето, се изсмя и каза, че това било несериозно… Какъв офицер е този, който се смее и маха с ръка при задаване на въпрос за посегателство към родината?

Моля ви, мислете за кого гласувате! Цецка лесно ще я свалим, ако се изложи, Бойко знаем, че го е страх от протести и че може все пак да го принуждаваме да взема правилни решения под натиск.

Но да гласуваме за партиен генерал, с вице от бизнес кръговете и енергийната мафия на партията… точно баш на онези с куфарчетата… моля ви, недейте… ако мислите, че с протестен вот наказвате някого, грешите – пука им на шишарката на тях дали е имало протестен вот или не, щом веднъж са избрани.

Изборът като театър и като отговорност

Илиан Василев за опасността от Радев и сложните задкулисни игри на влияние, които на нас отвън ни приличат на случайни събития или на безсмислени шикалкавения. Всичко си има причина и в политиката няма случайни събития. И Румен Радев не е случайно поставен там.

Радев или Цачева – различните последствия за външната политика и отбраната

Тъкмо бях решил, че на втори тур няма начин да ме накарат да гласувам и да избера между две марионетки и статията пак ми напомни, че не става дума за плешивото петно на Радев или за гушата на Цачева, а за много по-важни неща.

Отделете пет минутки от живота си и прочетете статията.

Аз все пак май не мога да гласувам “с отвращением”, но знам, че може би бъркам. Може би човек трябва да прави такива жертви. Ако има нещо, от което ме е страх, в социален план, това е да ми се наложи да бягам от страната си в последния момент, пред угрозата от завръщащ се тоталитаризъм. Сещам се за хора като Айнщайн, който бяга в последния момент, за да не се завърне никога, но поне се спасява. Та не ми казвайте, че не се е случвало…

Политиката не е това, което ни говорят от телевизора. Политиката е като театъра – в някакъв смисъл мръсна работа, но и в някакъв смисъл пречистваща. И двете по различен начин, но все пак показват едно – има актьори, има и роли. Не всичко, което виждаш отвън, е това, което е и за което всичко се прави. И от театъра, и от политиката зависиш пряко – от едното заради духовното си каляване, развиване и израстване, а от другото заради физическото си оцеляване и евентуално благоденствие.

Ако театърът е зрелищата, политиката е хлябът ни, но много често и двете са и двете. Въпросът е как оценяваме това – дали когато гледаме пиесата, мислим за личния живот на актьора и за черните му очи и интервюто му във вестника вчера? И дали когато гледаме новините, виждаме само дребните игрички и шикалкавения, а пропускаме общата картина, в която много политици и много процеси са навързани и зависими? Много неща се казват, за да не видим това, което стои зад тях. Явно и в политиката, както в театъра, не външното, буквалното и физическото е в основата, а по-скоро важното е това, което стои като фон на цялото представление, което е смисълът на действието.

И кое е най-важно за нас – обществените ни ценности, разбира се. Свободата и справедливостта, такива, каквито ги разбираме. Собствеността и правата ни. Инициативата ни и мисленето на света през бъдеще, правенето на обществени планове, включващи всички тези ценности. По-конкретно, в наши дни – принадлежността ни към Европа и към света на мира, който тя олицетворява.

Не трябва да приемаме принадлежността ни към нормалните европейски страни за даденост, която не може никой да ни отнеме. Може, може – от нас зависи дали ще му позволим, докато спорим коя от двете марионетки е по-грозна.

Европейският избор трябва да бъде защитаван – не просто на всички избори, а всеки ден.

Защото нали помните – свободата никога не е на повече от едно поколение от изчезване. Или както казваше пък нашенецът – свободата е като хляба, трябва всеки ден да се замесва и изпича, а не да ядем вчерашен хляб.

Когато по-малкото зло е най-голямо

Трудно ми е да избирам “по-малкото зло” и се навивам ако изобщо гласувам на втори кръг, да пусна квадратчето “не подкрепям никого”. Не че е толкова важно. Аз доскоро дълго време нарочно и обосновано не гласувах, защото не вярвам в революциите и искам да видя, че се променя и развива мнението, културата, нагласата на обществото. А не някакви си хартийки.

Сега, ако така и така отида (а за мен е трудно, живея в другия край на града, а съм с три малки деца, които гледаме сами, пък и работя 24/7 и изборният ден хич не ми е “почивен”…), та ако отида, много мнения в мрежата ме убеждават все пак да гласувам за баба меца с гушата и орловия нос, дето никой не можеше да я трае по телевизора и дето (и) заради нея парламентът е такова презряно обиталище…

И аз ту се убеждавам, защото тя поне е прикрит и “бивш” комунист, за разлика от другия, дето уж не бил комунист, ама пък изведнъж започна да се умилква на комунистите “колко му била близка идеологията им”…

Но пък и ту се разубеждавам, защото не си струва да си цапам ръцете. А пък и “бивши комунисти” – не знам дали има такива…

На първия тур беше различно – не съжалявам за бюлетината за Трайков и се надявам следващата година хора като него, Гроздан Караджов, Христо Иванов, Лозан Панов да направят нещо смислено и силно, за да не са ни били зян надеждите сега.

Както и се надявам повече да не търпим Лукарски, Кунева, Москов и цялата пасмина на Борисов – може би без Андрей Ковачев, Методи Андреев и един-двама още други…

В крайна сметка, ако искам постоянно израстване на обществото и съм против популизма и революциите, трябва да постъпя принципно и както очаквам политиците да са честни с мен, така и аз честно да им кажа на тия кандидати:

“И двамата не струвате, за чеп за зеле не ставате! Ако не беше уреден мач, хич нямаше да се класирате.”

И те така… Ще е дъждовно – аз не съм гъбар, ама на дъжд как хубаво върви четенето на книжки… ;)

Накрая – тези, които все пак отидете и гласувате “с отвращением”, не ме съдете, ако не дойда с вас. Обмислям още, но май няма да дойда. И все пак оценявам жертвата, която ще направите, наистина!

Зомбита в Музейко!

Смешно ми е, като чета, че Хелоуин бил лош, защото не е български и защото лъжат децата с измислици, докато виж на Рождество и Възкресение никой не смее да каже същото. :)

Истинското отношение към важните неща в живота не може да идва през заучени и маниакално повтаряни клишета, така че дайте го по-спокойно и просто се забавлявайте!

Ние с пълни шепи и при всяка възможност показваме на децата си, че да празнуват и да се веселят е важно. Ценно е да се усмихват и е добре да не се изкушават да вземат всичко насериозно. Да правят разлика между фалшивото “сериозно” на някои възрастни и истинското във всяка игра, дори когато е с измислени неща в нея. Които, дори и страшни и ужасни, дори и измислени и все пак истински – дори те са просто детска игра без вреда, в сравнение с нарочното втълпяване на “сериозност” насила, което някои възрастни си причиняват…

И така… Зомбита идват за пресни мозъци и скелети насочват стрели, а ние даже нямаме оръжия да се защитим! Апокалипсис! Всеки да се спасява, както може!Zombie apocalypse at Muzeiko

Чалга референдум

Чалгаджията ще затваря около Орлов Мост, за да прави пропаганда на референдума си. Тук затварят и задръстват за какво ли не – от футболни мачове до плешиви егоцентрични чалгари.

НЯМА да гласувам на референдума, няма да вдигам активността му. Мажоритарните избори директно ще направят по-евтино купуването на депутати от мафията по места, а намаляването броя на депутатите и субсидията от 1лв. го прави още по-евтино на национално ниво.

Единственото смислено е електронното гласуване – но за него ВЕЧЕ СИ КАЗАХМЕ ДУМАТА на референдум, а и работата по него тече, не без помощта на много хора от ИТ средите.

Така че никакъв мафиотски мутренски референдум, а чалгарите – те нямат място на Орлов Мост, при това с такава грамадна отцепка на целия квартал, с такива ограничения, полиция, че даже и разни паравоенни нацепени батки, Перата и не знам си кой, с полиция в целия парк и малките улици – все едно идва др. Сталин да се среща с колхозници.

Много прозрачен трик за вдигане рейтинга на шоуто му, дето години наред вече издиша. Да иде да си прави концерта в Димитровград, пред Пайнър (нищо лошо към димитровградчани).

20 години колеги

Преди точно 20 години едни хора се събраха да учат философия. Да я “следват”. Различни, с различни интереси, убеждения и приоритети, никога на едно мнение, но винаги готови да поспорят с колегите си – я за Хегел, я за Горгий или пък Декарт. Събирани и разделяни в различни компании, харесващи различни преподаватели, но накрая все заедно на кафе в Яйцето или на купони.

Когато ни подхвърляха “и какво ще работите с тая философия”, се смеехме и казвахме “как какви – президенти”, че той президентът нали беше от “нашите”. И сега работим какво ли не – от учители, през журналисти и програмисти до предприемачи. Важното е, че сме готини.

Честити 20 години, откакто се събрахме, колеги! :)

Училищният парад

И никой не забелязва, че откриването на учебната година е военен ритуал.

Строй, посрещане на знамето на училището, проверка, издигане на националното знаме, рапорт пред директора, реч на директора и официалните гости… Извеждане под строй на войн… ъъ учениците към назначените места…

Но какво да очакваш от общество от чавдарчета и пионерчета… 40 години през пустинята, така ли беше? Е, има още…

Рапорт даден!

Портрети. Павел.

imgp0024545-e-1000

Не съм снимал от няколко години. Снощи на по бира стана дума за фотография и преди да си тръгна извадих апарата от чантата. От десетина кадри този само е горе-долу, но изобщо не съм доволен.

Оправданието, че визьорът ми е повреден и снимам “наизуст” не важи, защото досега да си бях взел нов апарат.

Това е с китов обектив, имам и с 50/1.8, но там съвсем съм изгубил фокуса.

Както говорихме снощи, трябва си снимане. Стимул, желание и апетитът идва с яденето. Иначе не става…

Руският турист

Бяхме на две места на морето и се зарадвах, че не видях руски знамена. На други места има масово, просто където сме ние нямаше, даже на първото място имаше два пилона, с български и с европейски флаг. Е, има си обяснение, мястото е “държавно”.

Но снощи се впечатлих как в препълнения ресторант влезе един снажен младеж, хвана зад врата един сервитьор и му посочи една маса. Последва светкавично почистване на масата под сърдития поглед на жената на оказалия се руснак. Бяха двойка с дете и тя беше ужасно много сърдита за нещо, а той мълчеше и не ядеше.

Детето се държеше леко неадекватно – хем вижда, че родителите му имат някакъв проблем и са сърдити, хем се смее и замеря сервитьорите с топчета хляб.

По някое време дойде един чичко, който предполагам е собственикът или управителят на хотела и започна много усилено да повтаря на руснака колко съжалява, че това няма да се повтори и занапред всичко ще е наред. На руски. Разпознах руския на нашенеца – с леко твърд акцент, но с увереност, придобита от часовете по руски в училище през комунизма.

Руснакът го изгледа студено и пак без да говори само посочи жена си – нашенецът се завъртя към нея и започна да се кланя към масата и да повтаря “извинитйе пажалуюстя”.

Не знам какъв е бил проблемът, но изведнъж ми мина ядът към един от сервитьорите, който си беше позволил да ми каже по-рано, когато минавах през ресторанта, на път към стаята “приятел, другия път да си сложиш едни джапанки, а?” (което обръщение в София, от непознат, си е обида). Стана ми милно някак, че така ги тормозят руски гости. Или пък може би не е бил гост, а донорът на парите за целия тоя хотел? Кой знае…

После ми стана гадно, защото на мен никога няма да ми се извиняват така – не че искам, просто няма. За мен остава лекият скандал при настаняването, когато опитах да откажа да си дам номера на колата, защото не съм в паркинга им и какво ги интересува, но не, не може – на българи се вика или поне им се обяснява ядосано, че не са прави.

А на руснаци – на тях черноморският туристически деец се извинява и се кланя.

Няма да се оправи тая държава, докато повече се уважават чужденците, а българите – кучета ги яли.

Няма да се оправи тая държава и докато се веят руски знамена. Но това, надявам се, преминава като мода вече… или се лъжа?

Една година Линдеас

Малко преди лятната почивка, гледам година назад и докъде съм с Lindeas, пък и по принцип. Описано шеговито, иначе по-сериозно и конкретно за работата ще пиша в Линдеас. Всъщност не е точно една година, а вече година и половина, но да кажем, че е поглед назад към първата година на работенето ми в моя си фирма. Плюс някои планове за бъдещето.

Говорих на две яки и сериозни конференции в България – OpenFest и TuxCon. Беше истинско удоволствие, момичета и момчета! Още по-голям фен съм. А и имаше интерес към моите неща, да не повярваш. :)

на OpenFest 2015:

на TuxCon 2016:

Спрях се да предложа лекция по другата ми специалност, неща за авторско право, философия, познание в Интернет и социални мрежи. Може да опитам тази година, но дали някой ще иска да слуша такива неща…?

Пропуснах ‪‎FOSDEM‬ тази година в последния момент заради грип. Но пък ходих да карам ветроходна яхта в Бяло море! Вече съм яхтен капитан, имам си и книжка за кораб до 40 бруто тона. Страхотно е, детска мечта ми е, откакто четях за клиперите и за корабомоделизъм и търсех по РЕП-овете броеве на “Катера и Яхты”. Тогава си представях, че си построявам сам фолкбот и обикалям света или че съм юнга на “Калиакра”.

Но на нещо по средата като размер, например 30-тина футова килова яхта си е доста по-добре. Искам да заведа и семейството, но няма да е тази година. Нито време, нито пари. Но някой ден…

Nea Klima, о-в Скопелос

Nea Klima, о-в Скопелос

За работата – от нула в началото до около дузина клиенти, от тях двама със сериозен ангажимент – не изглежда много, но си е доста работа. Скоро се надявам да мога да наема хора и да започна да събирам екип, но зависи от толкова много неща, най-вече поръчки и приходи, та ще видим.

Няколко поредни подвига с Калин за уеб интеграция и цялостни решения. Друго си е до теб да е човек, врял и кипял в уеб. Продължаваме с нови проекти, включително наша услуга за уеб конференции, хоствана в Lindeas и интегрирана с други услуги. Тъкмо място за стабилни доработки и връщане на код към Jitsi. Ако някой иска сайт с някаква сложна интеграция с видеоконференции, сега е моментът, докато не е дошла есента след ваканциите и не сме се зарили в работа. ;)

Нещата, с които изоставам засега:

1) свободно време – колкото и да се фукаме иначе, не можем без него)

2) пакетиране на ‪JitsiMeet‬ за ‪‎Fedora‬ и ‪CentOS‬ – вече два клиента с такива инсталации, но не съм си доволен от пакетите, особено в частта с изключенията за SELinux, така че имам още работа, преди да са достатъчно добри (и неопасни, работещи), за да ги публикувам

3) работа по ElectriClub, включително наскоро назря една идея за конференция на тема електромобилност – няма да съм сам, но има доста работа, включително и по сайта. Блогът върви добре, но хората във форума като че ли позагубиха интерес.

3а) искам и да конвертирам Рошко на ток, защото вече си има заместник (децата го кръстиха Дракончо, не ме питайте защо). Миниван за цялото семейство е по-добре от хечбека, но тъкмо Ровъра може да го конвертирам и да карам децата на училище с него, вместо да замърсявам с вана или да спонсорирам корумпираната община с нередовните рейсове сутрин. Но за електромобилна конверсия трябват 1) пари, 2) гараж и 3) ясна процедура в българските институции, а от тия трите неща дори и да намеря първите две, третото е сякаш обречено… Контрастът с например Щатите и как там си правиш и узаконяваш модификации по колата е от земята до небето.

4) за които не знаят, аз съм PhD ABD (All But Dissertation) и мисля, че тази година е последната ми, преди да загубя права – това значи, че трябва да реша дали да предложа нов текст на секцията ми в БАН. Имам почти готов дисертационен текст, който се нуждае от доработки, за да го представя пак. Преди две години ме върнаха с някои леки забележки. Работата не е много, тезата ми е развита и си мисля, че би имала приноси, но трябва да намеря време да я дооправя и да я дам на научния ми ръководител проф. д.ф.н. Веселин Петров да я прецени.