Преломни времена

Интересни времена – малко тъжни, малко притеснителни и много динамични. Ако следваме китайската поговорка, направо голямо проклятие. Но тук и сега всичко изглежда не така отчайващо, а по-скоро изпълнено с очакване и нетърпение да заживеем в промените, след като дълго време сме чакали и знаели, че идват.

Тъжното е, че кралицата на Великобритания Елизабет II почина. Не съм поданик на британската империя, но и на мен историята на кралицата ми е повлияла – всички знаем за това как е седнала на престола, какво е правила през войната, как е минала през всички предизвикателства на двайсети век. Като жив герой от приказките или рицарските романи – образ, който нито жълтите вестници след семейните скандали, нито политическите трусове успяха да помрачат. Вдъхновение за няколко поколения европейци. Пример, който трудно ще бъде настигнат от Чарлз III, но ще видим.

Паралелът с България се натрапва много болезнено. Какво щеше да бъде, ако комунистите не бяха превзели страната, ако Сталин не беше ни окупирал и ако Симеон II наистина беше станал български цар, а не такава обработена от държавна сигурност марионетка, каквато се оказа? Каква щеше да е България, ако целият културен, научен, политически, църковен и военен елит не беше избит или хвърлен в затворите и лагерите от слугите на коминтерна? Разбира се, в историята няма “ако”, но все пак, ако…

Другата голяма промяна в последно време е развитието на войната в Украйна. Подло нападнати (“защото сме една държава, аз казах, затова хайде да ви превземем, щото така е справедливо, аз казах”) от съседа, когото никой не иска за съсед, след повече от половин година успяха да натрупат сили за контранастъпление.

Едно от основните правила на войната е, че побеждава не този, който превзема, напредва и убива, а този, който успее да лиши противника от способността да превзема, напредва и убива. Украинците успяха – засега малко по малко, но тенденцията е видима.

Първо спряха настъплението на руснаците – още от зимата и пролетта, с ръчни гранатомети, после с изтощаването на киевската колона, после с удържането на Мариупол, бавните отстъпления с бой на изток. Докато се стигне до потопяването на “Москва” и разстрелването на бази и складове в тила на руската армия. И днес се продължава с десетки километри на ден марш за освобождаване на окупираните територии. Истински “panzer elite”, макар да нямат достатъчно танкове… представете си, ако имаха.

Успяха да издържат. Който издържи – побеждава.

Слава на Украйна! Слава на героите!

България също е на кръстопът, макар и не така фаталистичен и не така видим. Всички някак знаем, че под повърхността на политиката у нас се води битка между различни сили. Едни, които искат стария строй, старите съюзници и старите идеали – защото така им е по-лесно, защото така им е по-изгодно… или пък защото не знаят подробности, но младостта им е в миналото и бозата по шест стотинки. Другите сили искат промяна към нещо, което е по-близо до британското достойнство или до украинската любов към свободата.

Все искам да вярвам, бе България ще успее да намери правилния път и много скоро ще започнем да градим нова и смислена България, вместо да се лутаме и да се залъгваме, че “демокрацията е отнела много”. Защото сме силна страна, земя на герои и макар да е позаспало, имаме своето си достойнство и обичаме свободата. Само допреди век-два дядовците ни са умирали за свободата, а ние сега се тюхкаме, че нямало доставки на газ от Русия.

Свободата може да се изгладува малко, може и да се поизстудува – това е нищожна цена.

Leave a Reply

Your email address will not be published.