Tag Archives: Sofia

София през 1995г.

Това е точно в най-мутренските и най-мафиотски години. Началото и особено средата на 90-те. Показни разстрели в центъра на града. Групировки. Дебели безврати “бизнесмени” с анцузи. Хора на групички с пистолети на коланите. Чуваш слухове за изчезнали хора и много добре знаеш в коя част на града по кое време може да ходиш и много добре знаеш с хора с какъв външен вид изобщо не трябва да се закачаш. Вече има криза и бедност, но има още година и нещо преди най-голямата криза и обедняване през 96-та.

Аз и връстниците ми може да имаме сантимент към тези времена, но то е само защото бяхме малки и млади и ветрове ни вееха на бели кобили. Няма лоши времена за млади и пълни с планове и стремежи хора.

Но само заради това – не за нещо друго. Нещото друго беше мизерия, нагаждачество и връзкарство. Безизходица. Уродливи остатъци от комунизма, дето се бяха пропили във всички сфери на живота. Да, има ги и днес. Но все пак животът е по-цветен и по-уреден. И днес сме си бедни, но по по-свободен и жизнерадостен начин.

То късно е

Днес е събота, почивен ден, и личният ми лекар е далеч, на час път през града. Ден-два се наранявам леко, докато разчиствам една стара постройка в двора. Вчера следобед се притесних, защото се убодох на един много кофти пирон.

Последната ми ваксина против тетанус е преди 9 години, пак в двора се порязах и си купих от аптека ваксина и след дълги кандърми в спешния кабинет ми я биха. Девет години и подозрително нараняване – това е предостатъчна сигнална лампа за всеки поне малко уважаващ се лекар, за да се съгласи и да реимунизира.

Да, ама не.

В квартала имаме спешен център. Отделна сграда, с линейка и всичко. Отивам днес сутринта, звъня и излиза една лилава леля, на която трябва да обяснявам какво ми е на вратата, докато троснато чака да ме отпрати. Казвам накратко.

– И какво?

– Притеснявам се, имам ваксина преди 9 години, а в пръстта около сградата има пирони и котки ходят там

Гледа към ръката ми

– И какво – вчера и оня ден ли? Тетанус ли? А, айде, то късно е!

…? Стоя в потрес. За кое е късно бе, лелко? Да лягам да си мра, така ли? Фифти-фифти?

– Какво… то е до три денонощия!

– Хубаво, и какво искате сега от мен?

– Искам реимунизация.

Посочва една табелка отвън на вратата “За ТАП само при личен лекар”

– Отивате при личния лекар тогава.

И тръшна вратата и си отнесе лилавата пижамка да си почива вътре. Да, сигурно имат спешни случаи понякога. Да, понякога – а през другото време “не са от тук и са за малко”.

Не става дума за пари – аз и преди 9 години си платих и ваксината, и поставянето. Става дума за престъпно безхаберие. Имаме нездравна система с недоктори.

И да искам да ида при личния, той на нечетни е следобед – значи понеделник следобед най-рано. То дотогава вече или имам тетанус, или не.

Раничките са съвсем малки и съм ги промил и дезинфекцирал, а и имам все пак имунизация преди девет години. Теоретично реимунизацията е на десет години.

Та дано съм добре.

Но ми се реве. Всеки месец плащам от трудно изкараните ми пари за данъка към здравната система. Данък си е, да не отваряме тая тема. Особено откакто оня тъпак Петър Москов направи вноските напълно задължителни и безсрочни. Плащаш си данък за колите и вилите на директорите на болниците и това е. И цялата здравна система е пълна с безброй такива бездушни мравки в цветни пижамки, дето не си спомнят за какво служи професията им.

Да не им падаш в ръчичките. А като много малък исках да ставам лекар, имах и учебник по сърдечна хирургия. С фигури и латински.

И за пореден път се ядосвам, че когато можех и децата бяха малки не се махнах от тая забравена от бога корумпирана, пропагандна и мързелива дупка.

Run for your lives!

\m/__{°o°}__\m/

Страхотен концерт на най-великата рок група. София, 2026, Iron Maiden. Run for your lives!

Човекът-баскитара, SteveHarris, на практика не сменя китарата си. Другите извъртяха няколко различни модела и цветове, а Стив си дърпа стария Precision. Басисти, ко да ги праиш 😉

Прекрасно изпълнение, много народ, изживяване, което си заслужаваше. Центърът на София почерня от тениски часове преди концерта. След това почерня и метрото.

Стивън беше на ниво, но на мен ми липсваше Нико. Няма друг барабанист като Нико, да е жив и здрав!

Дейв е поостарял, но само това му е кахърът. Същата мелодична унасяща китара, сола и фрази в контраст на острите рифове. Като него усмихнати, отнесени и на вълни като жита на вятъра.

Тук се вижда новото Lado Earth, правена специално за Adrian от Joe Lado, а в същото време в левия край виждате част от сцената, където е Janick – точно в момента нещо замахва, я за да завърти китарата, я за да подскочи…

Ейдриън си е китарна легенда. Още го могат с Дейв това успоредно свирене на фрази, дето им разнесе славата преди години. Като дуото на Джудас, но по-друго. Той си се кефеше на новата китара от Lado, специално за него, вариация на тема “експлорър”, супер изглежда. Повечето песни бяха с нея, оставяше си джаксъна. Лошото е, че като почнеха сола, едни явно подпийнали сърби до мен се отегчаваха и почваха да скандират и подскачат, ама айде сега, кой ходи на рок концерти на стадион, за да слуша китарните сола… Кой друг, имам предвид, де. 😉

Стив е бас-машина, няма нужда от думи за него. Когато хората казват “бас китара”, това е друг начин да се каже Стив Харис.

Яник ми е любим китарист. Чуйте го още от едно време с Иън Гилън, после с Fear, Блейз и досега всичко мейдънско. Тоя човек е луд – не се спря! То не бяха танци-манци, въртене и подхвърляне на китарата, всякакви пози, тичане надлъж… и през цялото това време не спира да свири, даже поне едно от солата си съм сигурен, че изкара така. Абсолютна легенда. Звукът му винаги се отличава, ако се заслушате в албумите всеки от тримата има различен звук. На Яник е един дрезгав и с размах, леко неглиже, все едно е на раздумка с приятели на крак на външно кафе. Едно такова уж разхвърляно и набързо, уж между другото, а всъщност съвсем музикантско, едно някак хендрикско. На една от песните гледам някой тича зад другите, викам си нещо е станало и от екипа оправят, а то Яник снове отзад от край до край, та косата му се вее.

Брус – за него какво да кажа, освен, че тоя човек ще го учат в музикалните училища и вокалните академии. Гласище. Аз усетих два-три момента, когато от всичкото тичане дъхът малко не му достигаше, но вие какво очаквате от рок изпълнение наживо. Даже не отварям дума за спектакъла, който прави – те Мейдън винаги са били силни в театралната част, особено последните десетилетия им е много изпипано всичко. И Брус е примото на тая опера, винаги на място, винаги изцяло в роля. Такъв е и с други групи, такъв е и със симфоничен оркестър и с Пърпъл – просто живее със сцената.

А публиката – толкова много народ не съм виждал от бая време. Фенове от всякаква възраст и социален слой, а при мен на терена повечето бяха по-млади и само тук-там колкото мен. Мисля всички имахме усещането, че сме част от нещо голямо.

Да кажа и нещо кофти. Чуха се гласове из мрежата как така като толкова много хора ценят добра музика, в държавата ни като избори и изобщо социално е пълна чалга и трагедия. Ще разочаровам някои хора, но фактът, че слушаш И добра музика, не те прави автоматично някакъв изискан познавач или култур-трегер. Сигурно огромна част, може би поне една трета, ако не и повече, от тия хора, са си селяни, чалгари и русофили путинисти. Като се прибере, удари три ракии и пребие жена си, му е еднакво дали ще си пусне Цеца, Слави или Мейдън. Да, ужасно е и да, боли, но това е истината – причината много хора да консумират някаква култура е единствено защото е станала известна, популярна. Социална инерция, един вид. И не се правете, че не знаете – има пълни идиоти и простаци и сред рокаджиите, и сред блусарите, и сред мотористите – даже при това с “клубовете” простотията вирее още по-лесно.

Comes with the territory – това е обратната страна на славата. Като оставим всичко това настрана, разбира се че има страхотни хора и фенове в метъл средите. Особено като не се бутаме задължително да сме в групи, клубове и подобни и просто изживяваме музиката на живота си пред сцената. Всеки по своя си начин. То това е метълът, това е рокът – свобода и вътрешно изживяване. Той се слуша и гледа заради себе си, ако го правиш заради поза за другите, по-скоро си чалга.

С две думи – up the irons!

Летище София (ЛАЗ)

“Враждебна” си е добро име за летище. “Васил Левски” е лошо име за летище. На панаирджийски клоун го обърнахте тоя Левски – футболен отбор, стадион за футбол, квартал и какво ли още не. Комплексарщина беше оплакването от Враждебна. Това е просто едно име, да не говорим, че чужденците не знаят какво значи на български – както нашенците не знаят какво значи “Хийтроу”.

Някои казват “ама то много хубаво, това е Апостолът”… Добре де, не ви ли е малко в повече? Да направят и вафли Левски, или още по-добре – да кръстят някоя нова чорба от готварските реалитита Левски – да ни прославя по света, както шопската на Балкантурист.

Добро име за летище София (освен, разбира се, просто да си остане “летище София“) е Цветан Лазаров или Асен Йорданов. Ако някой не сеща кои са – ами как да се сети, като навсякъде всичко е кръстено Левски и всички само Левски и Ботев знаят – единият за на левия прасец, другият за десния.

Можеше просто “летище ЛАЗ“

А “Димитър Списаревски” – направо за име на военното летище, дето сега го наричат като близкото селище, на името на убиеца на Левски.

Сложно стана. Но друго е просто – виещият популизъм на някои политици. Дето като не могат друго да правят, я пилони забиват в планината, я кръщават поредното нещо на Левски – щото как и кой ще им противоречи, че нали Левски е светиня…

Ама на клоун го обърнахте, всяко второ нещо – Левски. Или Ботев. Какво общо има с авиацията и с летищата Левски – един резидент само знае…

Възможност за Васил Терзиев

Васил Терзиев спечели кметския избор в София, това е хубаво на фона на алтернативата. Аз бях казал, че ще гласувам, но не успях да събера сили и доверие. Не мога да дам картбланш, прекалено много пъти съм го правил, откакто гласувам. Особено на син на ДС, не мога.

Искрено се надявам Васил Терзиев с действията си като кмет да опровергае тия съмнения и да заслужи достатъчно много доверие у мен и всички като мен за следващи избори след 4 години. Има времето, явно има уменията, сега има и властта. Просто предварително не мога да се доверя вече, особено на човек от такава среда. Пак казвам – човекът може да е много читав и ще е много добре да се докаже като такъв. Когато се докаже като демократ, ще го подкрепя с чиста съвест. Предварително не мога.

Това всъщност е хубаво, защото е нова възможност. Докажи се и на следващи избори може да имаш гласовете на хората, които бяхме принудени сега да си останем вкъщи.

Има много проблеми за решаване в София, но не е лошо да се започне с чисто символичните:

1) махане на МОЧА

2) махане на руските имена на улици и на катедралния храм

3) на всеки 1-ви февруари – отдаване на почит на жертвите на комунизма, пред мемориала край НДК – това ще значи ужасно много, наистина

И отделно – чисто оперативните задачи в града. Ремонти, улици, пари, корупция, транспорт… Но тези символичните ще значат много.

Предизборно ’23

ПП/ДБ/СпасиСофия са ми пуснали предизборен вестник в пощата и го чета. Всичко е супер, даже и районният ни кандидат-кмет е ок. Ако дори половината неща направят – супер. Но остава горчивият вкус, че пак трябва да избирам по-малкото зло. Как да гласувам за човек, на когото цялата рода е от ДС? Ама той не бил виновен за “грешките” на родителите си…

Вижте сега, това не са “грешки” – това е манталитет.

Да си в ДС, да си висш кадър в тоталитарните служби не е “грешка”, а е светоглед. То е това, което в едно семейство на практика възпитава децата.

Грешка е да си забравиш портмонето в магазина или да сбъркаш вратите на тоалетните. Грешка е да изпуснеш последния трамвай и да трябва да се прибираш пеш.

Да си в ДС, заедно с цялото семейство, не е грешка.

Та не знам как да гласувам за син на агенти комунисти. Сега всички соц-носталгици, прикрити комунисти и атако-възрожденци злорадстват “ха, още един няма да гласува и ще има повече за нас”. Не, няма да стане – ще гласувам, но цялата лоша карма ще се изсипе на тези, дето поставиха хора като мен пред трудно решение. Вместо да издигнат човек без петна в миналото си и в семейната си история, те на практика разединиха десния вот в София… Доколкото хора като Бонев и Хр. Иванов са десни изобщо, разбира се… И не, не ми харесва вариантът да гласувам за Лилков, заради хората около него и заради съмнението за връзка с герб.

А можеше да спечелите София на първи тур.

Нова къща, нов късмет

Вчера бяхме на детски рожден ден и в разговорите все ме теглеше към една и съща тема – нова и важна за мен и Краси, но предполагам вече станала леко досадна за околните. Изведнъж ми просветна, че много малко хора знаят за голямата промяна вкъщи – даже може би хората, на които сме казали, се броят на пръсти. Та затова се поправям сега. :)

Вече втори месец сме в къща с двор.

Огромна промяна, която пожелавам на всички приятели, които като нас са изкушени от такова бягство от стреса на града. По адрес пак “София”, но иначе – не съвсем. Да, всички обичаме града, и аз съм градско чедо, но “градската” София днес все по-малко е за хора над 30 години и все по-малко е за малки деца.

Преди около две седмици успяхме да приключим с пренасянето – първо аз направих сигурно над десет курса с Дракончо (о, и за това трябва да ви разказвам, макар че вече колата за дълги пътувания е една година при нас) и с Рошко и накрая наехме камион за мебелите и по-тежките неща. Не можах да повярвам колко много, много и още по-много неща може да събере семейство с деца за 5 години под наем. Уж апартаментът на “Иван Асен” е мъничък сравнително, две стаи и хол с бокс, даже нямахме достъп до мазе или таван, а толкова много торби и кашони с книги, дрехи, рисунки, играчки и какво ли още не… Да кажеш, че всичко е нещо ценно или важно – не, просто се е “събрало” и “застояло” с годините. Трябва да се прави пролетно почистване, не може така – и напролет, и наесен. :)

Сега сме с двор, с мазе и таван, че и в двора с безкрайно много работа, но пък и с неща като компост и беседка, примерно. Светко полива лехата с домати (цъфнаха, но още не са вързали, късно ги посадихме), а Оги мете терасата и май повечко скита из махалата със съседчето Алекс, яде къпини и рита топка на улицата пред нас. И двамата с Краси имахме първите си бойни дворни рани – аз от ръждив сърп (биха ми против тетанус, няма грижи, тук има поликлиника със спешен център), а тя от битката с грамадни тръни и храсти. Тръните са почистени, но Краси е с превързан крак.

Имаме ужасно много работа по привеждане на всичко в ред, ремонтиране и обживяване, макар че къщата я взехме във вид, подходящ директно за нанасяне. Да, но се оказа, че в къща всяко нещо трябва да се пренареди, ремонтира, почисти и тъй нататък, а в същото време дворът постоянно подлежи на естествен процес на обрастване, подивяване и залесяване. Нищо лошо, нищо нередно, просто май леко се оправдавам защо още никого не сме посрещнали тук…

Имахме вече първите си семейни вечери в беседката с печени неща на жар и вече закусваме на терасата. Съседското куче (едно от тях, тук май всяка къща има поне по едно, ние все още удържаме фронта) идва и разучава всяка промяна в двора, Рая се запозна с мухите като вид и не ги хареса, сега всяко насекомо – летящо, пълзящо, каквото и да е, се нарича “нуха” и периодично се чува отнякъде пронизващ вик “нухи-и-и-и, има нухи-и-и-и”, който мобилизира цялото семейство да гони мухи, бръмбари, мравки, паячета… или просто да обяснява, че те са много добрички и че всъщност точно това е “муха-бебе” и е “много мила” – този номер засега минава и отново има мир и тишина, поне за известно време.

Аз работя под земята, както вече се похвалих. Предстои окабеляване, защото безжично е бавно за видео конференции. Иначе доставчикът, местна лан-ка, е по-бърз, но пък вече няколко пъти спира за по няколко часа. Това за хората явно не е проблем, но аз го ползвам за работа, та трябва да измисля някакъв резервен достъп. Нещо все не ми харесваха плановете на мобилните оператори, но за бекъп нещо минимално може би не е зле. Сега ползвам моя от телефона, ако е много спешно, но той е 500 MB на месец, което става за SSH, но е нищо, ако се наложи видео.

Имам и други технически задачки за решаване, но за мен това са интересни занимания. Например ще е идеално поле за развихряне на всякакви идеи за автоматизация и принтиране, ще влязат в употреба ардуинотата и датчиците, които вече остаряха две-три години в кутии за обувки. Трябва да измисля и схема за видеонаблюдение, дали готов DVR или нещо със ZoneMinder или Shinobi (между другото – приемам мнения и съвети). В гаража пък се надявам да започна нещо по темата електромобилност, макар че това може би ще почака.

За дизела на Марешки

Из автомобилните форуми нещо се заговори в последните месеци за прословутия дизел на Марешки. Колко било изгодно, дали бил добър, кой щял да зарежда там, защото оня бил “борец с вятърните картелници” и кой нямало да зарежда, защото го ненавиждал. Нормално, основната причина е джобно-портфейлна, както и трябва да бъде. Дизелът мирише, но парите – не и както за уважаемия зам. председател на парламента е важен финансовият баланс на фирмата му, така и за редовия шофьор е важно колко парички отлитат от портфейла му. Ако всички имаха правилно понятие какво всъщност са парите и разбираха как работи то, светът щеше да е едно по-добро място.

Така че говорим за пари, за спестен ресурс от гледна точка на самия шофьор – нека видим какво се спестява и какво се харчи, без да залитаме в излишни предизборни пропаганди. Най-малкото – изборите нали минаха.

Всеки трябва да си направи сметката, защото не винаги е толкова “на плюс” – аз отидох за проба и налях пълен резервоар на Еспаса. Засякох колко ми изгоря от единия край на София до другия (при това не бях в най-пиковия час и задръстванията) – 3 литра по бордкомпютър, отиване и връщане (реално може да има лека разлика, а и там в Люлин направих едно кръгче през кръговите, докато намеря откъде се влиза, но най-много да падне до 2.5).

За сравнение, най-близкото Еко е максимум 1 литър отиване и връщане, даже като няма задръстване, го пиши 0.5 литра. В Еко имам карта и в почивен ден с отстъпката дизелът ми идва за 2.03 лв. На Марешки е 1.89 лв. Разлика 14 ст. на литър.

Като пресметнах и изхабеното гориво за път и като теглих чертата, се оказа, че за 72 литра (не съвсем пълен резервоар, но пък няма да ходя до другия край на града на изпарения, все пак) съм спестил… 6 лева… И съм изхарчил общо към два часа от времето си. Голям минус за мен е, че не работят с банкови карти (оправданието, че щяло да оскъпи ми е несериозно, 100% истинската причина е друга, просто знам, че няма как да оскъпи толкова). Трябваше преди пътешествието да ходя да търся банкомат на банката ми, за да тегля кеш и да ги нося в джоба си, все едно сме в 90-те (хе, ама пък тогава нямах пари). Да, там имали банкомат, ама ако бях платил и таксата за теглене от чужд банкомат, от тия 6 лева спестени щяха да останат по-малко от 5…

За хората от град Лаолин ;) е песен, знам. Лошо няма. Но за мен от другата страна на центъра просто няма смисъл – нито е изгодно, нито пък съм някакъв фен на Марешки, та да ходя заради това.

Всъщност и не искам в моята страна на града да се строи такава грамадна бензиностанция, такива неща са за покрайнините или за в полето – ако строи другаде, да ги прави по-малки, нищо не му пречи да печели от оборот и с по-малка площ. Да си сложи ПОС-терминали и пак ще върви бързо.

Така че има влакове за всички пътници, просто за някои пътници има специални влакове и тая бензиностанция е такава, поне от маята камбанария. ;)

Безконцертно настроение

Мислех да ходя на концерт на Accept и Sabaton, но пропускам. Не е първият концерт, който пропускам от вече доста години. Нищо, гроздето е кисело, пък и Аксепт без Удо си е нещо като песен на Сабатон за швейцарската гвардия и разграбването на Рим, сложена във видео с немски танкове…

Основно ще си слушам музиката, както досега. Но трябва да водя и децата, ето едно от малките изключения в проточилата се концертна суша беше със Светко на БТР в Троян и на него му хареса много. Ходят да слушат и се занимават с класика, ще е време и за малко рок.

А концертът сега… ами той последно щял да бъде в една зала в Интерекспо. Как пък няма истински читава зала за рок концерти в София? Фестивална кънти, Зала 1 има няколко спота, другото е ехо и мазане, други като Универсиада, Зимния и Ботев са си баскетболни игрища. Ето – може да съборят безмисления стадион до Ариана и да направят една голяма и хубава рок сцена.

Ама как да стане в страна, в която пияните запалянковци са повече от меломаните…

Дойде време

Дойде време, ставайте! Не на оръжие, а ставайте, пишете оставката и да си ходите който откъдето е! Няма нормална страна, в която властта може да си позволи с едната ръка да посреща делегации, обвиняващи я в олигархия и корупция, а с другата да бие хората на площада, излезли със същото обвинение… и да остане на власт.

Дойде време. Не знам кой има най-голяма изборна изгода от настоящите протести, не зная кой ги е провокирал първоначално и кой и как точно е наемал статисти. Но зная, че щом има насилие, някой има полза от него и зная кой е казал, че “тая власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем”.

Колко кръв, другари комунисти? С колко кръв ще дадете властта? Кажете, за да знаем. Колко ви трябва – кажете и ще ви дарим. “Столетница” – навремето сте били жадни за нея, а днес ви трябва за животоспасяващо кръводаряване.

No pasaran! Дойде време, отивайте си!

Лошото е, че няма алтернатива. Никаква. Колкото са зле комунистите, толкова зле са и другите (ако изобщо са “други”)…

А снощи полицейската тактика беше изцяло стадионна и по учебник. Не бях там, гледах предаванията, но е видно за всеки, който е бил на стадион или поне е гледал мач по телевизията – набелязване на “жертви”, издърпване на хора от тълпата, избутване с щитове и ритане с кубинките изпод щитовете, “мирно” предизвикване на хората с притискане… Когато изпратиха жандармеристите в пълно снаряжение, пролича. Служил съм във войските, които после преобразуваха в жандармерия и тая тактика са ми я преподавали, съседните оперативни роти я прилагаха всяка седмица в упражнения по двойки групи на плаца. Няма как протестираща група да спечели директен сблъсък с такава рота. Рейсът беше върнат в парламента, защото на някого по веригата изведнъж му е дошъл мозък и е решил да не прекалява с хората на площада. С жандармерията не може да прекали – на нея това си й е работата, с въоръжение и подготовка е, за това плащат заплата. Да знаят хората на протеста – който призовава “да се бие полицията” или е пиян, или е провокатор (или и двете). Няма шанс с бой срещу палките, никога не е имало. Евентуалната победа на един протест е другаде, не в боя.

Тъжно ми е, че предишните управляващи се правят на толкова вслушващи се в протеста и че точно те са, които имат изгода от следващите избори. Те и костовистите – първите, за да се върнат на власт, а вторите, за да влязат поне малко в парламента. Но общите централни избори не решават нищо, а честите такива само влошават нещата. Мафията, особено енергийната (който не е чувал нека знае, че енергетиката е най-богатият отрасъл у нас, по-богат с много от другите) ще остане и уредените сделки с централи, ветрени, слънчеви, мини, строежи и всякакви далавери с цени на обекти и на тока ще продължат. Не знаем кой какъв е и как са подредени всичките, затова смяна на властта не решава нищо.

Единственото, което решава, е моралния проблем с биенето на хора по улиците. Може да си с добри идеи, но щом биеш протестиращи, не си за власт, поне не тук. Иди си в Куба или Северна Корея.

Основният проблем на България е, че няма никаква традиция на обществен елит, различен от този на номенклатурата на БКП. Вече има наченки, надявам се. Дано има и кадърни хора тук-там. Но липсва общност, приемственост на можещите хора извън общността и приемствеността в сивите и тайни среди на “своите хора” в псевдо-бизнеса, псевдо-политиката, псевдо-науката – средите на “усвояващите” средства. Защото номенклатурата на БКП е огромен, огромен списък с хора, със “свои хора”.

Искрено се надявам свободна и прозрачна общност на можещите хора да се появи, да устои и да измести мафията и олигархията. Не да се прави нова номенклатура, както опита Костов – трябва свободна и прозрачна общност, в която директно се оценяват постиженията, а не партийна номенклатура, която се гради на връзки и препоръки.

Една оставка не е панацеята за това, но оставката е единственото, което може да изчисти кръвта от паветата. Лошото е, че имам дежа-вю… не ги ли гонихме вече веднъж тия преди 16 години??? Докога? Колко пъти?…