Tag Archives: Sofia

Безконцертно настроение

Мислех да ходя на концерт на Accept и Sabaton, но пропускам. Не е първият концерт, който пропускам от вече доста години. Нищо, гроздето е кисело, пък и Аксепт без Удо си е нещо като песен на Сабатон за швейцарската гвардия и разграбването на Рим, сложена във видео с немски танкове…

Основно ще си слушам музиката, както досега. Но трябва да водя и децата, ето едно от малките изключения в проточилата се концертна суша беше със Светко на БТР в Троян и на него му хареса много. Ходят да слушат и се занимават с класика, ще е време и за малко рок.

А концертът сега… ами той последно щял да бъде в една зала в Интерекспо. Как пък няма истински читава зала за рок концерти в София? Фестивална кънти, Зала 1 има няколко спота, другото е ехо и мазане, други като Универсиада, Зимния и Ботев са си баскетболни игрища. Ето – може да съборят безмисления стадион до Ариана и да направят една голяма и хубава рок сцена.

Ама как да стане в страна, в която пияните запалянковци са повече от меломаните…

Дойде време

Дойде време, ставайте! Не на оръжие, а ставайте, пишете оставката и да си ходите който откъдето е! Няма нормална страна, в която властта може да си позволи с едната ръка да посреща делегации, обвиняващи я в олигархия и корупция, а с другата да бие хората на площада, излезли със същото обвинение… и да остане на власт.

Дойде време. Не знам кой има най-голяма изборна изгода от настоящите протести, не зная кой ги е провокирал първоначално и кой и как точно е наемал статисти. Но зная, че щом има насилие, някой има полза от него и зная кой е казал, че “тая власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем”.

Колко кръв, другари комунисти? С колко кръв ще дадете властта? Кажете, за да знаем. Колко ви трябва – кажете и ще ви дарим. “Столетница” – навремето сте били жадни за нея, а днес ви трябва за животоспасяващо кръводаряване.

No pasaran! Дойде време, отивайте си!

Лошото е, че няма алтернатива. Никаква. Колкото са зле комунистите, толкова зле са и другите (ако изобщо са “други”)…

А снощи полицейската тактика беше изцяло стадионна и по учебник. Не бях там, гледах предаванията, но е видно за всеки, който е бил на стадион или поне е гледал мач по телевизията – набелязване на “жертви”, издърпване на хора от тълпата, избутване с щитове и ритане с кубинките изпод щитовете, “мирно” предизвикване на хората с притискане… Когато изпратиха жандармеристите в пълно снаряжение, пролича. Служил съм във войските, които после преобразуваха в жандармерия и тая тактика са ми я преподавали, съседните оперативни роти я прилагаха всяка седмица в упражнения по двойки групи на плаца. Няма как протестираща група да спечели директен сблъсък с такава рота. Рейсът беше върнат в парламента, защото на някого по веригата изведнъж му е дошъл мозък и е решил да не прекалява с хората на площада. С жандармерията не може да прекали – на нея това си й е работата, с въоръжение и подготовка е, за това плащат заплата. Да знаят хората на протеста – който призовава “да се бие полицията” или е пиян, или е провокатор (или и двете). Няма шанс с бой срещу палките, никога не е имало. Евентуалната победа на един протест е другаде, не в боя.

Тъжно ми е, че предишните управляващи се правят на толкова вслушващи се в протеста и че точно те са, които имат изгода от следващите избори. Те и костовистите – първите, за да се върнат на власт, а вторите, за да влязат поне малко в парламента. Но общите централни избори не решават нищо, а честите такива само влошават нещата. Мафията, особено енергийната (който не е чувал нека знае, че енергетиката е най-богатият отрасъл у нас, по-богат с много от другите) ще остане и уредените сделки с централи, ветрени, слънчеви, мини, строежи и всякакви далавери с цени на обекти и на тока ще продължат. Не знаем кой какъв е и как са подредени всичките, затова смяна на властта не решава нищо.

Единственото, което решава, е моралния проблем с биенето на хора по улиците. Може да си с добри идеи, но щом биеш протестиращи, не си за власт, поне не тук. Иди си в Куба или Северна Корея.

Основният проблем на България е, че няма никаква традиция на обществен елит, различен от този на номенклатурата на БКП. Вече има наченки, надявам се. Дано има и кадърни хора тук-там. Но липсва общност, приемственост на можещите хора извън общността и приемствеността в сивите и тайни среди на “своите хора” в псевдо-бизнеса, псевдо-политиката, псевдо-науката – средите на “усвояващите” средства. Защото номенклатурата на БКП е огромен, огромен списък с хора, със “свои хора”.

Искрено се надявам свободна и прозрачна общност на можещите хора да се появи, да устои и да измести мафията и олигархията. Не да се прави нова номенклатура, както опита Костов – трябва свободна и прозрачна общност, в която директно се оценяват постиженията, а не партийна номенклатура, която се гради на връзки и препоръки.

Една оставка не е панацеята за това, но оставката е единственото, което може да изчисти кръвта от паветата. Лошото е, че имам дежа-вю… не ги ли гонихме вече веднъж тия преди 16 години??? Докога? Колко пъти?…

Протестът – самоцел или самозаблуда?

Имам проблем с протестите. Не съм за статуквото, не подкрепям нито Орешарски, нито Станишев и цялата пасмина в парламента, но не мога да припозная протеста като свой. Затова и не ходя – в началото и аз исках да ходя, но бях болен, а след това толкова неща около протестите и политическите влияния около тях някак случайно взеха да съвпадат, че вече не искам. Не съм от тези, които имат партийна изгода от протеста, но и не искам да ставам от масата онези, които искрено вярват, че правят нещо ново от свое име и така се заблуждават лековерно. От друга страна не съм и контра протеста, защото дърпащите конците така хитро са поставили всички пионки, че за нормалните хора да изглежда морално най-приемливо да са от лековерните заблудени в протеста. И това е проблемът.

Нещо повече – самият протест има проблем със себе си. Ясно е, че една от по-големите партии у нас има пряка изгода от протестите, но ГЕРБ мълчат и гледат като пукали. Бойко Борисов да не обяснява поучително на репортерите? Странно, но не съвсем – ако първоначално протестът е бил подкладен от активисти на ГЕРБ, веднага след това много хитро стратегията е била да се остане встрани и да се разчита на енергията на всички тези, които чистосърдечно започнаха да ходят на площада с колелата си, с бебетата, а отскоро и с лаптопите си… То точно това е подклаждането – не влизаш ти самият в огъня, а го подпалваш и му правиш завет отстрани, слагаш му по малко дърва от време на време и той си гори.

Да, хората протестират и срещу ГЕРБ, така е. Но това е преценена вреда, а и всъщност не е толкова голяма – докато БСП и ДПС с Атака са про форма на власт, те усвояват всички удари, а ГЕРБ отразява част от тях, заради факта, че се води опозиция. Точно затова и Бойко Борисов не се появява постоянно в телевизора, иначе ще влиза повече в полезрението и ще бере повече “народна любов”. Може би е решил да жертва дама и затова ни занимават с обвиненията към Цветанов, но пък представете си ако той излезе от това положение какъв светец мъченик ще е за герберите…

Това е едното – задкулисна силна подкрепа от ГЕРБ. Който не го вижда или нарочно си затваря очите, или… е зле с формалната логика. Много хора нарочно гледат другаде, защото четат всеки ден Капитал и Дневник и са взели да вярват на всичко там.

Това е второто – Капитал, Дневник, Икономедия и всички орбитиращи около тях, които се надяват на “съживяване” на дясното. Опитват се всякакви отвари и заклинания, но истината е, че у нас никога не е имало истинско дясно. Не е имало и истинско ляво, но това е друга тема. След девети всичко е или съветски болшевизъм преди, или сега децата му. Не по врат, а по шия. “Нов десен проект” няма и колкото и да ми е тъжно, не виждам как може да се появи. А има големи родилни мъки – оставки, рокади, преговори… Чак Костов мина зад кулисите, но не вярвам аз, мълчи и стадионът – това шоу го гледахме наскоро и с Доган. Абе що се пънете, бе? Всъщност всички в “новия проект” са си стари или техни протежета. Ще кажете, той Радан Кънев е готин – наистина, така е, и е един от малкото, които говорят смислено. Ако не беше човек на Костов, щях да се замисля. Но то пък на кого да е бил… те всички са едни… Наскоро един от някаква измислена “запълваща дясното” партийка Република БГ по телевизията ми казва, че той се бил върнал от чужбина, за да помогне на родината, защото не било вярно, че политиката е мръсна работа и той щял да го докаже, като вземат властта. Ох…

Има странен синхрон между част от “исканията” на протеста, заявленията на “новото дясно” и заявленията на ГЕРБ. Например “нова конституция“. Или “депутатите са много”. Или “нов изборен кодекс”. Или “нови избори”. Или дори “президентска република” – това много внимателно опитват да го прокарват, сигурно е едно от основните в плана им, затова внимават с него.

Каква нова конституция? Нов изборен закон? Какво точно не им харесва, ама конкретно кое е това, което не работи в Конституцията? Ясно, че не е идеална, ама новата ще е идеална, така ли? И ще се избира ВНС с 400 депутата, за да я идеализира, без да ни е ясно защо, как и какво?

А депутатите – били много… колко много, колко искате да бъдат, 100 ли? При намаляване броя на депутатите се намалява представителността на гражданите – ако например от Кърджали заради намаления брой се избира само един депутат, познайте от три пъти от коя партия ще е и какво ще е представителството на хората от Кърджали, които не подкрепят ДПС. Не в бройката на дупетатите е проблемът – аз даже казвам, че са малко, трябва да са още повече, но със същия бюджет и с повече отговорности и по-малко имунитет.

Нови избори – ама вие верно ли? Познайте кой ще спечели едни нови избори! Най-вероятно БСП, защото ще направи малко “социални магии” сега. Или още по-вероятно ГЕРБ, защото са в опозиция и трупат отложен актив от това. ДПС – ясно. Само Атака ще изпадне от парламента, ама за тях на кого му пука вече.

Президентска република? Ето това го чух от устата на Божидар Димитров по телевизора и след това същия ден някой от “десните” намекваше нещо подобно. После ни заля вълна на одобрение към Плевнелиев и колко бил добър, колко бил независим и как добре бил говорил… Президентска република… рийли? Хм, като се замисля, то на ББ премиер му беше малко, та…

Сега за самия протест

Протестът е “интелитентен”, мирен и “креативен”. Да, така е, когато ти протестираш, а полицията си стои и не те закача. Хората всеки ден променят маршрута на шествието, а това не само че не е разрешено, а аз даже не съм сигурен, че протестът е обявен по реда в общината – с място, време и представители. Всеки ден полицията има 100 причини да се намеси. Не говоря за хвърлянето на домати по депутатите и сградата на парламента – те си го заслужават, макар формално това да е директно причина полицията да закопчава. Не казвам и че трябва да се започне с ограничаване и арестуване – сакън! Казвам, че полицията явно е получила нареждане да не се пречка на случващото се. А така е лесно и да си креативен, и да си интелигентен, че и да пиеш кафе и да си работиш на лаптопа насред блокирания площад. Пак казвам – нищо лошо и евала на измислилите го. Но причината да е така е, че някой някъде е решил на протеста да се дава зелена светлина. Което значи, че има изгода от протеста. Не за мен и за вас, а за тези, които могат да кажат на полицията да не закача протеста и да го пази. А аз не вярвам на добрата душа на силовите организации на властта. Вие решете кой стои зад това – ГЕРБ, ББ, БСП, “дясното”… За мен, както казах, са тоталитарните съветски номенклатури и техните деца.

В този смисъл единственото добро предложение е за лустрация и финансова проверка на всички. Има едно ниво в политиката и бизнеса, над което трябва да си кадър или дете на кадър. За съжаление сме изпуснали тоя влак отдавна – пак може, но то значи нов преход и то много по-труден от досегашния. А и Европа няма да хареса ограничаването на правата на набедени за сътрудници на службите на 16 Съветска република. А и с досиетата има един кофти момент – покрай сухото гори и суровото. Пък и колко секретни документи вече са изгорени. Не си е работа.

В България нямаше уличен карнавал като този в Рио. Е, пак сме далеч, но поне си показваме нуждата. Без конкретни и смислени искания и без яснота кой има далавера от протестите, те се превръщат в карнавал – не в лош смисъл, то карнавал е хубава дума. Лошото е, че не е карнавал а е протест и някой ден ще спре и тогава някъде някои политици, бизнесмени, олигарси и мафиоти ще берат плодовете и ще се усмихват как пак хората са им свършили работата. То народонаселението нали е затова, за да се дои.

Някои хора казват, че ако стане така и ако протестът бъде продаден и предаден, хората пак ще излязат на улиците. Ново правителство и ако и то се издъни – бой по дупето и пак на протест. И пак, и пак. Да, ама не. Не става така. При следваща власт – я камилата, я камиларя. Я полиция, която пази.

Че промяна трябва да има – трябва. Но единственият начин е еволюционно. На протеста сигурно има учители и лекари, например. Да работят за все по-добро и по-добро образование и здравеопазване. Има и уеб-разработчици сигурно – че гледах работене на лаптопи на площада – а българският уеб продължава да е посредствен. Имаше протестно прескачане на оградите от писатели – да пишат, скачането е за лекоатлети. И пак полицаите ги отведоха кротко, само дето не ги черпиха биричка. През 97-ма мятаха гранати сълзотворен газ и ритаха с кубинки в глезените изпод щитовете си. Сега даже щитове нямат. Това е добре – но писателите да пишат, това е начинът.

За анархистичните надежди, свързани с протеста не ми се пише. За мен анархизмът също е еволюционен процес. Революциите са се провалили, както се е провалила и диктатурата на пролетариата, властта в името на безвластието. Истинско безвластие ще има, когато спрем да мислим всичко през понятието за власт и анархията се определя положително, а не отрицателно. За това е нужно духовно израстване, за това е нужно образование, много образование и цялостно културно развитие. В сегашната среда говоренето за анархизъм може да става само през съпротива на властта, сила срещу сила, а това е обречено. Затова избягвам да говоря. Това, че не сме дорасли не значи, че трябва да се отказваме, а само че трябва да дораснем, най-вече духовно.

Затова не ходя на протеста. Иначе подкрепям протестирането, но не когато е толкова самоцелно. Не подкрепям и това правителство, но нови избори няма да ни дадат нещо различно.

2383

Разболявам се пак – стресът около уволняването ми и преди това стресът от целоседмичните нощни дежурства ми дойде явно в повече. Дано в близките седмици си закрепя здравето и дневния ритъм.

Но не мога да ида днес на протест – затова нека един от вас, който е решил да не ходи (защото не вярва в промяна, защото е уморен още отпреди 16 години и т.н.), иде вместо мен. Не, не един – двама нека идат. Идете заедно. После разкажете тук отдолу, пък аз ви благодаря, че ще ме отмените.

Понеже трябва някаква промяна. Каква – не знам, но поне трябва да я започнем.

2155

Ремонтират ул. “Цар Иван Асен II” в София. Поправят водопровод, затова и водата е все мътна и кална. Казват, че и при липса на ремонти в София водата от чешмата е вредна, та камо ли сега. По-интересното е, че вадят паветата и после застилат с пясък, не ги връщат. Харесвам си паветата на “Иван Асен”, не ща да слагат асфалт и после колите да хвърчат и да е опасно за децата! Дали ще асфалтират?…

Извън Надежда

За нас си е значимо и определящо – вече не сме в “Надежда”. Не че няма надежда за нас, напротив – това е част от движението напред, все натам, към мечтите. Част от по-добрата грижа за децата ни, част от решението след достатъчно дълго търпене на неправилни неща, вече просто да не ги позволяваме. Преместихме се от Надежда в центъра. Или почти в центъра – преди сто години си е било поле далеч извън града, после дълго е било с малко къщи, а сега не знам къде да си паркираме колата. Живея на улица с име на български цар с моето име. Ха сега да ви видя! :)

Невъзможността да паркирам близо до жилището си е огромно неудобство. Мъкненето на торби през две-три пресечки е ужасно – няма проблем, ако са торби с покупки за деня, но когато се налага да се допренася покъщнина, книги, дрехи или просто да се пазарува за седмица напред е остро неприятно. Най-малко коли има в неделя привечер – когато са най-малко колите на работещите в центъра и цялата армада служебни коли. Понеже сега вече ходя на работа пеша (два километра в самия център, в посока към “зоните” – няма как иначе), колата си стои по цяла седмица където съм я оставил в неделя вечерта. Интересното идва, когато през седмицата ни се наложи да идем някъде – я на пазар, я нещо друго – тогава паркирам на още по-далечно място, където успея да намеря свободно. Лош момент е и това, че вече сме под наем, но се надявам да го преодоляваме леко.

Всичко ни е близо, има много магазини, макар и скъпички, има много транспорт, макар и неуреден, тротоарите са изпотрошени, улиците са с дупки или с разкривени павета. Кина почти няма, но утехата е, че “ей-къде ни е операта, ей-къде са ни театрите”. Мда. Но пък има неща за децата наблизо – Светко вече ходи на английски и шашва госпожата със знанията си. И училището, където е на предучилищна, е близо и е ОК, поне засега.

Имаме парк на по-удобно и близо място от Северния в Надежда. Надежда и Северният парк са си страхотни, но просто ни беше далече, в другия край на квартала бяхме. Имаме и повече спокойствие сега – няма диви селяни под нас, а и стените не са панелни, та и да вдигаме тупурдия с децата, пак не е толкова критично, надявам се.

И те така. Бавно, славно. Скоро пък и фирмата се мести в нов офис и ще работя на две-три минути от нас. Ако някой ден стане възможно да работя отдалечено, още по-добре.

Леко, ама ПТП

Шофирам активно от колко вече, три години? Там някъде. Досега не бях докосвал чужда кола. Удрял съм леко колата един-два пъти… даже не мога да се сетя кой трябва да е бил вторият път. Един път знам, че на заден ход при паркиране на паркинга при общината в Троян се натресох на някаква бетонна буца. Ударих тръбата на ауспуха и цялата задна броня хлътна. Тогава разбрах защо мястото беше свободно – просто хората са виждали бетона и са отминавали. Разбрах също и какво е усещането да чуеш силен трясък и да ти се свие нещо вътре – какво ли е станало, опасно ли е за нас, опасно ли е за колата, ще се оправи ли, дали не е пострадала колата на друг, или пък самият друг… Е, на гърнето му нямаше нищо, а задната броня само я натиснах леко отвътре, тя каза “пляк” и се върна във формата си. Та това беше “бойното кръщение” и искрено се надявах (и още се надявам) да е първата, последна и най-голяма щета.

И все пак днес видях какво е да виждаш колата пред теб, да опитваш да спреш, но твоята кола да има други разбирания за положението. В квартала, на голяма улица, равен и здрав асфалт, край спирка отдясно и минаващи коли отляво в лявата лента. Карах с никаква скорост, движехме се в колона и уж бях преценил дистанцията и от предишните спирания в колоната. След светофар и преди въпросната спирка изведнъж целият път става леден. Не тук-там, както допреди. Тази сутрин е отново под нулата – джаджата на екрана ми показва -7 градуса за София – а вчера се топеше и сега всичко е сковано и хлъзгаво. Има и мъгла, което си е допълнителен бонус.

Та стъпваме изведнъж на “black ice”. Само бях чел разкази на хора за такива неща, не бях имал проблеми преди. Ако съм карал по лед, съм го забелязвал и съм пълзял съвсем бавно. Но така изведнъж и то след леко ускоряване за изнасяне от кръстовище не е било. Усетих как предната кола взе да спира, но някак бавно и полека, прекалено внимателно, без спирачки чак до края. Скъси прекалено много дистанцията до предната му кола, това трябваше да ми подскаже. Чичката вътре сигурно е имал такъв опит. Но нямаше време – разликата в скоростите ни беше достатъчна, за да се ударя. Реакцията ми беше напълно първосигнална – спирачка до ламарината, ABS веднага се включи (на Ровър е малко излишно чувствителен), дръпнах ръчната и включих първа скорост.

Рошко се забави, но някак все едно не му пукаше много да спира чак. Натиснах съединител и бързо един-два пъти спирачката. Исках ABS-ът да ме пусне – при липса на сцепление няма какво да опитва, на чист лед по-добре да блокират колелата, поне така си мислех, а и особено при такава никаква скорост. Целта ми беше просто да не чукна човека – нямаше да е никакъв по-сериозен удар.

И при скорост може би няколко километра в час се ударих в бронята на предната кола. Такъв лед си беше, че въпреки никаквата скорост и неговата кола се отмести – като кърлинг бяхме. Възрастен чичко с жена до него – аз спрях и се подготвих да изляза, но той си продължи с колоната и хич не обърна внимание. Така е решил – че няма смисъл да се разправя, въпреки че очевидно виновният бях аз, не той.

Резултатът – на него май бронята му леко провисна отдясно, макар че може да си е било и отпреди. На мен отляво се счупи захващането на бронята за калника и сега лесно се измъква и стърчи. Трябва да я оправя и залепя – не е много занимавка, знам как, но с това ходене на работа… Освен това са се счупили три-четири ребра на малката предна решетка и сега Рошко изглежда като с избити зъби… :(

Изводът за мен – при възможност и съмнения за резки заледявания на пътя да внимавам повече. Досега все гледам да се изнасям по-бързо в града, за да се пазя от тия зад мен. Да не ме ударят мен. Кой знае с какви гуми са, с какъв опит са, с какъв акъл са… А това аз да ударя някого съм го смятал повечко в мой контрол. Но не е така – резките, изолирани поледици са най-гадното нещо, което може да се случи, защото не го очакваш и защото си е истинска ледена пързалка.

А да – и да не се случва изобщо повече.

2074

Днес на разходка в Троян изслушахме тирада на тема колко лошо и мръсно е в тая София и как така добре се грижели за бебетата в Троян и толкова трудно в София. И Надежда имала смог, WTF?! Те смог знаят ли какво е? Точно Надежда е чиста, заради ветрове от север. Никога не плюя по други градове (даже напротив), хайде да престанат и другите да плюят по София. Като не им харесва, що ми се тъпчат в СФ?

2034

Как пък се намериха идиоти, дето точно на първи април да правят “техническа проверка” на сирените? “Внимание! Внимание! Внимание! Извършва се техническа проверка!” И после десет минути вой на сирени с “национален сигнал за тревога” и “национален сигнал за край на тревога”. Смях – тя нацията си имала и сигнал за тревога, бе! Явно или сме го пропуснали, или е умряла много бързо и не е сигнализирала.

2007

До поликлиниката за преглед и документи за Краси. После до Ася и малката Мила, в детския център до тях. Закъсняха и ги видяхме за малко. Светко се стресира много от другите деца там. Свикнал е в Троян децата по площадките да са весели и готови за игра заедно. А тук едно нервно бебе му крещеше. Скарах се на баба му. Следобяда спа, но се събуди с рев. Впечатлен. Съседът не е тропал. В София, ден 2.