Tag Archives: Iron Maiden

Run for your lives!

\m/__{°o°}__\m/

Страхотен концерт на най-великата рок група. София, 2026, Iron Maiden. Run for your lives!

Човекът-баскитара, SteveHarris, на практика не сменя китарата си. Другите извъртяха няколко различни модела и цветове, а Стив си дърпа стария Precision. Басисти, ко да ги праиш 😉

Прекрасно изпълнение, много народ, изживяване, което си заслужаваше. Центърът на София почерня от тениски часове преди концерта. След това почерня и метрото.

Стивън беше на ниво, но на мен ми липсваше Нико. Няма друг барабанист като Нико, да е жив и здрав!

Дейв е поостарял, но само това му е кахърът. Същата мелодична унасяща китара, сола и фрази в контраст на острите рифове. Като него усмихнати, отнесени и на вълни като жита на вятъра.

Тук се вижда новото Lado Earth, правена специално за Adrian от Joe Lado, а в същото време в левия край виждате част от сцената, където е Janick – точно в момента нещо замахва, я за да завърти китарата, я за да подскочи…

Ейдриън си е китарна ле

генда. Още го могат с Дейв това успоредно свирене на фрази, дето им разнесе славата преди години. Като дуото на Джудас, но по-друго. Той си се кефеше на новата китара от Lado, специално за него, вариация на тема “експлорър”, супер изглежда. Повечето песни бяха с нея, оставяше си джаксъна. Лошото е, че като почнеха сола, едни явно подпийнали сърби до мен се отегчаваха и почваха да скандират и подскачат, ама айде сега, кой ходи на рок концерти на стадион, за да слуша китарните сола… Кой друг, имам предвид, де. 😉

Стив е бас-машина, няма нужда от думи за него. Когато хората казват “баз китара”, това е друг начин да се каже Стив Харис.

Яник ми е любим китарист. Чуйте го още от едно време с Иън Гилън, после с Fear, Блейз и досега всичко мейдънско. Тоя човек е луд – не се спря! То не бяха танци-манци, въртене и подхвърляне на китарата, всякакви пози, тичане надлъж… и през цялото това време не спира да свири, даже поне едно от солата си съм сигурен, че изкара така. Абсолютна легенда. Звукът му винаги се отличава, ако се заслушате в албумите всеки от тримата има различен звук. На Яник е един дрезгав и с размах, леко неглиже, все едно е на раздумка с приятели на крак на външно кафе. Едно такова уж разхвърляно и набързо, уж между другото, а всъщност съвсем музикантско, едно някак хендрикско. На една от песните гледам някой тича зад другите, викам си нещо е станало и от екипа оправят, а то Яник снове отзад от край до край, та косата му се вее.

Брус – за него какво да кажа, освен, че тоя човек ще го учат в музикалните училища и вокалните академии. Гласище. Аз усетих два-три момента, когато от всичкото тичане дъхът малко не му достигаше, но вие какво очаквате от рок изпълнение наживо. Даже не отварям дума за спектакъла, който прави – те Мейдън винаги са били силни в театралната част, особено последните десетилетия им е много изпипано всичко. И Брус е примото на тая опера, винаги на място, винаги изцяло в роля. Такъв е и с други групи, такъв е и със симфоничен оркестър и с Пърпъл – просто живее със сцената.

А публиката – толкова много народ не съм виждал от бая време. Фенове от всякаква възраст и социален слой, а при мен на терена повечето бяха по-млади и само тук-там колкото мен. Мисля всички имахме усещането, че сме част от нещо голямо.

Да кажа и нещо кофти. Чуха се гласове из мрежата как така като толкова много хора ценят добра музика, в държавата ни като избори и изобщо социално е пълна чалга и трагедия. Ще разочаровам някои хора, но фактът, че слушаш И добра музика, не те прави автоматично някакъв изискан познавач или култур-трегер. Сигурно огромна част, може би поне една трета, ако не и повече, от тия хора, са си селяни, чалгари и русофили путинисти. Като се прибере, удари три ракии и пребие жена си, му е еднакво дали ще си пусне Цеца, Слави или Мейдън. Да, ужасно е и да, боли, но това е истината – причината много хора да консумират някаква култура е единствено защото е станала известна, популярна. Социална инерция, един вид. И не се правете, че не знаете – има пълни идиоти и простаци и сред рокаджиите, и сред блусарите, и сред мотористите – даже при това с “клубовете” простотията вирее още по-лесно.

Comes with the territory – това е обратната страна на славата. Като оставим всичко това настрана, разбира се че има страхотни хора и фенове в метъл средите. Особено като не се бутаме задължително да сме в групи, клубове и подобни и просто изживяваме музиката на живота си пред сцената. Всеки по своя си начин. То това е метълът, това е рокът – свобода и вътрешно изживяване. Той се слуша и гледа заради себе си, ако го правиш заради поза за другите, по-скоро си чалга.

С две думи – up the irons!

Без телевизия

От около половин месец вече нямаме телевизия вкъщи. Причината изобщо да имаме кабелна навремето беше най-вече появилият се телевизор. Една вечер изненадах Краси с чиста картина и многобройни канали, много скоро след това даже забравих къде е забутана мъничката стайна антена. Може би вече е изхвърлена, знам ли. Та преди две-три години някъде си пуснахме “кабел” и се започна — гледане на стари филми, дето вече сме ги гледали както си му е редът и ползване само на 4-5 от многото канали. Тъй де, за какво ни е португалска телевизия, примерно. Или пък пет канала с чалга — аз един не гледам, те пет пуснали…

Всъщност взехме кабелна, за да имаме интернет-връзка. Тогава “лан“-ките бяха някакво безумие, писал съм за това как едни идиоти от “БалиБГ” ми взеха инсталационна такса, пари за не знам си колко стотин метра кабеляк, че и два месеца предплата… и имах връзка точно една вечер, няколкото часа след посещението на “момчетата”. Никакво оплакване в офиса, никакви ежедневни обаждания и ходения на крака до тях не помогнаха. Мизерници. Сега били купени от някакви чужбинци, били по-добри. Може, ама да си търсят клиенти другаде — на мен само фактът, че тогавашният им шеф е направил пари от измами като тая, дето ми а скроиха на мен и това, че са толкова некадърни, че не могат за цял месец да си оправят рутера да ми пращат нет ми стига, за да не съм им клиент.

И дълго време святкаше кабелният модем вкъщи. Първо към “Центрум груп”, много скоро след това — към “ЕвротурСат”. Които после станаха “ЕстНет“, още по-после пък — “КейбълТел”. Знам, че съм получавал услуга през това време, но все пак сега, когато най-накрая се отървах и от тия, не мога да не си кажа — е, радвам се, че не съм вече клиент на “Евротур”/”ЕстНет”/”КейбълТел”!

Връзката почти никога не е спирала, което за мен беше важно. Не съм навит да си плащам за интернет, който да се “появява” предимно вечер след работно време, пък дори и да става двойно по-бърз през нощта. Аз работя от вкъщи и за мен е важно връзката да е добра и изобщо да я има и в 13 часа на обяд — всъщност денонощно, нали за постоянен достъп си плащам.

Проблемът с интернет по кабелната беше в 1) все по-голямата цена и 2) незадоволителния bandwidth. Сега, на лан-ката на която съм, скоростта е средно някъде към четири пъти по-голяма, отколкото на кабелната. Вярно, има пак разлика между външен трафик и такъв в peering-а, но пак говорим за пъти по-добра скорост. Скоростта на качване също е много по-висока — доколкото зная и доколкото бях разучавал навремето, самата технология на интернет-достъпа по кабелна телевизия не позволява високи скорости на качване. То си е асинхронна линия, каквато е например бурно рекламираната ADSL на БТК. Между другото — също голяма минавка, само рекламите са интересни… донякъде. При БТК не стига, че обратният канал е бавен, ами и не можеш да си отваряш портове навън. Тоест става, ако си лузър, дето никога няма да поиска нещо повече от “брауз”, “мейл” и “чат”.

Та кабелната взе да ми иска с по един лев по-скъпи такси всеки следващ месец. Когато общата цена за кабелна и интернет наближи 50 лева, решихме вкъщи, че то бива, бива, ама някои неща не могат да се търпят безкрай. И се обадих в една от двете лан-ки, които имат кутии във входа ни и след ден-два вече изключих кабелния модем и го смотах някъде в бюрото. Няма да правя реклама на лан-ката, защото на моменти не ми харесват някои неща — например често им пада DHCP-то и ако не знаех кой адрес са ми дали и какви са адресите на шлюза и сървъра за имена, щях да си вися да ги чакам да се натуткат.

IPTV.bg също има проблеми с този доставчик явно, защото доста често скоростта е ниска за гледане на високото качество и дори ниското на моменти засича и се разминават звук и картина. А и понякога някои канали направо са си даун. Нямам идея дали причината е в IPTV или в доставчика ми, но принципно погледнато, от моя гледна точка би трябвало да е и в двете — аз съм краен клиент и трябва да ползвам някаква заявена услуга. Сто на сто технически проблемът е в доставчика, не в хората на Жоро, но се надявам това да се оправи. Не гледаме изобщо редовно или пък често IPTV, но все пак понякога решаваме да видим нещо… пък то понякога или не може, или е размазано и разминаващо се.

Та без телевизия е добре. Без телевизия е супер даже. Вече не съм в час с актуалните реклами. Което ми харесва много, беше ми писнало има-няма и да почват рекламни блокове. По десетина минути и с усилен звук, все едно сме глухи. Една от друга по-тъпи и по-святкащи и по-разголени или пък по-кичозни и само тук-там някоя свястна реклама, на която даже не й запомняш продукта, защото си залят с останалата помия. Не че съм гледал внимателно или съсредоточено рекламите — не, не съм. Просто така са направени, че каквото и да правиш друго, дори и да намалиш звука, дори и да не гледаш, те лека-полека с всяко следващо пускане ти се забиват все по-дълбоко и по-дълбоко в ума… Зараза някаква… Не, мерси! ;)