KISS в София догодина?

Не съм от феновете на KISS, но 2020г. отсега се очертава интересна. Миналата година си правех някакви общи планове за 2019-та, доста от тях пропуснах, но следващата година още отсега обещава добри концерти.

Дотук – Judas Priest в Могилово, а сега и KISS в София. Или поне такива са слуховете – на сайта им не виждам дата за София, от наша страна също не е потвърдено. Явно някой просто вдига шум. (Поправка: току-що SME обявиха 18 юли в зала “Арена Армеец”.)

И Джудас, и Кис са пяли в България, така че не е чудо невиждано. Роб Халфорд го гледах миналата година на Hills of Rock и вярно, че всичко беше далеч от детските ми илюзии, нямаше ги великите Кей Кей и Типтън, а и Роб така залиташе в пловдивската жега и задух, милият, че публиката се уплаши да не му стане нещо. Но все пак са си Джудас.

Раздвоен съм – на Midalidare няма да ходя, хем е скъпичко, хем логистично сложно за пет човека семейство. Пък да ходя сам – ще съжалявам, че не споделям преживяването, а децата са музикално будни и биха оценили. А и шоуто в Пловдив си беше добро. Единствен плюс би бил, ако този път дойде Типтън… но той не ми е чак китарен герой на мен – аз след като видях Волф Хофман с оркестър в античния, съм предоволен.

Кис пък не са толкова музикантска група… айде сега, всички ще ми скочат, ама си е така. Могат да продават – добре, ама ако гласът на Гилън е добре, предпочитам да заведа децата да видят Пърпъл с Гилън и Стив Морз в НДК другия месец, отколкото да гледаме най-известните клоуни в света. И все пак… клоуни, но шоуто сигурно ще си заслужава. Кога друг път ще могат да видят Кис наживо… пак казвам, не мисля, че толкова си заслужава като музика, колкото като спомен и шоу.

Но остава и другият проблем, един от основните, че KISS хич няма да свирят без пари и билетите сигурно ще са поне колкото няколко за обикновени фестивали. А ние като сме няколко човека, положението става леко абсурдно – вместо да им купя книги, нови компютри или да ги заведа на планина зимата, аз да работя, за да ги водя да гледат дядовци с грим.

На тоя фон има и неясноти около двата фестивала, на които ходихме тая година – нито за Hills of Rock, нито за Varna Rock се знае нещо определено за 2020г., а организаторите без да са обявили групи, продължават постоянно да увеличават цените на билетите в предварителна продажба.

Все едно, думата ми е за KISS. Определено ще става интересно в София.

И все пак, много повече би ми харесал рок фестивал в София. Голям, сериозен, с много групи – има както къде (полета, паркове, стадиони), така и кой да отиде – нали толкова хора сме тук в София, поне добра публика на фестивал да направим, а не само задръствания по Цариградско и блъсканица в метрото. Има и транспорт, и безброй места за настаняване, а може и в полите на Витоша, за да е по-различно. Moreni Rock или Shopluk Open Air. Имаше едно нещо “Sofia Rocks”, но през годините поугасна и май съвсем е залязло вече. Организатори, що спите?

Къща “Черна дупка”

Имаше едно такова детско филмче, за една гимназия, където ставаха странни неща, хора изчезваха, пътуваха във времето и всичко това заради някаква черна дупка, дето току се появяваше в някоя от стаите.

Започнах така да се чувствам вкъщи. Е, не съвсем де, не съм изперкал толкова, но ето – сега ми няма очилата. Все съм се забавлявал как някои хора си губят очилата, не вярвах, че може колкото и внимателен да си, просто ей-така изведнъж да ти изчезнат очилата. Колкото и паметлив да си, да забравиш къде си ги оставил. Е, вярно, че аз не съм образец за внимателност, нито за паметливост… тоест помня де, но помня портове, сокети и директории, също и донякъде синтаксиса на sed, но вярно, че често слагам нещо някъде, на специално и различно място, “за да не го забравя”… и забравям къде точно е мястото.

Но очилата са проблем. След един ден взиране вече започнах пак да фокусирам – особено с екрана ми е най-трудно, но като че ли е по-малко размазано от началото. Но все пак си е проблем. Имах нужда вече от нови стъкла, усещах, че не са ми таман, а и сигурно одъртявам и пресбиопията чука на вратата. Бях започнал да се заглеждам в реклами за нови видове очила, нови операции, даже се сетих, че имаше йога упражнения за очи, дето уж коригираха почти всичко.

Сещам се и че когато си вадих капитанското, лекарят в Транспортна болница ми се накара, че не било разрешено да карам яхта с очила, следващия път нямало да ме пусне… Сега, аз знам, че сигурно си е просил “почерпка” и сигурно няма такова жестоко ограничение, но пък ако си оперирам очите, коригирам най-вече астигматизма и евентуално и пресбиопията, ако се е появила вече, би трябвало да съм ОК. Някой правил ли си е такива операции? Не се сещам за приятели, но то пък кой се хвали с такива неща. Знам за смяна на леща заради катаракта, но това е май по-рутинно, а и за щастие нямам перде, само не мога да фокусирам съвсем точно.

Но както и да е, една събота и неделя ще отиде за основно пренареждане и претърсване на всичко вкъщи. Не стига, че не мога да си намеря фотоапарата, а сега и очила нямам. Така де, с какво да го търся? :) И него, и един куп други неща, че и бормашината…

Езици? Има приложение за това.

Някои знаят, че имам интерес към езиците. Още от предучилищната в Алианса с френски, после с опита да взема приравнителен за английската гимназия, че и немски като първокурсник в университета…

Е, Алианса го прекъснах точно преди дипломиране, девет години и накрая им се ядосах, приравнителен така и не взех, а на немския още не мога да му хвана чалъма. Явно някак, като превключвам на чужд език, все мисля по начин, свързан със западнороманските езици. Нещо, на което немският е чужд. Може би трябва да виня за това френския, още от забавачката…

Но нищо, тия неща не ме спират да са ми интересни езиците. Като студент по едно време бях решил, че искам да науча няколко основни езика и след това да науча езиците на всички страни, съседи на България. Сякаш някаква локална културна интегрираност ме влечеше. Не стана, разбира се. Но от няколко години съм на вълна едновременно учене на френски, немски, испански, италиански, есперанто и латински. При френския е основно опресняване, а латинският никак не върви засега.

Но е готино. Вкъщи, понеже сме си все заедно, когато трябва да си кажем с Краси нещо, което децата да не разбират, говорим на английски. На руски е рисковано, защото там има едни истории с руската редакция на старобългарския език… не казвам, че е съвсем произлязъл от български, но всички знаят, че са толкова близки, че децата веднага ще разберат какво се говори. Та добре английски, но Светли вече е много добър, в училище учителят му по английски е англичанин, чете всякакви неща, да не говорим и как всичко компютърно (и особено геймърско) е на английски… Оги и той върви по тия стъпки. Засега успяваме само Рая да заблудим с тайния си говор… засега… макар че вече започна да прихваща думи.

Предложението ми е да научим латински и да го използваме за “таен” език. Много от думите са разбираеми, така е, но в реален разговор страничен човек трудно хваща нишката. Трудността в цялото това е, че латински хич не се учи лесно. И все пак, колко яко би било! Ще кажете, ама какво стана с онова за културната интеграция и дето всички да можем да се разбираме… така е, ама я колко е яко на латински! Преди няколко години в метрото се сблъсках с една орда младежи, облечени като римски войници и какво беше разочарованието ми, когато започнаха да говорят на български… Ако аз организирам cosplay на римска тематика, задължително без телефони в джобовете, без афтършейвове и никакво говорене на език, различен от латинския… Е, ако някой обосновано се представи за тракиец или гал, примерно, може да говори на тракийски или галски… Но пък ние, римляните, няма да го разбираме, разбира се.

Както имам много малко време за себе си, отпадна по естествен път вариантът да уча с хартиени учебници, хеле пък с курсове с физическо присъствие. Търсих електронни варианти, нали за всяко нещо “there is an app for it”. На телефона ми (щото кой има време за такива неща пред компютър) оцеляха три – Duolingo, Memrise и Mondly.

Ползвам ги в тоя ред – най-много Дуолинго, въпреки че там има един огромен проблем, който силно ме дразни, но какво да се направи – автоматичното сглобяване на изрази и изречения много често убива нагласата към произношението, а смятам, че тя е много важна. Мемрайз ползвам, за да уча латински, защото в Дуолинго няма. Мондли пък е скорошният ми опит да се сдобря с немския, много странен език, значи.

Не съм достатъчно доволен и от трите, въпреки че първите две ми вършат добра работа, като че ли. Има и игрови момент, който доста помага да те задържи да не спираш да учиш. В Duolingo съм 1000 дни…

Някой от вас учи ли така? Не казвам за разговори с хора, четене на книги и гледане на филми с оригиналния език, а за учене със сайтове или приложения. Особено ако има нещо, което да набляга малко повече на теорията, понеже с това учене с примери човек лесно се затрупва. Нещо да препоръчате? :)

Къде ли ми е фотоапаратът…

Напоследък съм без фотоапарат. Първо не забелязах как стана и къде изчезна, после си казах, че ако е някъде вкъщи, непременно трябва да го намеря и накрая май се примирих, че може би някой от майсторите, дето идваха миналата година, го е откраднал. И бормашината. И винтоверта. А, и очилата на Светлин никъде не ги намирам, детето преди четеше постоянно, пък сега почти не поглежда книга. Търсих навсякъде, най-вече всъщност търсих очилата, но засега без успех. Съмнително е, ще кажете, така да изчезнат толкова неща, пък и кой би крал очилата на детето? Не знам, помня, че миналата година на морето снимах (“за Великден Гюро си капа купува̀…”), после вече все ходя с мобилния и да си кажа – прехвалена работа са това телефоните, става за “отбелязване” на места и моменти, но нищо не е като (d)SLR-а.

От доста време се опитвам да снимам пак. Наскоро на WordCamp (за това отделно повече) видях Йовко, не се бяхме виждали от векове, добра среща, и успяхме да разменим кратки разговори, един от тях, естествено, по любимата наша тема за снимането. Последно побутване да вляза в релси и пак да започна да снимам. Е, да кажеш е лесно, но какво да сторя, като последното преравяне вкъщи пак не откри стария istDL? Огледах се в мрежата – готиното днес е, че има много, много фотоапарати и огромна част от тях са чисто нови и със супер-дупер копчета и автоматики. Доброто в това за такива като мен е, че не са ми нужни най-новите джаджи в апаратите, а съответно цената втора ръка на прекрасни модели отпреди 10 или дори 4-5 години е много, много достъпна. Направо да се изкуши човек да си вземе нещо с 15-16 мегапиксела, 1/8000 и ISO някъде над 10000, пък може и да има видео, за зор-заман… Все космически неща за стария ми апарат, ох абе къде ли е, да не би да съм го “подредил” по някое време и сега да не го “намирам” като “изгубен”… няма да ми е за първи път…

Гледам Pentax, явно защото съм праволинеен, мързелив и кон с капаци… шегувам се, защо да търся друга система, като модели като K-30, K-50, че дори и K200d (далечен правнук на моя istDL) са си супер? K-5 е по-добре, а пък сега се сетих, че когато излезе K-3, реших, че това е най-якият апарат, нищо че някои хора не го харесваха, че им бил “ръбат”. Пък и няма да сменям, нали си имам още пентакски обективи, даже Pentax SMC DA 50mm F/1.8 така и нямах време да го разцъкам като хората.

По-рано тази година, някъде по топлото време, се видях с Велин, Гери и Ники (момчета, къде са ви фотоблоговете?), и с тях не се бяхме виждали от години, пихме кафета и бири и си казахме, че трябва пак да започнем фоторазходките. Е, трябва, ама първо снаряжаването – после развод на караула. То затова и няма снимки към този текст, как да има. :)

Музикални планове за 2019г.

С наближаването на Коледа и у мен се загнездва онова очакващо и планиращо настроение, “ех, а пък за празниците ще си подарим това и това”. Или пък защо да не ми е това писъмцето до Дядо Коледа? Както учим децата вкъщи, чудесата, които се случват не са заради невидими сили и вълшебства, а са заради “помощниците на Дядо Коледа”, помощниците са всички, които помагат на хората. Те са единствените, които знаем със сигурност, че съществуват, и това ни е предостатъчно.

Да, имам много други грижи и много други нужди. Имам много други тревоги и това каква ще бъде музиката за мен през следващата година не е сред нещата, които не ми дават сън. Но все пак…

Догодина искам пак да идем с момчетата на рок концерти на открито. Засега Рая е мъничка, с нея по-натам. На открито звукът много често е лош, даже повечето пъти си е ужасен, а и често няма къде да подгънеш крак и ако е фестивал трябва дълги часове да те болят краката, пък ако седнеш на асфалта или тревата, си цапаш дрехите. Но има попадения, заради които си заслужава. Както аз, като припявах на Джудас и гледах невярващ Мейдън в Пловдив или както с децата във Варна се разтапяхме във вълните на Найтуиш или пък аз пеех текста и тананиках китарите на Металика с Апокалиптика. Понякога си струва и то си струва толкова, че вече няма никакво значение дали са те болели краката, дали организаторите са те прецакали с лоша и скъпа храна (или без никаква) и мудно пропускане. Заради кратките, но големи моменти, си заслужава. Особено на смислена музика. Особено като децата ти се радват.

Идват Dream Theater, Uriah Heep, Whitesnake, Vivaldi Metal Project, Accept, Primal Fear, Slayer. Засега се очертават два по-големи фестивала – Hills of Rock в Пловдив и Varna Rock във Варна.

На Хилса тази година е много странна комбинация – едни от хедлайнърите са Уайтснейк, а пък в другите два дни идват Гарбидж и Дистърбт. Миналата година имаше отделна сцена за алтърнатив и като цяло на главната сцена, особено водещите групи, бяха по-типично рок. Не виждам как ще издържа третия ден, ако има само алтърнатив. Миналата година фестивалът беше двудневен и третият ден беше нещо като “допълнение”, Мейдън в отделен фест. Сега, с Garbage мисля че просто организаторите много са си повярвали след успеха на третия ден през 2018г. Да, знам, има фенове и на тая музика, но чак пък толкова…

Другият проблем на Хилс е кого толкова ще доведат да подгрява целия ден преди Ковърдейл. Не се наемам да гадая, а и имам толкова съмнения, че предпочитам да ме изненадат приятно (макар да изглежда невероятно).

Във Варна неяснотите са още повече. През 2018г. Цонко Цонев прави фестивала там и се изложи яко – звукът беше добър само на Nightwish и то сигурно защото те са си донесли бая своя апаратура и инженери. Имаше голямо закъснение, за което организаторите имаха наглостта да обвинят хедлайнърите. Даже охраната обясняваше на хората, че Nightwish били виновни, също и хората на Кметъла вътре на щанда си ме убеждаваха, че “те Найтуиш си повярвяли, че са звезди и затова стана така” (точен цитат)… моля ви се… нямам думи. Звукът беше ужасен и на Kamelot се чуваше само каса и бас, усилени до сърцетупна непоносимост и гръден резонанс, а песните почти не се разпознаваха и човек по-скоро чакаше да дойдат паузите, отколкото да се наслаждава на готина група, каквато иначе са Камелот. Даже Николо Коцев се видя как на няколко пъти се намръщи на леките микрофонии.

Ако звукът ви е пак такъв, Варна, съжалявам, че се навивам и ако не обещаете яки групи, на зле отиват нещата. Дано не си позволите като Цонко да плюете тези, които ви носят хляба. Но основното е кои ще са участниците. Дано има интересни и яки групи, разчитам на Varna Rock, след като Hills of Rock (засега) се очертава да е странно събитие.

Отделно идват на свои си концерти Dream Theater, Accept и Slayer.

Слейър казват, че това е прощалното им турне, концертът е в София и като че ли се очертава като задължителен. Моят проблем е, че не съм типичният слейър-фен.

Една истинска случка по темата. Павката ми е разказвал за един негов съученик, който навремето слушал само Slayer и редовно след училище се сбивал и биел момчета, защото “не слушат Слейър”. Един път, в един от подлезите около Орлов мост, след училище, засича един от отличниците в класа, също фен на Slayer и почва да го бие. Другите викат “ама защо го биеш, той нали слуша Слейър?” А онзи отговаря невъзмутимо “Той не е достоен да слуша Слейър” и продължава да го бие.

Та така… не знам дали съм достоен – Slayer са едни, да нямаш други като тях, а аз никога не съм се вписвал толкова, нищо че слушам примерно Metallica и Megadeth.

Accept, моля ви се, е съвсем друга бира! Ако трябва да избирам само един концерт догодина, ще е точно на Аксепт! Лошо, че то остана май само Волф Хофман, ама пък е един от любимите ми китаристи, още от едно време, когато учех солото на Metal Heart (всъщност темата на Für Elise) и… тогава все още се хващаше ефирно някаква руска телевизия и въртях стайната антена, за да гледам със снежинки едно руско китарно предаване, имаха и интервю с Волф… тогава още не беше оплешивял…

Някакви идиоти журналисти бяха писали за това, че “Питър Болтис” бил напуснал групата на “Улф Хейкман”… явно музикални илитерати… хората се казват Петер Балтес и Волф Хофман, бе, дойчланд, фантастиш! Accept трябва да се гледат и защото концертът е със симфоничен оркестър. Има вече записи в мрежата, аранжиментите са страхотни. Пък и ще са в Античния в Пловдив, само още не знам дали може малки деца.

Dream Theater – за тях няма какво да пиша, 3 часа концерт в зала 1, значи 3 часа удоволствие. Ох, само аз ли я мразя тая конгресна зала? Да, Тиътър са си за в зала, но съм бил там няколко пъти на ужасен звук, единият път беше на Yngwie и определено беше от озвучаването. Дано сега е добре.

На колко и кои от тези концерти ще отида? Не зная, ще видим. Дядо Коледа, четеш ли? :)

Обратно в релси

Този януари тук нямаше блог-ретроспекция, сайтът ми стана на 14 години, но имах много други грижи. Виждам, че и миналата година не съм писал, но те тревогите започнаха някъде през януари 2017г. Много неща се промениха за тези две години, много, но и в някакъв смисъл всичко е по старому. Само аз съм остарял с две години, сякаш са двеста. Разказват ми се веселите неща, но първо ми трябва време да отлежат другите, а то като мине време, не ти се блогва.

Опитвам да се справя и да си върна ентусиазма, спокойствието, а пък оттам и здравето. Засега успявам да балансирам, че и да поработвам по малко, и макар Lindeas да е в леко забавяне, с бутане ще излезе от калната локва обратно на шосето. Знам, с решителност става – като малък колко пъти сме бутали старата Шкода да запали на връщане от вилата или морето. Тати ръчка нещо из двигателя, после бутаме и той пали на втора. Половин България обиколихме с тая кола, при това при комунизма, дето още на 20-тина километра от границата те спират с бариера и автомати и ти казват “накъде, другарю, кръгом и обратно”. Та ще се справя.

Опитвам да вляза пак в ритъм, но е трудно. Реших, че с рок концерти няма да прегоря, но точно тази година всички яки са на поне две туби бензин. Набелязах, но кой знае. После нацъфтяха страхотни вишни и череши, праскови и кайсии, но не знам къде съм скрил от деца и майстори фотоапарата и обективите, та и фото-терапията ме подмина. Третото ще е първото по значение, работата. Три за щастие, трябва да стане. Линукс медитация след залез.

2017-та

Една стара година, за която не ми се пише дълго. Като цяло гадна година, с няколко много готини проблясъка, но тях ние сами си ги направихме, на мускули и с лишения, даже някак напук на всичко. Имаше готини неща, като пренасяне и рождени дни, за тях писах. Но иначе гадна година.

Пак концерти пропуснах, макар много да се навивах да ида, накрая все нещо се случваше и не видях нито Аксепт, нито Хелоуин. И за първи път от дълги години бях в студиото на приятел с китара в ръка и… тотално се отчаях от себе си. Още гледам китарите в ъгъла и не знам кога ще ги взема пак. Въпреки че, както казва пък друг един приятел, свиренето е почти изцяло рутина и няма нищо магично в самото свирене. Важното е да си ентусиаст, както казва пък трети един приятел. Брей, ако не бяха разпръснати тия тримата из градове и държави, да ги бях събрал да правим банда направо…

Освен къщата и всички страхотни часове тук с децата ни, успяхме да обиколим остров Тасос. Приятно ми е, шкипер Ясен. Е, не посмях да съм сам и бяхме с баш шкипер, той се оказа на нашите години и на нашия акъл, та добре стана. Даже сме следвали по едно и също време, даже сме били заедно на спецкурса на Цочо, а и съм сигурен, че имаме общи компании от едно време. Е, не е от философския, но какво да се прави, никой не е съвършен. :)

В началото на годината баща ми влезе в болница за тежка сърдечна операция, от която на практика още не се е възстановил, а и прогнозите са неясни. Годината всъщност беше най-тежка не за мен, а за майка ми. Сигурно е била по-лека за брат ми. Не ми се пише повече.

Честита нова година, добре си ни дошла, добре си ни заварила! Да си опичаш акъла, надежди ти възлагаме!

Нова къща, нов късмет

Вчера бяхме на детски рожден ден и в разговорите все ме теглеше към една и съща тема – нова и важна за мен и Краси, но предполагам вече станала леко досадна за околните. Изведнъж ми просветна, че много малко хора знаят за голямата промяна вкъщи – даже може би хората, на които сме казали, се броят на пръсти. Та затова се поправям сега. :)

Вече втори месец сме в къща с двор.

Огромна промяна, която пожелавам на всички приятели, които като нас са изкушени от такова бягство от стреса на града. По адрес пак “София”, но иначе – не съвсем. Да, всички обичаме града, и аз съм градско чедо, но “градската” София днес все по-малко е за хора над 30 години и все по-малко е за малки деца.

Преди около две седмици успяхме да приключим с пренасянето – първо аз направих сигурно над десет курса с Дракончо (о, и за това трябва да ви разказвам, макар че вече колата за дълги пътувания е една година при нас) и с Рошко и накрая наехме камион за мебелите и по-тежките неща. Не можах да повярвам колко много, много и още по-много неща може да събере семейство с деца за 5 години под наем. Уж апартаментът на “Иван Асен” е мъничък сравнително, две стаи и хол с бокс, даже нямахме достъп до мазе или таван, а толкова много торби и кашони с книги, дрехи, рисунки, играчки и какво ли още не… Да кажеш, че всичко е нещо ценно или важно – не, просто се е “събрало” и “застояло” с годините. Трябва да се прави пролетно почистване, не може така – и напролет, и наесен. :)

Сега сме с двор, с мазе и таван, че и в двора с безкрайно много работа, но пък и с неща като компост и беседка, примерно. Светко полива лехата с домати (цъфнаха, но още не са вързали, късно ги посадихме), а Оги мете терасата и май повечко скита из махалата със съседчето Алекс, яде къпини и рита топка на улицата пред нас. И двамата с Краси имахме първите си бойни дворни рани – аз от ръждив сърп (биха ми против тетанус, няма грижи, тук има поликлиника със спешен център), а тя от битката с грамадни тръни и храсти. Тръните са почистени, но Краси е с превързан крак.

Имаме ужасно много работа по привеждане на всичко в ред, ремонтиране и обживяване, макар че къщата я взехме във вид, подходящ директно за нанасяне. Да, но се оказа, че в къща всяко нещо трябва да се пренареди, ремонтира, почисти и тъй нататък, а в същото време дворът постоянно подлежи на естествен процес на обрастване, подивяване и залесяване. Нищо лошо, нищо нередно, просто май леко се оправдавам защо още никого не сме посрещнали тук…

Имахме вече първите си семейни вечери в беседката с печени неща на жар и вече закусваме на терасата. Съседското куче (едно от тях, тук май всяка къща има поне по едно, ние все още удържаме фронта) идва и разучава всяка промяна в двора, Рая се запозна с мухите като вид и не ги хареса, сега всяко насекомо – летящо, пълзящо, каквото и да е, се нарича “нуха” и периодично се чува отнякъде пронизващ вик “нухи-и-и-и, има нухи-и-и-и”, който мобилизира цялото семейство да гони мухи, бръмбари, мравки, паячета… или просто да обяснява, че те са много добрички и че всъщност точно това е “муха-бебе” и е “много мила” – този номер засега минава и отново има мир и тишина, поне за известно време.

Аз работя под земята, както вече се похвалих. Предстои окабеляване, защото безжично е бавно за видео конференции. Иначе доставчикът, местна лан-ка, е по-бърз, но пък вече няколко пъти спира за по няколко часа. Това за хората явно не е проблем, но аз го ползвам за работа, та трябва да измисля някакъв резервен достъп. Нещо все не ми харесваха плановете на мобилните оператори, но за бекъп нещо минимално може би не е зле. Сега ползвам моя от телефона, ако е много спешно, но той е 500 MB на месец, което става за SSH, но е нищо, ако се наложи видео.

Имам и други технически задачки за решаване, но за мен това са интересни занимания. Например ще е идеално поле за развихряне на всякакви идеи за автоматизация и принтиране, ще влязат в употреба ардуинотата и датчиците, които вече остаряха две-три години в кутии за обувки. Трябва да измисля и схема за видеонаблюдение, дали готов DVR или нещо със ZoneMinder или Shinobi (между другото – приемам мнения и съвети). В гаража пък се надявам да започна нещо по темата електромобилност, макар че това може би ще почака.

Linux ъндърграунд (буквално)

Проблем: в квартала се чува сръбско. Не силно, но постоянно.

Първи опит: някоя от метъл станциите ми в Jango, на макс. Неуспешно – хем не мога да работя на музика (защото я слушам), хем не влияе на основния проблем.

Решение: офис в мазето. \m/ \m/

Умерено прохладно, спокойно, тихо и защитено и в същото време… е под земята-а-а-а, ха-ха-ха, разкази от криптата-а-а!

WannaCry, Windows?

Години наред им казваш да не ползват Windows и всякакъв несвободен софтуер, а сега пищят от поредния вирус… ами как да кажа, не че съм доволен, но не ми е неприятно. Яд ме е само на хорската глупост.