Имаше едно такова детско филмче, за една гимназия, където ставаха странни неща, хора изчезваха, пътуваха във времето и всичко това заради някаква черна дупка, дето току се появяваше в някоя от стаите.
Започнах така да се чувствам вкъщи. Е, не съвсем де, не съм изперкал толкова, но ето – сега ми няма очилата. Все съм се забавлявал как някои хора си губят очилата, не вярвах, че може колкото и внимателен да си, просто ей-така изведнъж да ти изчезнат очилата. Колкото и паметлив да си, да забравиш къде си ги оставил. Е, вярно, че аз не съм образец за внимателност, нито за паметливост… тоест помня де, но помня портове, сокети и директории, също и донякъде синтаксиса на sed, но вярно, че често слагам нещо някъде, на специално и различно място, “за да не го забравя”… и забравям къде точно е мястото.
Но очилата са проблем. След един ден взиране вече започнах пак да фокусирам – особено с екрана ми е най-трудно, но като че ли е по-малко размазано от началото. Но все пак си е проблем. Имах нужда вече от нови стъкла, усещах, че не са ми таман, а и сигурно одъртявам и пресбиопията чука на вратата. Бях започнал да се заглеждам в реклами за нови видове очила, нови операции, даже се сетих, че имаше йога упражнения за очи, дето уж коригираха почти всичко.
Сещам се и че когато си вадих капитанското, лекарят в Транспортна болница ми се накара, че не било разрешено да карам яхта с очила, следващия път нямало да ме пусне… Сега, аз знам, че сигурно си е просил “почерпка” и сигурно няма такова жестоко ограничение, но пък ако си оперирам очите, коригирам най-вече астигматизма и евентуално и пресбиопията, ако се е появила вече, би трябвало да съм ОК. Някой правил ли си е такива операции? Не се сещам за приятели, но то пък кой се хвали с такива неща. Знам за смяна на леща заради катаракта, но това е май по-рутинно, а и за щастие нямам перде, само не мога да фокусирам съвсем точно.
Но както и да е, една събота и неделя ще отиде за основно пренареждане и претърсване на всичко вкъщи. Не стига, че не мога да си намеря фотоапарата, а сега и очила нямам. Така де, с какво да го търся? :) И него, и един куп други неща, че и бормашината…
Сега сме с двор, с мазе и таван, че и в двора с безкрайно много работа, но пък и с неща като компост и беседка, примерно. Светко полива лехата с домати (цъфнаха, но още не са вързали, късно ги посадихме), а Оги мете терасата и май повечко скита из махалата със съседчето Алекс, яде къпини и рита топка на улицата пред нас. И двамата с Краси имахме първите си бойни дворни рани – аз от ръждив сърп (биха ми против тетанус, няма грижи, тук има поликлиника със спешен център), а тя от битката с грамадни тръни и храсти. Тръните са почистени, но Краси е с превързан крак.
Имахме вече първите си семейни вечери в беседката с печени неща на жар и вече закусваме на терасата. Съседското куче (едно от тях, тук май всяка къща има поне по едно, ние все още удържаме фронта) идва и разучава всяка промяна в двора, Рая се запозна с мухите като вид и не ги хареса, сега всяко насекомо – летящо, пълзящо, каквото и да е, се нарича “нуха” и периодично се чува отнякъде пронизващ вик “нухи-и-и-и, има нухи-и-и-и”, който мобилизира цялото семейство да гони мухи, бръмбари, мравки, паячета… или просто да обяснява, че те са много добрички и че всъщност точно това е “муха-бебе” и е “много мила” – този номер засега минава и отново има мир и тишина, поне за известно време.