Tag Archives: health

Първа седмица на изправено бюро

Една седмица на изправено бюро – 2 килограма свалени. Режим: без хляб, три-четири пъти през деня лицеви опори (засега полу лицеви, серии по 10) и (почти) без хранене след залез слънце. Теглото свалено бавно, със задържане в средата на седмицата. Два свалени, още 10-12 чакат. За първи път работя изправен, бях силно скептичен и критичен към метода, но е супер.

Като си прав, постоянно се движиш и през десетина минути се раздвижваш леко (сечения, тръскания), отделно упражнения – миналата седмица опори, сега вече е добре да мина и на клякания.

Болките в лявото рамо почти изчезнаха (понякога още мажа с диклофенак), а болките в кръста намаляха. Но за тях си трябва клякания и/или преси.

Тонусът определено е по-висок и макар да имам ужасно много изостанала работа с клиенти покрай децата, съм с една идея по-уверен, че ще се справя. Освен всичко, не пропусках възможност да изляза и да ходя пеша в квартала – то колата е на почти километър от квартирата (благодаря ви, столична община, и на вас, зелена зона, и на вас идиоти, които не издавате стикер за паркиране на хора под наем), така че всяко ходене до колата си е физ-зарядка. За цялата седмица съм изпил най-много общо две-три бири с приятели, което пак е много за мен, защото напоследък отказвах и като се виждахме на “цар Иван Асен II”, аз сърбах кафе.

Самото бюро не е готово, не е и читаво сглобено. Знам, че продават готови такива, включително разни с механизъм за вдигане и сваляне, знам, че може човек да си събере бюро, като сложи масичка върху нормално бюро… Но при нас с три щъкащи викинга време и пространство за майсторене няма. А пари в нова мебелировка – или в следващата квартира, или, живот и здраве, в нашето си място. Затова сега просто съм с монитора върху два кашона и отделно гнездото на Тинкпад-а – на други два-три кашона. Вдясно имам един кашон за мишката, която ползвам рядко, но все пак и тя е добре да ми е удобна. Супер е, стабилно е и е таман. Лактите ми са под 90 градуса.

Първите дни на всеки 45-50 минути посядах за 5-10, а сега нямам нужда. Когато вземат да ми се уморяват краката и движението на място не помага, или се разхождам някъде, или се махам от бюрото и сядам на фотьойл с книжка за 5 минути с вдигнати крака.

Остава само да отметна общо 3 задачи за клиенти (стоят ми на жълто листче на стената, за да ме притесняват), после да оправя спирачките на колата, да си прегледам презентацията – и заминавам за TuxCon. След това пък дано имам седмица-две да си почина – нашата почивка не е истинска, с тишина и неправене на нищо, но поне да нямам грижи за сървъри и срокове. Пък ако успея тази седмица да задържа теглото и евентуално да смъкна още половин или един килограм – супер. В началото се смъква бързо, защото е най-вече вода и отоци. Трудното е после, когато започват да се харчат “запасите”, които най-много ми пречат.

Варицела

Вкъщи е огнище на варицела. Откакто се върнах от яхтата преди две седмици, се започна. Да, трябва да разкажа и за това, но по-натам, надявам се скоро да приготвя и малко снимки от плаването и от скиторенето из сушите.

А децата карат тази варицела много тежко – Оги се изтормози, но вече е с корички и най-накрая живна. Светко пък сега е в най-тежката фаза. Рая мислехме, че ще го изкара на крак, щото нали е бебе и така било с бебетата, но не – трета нощ крещи и не спи, направо щеше да ни се реве като я гледаме, ако не ни се спеше ужасно. Знам, че ще мине и няма нито да помнят много, нито да им личи, но е ужасно. Особено за бебе Рая, тя ни се сърди и ни се кара на нас. Уморена, гладна, жадна, с температура, с пъпки, сърбеж, болки… какво да ни разправя…

Вече се хващам няколко пъти, че си мисля, че и аз съм се разболял. Проверявам кожата и всеки малък сърбеж, а покрай това притеснение сърбежите май вече се трупат на психична основа повечето. Карах варицела късно, като студент (някои тук може би помнят) и бях зле. Но ме бяха наплашили някакви лекари, че можело да не съм имал имунитет (грешна диагноза, антибиотик, антихистамин) и сега се плаша, като гледам около мен.

Като се оправят и се наспя и като имам време някой ден, трябва да проуча защо няма ваксини за варицела. Или може би има, ако е така – защо не се прилагат. Вярно, че не е смъртоносна болест като другите, за които се ваксинираме, но щом има грипна, а грипове карам по дузина на година, защо няма варицелена? Да проверя дали е възможна и защо няма.

После ще ми разправят, че децата карали шарките по-леко, а пък бебетата даже не ги били усещали… Да бе, да!