Взех си днес преди два часа петте филма, дето чакаха да видят бял свят след почивката ни. Добре че запазих един от филмите – него ще помисля добре на кое фото да го дам. Не мога да проявявам сам ленти С-41, всъщност никакви не мога, нямам нито материали, нито инструменти за лаборатория.
Но след два часа разглеждане и сравняване качеството на сканираните негативи, силно се замислям дали да не се оборудвам в банята и да си проявявам черно-бели ленти. После да си купя едно хубаво мънинко скенерче и да си щракам снимки на воля. Естествено, спира ме инвестицията в скенер – заради тъпата еуфория около “цифровите фотостудиа” цената на фототехниката продължава да си стои в небесата. Уж основната идея на любителската цифрова фототехника е именно “освобождение от игото” на тия престъпници от фото-студиата. А пък то какво – те продължават да виреят и сега, “на цифрова почва”. Нейсе.
—
Две ленти дадох на “Агфа”-та в началото на “Ломско шосе”. Намира се току до спирката на трамваите от центъра; това е първата спирка след надлеза. (Който всъщност за трамваите е “подлез”;)
Въпреки че вчера нещо не ми харесаха, като оставях филмите, те са по-добрите. Ако ви потрябва фото в района, препоръчвам ви ги тях. Спедват причините. ;)
Първо – дадоха ми касова бележка за предплатено проявяване. Не ми искаха никакви други пари, освен лев и нещо за проявяването на двата филма.
Освен това цената е разбиваща – за сканирането на двата филма платих общо 5 (пет) лева. По два и петдесет на лента. С техен компактдиск.
Лентите не са надраскани, поне засега не съм забелязал. Има много недостатъци в снимките, направо бъкат от недостатъци, но това си е моя грешка, фотографска ;)
Накрая – за качеството на сканираните изображения. Само в това фото ми записаха за всеки филм по три варианта на изображенията – голям, среден и малък размер. Ясно е, че сканираните файлове са тези с “големия размер” – другите са софтуерно намалени за бърз преглед.
При увеличение на изображенията не забелязвам цифров шум – то е ясно, че го има, изображението е цифровизирано. Но не се забелязва. Преди него излиза филмовото зърно, с лекия му цветен шум. Не бих могъл да искам повече, при условие, че все пак това са компресирани изображения.
Размерът на изображенията в големия формат е 2400х1600 точки при големина на файла между 2 и 3 мегабайта, най-често около 2.5 мегабайта.
Общо – за две ленти, сканирани на 2400х1600 – около 6.50. Три лева и нещо на филм.
Другото студио е срещу “Хали Надежда” и има знамена на Fuji отпред. Аз нали съм фен на лентите Fuji, първо го харесах явно от фенщина вчера. Ама трябваше да се усетя, като жената почти с презрение и погнуса ми каза като я питах “О, черно-бели не продаваме ние”.
Не ползвайте това студио. Много са студиата в София, които трябва да престанат да бъдат ползвани и това е едно от тях.
Вчера като ми взимаха лентите разпитах, естествено, с какво качество сканират и колко струва. Въпроса ми за качеството май изобщо не беше разбран и го пропуснахме някак. Цената им пък била “20 стотинки на кадър”. Брях, викам си, вие хляба на трохи ли си го купувате… Ама нищо, нали съм добър, оставих три филма за проявяване и сканиране. Първо оставих два (добре съм бил усетил…), но после реших и извадих от чантата още една касета. След като жената ми изчислява с елка колко щяло да струва, стигнахме до извода, че за трите филма ще трябва да дам около 30 лева. Сви ми се сърцето, ама викам си, нали съм рожденник на следващия ден, ще си направя малко подаръче.
Проблем първи – поискаха ми капаро. Не пари за проявяването, а капаро за сканирането. Не стига, че им оставям лентите си, които явно са ценни за мен, а трябваше и да предплатя половината от парите – оставих им 15 лева.
Сканирането беше с техен компактдиск. Проблем втори – като ми ги даваше днес, видях, че в плика има диск и се зачудих къде му е кутийката. Ами нямаше – просто едно голо “Принко”, мушнато сред лентите.
“Жената зад щанда” ми беше казала, че цената се изчислява така, защото не се знае колко са “позите” – понякога били повече. Аз й казах, че това са Fuji Superia и са с по 37 кадъра. Не, не се знаело. Аз пак казвам, че са 37, тя – не, колкото излязат. Реших да не й обяснявам как снимам, как си записвам почти за всеки кадър данните, как имам брояч на апарата и изобщо реших да не говоря и да изчакам до днес.
Днес трябваше да доплатя още 9 и нещо. Такава била разликата. Таксуваха ми два филма с по 37 кадъра и един с 32. На въпроса ми “защо тук има само 32, нали вчера изрично ви казах да сканирате всички кадри, независимо колко добри са и как се виждат”, тя ми каза, че “сигурно някои НЕ СА ИЗЛЕЗЛИ”.
Боже мили… Тия мародери “фото”-тата ме разбиват – какви са тия снимки, как така “излизат”, откъде излизат и ако се въдят някъде, да вземем да им намерим бърлогите и да си вземем наготово…
Бях казал изрично да ми сканират всичко. Това трябва да означава за тях, че лентата е просто разграфена на кадри. И да сканират, не да се интересуват кое имало достатъчно светлина, кое било размазано…
Като се прибрах, видях, че всъщност в директориите има съответно 25, 36 и 37 снимки. Вместо общо 106, имам 98.
Общо платих за три филма 24 лева и нещо, значи един филм излиза горе-долу 8 лева. Срещу 3 лева и нещо си е обир. Особено при това качество.
Качеството е лошо, при увеличение се вижда цифров шум.
По изображенията има видими следи от надиране по лентите.
Изображенията са с размери 1536х1024 точки при големина на файла между 100 и 700 килобайта, най-често около 0.3-0.5 мегабайта.
—-
Изводът.
Ако така и така снимате на лента, добре е да имате предвид, че разполагате с много по-голямо качество, отколкото може да си позволи една цифрова сапунерка, на каквито са свикнали прехвалените “фото”-та.
Затова – изисквайте за парите си качеството, което лентите ви заслужават. Тоест нека имате само един проблем – как да снимате по-добре.
А не да се тормозите къде, на кое фото да дадете лентите, та да не ви ги окепазят. ;)