Мда… това е новият ми фотоапарат! Най-накрая мога да се радвам на огледално-рефлексен апарат. “Можем” – защото на Еос се радваме и двамата с Краси – аз снимам, и тя снима ;) Днес, по този повод, като споменах на колегите на обяд, Жоро и Владо се разсмяха “ех, как скоро ще се замислите за още една машинка!…”. Но пък какво от туй – и да решим да си вземем втори, добрите кадри няма да изчезнат, инто пък да станат два пъти повече. Ако решим, ще си вземем – нали сме най-готините на света! ;)
EOS 3000 е модел от 1999г., но точно този е в прекрасно състояние, оптиката му е пазена чудесно, а пък и на външен вид си е като нов. Аз бих снимал с удоволствие и с апарат без цялата автоматика и електроника на EOS-ите, но пък какво толкова – не електрониката ще ми прави снимките, а и нали съм компютърджия – не може без чипчета, все пак ;)
Лентов апарат с три точки на автофокус, с вградена светкавица, стандартните за EOS режиим на полу-автоматика, както и пълна автоматика и пълен ръчен режим.
Обективът е стандартният към комплекта, 38-76mm, стандартен EF обектив на Canon. Байонетът е пластмасов, но пък и това си е ОК – няма да снимам в екстремни условия чак, ще си пазя частите.
Към апарата взех и една външна светкавица Cobra, със съвместим с EOS-а автофокус. Също и три филтъра – син, ултравиолетов и поляризационен. В идеално състояние, освен UV-филтъра, но пък той е най-евтиният от трите. ;)
—-
Днес Жоро ме заведе преди обяд до фотото на Деков, на Иван Асен, за да си взема малко чарколяци – батерии (че старите сдадоха багажа, бяха си за смяна и издържаха едва 8-9 снимки), търсехме и капак за обектива, но нямаше. Друг път. ;)
—-
Нямам търпение да изляза след малко от работа и да продължа с оползотворяването на първата лента “Fuji Superia 100”. Всъщност чакам слънцето да се изтърколи още ма-а-алко, да разрежат улиците следобедните летни сенки.
Страхотно е усещането – аз и преди често се оглеждах, търсех си кадри и си представях, че си снимам, още много време преди да се навия да си търся по-сериозен апарат, но пък сега освен приятно като усещане е и ентусиазиращо като представа, като план за свободното време.
Зная, че не само ще мога да си търся такива кадри, но и да се упражнявам в улавянето им.
Интересна тема, тази за улавянето… Много близка ми е понякога нагласата на онези племена, които са мислели, че портретните рисунки на вождовете улавят в листа душите им. Тази предметна представа за рисуването, в случая за фотографията, понякога може да бъде болезнено близка. Но, както дългите хилядолетия митологичност са ни научили, без сами да разбираме, успяваме да повлияем на света, като повярваме на доброто в него. Като вярваме, че фотографията няма нищо общо с душите, че дори няма души, постепенно се измъкваме от клопката на суеверията.
Въпреки това понякога е неизбежно да преживяваме света митологично. Страхотното е, че през визьора това се усеща по-свойски, разпознава се. Хубаво е, защото такива моменти не са за изпускане.